ЕДИН НЕ САМО ПО-РАЗЛИЧЕН, НО И МНОГО АТРАКТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА
ВОЕННА АВИАЦИЯ (2) Най-вероятно опитите да бъдат оцветявани снимки от черно-бялата фотография започват веднага след появяването й. И това е нещо съвсем естествено - съвсем нормално е споменът, запечатан на фотохартия да се доближава още повече до реалността. Но нито техниката, нито технологиите тогава са позволявали това да стане напълно възможно. Пак най-вероятно, първите, които са направили такива опити, са били самите фотографи. Намеренията им обаче не са били да направят снимката колкото се може по-автентична, а колкото се може по-атрактивна. Защото клиентът трябва да остане доволен и да дойде отново в същото фотоателие.
Със сигурност не само в колекционерските сбирки, но и в много семейни албуми от началото и средата на ХХ век можем да намерим изкуствени оцветени студийни портретни снимки. Те са и най-лесни за оцветяване - лице/лица, дрехи и евентуално някакъв декор. По друг начин стоят нещата, когато говорим за „външни“ снимки, с много повече детайли и с много въпросителни как евентуално са изглеждали тези детайли. Не винаги става ясно в кой от годишните сезони или в преходите от един към друг сезон е направена снимката, особено ако дистанцията във времената е поставила своя отпечатък върху фотохартията (пожълтяване, загуба на по-дребните детайли и т.н.). Ето, от там, може би започва майсторлъкът на фотограф-художника, който не е само „оцветител“, а реставратор от висок клас.
Такъв реставратор за мен и Петър Николов - художник, колекционер-изследовател, който се е посветил на това творческо занимание и, очевидно, няма намерение да се отказва. Неговата любима тема е военната авиация, но не се отказва и от необятната тема за военните кораби. Два „роднински“ творчески свята, които често не само се доближават, но и преливат един в друг. В тази публикация читателите на „Морски вестник“ ще имат възможността да видят уменията на Петър Николов да пренесе оригиналните черно-бели снимки в тяхната епоха, като не пропуска детайлите, а напротив - понякога деликатно ги ползва като акцент, който ни насочва към основния обект и обстановката около него. Старите аеродруми, небето, морето, униформите и най-важното - оцветяването на различните части на самолетите. Успява да стигне до реалната картина, но никога не преминава бариерата на обективността. И прави това без използването на изкуствен интелект! Затова представената галерия наистина е един не само по-различен, но и много атрактивен поглед към историята на българската военна авиация, която Петър Николов познава много добре.
Атанас ПАНАЙОТОВ