НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ФЕОДОСИЯ
Поне три пъти съм посещавал пристанището с прелестно име Феодосия, над месец време ми се събира от престоите там, но все не мога да си спомня кога и с какви кораби съм бил в този порт. Някаква магия покрива необичайния град. Странна, та чак фантастична атмосфера цари по смълчаните му улици и площади, оцветени в бяло и меки полутонове, които милват очите и душите на хората като мен ...
Очарован обикалях градчето, опознавах историята и настоящето му, и ще призная, че чак тогава узнах, че тук е живял и работил великият художник маринист Айвазовски, а първите тукашни жители са били гърци. Именно те са го нарекли с името, което на древногръцки означава „Даден от Бог”! Този град се оказа по-стар от столици като Лондон, Париж, Москва и Виена! Наричали са го Кючук Стамбул, точно като най-големият квартал на Пловдив, който и до днес е известен като Кючук Париж.
С необичайните си вид и съдба, Феодосия е привличал най-видните представители на руската култура. Тук са идвали Пушкин, Грибоедов, Чехов, съфамилникът ми Горки, Булгаков, Зошченко, Гумильов, Белий! Айвазовски подарява на града своята картинна галерия, а приятелят на Котика от моя випуск и бъдещ негов съсед в Созопол - Константин Паустовски, е бил очарован от посещението си в градчето, така както искрено се радваше и на тихото созополско крайбрежие. Без малко да пропусна най-новия ми кримски любимец Василий Аксьонов!
Чак на третия ден попаднах на „Къщата музей Александър Грин”. Не се учудвай, Читателю. Грин се издаваше у нас, но някак случайно, та чак небрежно. Четях прехласнат изумителните истории на този автор, но той стоеше безродно и безтелесно в читателските ми каталози и пристрастия. Трябваше да дойда в порт Феодосия, за да разбера, че именно в този „даден от бог” полуфантастичен град, Грин е написал странните си истории. Влязох в неговия музей и някои от дългогодишните ми мълчаливи читателски въпроси, получиха отговор. Защо чак на третия ден ли? Ами градът те посреща още на входа с арка, посветена на Айвазовски и той заслужено е културният символ на Феодосия. То и с арката не се справих от първия път. На нея с огромни букви пишеше „ФЕССЛЕР - ЛАТРИ - ГАНЗЕН - ЛАГОРИО”, което се оказа неразбираемо за мен, а после разбрах, че това са имената на ученици и внуци на Айвазовски.
Когато през 1967-а с гребния отбор на 25-а рота тренирахме за предстоящите училищни гонки, в канала между езерото и морето неколкократно минавахме край моторната ветроходна яхта „Веслец”, накичена и преименувана за снимките на „Бягаща по вълните”. Ама кой да мисли тогава за Грин, когато по палубата царствено се разхождаше неотразимата Маргарита Терехова! Красивата актриса се омъжи за партньора си във филма Сава Хашъмов, а не за незнаен курсант от Морското, както може би очаква моряшкия читател. Точно като в разказ на Грин!
Нашият треньор и взводен командир капитан ІІІ ранг Папа Тони в онзи момент винаги командваше „СушИ!”, за да се насладим на гледката и изплакнем очите.
Съветско-българският брак не продължи дълго, предполагам, защото бе неравностоен: Невъзможен се оказа съюзът между велика суперсила и шестнайста република, или суперзвезда от съветското кино с множество държавни награди и нетитулован и ненаграждаван български актьор. Всъщност Хашъмов бе истински аристократ на сцената и екрана, но тогава духовно извисените самотници не бяха на мода.
Бракът на актьорите, както написах, бе краткотраен, Хашъмов отдавна го няма, останаха само жена му Маргарита и дъщеря им Анна, но и двете, сякаш се срамуват от него, защото не споменават и дума за българската следа в биографиите си. История също достойна за Грин! То и от гребната шесторка на ротата, само двама останахме верни на романтичните идеи на Грин. Останалите се оказаха последователи на Терехова, двама отдавна не са между живите, а днешната висша власт се чуди кому принадлежи порт Феодосия ...
