МВ "Компас", новини, юни 2026 г. :: МОРЯКЪТ ОТ ТУТРАКАН ::

МОРЯКЪТ ОТ ТУТРАКАН
Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи
„ТАНГРА“ - „Нашият град”

Ако има български вестник, който да се чете по цялото земно кълбо, то това е „Морски вестник”. Заслугата е толкова на хората, които го списват, колкото и на читателите му, които живеят по всички световни морета, океани, пристанища и никому неизвестни български градчета и селца. Когато в екипажа на твоя кораб има моряци от Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, то те са твои земляци, а ако се случи и някой от твоето родно място, то той е твой брат!
Случаят с Васил не бе точно такъв. Младият моторист бе от ... Тутракан и го почувствах като мой събрат по месторождение, без някога да съм бил в родния му град. То ако трябва да съм честен, аз дори не знаех къде се намира въпросният град, но се досещах, че е нещо като моя любим Михайловград, с чието точно местоположение, голяма част от екипажа също щеше да се озори.
На моторния кораб „Вежен” големите моряци бяха от Варна, Бургас, Созопол, София, или поне Пловдив, а ние с Васил бяхме от незначителните Михайловград и Тутракан, където никой от екипажа със сигурност не бе стъпвал.
С тутраканеца сме били на м/к „Вежен” през 1977-ма, поплавали сме заедно известно време, а после моряшкият живот ни е разделил и така - допреди месец, когато Наско Панайотов ми съобщи, че бивш моторист от м/к „Вежен” прочел есето за „моряшкото четене” на бившия му кораб, спомнил си героите от моя разказ, седнал и написал писмо до „Морски вестник”: Така и така, казвам се Васил, познавам Емо и Наско Бузата, защото бях моторист на същия кораб по това време, когато главен механик ни бе Сл. Пешков, но той надали ме помни. То като е тръгнало да съм честен, аз името Васил наистина не помня, но как бих забравил моя събрат по месторождение. Та нали аз те посрещнах на борда, Василе! И ти разказах за съдбата на момчетата от малки провинциални градчета - съдба, която ни сродява.
За щастие този Васко бе изпратил няколко снимки от кораба, та веднага си го спомних и визуално. Той имаше романтичното излъчване на байронов герой, нещо което вероятно не е свързано с месторождението.
Снимките на Васко не бяха с високо качество, но никой не очаква в Тутракан по онова време да са ползвали „Канон“ и „Лайка“. Първият си фотоапарат аз купих чак десет години по-късно от смотано индийско градче и не правеше по-добри снимки от „Смената” на Васил. Тук се намеси, за щастие не Генералния щаб, а Наско Панайотов, и предложи да помолим бургаско-варненския тандем R&A да направи художествена възстановка на снимките. След великолепния резултат, че как иначе след участието на Бургас и Варна, Наско реши, че изображенията са достойни за моряшкия вестник. Така де: Нерде Ямбол, нерде Стамбул ...
Шегата настрана, но васковите снимки са истински сърцеразбивач за моряшките сърца, затова ти ги предлагам, Читателю.

Сл. ПЕШКОВ - моряк, с малко помощ от приятели моряци

Всички публикувани снимки са от личния архив на моряка Васил Балканджиев, а художествената възстановка е на творческия тандем R&A.

„Морски вестник“ благодари на моряка Васил Балканджиев от Тутракан за предоставените кадри от живота на екипажа на „Вежен“. Благодарности отправяме и към творческия тандем R&A за направената художествена възстановка на снимките. Надяваме се и други наши читатели - моряци да последват примера на Васил Балканджиев. Ние: „Морски вестник“, морякът Сл. Пешков и творческият тандем R&A очакваме вашите документирани фото-спомени!