НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
РЕКОРДНО НИСКИТЕ НИВА НА Р. ДУНАВ РАЗКРИХА ОСТАНКИ ОТ ИЗГУБЕНИЯ ФЛОТ НА КРИГСМАРИНЕ ПРЕЗ 1944 Г.
През това лято рекордно ниските нива на р. Дунав разкриха останките на много потънали кораби, като значителна част от тях са на умишлено потопените през 1944 г. плавателни съдове на черноморската флотилия на нацистка Германия. Тук ще припомним накратко последните действия от оттеглянето на Кригсмарине от Черно море през Втората световна война.
При нападението над СССР Вермахтът смята, че до зимата на 1941 г. ще превземе Москва и съветският Черноморски флот е игнориран от плановете му. В началото на военните действия единствените кораби на Кригсмарине в басейна на Черно море са намиращите се в речните пристанища Галац, Браила и Русе катери на немската Дунавска флотилия. С провала на Блицкрига във военно-стратегическо отношение Черно море остава не само южен фланг на съветско-германския фронт, но придобива особена значимост в немските планове за най-краткия път за овладяване на важните от икономическа гледна точка райони на Кавказ. Вниманието на германското командване на Черноморския театър на военните действия от самото начало е насочено към това - да не се наруши бреговата инфраструктура, свързана с доставките на нефт и нефтопродукти от Румъния за Германия и Италия. В София се разполага командването на Военноморска група „Юг“, под заповедите на която се намират германските военноморски сили в Черно, Егейско и Адриатическо море. Формирането на Кригсмарине на Черно море се осъществява чрез: 1. Прехвърляне на корабен състав по р. Дунав, 2. Организиране в подвластните черноморски корабостроителници на строителство на нови кораби и преустройство на подходящи граждански кораби и 3. Включване на подходящи трофейни съветски плавателни съдове. Реално присъствие на германски бойни кораби в Черно море се забелязва в началото на есента на 1942 г. когато флотилия торпедни катери на Кригсмарине се базира близо до Феодосия, а малко по-късно се изгражда оперативен щаб на контраадмирал Шерлен, като под негова команда се формира десантна флотилия, съставена от военноморски десантни кораби. През лятото на 1943 г. се формира и флотилия подводни лодки от 6 подводници. Задачата по създаване на немски военен флот на Черно море е решена едва в края на 1943 г., когато той достига пика на корабния си състав и максимума на своите бойни възможности под командването на „Адмирал Черно море“.
По континенталните водни пътища през р. Дунав към Черно море са прехвърлени над 500 военни и търговски кораба, от които 428 са от Северно и Балтийско море. В това число 6 подводници, 23 катерни тралчици, 16 торпедни катера, 50 военноморски десантни баржи, 26 преследвача на подводници. От корабостроителниците на Черно море за нуждите на Кригсмарине единствено и само в тези във Варна (Държавна корабостроителница - Варна, „Кораловаг“ АД и „Флотски арсенал“) се организира серийно строителство на военноморски десантни кораби тип MFP (Marinefahhrprahme) - 91 броя, на малки военни риболовни кораби тип KFK (Kriegsfischkutter) - 35 броя и патрулни катери тип Delfin - 6 броя.
Всъщност, целият ход на бойните действия на Черно море от 1941 до 1944 г. се определя от хода на войната на сушата. Вследствие стремителното настъпление на Червената армия на запад (Яш-Кишиневската настъпателна операция) до 29 август 1944 г. по морски, въздушни и сухопътни пътища от Румъния в България са прехвърлени 4 500 души от частите на Кригсмарине с дестинация Белград. По повод официалното искане на българското правителство до германското посолство, изискващо изтеглянето на германските войски от България, в доклад на Военноморска група „Юг“ е отбелязано: „Ограничение във времето не беше споменато“. В същото време румънците са започнали бойни действия и всички небоеспособни немски войници са отправени към България. Германският командващ е възпрепятстван от румънците да се качи на миночистач и пристига във Варна с кола, докато началникът на Главния корабостроителен щаб на Черно море контраадмирал Паул-Вили Циб достига Силистра и форсира нагоре по р. Дунав с 60 военноморски кораба. Отбелязва се присъствието на бързоходни лодки, ускорили по-нататъшното напредване на формацията срещу течението на р. Дунав. Целта е да се прекара целия конвой от долния Дунав до сръбската граница над устието на р. Тимок. На 28 август 1944 г. на германските военноморски сили е поставена задача да достигнат средния Дунав за операции, защитаващи речното корабоплаване, нарушено от действията на врага. Българските пристанища се използват за зареждане с гориво. Фактически българската страна оказва голямо съдействие, тъй като не се предприемат и бойни действия срещу германците.