Мислиш ли, Читателю, че моряк, очарован от „Деветия вал” и „Бягаща по вълните”, ще се вълнува от това руски или украински е порт Феодосия? Вървете по дяволите и едните, и другите: Феодосия принадлежи на Вечността, или както са го кръстили първите му жители - на Бог! Като споменах първите заселници, та се сещам, че един виден днешен политик веднага би посъветвал Гърция да анексира градчето, а какво да кажа за арменците - законни наследници на най-великия гражданин на Феодсия - Ованес Кеворк Айвазян! За политическите трусове, които ще предизвика фактът, че още през 1954-а градът бе изваден от Руската СФРСР и включен в състава на Украинската ССР, не ми се и мисли. Тези абревиатури са все по-мъгляви в паметта ми, но добре помня, че още през 1913 г. руската литературна критика е
Поне три пъти съм посещавал пристанището с прелестно име Феодосия, над месец време ми се събира от престоите там, но все не мога да си спомня кога и с какви кораби съм бил в този порт. Някаква магия покрива необичайния град. Странна, та чак фантастична атмосфера цари по смълчаните му улици и площади, оцветени в бяло и меки полутонове, които милват очите и душите на хората като мен ...
Очарован обикалях градчето, опознавах историята и настоящето му, и ще призная, че чак тогава узнах, че тук е живял и работил великият художник маринист Айвазовски, а първите тукашни жители са били гърци. Именно те са го нарекли с името, което на древногръцки означава „Даден от Бог”! Този град се оказа по-стар от столици като Лондон, Париж, Москва и Виена! Наричали са го Кючук Стамбул, точно като най-големият квартал на Пловдив, който и до днес е известен като Кючук Париж.
С необичайните си вид и съдба, Феодосия е привличал най-видните представители на руската култура. Тук са идвали Пушкин, Грибоедов, Чехов, съфамилникът ми Горки, Булгаков, Зошченко, Гумильов, Белий! Айвазовски подарява на града своята картинна галерия, а приятелят на Котика от моя випуск и бъдещ негов съсед в Созопол - Константин Паустовски, е бил очарован от посещението си в градчето, така както искрено се радваше и на тихото созополско крайбрежие. Без малко да пропусна най-новия ми кримски любимец Василий Аксьонов!
Чак на третия ден попаднах на „Къщата музей Александър Грин”. Не се учудвай, Читателю. Грин се издаваше у нас, но някак случайно, та чак небрежно. Четях прехласнат изумителните истории на този автор, но той стоеше безродно и безтелесно в читателските ми каталози и пристрастия. Трябваше да дойда в порт Феодосия, за да разбера, че именно в този „даден от бог” полуфантастичен град, Грин е написал странните си истории. Влязох в неговия музей и някои от дългогодишните ми мълчаливи читателски въпроси, получиха отговор. Защо чак на третия ден ли? Ами градът те посреща още на входа с арка, посветена на Айвазовски и той заслужено е културният символ на Феодосия. То и с арката не се справих от първия път. На нея с огромни букви пишеше „ФЕССЛЕР - ЛАТРИ - ГАНЗЕН - ЛАГОРИО”, което се оказа неразбираемо за мен, а после разбрах, че това са имената на ученици и внуци на Айвазовски.
Когато през 1967-а с гребния отбор на 25-а рота тренирахме за предстоящите училищни гонки, в канала между езерото и морето неколкократно минавахме край моторната ветроходна яхта „Веслец”, накичена и преименувана за снимките на „Бягаща по вълните”. Ама кой да мисли тогава за Грин, когато по палубата царствено се разхождаше неотразимата Маргарита Терехова! Красивата актриса се омъжи за партньора си във филма Сава Хашъмов, а не за незнаен курсант от Морското, както може би очаква моряшкия читател. Точно като в разказ на Грин!
