НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ВОЙНАТА
Колко пъти гранати ще летят
преди да ca спрени навеки?
Отговорът, приятелю, с вятъра се носи ...
Боб ДИЛЪН
На толкова много войни се нагледах след последната световна такава, че накрая ми писна. Прегледах всички велики книги, филми, пиеси, песни и картини, посветени на войната и накрая се оказа, че най-близо до днешните войни е бил Бертолд Брехт с неговата Майка Кураж от едноименната му пиеса. Ремарк, Спилбърг и Гюдженов ряпа да ядат, както казваме ние моряците, гледайки Анна Файерлинг, хитрата търговка във шведската армия. По време на Тридесетгодишната война тази Анна, наричана Майка Кураж, заедно с децата си е продавачка във войскова лавка и трупа печалби от войната.
„Войната ще продължи малко по-дълго, а ние ще изкараме малко повече пари, така че мирът ще бъде още по-добър”, казва тази жена още преди 400 години, а ние и днес виждаме как някои печелят пари от човешкото страдание.
Моят татко, като офицер от Българската армия, е бил участник във всички фази на Втората световна война от 1941-а до 1945 г. Той не обичаше да разказва за това време, но в дома ни имаше много снимки от фронта и аз все го разпитвах за битките. Татко си спомняше единствено страхът в очакване на тези битки и човешкото поведение на войниците, а аз бях разочарован, защото по онова време ние децата много си падахме по бойните филми.
В първата фаза на войната нашата родина е била на страната на Оста, а татко е охранявал жепе линия край малкото сръбско село Сичево, недалеч от Ниш, на главния път Белград - Ниш - София - Истанбул. Врагове на българите тогава били сръбски четници и партизани, които смело нападали нашите войници. На война, като на война! Снимките от това време разказват за разрушенията, които са нанасяли сърбите, както и добрата организация, снабдяване и поддръжка на българската армия. Всички войници в татковия взвод са от нашия северозападен край - яки, горди и смели балканджии, добре облечени и въоръжени мъже и младежи.
В края на 1944-та започва втората фаза на войната, а взводът на баща ми воюва вече срещу Германия. Войниците от татковият взвод минават през Югославия, Унгария и Австрия. Само една снимка има баща ми от този период. Войниците са същите, но лицата им говорят друго. Да не говорим за качеството на фотографията. Най - страшно е било при Драва: качваш се на гумената лодка и германците отвсякъде стрелят по теб, но баща ми все си спомняше няколкото дни, през които е лежал до лодката в очакване на заповедта да тръгнат през реката ...
По време на дравската операция загива и едно момиче от съседното на Кутловица село Громшин. Тя се казва Янка и е само на двадесет. Каквото и да разказваме днес за нейния героизъм и саможертва, тя е невинна жертва на войната. Едно друго момиче, този път италианка, ни разказа за безумието на локалната война. Тя се казва Нада и беше само на четиринадесет, когато през 1969-а омая света с песента „Ма ке фредо фа”. Бях вече забравил за малката италианска звезда, когато през 2019-а тя изпя най-вълнуващата песен за войната, която някога съм слушал. Пригласяха й Челентано и ... българска фолклорна група, която пееше на български! Върнах се петдесет години назад със спомeна за малката Нада от градчето Габро, някъде до Ливорно, а есето отиде още по-назад в миналото, за да почете малката Яна от Громшин ...
Военен риск ни плащаха едно време компаниите, когато плавахме в райони с военни конфликти. Тогава за нас войната бе абстрактно понятие, но добавката към задграничните дневни си бе незаобиколима благина, парички, както викат днес хората на петдесетте лева за Коледа и Великден. А по времето на паричките наречени военен риск, ние „носехме мир, труд и социализъм” на света, а не смърт и разрушения. Войните пак бяха далеч от нас, но дори, когато бойните действия се пренесоха в съседна Чечня, те не бяха нещо лошо и осъдително, а дори точно обратното - ние дарявахме мир на прогресивния чеченски или афгански народи. По същия начин бяхме ощастливявали и унгарския, и чехословашкия народ десетки години по - рано. Мярвах тогава в „Тайм” и други мнения, но за западната пропаганда нас ни бяха бронирали здраво в гърдите. Без да ни дадат оръжие. После дойде Украйна ...
Днес войната е в Ормузкия пролив и отново моряците са в центъра на събитията. Още Л. Н. Толстой го е казал: „Един войник в движение е точно толкова обкръжен, ограничен и привлечен от своя полк, колкото моряк от кораба, на който се намира.” Бил съм в много държави по време на война. Не само хората, но и природата е тъжна по това време. Няма да забравя едни залези на рейда в Либия по време на гражданската война там! Бяхме само двама моряка на малко италианско катерче и се мъчехме безуспешно да различим нашите от враговете. Толкова въоръжени милиции имаше, че така и не разбрахме коя е официалната власт. Абсурд е слаба дума за обстановката, впрочем погледнете небето от снимката!
