НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ГЕРОИТЕ НА СВОЕТО ВРЕМЕ
Като цяло беше много красив и имаше една от онези оригинални физиономии, които светските жени особено харесват.
М. Ю. ЛЕРМОНТОВ, „Герой на нашето време”
Всяко „наше” време е имало своите ненаши герои. От Печорин, през Херострат и Гюро Михайлов, та до Прокопи Културиста. Този последният не е баш известен, но от години е медиен герой, пък е и мой земляк, а някои авери от северозапада твърдят, че ми е и роднина. Момчето наистина много прилича на моите братовчеди Капка и Рачо от Мала Кутловица, но няма как да потвърдя или отрека актуалната ми „героична” връзка. То, ако трябва да сме честни, и самият Михаил Юревич не е бил особено благосклонен към своя герой, но именно това е превърнало „Герой на нашето време” в толкова популярно и обичано литературно произведение. По лермонтово време дори са възприемали образа на Печорин като клевета към цялото поколение. Колко актуално и за днешното време. В отговор Лермонтов нарича героя си „колекция от всички пороци на тяхното време”, а вината, че такъв необикновен човек не може да намери място в света за себе си, не е на Печорин, а на цялото общество. Тук, по отношение на пороците, моят евентуален малакутловски роднина и кандидат за герой, ги бие всичките, но това надали е нещо, с което трябва да се хваля.
По времето, когато съм се родил, през 1946-та, най-популярният герой у нас е бил Славчо Стаменов Савов, по-известен като Славчо Трънски. На него съм и кръстен. Не бързай с компромата, Читателю. Моите родители (включвам и баба Тана, и дядо Пешко), са се оказали прозорливи хора, защото в началото на 50-те, адашът Трънски (това бе и първият ми прякор), бе арестуван и изтезаван в затвора за връзки с Трайчо Костов и англичаните, а по време на „големите промени” през 1989-а, държа пламенна реч против властта на Тодор Живков и хората дълго ще я помнят.
Днес научавам, че моят „кръстник”, детски прякор и семеен кумир, е държал подобна пламенна реч и един месец след 9 септември 1944 г. В нея Славчо Трънски защитил българското население, а в обръщението си към онези „честни и доблестни партизани”, които не спират да безчинстват и изтезават хората с набезите си дори и след „победата”, казал: „Спрете грабежа!“ Словото му е излъчено по Радио София в началото на ноември 1944 г. Адашът е бил и беше истински герой на всичките бурни времена, в които е живял. И преди Девети, и след това, той се е борил за свобода и справедливост, но и в двата случая властта не го е разбрала.
В Морското срещнах и други герои на нашето време: капитан І ранг Цветан Папазов, Христо Грамчев, Цвятко Дончев. Все мои лични познати, а последният дори ми е и авер. Забелязвате ли, че при курсантите от Морското липсват противоречиви, двусмислени, или направо „лоши” герои, от типа Печорин, каквито днес често срещаме по телевизионните екрани. Дано и сега там да е така!
В Параходство „Български морски флот“ - героите с лопата да ги ринеш. То и героизмът им е бамбашка, въпреки, че титлата най-често си я носят непосредствено след името. Имаме си и Кольо Героя, и Пенчо Сакото, Ваньо Вихъра и Пиян Пандо, но геройството им най-често не е за пред хората и обикновено е свързано с голямо напиване или шумна излагация пред много хора. Има и моряци с наистина героични прояви, но те не са част от настоящия ни имидж.
Известни сходства с лермонтовия герой забелязвам в Буги, Корсара и Лудия Павка, все герои на бемефейското време, но се страхувам, че след време във фирмата никой няма да си спомня за тях, защото в Морското си имат алея с плакети на своите герои, а Параходството отдавна премахна портретите от „героичното” стълбище до първия етаж. Днес не зная какво е окачено по стените на култовото стълбище, но бих се радвал ако от там ни гледат герои от минали времена, па били те и със славата на Печорин. То и Гюро е бил истински герой на своето време, дори и паметник му построили тогава, а после го превърнаха в карикатура.