Нашият треньор и взводен командир капитан ІІІ ранг Папа Тони в онзи момент винаги командваше „СушИ!”, за да се насладим на гледката и изплакнем очите.
Съветско-българският брак не продължи дълго, предполагам, защото бе неравностоен: Невъзможен се оказа съюзът между велика суперсила и шестнайста република, или суперзвезда от съветското кино с множество държавни награди и нетитулован и ненаграждаван български актьор. Всъщност Хашъмов бе истински аристократ на сцената и екрана, но тогава духовно извисените самотници не бяха на мода.
Бракът на актьорите, както написах, бе краткотраен, Хашъмов отдавна го няма, останаха само жена му Маргарита и дъщеря им Анна, но и двете, сякаш се срамуват от него, защото не споменават и дума за българската следа в биографиите си. История също достойна за Грин! То и от гребната шесторка на ротата, само двама останахме верни на романтичните идеи на Грин. Останалите се оказаха последователи на Терехова, двама отдавна не са между живите, а днешната висша власт се чуди кому принадлежи порт Феодосия ...
Мислиш ли, Читателю, че моряк, очарован от „Деветия вал” и „Бягаща по вълните”, ще се вълнува от това руски или украински е порт Феодосия? Вървете по дяволите и едните, и другите: Феодосия принадлежи на Вечността, или както са го кръстили първите му жители - на Бог! Като споменах първите заселници, та се сещам, че един виден днешен политик веднага би посъветвал Гърция да анексира градчето, а какво да кажа за арменците - законни наследници на най-великия гражданин на Феодсия - Ованес Кеворк Айвазян! За политическите трусове, които ще предизвика фактът, че още през 1954-а градът бе изваден от Руската СФРСР и включен в състава на Украинската ССР, не ми се и мисли. Тези абревиатури са все по-мъгляви в паметта ми, но добре помня, че още през 1913 г. руската литературна критика е
„Веслец” като „Бягаща по вълните”, лятото на 1966 г. Личен архив на Станислав Викторов.
Калин, Енчев, бай Гец, аз, Пейчика, Тошо Ласков и Папа Тони. Освен десеткратни шампиони по теглене на въже, бяхме и ротния отбор по гребане, без нито една титла ...
Феодосия. Паметникът на входа на града.
Фарът на Феодосия.
Фонтанът на влюбените.
Църквата Великомъченица Катерина.
Маргарита Терехова, която ние помним, а тя нас - не!
Александър Грин (Гриневски) е роден на 23 август 1880 г. в Слободской, околийско градче във Вятска губерния (Руска империя). Той е син на поляка Стефан Гриневски, участник в полското въстание от 1863 г., заточен на 16-годишна възраст в провинциалната Вятка. Изображението е взето от: wikimedia.org
На 8 юли 1932 г. Александър Грин умира забравен и в самота, от хронично изтощение вследствие на рак на белите дробове. Изображението е взето от: https://commons.wikimedia.org/
нарекла това място Гринландия. Оня мастит политик ще подскочи от радост, защото литературата и географията не са силната му страна, и на мига ще провъзгласи Феодосия за негова собственост ... Където е Гренландия, там е и Гринландия! За една буква ли ще го правим на въпрос. Пък и човекът ще си плати ...
Днес изумен чета съобщения за експлозии във Феодосия и се питам как изглежда човекът, способен да стреля по тази мирна и наистина божествена красота, която сега е със статут на анексирана. Как анексията се прилага за Грин и Айвазовски е въпрос, от който никой не се вълнува, но това се е случвало на двамата и преди, без да накърни значението на наследството им и нашата любов към тях.
Ще се върна пак към моя съвипускник Коста Атанасов - Котика с думи на неговия съсед в Созопол. Още през 1955-а в прекрасната книга „Златната роза”, Константин Паустовски написа следното за Александър Грин: „Дори Грин да беше умрял, оставяйки ни единствено своята поема в проза „Алените платна”, то и това щеше да е достатъчно, да го поставим в редицата на великите писатели, които тревожат човешките сърца с призив към съвършенство.”
