НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРИЯТЕЛСТВОТО БЕЗ ГРАНИЦИ
Скъпи мой, Читателю - приятелю, дойде ред да си омешаме капите с теб, както се изразяват хората в моето село. Винаги съм си мислил, че писаното слово е основният начин, по който си общувам с читателите. Разчитам и на фотосите, но и на тях гледам с очите на читател, и все се мъча да „прочета” текста, който иска да ми предаде фото-изображението. В моето село фотографът бе един, в Михайловград - двама, във Варна - трима, и аз така и не забелязвах как се увеличава техният брой, за да стигнем до днешното време, когато почти „всички сме от занаята”. Тук първи бяха младите, които първо съкратиха някои думи, после - цели изречения, а днес с помощта на снимките разказват драми, истории, събития и дори цели есета!
Няколко години плавах с механика Манолин Кючуков. Той не бе от най-популярните сред екипажа, не ставаше за „локал”, както ще кажат младите. Съдете сами: Преди всяко пристанище той започваше да ни информира какви забележителности имало тук, кой велик човек е роден недалеч от кораба и прочее ненужна за истинския моряк информация. По време на престоя, а по онова време той бе от три дена до месец, се оказваше, че единствен Мано, както всички му викахме, има карта, с която да изтегли пари от уличен автомат и само той знае видовете транспортни средства, и разписанията им. Тогава тичахме при него за местна валута, някои искаха и пари на заем, но в кръчмата бързо забравяхме за Мано, а по време на преходите, направо задрямвахме, докато той подробно и без покана, ни разказваше за замъците, музеите и паметниците, които е успял да посети във времето свободно от вахта, дежурство и ремонт. Не ни впечатляваха особено и красивите книжки за туристи, които той си купуваше от всяко пристанище. Първо, те струваха валута и второ - Мано щедро ни ги предоставяше за прочит и разглеждане.
Минаха години, на инж. Кючуков му се родиха внуци и той прекарваше цялото си време между рейсове и контракти с тях. От това общуване Манолин прихвана любовта към социалните мрежи, лесните снимки и споделянето им с кратки коментари. Отначало не обръщах внимание на тази му дейност, защото се имах за творец от друг ранг, но скоро на страната на Мано преминаха много мои приятели, а ако трябва да съм чeстен - почти целия свят! Затова реших днес да споделя с теб, Читателю, няколко произведения на моряка Кючуков, с автентичен негов текст.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Скъпи мой, Читателю - приятелю, дойде ред да си омешаме капите с теб, както се изразяват хората в моето село. Винаги съм си мислил, че писаното слово е основният начин, по който си общувам с читателите. Разчитам и на фотосите, но и на тях гледам с очите на читател, и все се мъча да „прочета” текста, който иска да ми предаде фото-изображението. В моето село фотографът бе един, в Михайловград - двама, във Варна - трима, и аз така и не забелязвах как се увеличава техният брой, за да стигнем до днешното време, когато почти „всички сме от занаята”. Тук първи бяха младите, които първо съкратиха някои думи, после - цели изречения, а днес с помощта на снимките разказват драми, истории, събития и дори цели есета!
Няколко години плавах с механика Манолин Кючуков. Той не бе от най-популярните сред екипажа, не ставаше за „локал”, както ще кажат младите. Съдете сами: Преди всяко пристанище той започваше да ни информира какви забележителности имало тук, кой велик човек е роден недалеч от кораба и прочее ненужна за истинския моряк информация. По време на престоя, а по онова време той бе от три дена до месец, се оказваше, че единствен Мано, както всички му викахме, има карта, с която да изтегли пари от уличен автомат и само той знае видовете транспортни средства, и разписанията им. Тогава тичахме при него за местна валута, някои искаха и пари на заем, но в кръчмата бързо забравяхме за Мано, а по време на преходите, направо задрямвахме, докато той подробно и без покана, ни разказваше за замъците, музеите и паметниците, които е успял да посети във времето свободно от вахта, дежурство и ремонт. Не ни впечатляваха особено и красивите книжки за туристи, които той си купуваше от всяко пристанище. Първо, те струваха валута и второ - Мано щедро ни ги предоставяше за прочит и разглеждане.
Минаха години, на инж. Кючуков му се родиха внуци и той прекарваше цялото си време между рейсове и контракти с тях. От това общуване Манолин прихвана любовта към социалните мрежи, лесните снимки и споделянето им с кратки коментари. Отначало не обръщах внимание на тази му дейност, защото се имах за творец от друг ранг, но скоро на страната на Мано преминаха много мои приятели, а ако трябва да съм чeстен - почти целия свят! Затова реших днес да споделя с теб, Читателю, няколко произведения на моряка Кючуков, с автентичен негов текст.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
2013 г. Икономически университет (ВИНС) Варна - конферентна зала, представяне на новата книга на аржентинския писател Хорхе Букай „Пътят на щастието”. С дъщеря ми Мария и роденият по поречието на река Парана Хорхе.
Аржентинецът бе приятно изненадан, че владея испански език и че два пъти съм посетил неговата родина - градовете Сан Лоренцо и Росарио. Освен продължителния разговор и съгласието му за снимката, получихме от него и автографи, които дъщеря ми грижливо пази.
Аржентинецът бе приятно изненадан, че владея испански език и че два пъти съм посетил неговата родина - градовете Сан Лоренцо и Росарио. Освен продължителния разговор и съгласието му за снимката, получихме от него и автографи, които дъщеря ми грижливо пази.
2020 г. Талин, Естония. С кораб „Трапезица” в естонската столица. Екзотика в Прибалтика!
22.09.2025 г. Шикли, Сицилия, градче в бароков стил във вътрешността на острова. Стопаните разхождаха животинчето в количката, оставиха го пред Катедралата и влязоха на литургия. Аз се възползвах, поразходих четирикракия си приятел и го снимах. Как никой не се сети да ме снима мене? Аз - също!
Мексико, 2019 г. Тампико, кораб „Беласица”. Снимка за спомен с трима мексиканци, след дружеско пиене на бира.
Бразилия, 2017 г., порт Илеус, Бразилия, кораб „Перелик”. След посещение в къщата-музей на писателя Жоржи Амаду и паметникът му пред нея. С бразилец на бутилка бира и раздумка на португалски. Там бразилците ми викаха Манолето. Това прозвище ми остана и на следващия кораб - „Оборище”.
2019 г. С кораб „Беласица” в Белфаст. Пред Белфаст касъл - Двореца.
Втората по стойност забележителност на северноирландската столица, след музея на „Титаник”. С туристка от Китай, добре запозната с обстановката в замъка и чудесен водач! Добра двойка бяхме и доста неща научи от мен за България. Над града има и 5 пещери, от които, заради чисто новите обувки, разранили краката ми - посетих само една! С кой акъл тръгнах на дълго пътешествие с нови патъци?
Втората по стойност забележителност на северноирландската столица, след музея на „Титаник”. С туристка от Китай, добре запозната с обстановката в замъка и чудесен водач! Добра двойка бяхме и доста неща научи от мен за България. Над града има и 5 пещери, от които, заради чисто новите обувки, разранили краката ми - посетих само една! С кой акъл тръгнах на дълго пътешествие с нови патъци?