Като цяло беше много красив и имаше една от онези оригинални физиономии, които светските жени особено харесват.
М. Ю. ЛЕРМОНТОВ, „Герой на нашето време”
Всяко „наше” време е имало своите ненаши герои. От Печорин, през Херострат и Гюро Михайлов, та до Прокопи Културиста. Този последният не е баш известен, но от години е медиен герой, пък е и мой земляк, а някои авери от северозапада твърдят, че ми е и роднина. Момчето наистина много прилича на моите братовчеди Капка и Рачо от Мала Кутловица, но няма как да потвърдя или отрека актуалната ми „героична” връзка. То, ако трябва да сме честни, и самият Михаил Юревич не е бил особено благосклонен към своя герой, но именно това е превърнало „Герой на нашето време” в толкова популярно и обичано литературно произведение. По лермонтово време дори са възприемали образа на Печорин като клевета към цялото поколение. Колко актуално и за днешното време. В отговор Лермонтов нарича героя си „колекция от всички пороци на тяхното време”, а вината, че такъв необикновен човек не може да намери място в света за себе си, не е на Печорин, а на цялото общество. Тук, по отношение на пороците, моят евентуален малакутловски роднина и кандидат за герой, ги бие всичките, но това надали е нещо, с което трябва да се хваля.
По времето, когато съм се родил, през 1946-та, най-популярният герой у нас е бил Славчо Стаменов Савов, по-известен като Славчо Трънски. На него съм и кръстен. Не бързай с компромата, Читателю. Моите родители (включвам и баба Тана, и дядо Пешко), са се оказали прозорливи хора, защото в началото на 50-те, адашът Трънски (това бе и първият ми прякор), бе арестуван и изтезаван в затвора за връзки с Трайчо Костов и англичаните, а по време на „големите промени” през 1989-а, държа пламенна реч против властта на Тодор Живков и хората дълго ще я помнят.
Днес научавам, че моят „кръстник”, детски прякор и семеен кумир, е държал подобна пламенна реч и един месец след 9 септември 1944 г. В нея Славчо Трънски защитил българското население, а в обръщението си към онези „честни и доблестни партизани”, които не спират да безчинстват и изтезават хората с набезите си дори и след „победата”, казал: „Спрете грабежа!“ Словото му е излъчено по Радио София в началото на ноември 1944 г. Адашът е бил и беше истински герой на всичките бурни времена, в които е живял. И преди Девети, и след това, той се е борил за свобода и справедливост, но и в двата случая властта не го е разбрала.
В Морското срещнах и други герои на нашето време: капитан І ранг Цветан Папазов, Христо Грамчев, Цвятко Дончев. Все мои лични познати, а последният дори ми е и авер. Забелязвате ли, че при курсантите от Морското липсват противоречиви, двусмислени, или направо „лоши” герои, от типа Печорин, каквито днес често срещаме по телевизионните екрани. Дано и сега там да е така!
В Параходство „Български морски флот“ - героите с лопата да ги ринеш. То и героизмът им е бамбашка, въпреки, че титлата най-често си я носят непосредствено след името. Имаме си и Кольо Героя, и Пенчо Сакото, Ваньо Вихъра и Пиян Пандо, но геройството им най-често не е за пред хората и обикновено е свързано с голямо напиване или шумна излагация пред много хора. Има и моряци с наистина героични прояви, но те не са част от настоящия ни имидж.
Известни сходства с лермонтовия герой забелязвам в Буги, Корсара и Лудия Павка, все герои на бемефейското време, но се страхувам, че след време във фирмата никой няма да си спомня за тях, защото в Морското си имат алея с плакети на своите герои, а Параходството отдавна премахна портретите от „героичното” стълбище до първия етаж. Днес не зная какво е окачено по стените на култовото стълбище, но бих се радвал ако от там ни гледат герои от минали времена, па били те и със славата на Печорин. То и Гюро е бил истински герой на своето време, дори и паметник му построили тогава, а после го превърнаха в карикатура.