Същевременно във Варна заповедта, отнасяща се за разоръжаване на германските кораби при влизането им в български териториални води е отменена. Последните заповеди на Военноморска група „Юг“ към Адмирал Черно море са: Атакуване на руските сили пред Констанца и Сулина, нарушаване комуникациите на противника по р. Дунав, връщане към българския бряг, ако припасите от гориво позволят. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се прехвърли личния състав в София. Във Варненския залив са потопени 71 плавателни съда, а в пристанището и Варненското езеро са изоставени 14 плавателни съда.
За ситуацията на р. Дунав в докладите на Кригсмарине се отбелязва:
„Румънската съпротива под Русе е сломена и на 28 август в Русе са пристигнали 2 преследвача на подводни лодки, 18 военноморски десантни кораба, Първа крайбрежна патрулна флотилия, включваща 23 кораба, 54 войскови пионерни кораба, санитарен кораб „Бамберг“, 2 плаващи работилници и 3 баржи“. На 29 август формацията на контраадмирал Циб е в Русе, където трябва да слязат 2 800 леко ранени, 300 жени и деца и около 800 войници от сухопътните войски. С присъединилите се към тях нови групи формацията достига 103 плавателни съда. На същия ден към тях се присъединява и група „Браила“, включваща парахода „Графенау“, 3 военноморски десантни баржи и 4 плавателни съда със 770 ранени армейски войници. По-късно в Свищов са разтоварени 700 ранени, както и намиращите се жени и деца, останали на германските кораби. На 30 август формацията е на позиция Видин - Калафат, където донася, че една торпедна лодка е повредена от мина близо до Катарактите и че на 31 август няма германски военноморски кораби от Русе надолу по течението на реката.
Формацията на контраадмирал Циб, включваща вече 200 плавателни съда в ордер, дълъг 25 километра, преминава през 4 укрепени румънски района, в два от които - при Черна гора и Калафат, среща съпротива. С формацията се изтеглят около 8 000 души. На 1 септември формацията се разполага в Прахово, където пристига и миночистачна група „Долен Дунав“. Поради бързото напредване на Червената армия започва потапяне на корабите, като руснаците успяват да заловят 12 натоварени кораба, а немските екипажи се добират пеша до Белград.
Петър ДАСКАЛОВ
Данните, посочени в материала, са от книгата на Петър ДАСКАЛОВ „България - морският съюзник на Третия райх през Втората световна война (1941 - 1944 г.), ИК „Стено“, Варна, 2016.
През това лято рекордно ниските нива на р. Дунав разкриха останките на много потънали кораби, като значителна част от тях са на умишлено потопените през 1944 г. плавателни съдове на черноморската флотилия на нацистка Германия. Тук ще припомним накратко последните действия от оттеглянето на Кригсмарине от Черно море през Втората световна война.
При нападението над СССР Вермахтът смята, че до зимата на 1941 г. ще превземе Москва и съветският Черноморски флот е игнориран от плановете му. В началото на военните действия единствените кораби на Кригсмарине в басейна на Черно море са намиращите се в речните пристанища Галац, Браила и Русе катери на немската Дунавска флотилия. С провала на Блицкрига във военно-стратегическо отношение Черно море остава не само южен фланг на съветско-германския фронт, но придобива особена значимост в немските планове за най-краткия път за овладяване на важните от икономическа гледна точка райони на Кавказ. Вниманието на германското командване на Черноморския театър на военните действия от самото начало е насочено към това - да не се наруши бреговата инфраструктура, свързана с доставките на нефт и нефтопродукти от Румъния за Германия и Италия. В София се разполага командването на Военноморска група „Юг“, под заповедите на която се намират германските военноморски сили в Черно, Егейско и Адриатическо море. Формирането на Кригсмарине на Черно море се осъществява чрез: 1. Прехвърляне на корабен състав по р. Дунав, 2. Организиране в подвластните черноморски корабостроителници на строителство на нови кораби и преустройство на подходящи граждански кораби и 3. Включване на подходящи трофейни съветски плавателни съдове. Реално присъствие на германски бойни кораби в Черно море се забелязва в началото на есента на 1942 г. когато флотилия торпедни катери на Кригсмарине се базира близо до Феодосия, а малко по-късно се изгражда оперативен щаб на контраадмирал Шерлен, като под негова команда се формира десантна флотилия, съставена от военноморски десантни кораби. През лятото на 1943 г. се формира и флотилия подводни лодки от 6 подводници. Задачата по създаване на немски военен флот на Черно море е решена едва в края на 1943 г., когато той достига пика на корабния си състав и максимума на своите бойни възможности под командването на „Адмирал Черно море“.