Все съм си мислил, че „Швейк” е единственият смешен роман за войната, но неотдавна попаднах на чудесна книга, която бях пропуснал в младостта си. Налетях й, защото реших, че е за моряци. Казваше се „Въже от манила”! Този вид въжета бяха неразделна част от моряшката ми младост. Зачетох се и се оказа, че книгата е за войната. Авторът Вейо Мери, финландец, разказва за пътуването на един войник от фронта до дома му. По пътя войникът забърсва въпросното въже на аванта и с това рискува живота си, въпреки, че няма никаква полза от манилата. Темата за въжето е толкова абсурдна, колкото и самата война. „Редник Райън” и „На западния фронт” са страхотни произведения, но „маниленото въже” е интересен поглед към темата на есето.
Историята за войните е слух, който глупак разказва на глух по развален телефон. Да ме прощава Наско, ама май ни свикнаха и с истината за последната война. По мое време всичко започна с Корейската, после дойде Виетнамската, след нея - Югославската, после - Украинската - тя вече е ежедневие, а на най-високо ниво - дори сделка. Още не сме свикнали с нея и ето, че ни връхлетя Иранската. Коя от коя по-безумна и безсмислена, а край нас „майки Кураж” изчисляват цената на хляба и колко ще спечелят от военния риск моряците закотвени в Залива ...
За тях ще цитирам думите, казани от Андрей Болконски на Пиер Безухов във великия роман на Толстой „Война и мир”: „Войната не е любезност, а най-отвратителното нещо в живота и човек трябва да разбере това, и да не си играе на война.”
Ще завърша с думите на Нада, с които тя завършва онази затрогваща песен с българско участие:
И нека знаят, че те ще заплатят за своите престъпления.
Първо пред хората, а след това и пред Бог!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Колко пъти гранати ще летят
преди да ca спрени навеки?
Отговорът, приятелю, с вятъра се носи ...
Боб ДИЛЪН
На толкова много войни се нагледах след последната световна такава, че накрая ми писна. Прегледах всички велики книги, филми, пиеси, песни и картини, посветени на войната и накрая се оказа, че най-близо до днешните войни е бил Бертолд Брехт с неговата Майка Кураж от едноименната му пиеса. Ремарк, Спилбърг и Гюдженов ряпа да ядат, както казваме ние моряците, гледайки Анна Файерлинг, хитрата търговка във шведската армия. По време на Тридесетгодишната война тази Анна, наричана Майка Кураж, заедно с децата си е продавачка във войскова лавка и трупа печалби от войната.
„Войната ще продължи малко по-дълго, а ние ще изкараме малко повече пари, така че мирът ще бъде още по-добър”, казва тази жена още преди 400 години, а ние и днес виждаме как някои печелят пари от човешкото страдание.
Моят татко, като офицер от Българската армия, е бил участник във всички фази на Втората световна война от 1941-а до 1945 г. Той не обичаше да разказва за това време, но в дома ни имаше много снимки от фронта и аз все го разпитвах за битките. Татко си спомняше единствено страхът в очакване на тези битки и човешкото поведение на войниците, а аз бях разочарован, защото по онова време ние децата много си падахме по бойните филми.
В първата фаза на войната нашата родина е била на страната на Оста, а татко е охранявал жепе линия край малкото сръбско село Сичево, недалеч от Ниш, на главния път Белград - Ниш - София - Истанбул. Врагове на българите тогава били сръбски четници и партизани, които смело нападали нашите войници. На война, като на война! Снимките от това време разказват за разрушенията, които са нанасяли сърбите, както и добрата организация, снабдяване и поддръжка на българската армия. Всички войници в татковия взвод са от нашия северозападен край - яки, горди и смели балканджии, добре облечени и въоръжени мъже и младежи.
В края на 1944-та започва втората фаза на войната, а взводът на баща ми воюва вече срещу Германия. Войниците от татковият взвод минават през Югославия, Унгария и Австрия. Само една снимка има баща ми от този период. Войниците са същите, но лицата им говорят друго. Да не говорим за качеството на фотографията. Най - страшно е било при Драва: качваш се на гумената лодка и германците отвсякъде стрелят по теб, но баща ми все си спомняше няколкото дни, през които е лежал до лодката в очакване на заповедта да тръгнат през реката ...
По време на дравската операция загива и едно момиче от съседното на Кутловица село Громшин. Тя се казва Янка и е само на двадесет. Каквото и да разказваме днес за нейния героизъм и саможертва, тя е невинна жертва на войната. Едно друго момиче, този път италианка, ни разказа за безумието на локалната война. Тя се казва Нада и беше само на четиринадесет, когато през 1969-а омая света с песента „Ма ке фредо фа”. Бях вече забравил за малката италианска звезда, когато през 2019-а тя изпя най-вълнуващата песен за войната, която някога съм слушал. Пригласяха й Челентано и ... българска фолклорна група, която пееше на български! Върнах се петдесет години назад със спомeна за малката Нада от градчето Габро, някъде до Ливорно, а есето отиде още по-назад в миналото, за да почете малката Яна от Громшин ...