През миналия век името на автора на „Герой на нашето време“ бе изписано на борда на два пътнически кораба - морски и речен. Морският имаше кратък живот, като своя патрон. Поетът живя от 15 октомври 1814 г. до 27 юли 1841 г., а пътническият лайнер за 750 пасажери - от 21 април 1972 г. до 16 февруари 1986 г. Корабът потъна (заради некадърен новозеландски пилот) в залива Шекспир! Един герой на своето време символично се докосна до друг герой на своето време. Източник на илюстрацията: https://pikabu.ru/story/
Още по темата в „Морски вестник“: 27 март 2022 г. Бягащи спомени … (За един потънал круизен лайнер и още нещо)
Още по темата в „Морски вестник“: 27 март 2022 г. Бягащи спомени … (За един потънал круизен лайнер и още нещо)
„То и Гюро е бил истински герой на своето време, дори и паметник му построили тогава, а после го превърнаха в карикатура“.
Стоян Добрев - герой и легенда.
Наско и Валери - герои в сянка.
Капитан Александров - тихият герой.
Повече от век съществува българското морско параходство и ако не алея, то поне пътечка или кьоше на неговите строители би било добър знак за почит към една от най великите фирми в родната история. Пък и вече споменах, че в моряшкия епос герои никак не липсват.
Петьо Пандира със сигурност заслужено е герой на Бургас за всички времена, но плавах с него и твърдя, че името му няма място в алеята на моряшките герои. Виж, лафовете му наистина са безсмъртни и тясно свързани с морето и корабоплаването. Нима не е гениален неговия лаф:
Марсилия, Марсилия, на майката му дивия!
Небето фрашкано - звезди и тук-таме - луни!
Морякът Адриан Василев дори му посвети красиво носталгично стихотворение, което не знам защо, но по форма ми напомня сонет. Ето и първото четиристишие:
Изгниха всички дървени гемии,
заминаха железните моряци,
и никой днеска в кръчмата не пие
с небивалици мешани коняци.
Стихотворението завършва с прекрасния сонетен ключ и моряшка надежда:
за алени платна в далечината
поне едно момиче да се взира.
Да не забравяме, че майстор на сонета е бил и самият Лермонтов.
Не казвам, че трябва да пишем сонети за изброените от мен герои на моряшкото време. Ще ми се само да ги помним. Плавал съм със всеки от тях и ще ви кажа, че Пиян Пандо бе луд за връзване електричар, но не толкова лафовете, колкото пърформансите му, заслужават нашето внимание.
Не мисля, че пред нас стои въпросът герои ли са Стоян Добрев, Ръби, Звона и Чони, защото те отдавна са легенди и ако ние не сме го забелязали, някой като Михаил Юревич ще ни го напомни, а ние засрамени ще го плюем.
Ще дам и един актуален противоречив пример за герой на сегашното време: капитан Александър Александров. Той не е титан в никоя област на политиката, културата, и капитанлъка, но ще свърши в моряшка полза работа, от която всички бягат, а аз направо се изприщвам само при мисълта за нея. Сашко, както аз го наричам (по-стар и по-старши съм) е първият капитан, член на Клуба на Корабните Механици и дори само затова е един от героите на нашето разделно време. То и ние механиците не падаме по-долу, защото, когато го приехме в нашия клуб, един капитан от тяхната асоциация ми каза, че това е все едно да запалиш пиратка и да я пуснеш в собствените си панталони ...
Капитан Александров е и от първите радетели на идеята за обединението на двете общности, което е най-естественото нещо за морската идея. Той дълги години водИ тежка и неравностойна битка за построяване паметник на моряка и доколкото зная, още още не се е отказал. Нима след време отново ще се окаже, че е било по - добре да приемем идеята на капитан Алекс за този паметник и да го построим, а не днес да се тюхкаме, че във Варна няма знак за признателност към най-популярната, многобройна и заслужила гилдия. И дали след време, когато механици и капитани ще бъдат обединени, някой няма да се сети, че много години по-рано, това бе идея именно на Алекса, който дори я осъществи лично, пренебрегвайки правилата и предразсъдъците!