Бях изкупил всички екземпляри на „Златната роза”, за да ги разнасям по корабите. Щастлив бях години по късно да прочета в мемоарите на писателя - моряк Никола Радев, че е открил една моя „златна роза” на м/к „Вежен” и с вълнение я е препрочел.
Това е моят скромен поклон пред незабравимия и магнетичен порт Феодосия.
Сега се сещам, че половината от времето ми във Феодосия прекарвах в книжарницата. Бяла, като всичко наоколо и малко неугледна външно, тя се оказа истинска съкровищница от стари и редки издания на смешни цени и аз напълних кабината си с мечтани книги и автори. Затова днес с тревога ще изпиша: Не стреляйте по Феодосия, безкнижници! Дори Хитлер не е стрелял по Лувъра ... От друга страна, Хитлер все пак е рисувал, та със сигурност е влизал в книжарница да си купи четки и бои. Имам чувството, че някои от най-големите днешни политици, никога не са посещавали тези светилища на мъдрост и красота.
Специално за Наско ще спомена фара на Феодосия. Той е бял, естествено, триярусен казано по моряшки, построен е с дарения преди повече от 125 години и е истинска наслада за очите. А на читателите на Морския вестник ще изплакна очите с един необичаен символ на този град. Точно пред музея на Грин се намира фонтанът на влюбените. Млади влюбени се прегръщат под голям чадър. Водата ги залива от всякъде, но те са погълнати от привличането между тях и не забелязват нищо наоколо. Романтично и секси, като в книга на Грин.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Днес изумен чета съобщения за експлозии във Феодосия и се питам как изглежда човекът, способен да стреля по тази мирна и наистина божествена красота, която сега е със статут на анексирана. Как анексията се прилага за Грин и Айвазовски е въпрос, от който никой не се вълнува, но това се е случвало на двамата и преди, без да накърни значението на наследството им и нашата любов към тях.
Ще се върна пак към моя съвипускник Коста Атанасов - Котика с думи на неговия съсед в Созопол. Още през 1955-а в прекрасната книга „Златната роза”, Константин Паустовски написа следното за Александър Грин: „Дори Грин да беше умрял, оставяйки ни единствено своята поема в проза „Алените платна”, то и това щеше да е достатъчно, да го поставим в редицата на великите писатели, които тревожат човешките сърца с призив към съвършенство.”
Бях изкупил всички екземпляри на „Златната роза”, за да ги разнасям по корабите. Щастлив бях години по късно да прочета в мемоарите на писателя - моряк Никола Радев, че е открил една моя „златна роза” на м/к „Вежен” и с вълнение я е препрочел.
Това е моят скромен поклон пред незабравимия и магнетичен порт Феодосия.
Сега се сещам, че половината от времето ми във Феодосия прекарвах в книжарницата. Бяла, като всичко наоколо и малко неугледна външно, тя се оказа истинска съкровищница от стари и редки издания на смешни цени и аз напълних кабината си с мечтани книги и автори. Затова днес с тревога ще изпиша: Не стреляйте по Феодосия, безкнижници! Дори Хитлер не е стрелял по Лувъра ... От друга страна, Хитлер все пак е рисувал, та със сигурност е влизал в книжарница да си купи четки и бои. Имам чувството, че някои от най-големите днешни политици, никога не са посещавали тези светилища на мъдрост и красота.
Специално за Наско ще спомена фара на Феодосия. Той е бял, естествено, триярусен казано по моряшки, построен е с дарения преди повече от 125 години и е истинска наслада за очите. А на читателите на Морския вестник ще изплакна очите с един необичаен символ на този град. Точно пред музея на Грин се намира фонтанът на влюбените. Млади влюбени се прегръщат под голям чадър. Водата ги залива от всякъде, но те са погълнати от привличането между тях и не забелязват нищо наоколо. Романтично и секси, като в книга на Грин.
Сл. ПЕШКОВ - моряк