НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И АНТИКОРУПЦИЯТА
„Само преди дни цяла сюрия европейски политици дойдоха в София, за да хвалят родните управници, а след всички прегръдки, целувки и високи оценки, останах с впечатлението, че нашите хора са абсолютни шампиони по справяне с корупцията. Няма как да е иначе, защото всяка власт корумпира, а абсолютната власт - абсолютно! Може би господата Туск, Таяни и Юнкер наистина вярват на нашата власт, НО АЗ НЕ Й ВЯРВАМ!”
04.02.2018 г., Морски вестник, „Морякът и корупцията”
Признавам, че есе със същото заглавие започнах да пиша само преди седмица. После някакъв спомен ме споходи, прерових Морския Вестник и открих горецитирания текст с осемгодишна давност. Нещо повече - днес сме свидетели на абсолютна антикорупция и тя е много пО доходна, безопасна и вървежна от самата корупция, а обществото е овладяло до съвършенство италианското изкуство dolce far niente, ще рече - сладко безделие или сладостта да не правиш нищо. Антикорупцията дори е по-сладка от прословутото долчефарниенте, защото печелиш наведнъж материални, политически и морални придобивки. Антикорупцията е най-високоплатената държавна служба и най-великото фарниенте, което човек може да си представи.
От друга страна, защо по дяволите, трябва да сме против корупцията, този най-естествен и стар начин за регулиране на деловите отношения в днешните държавни законови и бюрократични ограничения? Има един парадокс, който много харесвам. Някои го приписват на Брехт, но аз мисля, че е универсален за всички времена и народи: Човещина ще получите само от корумпиран чиновник. Давайки подкуп, вие получавате справедливост. Фашистите и комунистите преследват корупцията именно защото самата власт е нехуманна. Още преди два века в древна Персия, почти всяка година шахът назначавал нов везир, а в края на годината му режел главата за кражби. Петър Първи изправя Русия на крака, но не успява да победи корупцията. Екатерина Велика дори хич не се е борила с нея, защото е разбирала, че няма никакъв шанс за победа. Затова тя не сменяла губернаторите: старият вече се е нагушил, а новият тепърва ще започне с кражбите. Поради това абсолютната, или тоталитарна власт гледа на корупцията като на инакомислие и я преследва като такова.
Помня един отвратителен американски девиз от моята младост: „Кучи син, но наш кучи син”. Помни го и днешната американска власт, но е забравила какво пееше светът година по-късно по адрес на техния кучи син: „Но мор, мистър Найс Гай!”
САЩ си е САЩ, но у нас понятия като МеЧе и СеМеЧе (мой човек и силно мой човек), наше куче и висш партиен ешелон, никога не са изчезвали. Като гледам новата власт, си мисля, че и ние много си обичаме „нашите кучи синове”, но този път май няма да им се размине само с „но мор” ...
Корупцията е любима тема на моя приятел Валентин Димитров. Ето какво казва за родната корупция морякът Вальо: „У нас корупция няма! Казвам ви го от личен опит. На мен никой никога не ми е предлагал подкуп. Е, аз много пъти съм давал ... Но това си беше чиста благодарност! И то - авансова.” Не е ли гениално!
Като моряк съм виждал корупция почти по цял свят: от Африка, през Азия, Латинска Америка и Канада, та до Европа. За да е по-ясно, ще степенувам държавите от родния ни континент по силата на корупционния натиск, за времето, когато плавах, защото в останалия свят корупцията най-често бе обикновена кражба или въоръжен грабеж. И така, ето моята Европейска класация за периода от 1965-а до 2015 г.: СССР, Украйна, Русия, Грузия, Гърция, България, Албания, Италия, Белгия, Франция. Приятели имам във всяка от тези държави, на много добри неща съм се учил от тях, но имаше случаи, когато официалните власти, в една или друга степен, си затваряха очите срещу заплащане. Забележи, Читателю, че въобще не споменавам Скандинавските страни, Англия, Германия, Холандия, Турция, макар че стотици пъти съм ги посещавал.
Имаше по света държави, където без корупция абсолютно нищо не ставаше, нещо като национална традиция, но имаше и места, където това явление бе напълно непознато. Към последните се канех да спомена Япония, но неотдавна прочетох нелош криминален роман на Сейчо Матсумото, в който причината за няколко странни убийства, се оказва корупция по високите етажи на властта. Огорчих се, защото с умиление си спомних за честните и вежливи японци, които срещнах по време на моите плавания. После се вгледах в годината, когато е издадена книгата и си отдъхнах. Действието се развиваше във времето непосредствено след Втората световна война, когато целият свят бе объркан, какво остава за ударената с атомни бомби Япония. В какво се състои
„Само преди дни цяла сюрия европейски политици дойдоха в София, за да хвалят родните управници, а след всички прегръдки, целувки и високи оценки, останах с впечатлението, че нашите хора са абсолютни шампиони по справяне с корупцията. Няма как да е иначе, защото всяка власт корумпира, а абсолютната власт - абсолютно! Може би господата Туск, Таяни и Юнкер наистина вярват на нашата власт, НО АЗ НЕ Й ВЯРВАМ!”