По континенталните водни пътища през р. Дунав към Черно море са прехвърлени над 500 военни и търговски кораба, от които 428 са от Северно и Балтийско море. В това число 6 подводници, 23 катерни тралчици, 16 торпедни катера, 50 военноморски десантни баржи, 26 преследвача на подводници. От корабостроителниците на Черно море за нуждите на Кригсмарине единствено и само в тези във Варна (Държавна корабостроителница - Варна, „Кораловаг“ АД и „Флотски арсенал“) се организира серийно строителство на военноморски десантни кораби тип MFP (Marinefahhrprahme) - 91 броя, на малки военни риболовни кораби тип KFK (Kriegsfischkutter) - 35 броя и патрулни катери тип Delfin - 6 броя.
Всъщност, целият ход на бойните действия на Черно море от 1941 до 1944 г. се определя от хода на войната на сушата. Вследствие стремителното настъпление на Червената армия на запад (Яш-Кишиневската настъпателна операция) до 29 август 1944 г. по морски, въздушни и сухопътни пътища от Румъния в България са прехвърлени 4 500 души от частите на Кригсмарине с дестинация Белград. По повод официалното искане на българското правителство до германското посолство, изискващо изтеглянето на германските войски от България, в доклад на Военноморска група „Юг“ е отбелязано: „Ограничение във времето не беше споменато“. В същото време румънците са започнали бойни действия и всички небоеспособни немски войници са отправени към България. Германският командващ е възпрепятстван от румънците да се качи на миночистач и пристига във Варна с кола, докато началникът на Главния корабостроителен щаб на Черно море контраадмирал Паул-Вили Циб достига Силистра и форсира нагоре по р. Дунав с 60 военноморски кораба. Отбелязва се присъствието на бързоходни лодки, ускорили по-нататъшното напредване на формацията срещу течението на р. Дунав. Целта е да се прекара целия конвой от долния Дунав до сръбската граница над устието на р. Тимок. На 28 август 1944 г. на германските военноморски сили е поставена задача да достигнат средния Дунав за операции, защитаващи речното корабоплаване, нарушено от действията на врага. Българските пристанища се използват за зареждане с гориво. Фактически българската страна оказва голямо съдействие, тъй като не се предприемат и бойни действия срещу германците.
Същевременно във Варна заповедта, отнасяща се за разоръжаване на германските кораби при влизането им в български териториални води е отменена. Последните заповеди на Военноморска група „Юг“ към Адмирал Черно море са: Атакуване на руските сили пред Констанца и Сулина, нарушаване комуникациите на противника по р. Дунав, връщане към българския бряг, ако припасите от гориво позволят. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се прехвърли личния състав в София. Във Варненския залив са потопени 71 плавателни съда, а в пристанището и Варненското езеро са изоставени 14 плавателни съда.
За ситуацията на р. Дунав в докладите на Кригсмарине се отбелязва:
„Румънската съпротива под Русе е сломена и на 28 август в Русе са пристигнали 2 преследвача на подводни лодки, 18 военноморски десантни кораба, Първа крайбрежна патрулна флотилия, включваща 23 кораба, 54 войскови пионерни кораба, санитарен кораб „Бамберг“, 2 плаващи работилници и 3 баржи“. На 29 август формацията на контраадмирал Циб е в Русе, където трябва да слязат 2 800 леко ранени, 300 жени и деца и около 800 войници от сухопътните войски. С присъединилите се към тях нови групи формацията достига 103 плавателни съда. На същия ден към тях се присъединява и група „Браила“, включваща парахода „Графенау“, 3 военноморски десантни баржи и 4 плавателни съда със 770 ранени армейски войници. По-късно в Свищов са разтоварени 700 ранени, както и намиращите се жени и деца, останали на германските кораби. На 30 август формацията е на позиция Видин - Калафат, където донася, че една торпедна лодка е повредена от мина близо до Катарактите и че на 31 август няма германски военноморски кораби от Русе надолу по течението на реката.
Формацията на контраадмирал Циб, включваща вече 200 плавателни съда в ордер, дълъг 25 километра, преминава през 4 укрепени румънски района, в два от които - при Черна гора и Калафат, среща съпротива. С формацията се изтеглят около 8 000 души. На 1 септември формацията се разполага в Прахово, където пристига и миночистачна група „Долен Дунав“. Поради бързото напредване на Червената армия започва потапяне на корабите, като руснаците успяват да заловят 12 натоварени кораба, а немските екипажи се добират пеша до Белград.
Петър ДАСКАЛОВ
Данните, посочени в материала, са от книгата на Петър ДАСКАЛОВ „България - морският съюзник на Третия райх през Втората световна война (1941 - 1944 г.), ИК „Стено“, Варна, 2016.
Останки от изгубения флот на Кригсмарине се появиха през това лято при рекордно ниските нива на р. Дунав.
От корабостроителниците на Черно море за нуждите на Кригсмарине единствено и само в тези във Варна (Държавна корабостроителница – Варна, „Кораловаг“ АД и „Флотски арсенал“) се организира серийно строителство на военноморски десантни кораби тип MFP (Marinefahhrprahme) – 91 броя. Колекция на Петър НИКОЛОВ.