Военен риск ни плащаха едно време компаниите, когато плавахме в райони с военни конфликти. Тогава за нас войната бе абстрактно понятие, но добавката към задграничните дневни си бе незаобиколима благина, парички, както викат днес хората на петдесетте лева за Коледа и Великден. А по времето на паричките наречени военен риск, ние „носехме мир, труд и социализъм” на света, а не смърт и разрушения. Войните пак бяха далеч от нас, но дори, когато бойните действия се пренесоха в съседна Чечня, те не бяха нещо лошо и осъдително, а дори точно обратното - ние дарявахме мир на прогресивния чеченски или афгански народи. По същия начин бяхме ощастливявали и унгарския, и чехословашкия народ десетки години по - рано. Мярвах тогава в „Тайм” и други мнения, но за западната пропаганда нас ни бяха бронирали здраво в гърдите. Без да ни дадат оръжие. После дойде Украйна ...
Днес войната е в Ормузкия пролив и отново моряците са в центъра на събитията. Още Л. Н. Толстой го е казал: „Един войник в движение е точно толкова обкръжен, ограничен и привлечен от своя полк, колкото моряк от кораба, на който се намира.” Бил съм в много държави по време на война. Не само хората, но и природата е тъжна по това време. Няма да забравя едни залези на рейда в Либия по време на гражданската война там! Бяхме само двама моряка на малко италианско катерче и се мъчехме безуспешно да различим нашите от враговете. Толкова въоръжени милиции имаше, че така и не разбрахме коя е официалната власт. Абсурд е слаба дума за обстановката, впрочем погледнете небето от снимката!
Все съм си мислил, че „Швейк” е единственият смешен роман за войната, но неотдавна попаднах на чудесна книга, която бях пропуснал в младостта си. Налетях й, защото реших, че е за моряци. Казваше се „Въже от манила”! Този вид въжета бяха неразделна част от моряшката ми младост. Зачетох се и се оказа, че книгата е за войната. Авторът Вейо Мери, финландец, разказва за пътуването на един войник от фронта до дома му. По пътя войникът забърсва въпросното въже на аванта и с това рискува живота си, въпреки, че няма никаква полза от манилата. Темата за въжето е толкова абсурдна, колкото и самата война. „Редник Райън” и „На западния фронт” са страхотни произведения, но „маниленото въже” е интересен поглед към темата на есето.
Историята за войните е слух, който глупак разказва на глух по развален телефон. Да ме прощава Наско, ама май ни свикнаха и с истината за последната война. По мое време всичко започна с Корейската, после дойде Виетнамската, след нея - Югославската, после - Украинската - тя вече е ежедневие, а на най-високо ниво - дори сделка. Още не сме свикнали с нея и ето, че ни връхлетя Иранската. Коя от коя по-безумна и безсмислена, а край нас „майки Кураж” изчисляват цената на хляба и колко ще спечелят от военния риск моряците закотвени в Залива ...
За тях ще цитирам думите, казани от Андрей Болконски на Пиер Безухов във великия роман на Толстой „Война и мир”: „Войната не е любезност, а най-отвратителното нещо в живота и човек трябва да разбере това, и да не си играе на война.”
Ще завърша с думите на Нада, с които тя завършва онази затрогваща песен с българско участие:
И нека знаят, че те ще заплатят за своите престъпления.
Първо пред хората, а след това и пред Бог!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Либия 2012. И залезите са кървави по време на война …
04.09.1944 г., гр. Враня. Подпоручик Цено Пешков е пред втората фаза ...
23.11.1941 г. Ж.п. катастрофа между кантони 242 и 243.
23.11.1941 г. Кантон 243, стража номер 3 в пълен състав.
04.01.1942 г. Просто война!
Янка Кирилова Иванова е родом от с. Громшин, Фердинандско, днес Монтанско! След като брат й изчезва безследно на фронта, тя се записва доброволка, за да отмъсти за брат си! Тази жена спасява 170 български войника с цената на собственият си живот. По време на Дравската отбранителна операция, 3 рота от 41-и пехотен полк, където служи Янка Кирова, изпада в обкръжение от силите на Вермахта. Командирът призовава за доброволци, които да прикрият отстъплението. Ротата, е застрашена от унищожение. Необходими са войници, които да се жертват. Отзовават се дванадесет души, сред които две жени. При опита на командира да изтегли жените от групата Янка Кирова казва: Тук аз не виждам жени, а само войници! Приемат боя, в който загиват седем от тях, а трима са ранени. Оцеляват само двама, благодарение на което научаваме за героизма на тези достойни хора. Те успяват да удържат настъплението на многократно превъзхождащи сили на противника, докато ротата успява да се изтегли. Янка Кирова поваля десетки хитлеристи с картечницата си, до момента до който не я поразява куршумът на вражески снайперист. В челото. Загива на 20 години с оръжие в ръка, бранейки живота на своите бойни другари. Сутринта на 8-и март. Поклон! https://www.facebook.com/bg.istoriq
С този медал са награждавани български моряци от търговското корабоплаване, участвали в доставката на оръжия за Ангола.