04.02.2018 г., Морски вестник, „Морякът и корупцията”
Признавам, че есе със същото заглавие започнах да пиша само преди седмица. После някакъв спомен ме споходи, прерових Морския Вестник и открих горецитирания текст с осемгодишна давност. Нещо повече - днес сме свидетели на абсолютна антикорупция и тя е много пО доходна, безопасна и вървежна от самата корупция, а обществото е овладяло до съвършенство италианското изкуство dolce far niente, ще рече - сладко безделие или сладостта да не правиш нищо. Антикорупцията дори е по-сладка от прословутото долчефарниенте, защото печелиш наведнъж материални, политически и морални придобивки. Антикорупцията е най-високоплатената държавна служба и най-великото фарниенте, което човек може да си представи.
От друга страна, защо по дяволите, трябва да сме против корупцията, този най-естествен и стар начин за регулиране на деловите отношения в днешните държавни законови и бюрократични ограничения? Има един парадокс, който много харесвам. Някои го приписват на Брехт, но аз мисля, че е универсален за всички времена и народи: Човещина ще получите само от корумпиран чиновник. Давайки подкуп, вие получавате справедливост. Фашистите и комунистите преследват корупцията именно защото самата власт е нехуманна. Още преди два века в древна Персия, почти всяка година шахът назначавал нов везир, а в края на годината му режел главата за кражби. Петър Първи изправя Русия на крака, но не успява да победи корупцията. Екатерина Велика дори хич не се е борила с нея, защото е разбирала, че няма никакъв шанс за победа. Затова тя не сменяла губернаторите: старият вече се е нагушил, а новият тепърва ще започне с кражбите. Поради това абсолютната, или тоталитарна власт гледа на корупцията като на инакомислие и я преследва като такова.
Помня един отвратителен американски девиз от моята младост: „Кучи син, но наш кучи син”. Помни го и днешната американска власт, но е забравила какво пееше светът година по-късно по адрес на техния кучи син: „Но мор, мистър Найс Гай!”
САЩ си е САЩ, но у нас понятия като МеЧе и СеМеЧе (мой човек и силно мой човек), наше куче и висш партиен ешелон, никога не са изчезвали. Като гледам новата власт, си мисля, че и ние много си обичаме „нашите кучи синове”, но този път май няма да им се размине само с „но мор” ...
Корупцията е любима тема на моя приятел Валентин Димитров. Ето какво казва за родната корупция морякът Вальо: „У нас корупция няма! Казвам ви го от личен опит. На мен никой никога не ми е предлагал подкуп. Е, аз много пъти съм давал ... Но това си беше чиста благодарност! И то - авансова.” Не е ли гениално!
Като моряк съм виждал корупция почти по цял свят: от Африка, през Азия, Латинска Америка и Канада, та до Европа. За да е по-ясно, ще степенувам държавите от родния ни континент по силата на корупционния натиск, за времето, когато плавах, защото в останалия свят корупцията най-често бе обикновена кражба или въоръжен грабеж. И така, ето моята Европейска класация за периода от 1965-а до 2015 г.: СССР, Украйна, Русия, Грузия, Гърция, България, Албания, Италия, Белгия, Франция. Приятели имам във всяка от тези държави, на много добри неща съм се учил от тях, но имаше случаи, когато официалните власти, в една или друга степен, си затваряха очите срещу заплащане. Забележи, Читателю, че въобще не споменавам Скандинавските страни, Англия, Германия, Холандия, Турция, макар че стотици пъти съм ги посещавал.
Имаше по света държави, където без корупция абсолютно нищо не ставаше, нещо като национална традиция, но имаше и места, където това явление бе напълно непознато. Към последните се канех да спомена Япония, но неотдавна прочетох нелош криминален роман на Сейчо Матсумото, в който причината за няколко странни убийства, се оказва корупция по високите етажи на властта. Огорчих се, защото с умиление си спомних за честните и вежливи японци, които срещнах по време на моите плавания. После се вгледах в годината, когато е издадена книгата и си отдъхнах. Действието се развиваше във времето непосредствено след Втората световна война, когато целият свят бе объркан, какво остава за ударената с атомни бомби Япония. В какво се състои
Карикатура Михаил ВЪЛКАНОВ. Публикувано в: Българска карикатура 2000, изд. На СБХ, секция „Карикатура“, С., 2000, с. 60.