Използвам случая да изкажа възхищението си от невидимите герои Наско Николов и Валери Черналиев, дългогодишни секретари съответно на Клуба на Механиците и Асоциацията на Капитаните. Благодарение на техните организационни и чисто физически усилия, моряшката общност се радва на вълнуващи и незабравими срещи и събития!
Все в този дух, ще завърша с един цитат - предупреждение от „Герой на нашето време”:
„Надявах се, че скуката не живее под чеченските куршуми - напразно: месец по-късно толкова свикнах с тяхното бръмчене и с близостта на смъртта, че ми стана по-отегчено от преди”
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Петьо Пандира със сигурност заслужено е герой на Бургас за всички времена, но плавах с него и твърдя, че името му няма място в алеята на моряшките герои. Виж, лафовете му наистина са безсмъртни и тясно свързани с морето и корабоплаването. Нима не е гениален неговия лаф:
Марсилия, Марсилия, на майката му дивия!
Небето фрашкано - звезди и тук-таме - луни!
Морякът Адриан Василев дори му посвети красиво носталгично стихотворение, което не знам защо, но по форма ми напомня сонет. Ето и първото четиристишие:
Изгниха всички дървени гемии,
заминаха железните моряци,
и никой днеска в кръчмата не пие
с небивалици мешани коняци.
Стихотворението завършва с прекрасния сонетен ключ и моряшка надежда:
за алени платна в далечината
поне едно момиче да се взира.
Да не забравяме, че майстор на сонета е бил и самият Лермонтов.
Не казвам, че трябва да пишем сонети за изброените от мен герои на моряшкото време. Ще ми се само да ги помним. Плавал съм със всеки от тях и ще ви кажа, че Пиян Пандо бе луд за връзване електричар, но не толкова лафовете, колкото пърформансите му, заслужават нашето внимание.
Не мисля, че пред нас стои въпросът герои ли са Стоян Добрев, Ръби, Звона и Чони, защото те отдавна са легенди и ако ние не сме го забелязали, някой като Михаил Юревич ще ни го напомни, а ние засрамени ще го плюем.
Ще дам и един актуален противоречив пример за герой на сегашното време: капитан Александър Александров. Той не е титан в никоя област на политиката, културата, и капитанлъка, но ще свърши в моряшка полза работа, от която всички бягат, а аз направо се изприщвам само при мисълта за нея. Сашко, както аз го наричам (по-стар и по-старши съм) е първият капитан, член на Клуба на Корабните Механици и дори само затова е един от героите на нашето разделно време. То и ние механиците не падаме по-долу, защото, когато го приехме в нашия клуб, един капитан от тяхната асоциация ми каза, че това е все едно да запалиш пиратка и да я пуснеш в собствените си панталони ...
Капитан Александров е и от първите радетели на идеята за обединението на двете общности, което е най-естественото нещо за морската идея. Той дълги години водИ тежка и неравностойна битка за построяване паметник на моряка и доколкото зная, още още не се е отказал. Нима след време отново ще се окаже, че е било по - добре да приемем идеята на капитан Алекс за този паметник и да го построим, а не днес да се тюхкаме, че във Варна няма знак за признателност към най-популярната, многобройна и заслужила гилдия. И дали след време, когато механици и капитани ще бъдат обединени, някой няма да се сети, че много години по-рано, това бе идея именно на Алекса, който дори я осъществи лично, пренебрегвайки правилата и предразсъдъците!
Използвам случая да изкажа възхищението си от невидимите герои Наско Николов и Валери Черналиев, дългогодишни секретари съответно на Клуба на Механиците и Асоциацията на Капитаните. Благодарение на техните организационни и чисто физически усилия, моряшката общност се радва на вълнуващи и незабравими срещи и събития!
Все в този дух, ще завърша с един цитат - предупреждение от „Герой на нашето време”:
„Надявах се, че скуката не живее под чеченските куршуми - напразно: месец по-късно толкова свикнах с тяхното бръмчене и с близостта на смъртта, че ми стана по-отегчено от преди”
Сл. ПЕШКОВ - моряк