Горещо го препоръчваме на новата власт.
Липсват ни и усмивката, а и действията на този човек.
Карикатура Тодор ТОДОРОВ. Публикувано в: Българска карикатура 2000, изд. На СБХ, секция „Карикатура“, С., 2000, с. 95.
През 1945-а Сейчо Матсумото е сериозно загрижен за корупцията!
Японският филм от 1965-а.
японската корупция от гореспоменатия роман: собствениците на няколко частни фирми сключват с едно министерство договори, които са изключително изгодни за тях, като за целта плащат големи суми на държавните служители. Много имат да учат японците, докато стигнат до схемите и сумите на нашите министерства! Според романа с корупцията се справя японската полиция след честно и продължително разследване, без никакви специални отряди, комисии и правосъдия. По книгата дори е направен и филм през 1965-а, но до нас той не е стигнал. То тогава тук дори такава дума нямаше ... Прочетох още една книга на Матсумото и останах възхитен.
Пак по това време, преди 1950-а, пише и един от най-великите криминални автори - Реймънд Чандлър. При него - корупция бол, на там преобладават убийствата и красивите жени, затова ще цитирам нещо друго от любимия ми автор: „Перките на вятърна турбина за електрогенератор се въртяха бавно на гребена на издаден хребет на трийсетина метра зад хижата” ... Преди 80 години тези хора са произвеждали електричество от вятъра! То и антикорупцията им е била по-ефективна от нашата, ако съдим по действията на Мръсния Хари и Пол Кърси. Мене ако питате, тъкмо тези двамата ще са необходими на новите управляващи, за да се справят с положението. Нямаше българин, който да не харесва Клинт Истууд в ролята на непримиримото ченге Хари Калахан, наричан Дърти Хари и Чарлс Бронсън, като народния отмъстител Кърси. Някой може да каже, че те проповядваха фашизъм и расова ненавист, но ги харесваше целокупния български народ. Да не говорим за моряците - постоянни жертви на институционален грабеж и безнаказана корупция!
От друга страна, това беше наистина добро кино. Глупаво е да се отрича, че „Мръсния Хари” и „Дет уиш” са великолепни образци в жанра и бяха истинска утеха за изстрадалите от насилие и корупция хора.
Гледането на тези филми ни караше да вярваме, че „справедливостта за всички” някой ден ще дойде и до нас. Така откарахме половин век ...
За да ти стопля душата, Читателю, ще ти припомня оная култова сцена, в която Калахан хладнокръвно разстреля грабителите на банка, без да спре да хапва от сандвича си. Ние днес чак на хотдога не държим, но барем да назоват, изловят и обвинят народните изедници. Дойде му времето, както се пееше в онази песен по Чинтулов.
И хич да не им пука на новите управляващи. Ние, моряците, ще им стискаме палци!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Пак по това време, преди 1950-а, пише и един от най-великите криминални автори - Реймънд Чандлър. При него - корупция бол, на там преобладават убийствата и красивите жени, затова ще цитирам нещо друго от любимия ми автор: „Перките на вятърна турбина за електрогенератор се въртяха бавно на гребена на издаден хребет на трийсетина метра зад хижата” ... Преди 80 години тези хора са произвеждали електричество от вятъра! То и антикорупцията им е била по-ефективна от нашата, ако съдим по действията на Мръсния Хари и Пол Кърси. Мене ако питате, тъкмо тези двамата ще са необходими на новите управляващи, за да се справят с положението. Нямаше българин, който да не харесва Клинт Истууд в ролята на непримиримото ченге Хари Калахан, наричан Дърти Хари и Чарлс Бронсън, като народния отмъстител Кърси. Някой може да каже, че те проповядваха фашизъм и расова ненавист, но ги харесваше целокупния български народ. Да не говорим за моряците - постоянни жертви на институционален грабеж и безнаказана корупция!
От друга страна, това беше наистина добро кино. Глупаво е да се отрича, че „Мръсния Хари” и „Дет уиш” са великолепни образци в жанра и бяха истинска утеха за изстрадалите от насилие и корупция хора.
Гледането на тези филми ни караше да вярваме, че „справедливостта за всички” някой ден ще дойде и до нас. Така откарахме половин век ...
За да ти стопля душата, Читателю, ще ти припомня оная култова сцена, в която Калахан хладнокръвно разстреля грабителите на банка, без да спре да хапва от сандвича си. Ние днес чак на хотдога не държим, но барем да назоват, изловят и обвинят народните изедници. Дойде му времето, както се пееше в онази песен по Чинтулов.
И хич да не им пука на новите управляващи. Ние, моряците, ще им стискаме палци!
Сл. ПЕШКОВ - моряк