НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДНЕС БЮРОТО МИ Е КАПИТАНСКИ МОСТИК
Бюро. Голямо бюро затрупано с бумаги, коя от коя по-важни. Документи, чакащи подпис, решение или отговор. Телефони, звънящи поредно или заедно в повечето случаи заедно, по Закона на Мърфи. Стените на канцеларията са окичени със снимки и портрети на наши велики личности и най-вече с онези славни моменти - парченца от флотското ми минало. Кич, но с доста топла носталгия. Зад гърба ми е Трибагреникът, продължавам да му служа и да е на сигурно място зад мен. Някои слагат на бюрата си снимки на жената и децата, при мен е снимката на първият катер, на който бях командир. Първият самостоятелен обект, на който са ми вдигали флаг (командирска косица), на който съм се чувствал пръв след Бога на мостика, когато сме били в обятията на родното Море. Не, че не обичам семейството си - напротив, заради тях напуснах Флота преди 15 години, за да сме повече време заедно. Години, в които се научих на много неща, но в които всеки ден съм мислил за Морето и мостика. Какви ги говоря, аз почти всяка нощ плавам в сънищата си и съм отново на мостика, между жужащите електро-навигационни прибори, плисъка на вълната по борда, монотонния ритъм на моторите, докладите по транслацията и съсъка на вълнореза, порещ изумруденото кадифе на Морето.
Сега съм на регламентиран работен ден - „от -до“. Прибирам се всяка вечер при семейството, макар че то
Бюро. Голямо бюро затрупано с бумаги, коя от коя по-важни. Документи, чакащи подпис, решение или отговор. Телефони, звънящи поредно или заедно в повечето случаи заедно, по Закона на Мърфи. Стените на канцеларията са окичени със снимки и портрети на наши велики личности и най-вече с онези славни моменти - парченца от флотското ми минало. Кич, но с доста топла носталгия. Зад гърба ми е Трибагреникът, продължавам да му служа и да е на сигурно място зад мен. Някои слагат на бюрата си снимки на жената и децата, при мен е снимката на първият катер, на който бях командир. Първият самостоятелен обект, на който са ми вдигали флаг (командирска косица), на който съм се чувствал пръв след Бога на мостика, когато сме били в обятията на родното Море. Не, че не обичам семейството си - напротив, заради тях напуснах Флота преди 15 години, за да сме повече време заедно. Години, в които се научих на много неща, но в които всеки ден съм мислил за Морето и мостика. Какви ги говоря, аз почти всяка нощ плавам в сънищата си и съм отново на мостика, между жужащите електро-навигационни прибори, плисъка на вълната по борда, монотонния ритъм на моторите, докладите по транслацията и съсъка на вълнореза, порещ изумруденото кадифе на Морето.
Сега съм на регламентиран работен ден - „от -до“. Прибирам се всяка вечер при семейството, макар че то
Моторни катери проект 160 (евентуално единият от тях е СКА № 313) маневрират в Пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас. Архив на Морски вестник
Авторът на мостика на СКА № 313. Личен архив.
вече се е свело до мен и жената. Няма лошо - децата са поели по своите пътища и нито един не свърза съдбата си с Морето. Както каза жена ми: „Един моряк в дома е достатъчен!“ Надеждата е във внуците…
Пиша си бумагите и от време на време се разсейвам поглеждайки към някой фрагмент от калейдоскопа по стените. 25 години корабна служба. Морето ме е целунало страстно и е добавило от оная сол в кръвта ми, която току те бодне в сърцето и те тласне отново към шеметната шир.
Плаваме за осигуряване на учение на Военноморска база Бургас (Пункт за базиране Атия). Трябва да се доставят продукти, запасни части и документи по бойните кораби от базата, които са на море. Морето дружески ни е прегърнало. „Линейката“ - СКА № 313, елегантно се поклаща по надигащата се вълна. Вятърът е свеж североизточен. Морето е като намокрен, черен шушляков плащ. Фосфоресцира тук-там, шуми и хлъзга нарастващи вълни. Плаването е нощно. Подминали сме траверза на о. Св. Анастасия, тогава Болшевик. Следя за трафика в разделното движение с радара и визуално. Пробляскват ограждащите буйове, вече виждам мигалката на Поморийския риф. Поглеждам картата и водя „Навигационно - вахтения дневник“. Вълната все още е ритмична, но носът започва да хвърля пръски и да се „рови“. Времето „вдига“. Правя проверка на екипажа и давам разпореждане без заповед да не се напускат бойните постове и вътрешния контур на катера. Започва да притраква вретеното на котвата в клюза. Вълната прави „зайчета“. Пръските достигат огледалото. Разпореждам на рулевия да включи чистачката. Салага е, сега се учи. Правя донесение по радиото до Оперативния дежурен за обстановката. Движим се съгласно плана. Морето започва да издава гърлени басови тонове, вятърът приглася във вантите на мачтата в кресчендо. Излизам на летния мостик, оглеждам видимия хоризонт. Мирише на дъжд. Трафикът е рехав. Побързвам да се прибера на закрития мостик, вън не е за мъже. …
Пълния текст на този разказ на Георги ИВАНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Пиша си бумагите и от време на време се разсейвам поглеждайки към някой фрагмент от калейдоскопа по стените. 25 години корабна служба. Морето ме е целунало страстно и е добавило от оная сол в кръвта ми, която току те бодне в сърцето и те тласне отново към шеметната шир.
Плаваме за осигуряване на учение на Военноморска база Бургас (Пункт за базиране Атия). Трябва да се доставят продукти, запасни части и документи по бойните кораби от базата, които са на море. Морето дружески ни е прегърнало. „Линейката“ - СКА № 313, елегантно се поклаща по надигащата се вълна. Вятърът е свеж североизточен. Морето е като намокрен, черен шушляков плащ. Фосфоресцира тук-там, шуми и хлъзга нарастващи вълни. Плаването е нощно. Подминали сме траверза на о. Св. Анастасия, тогава Болшевик. Следя за трафика в разделното движение с радара и визуално. Пробляскват ограждащите буйове, вече виждам мигалката на Поморийския риф. Поглеждам картата и водя „Навигационно - вахтения дневник“. Вълната все още е ритмична, но носът започва да хвърля пръски и да се „рови“. Времето „вдига“. Правя проверка на екипажа и давам разпореждане без заповед да не се напускат бойните постове и вътрешния контур на катера. Започва да притраква вретеното на котвата в клюза. Вълната прави „зайчета“. Пръските достигат огледалото. Разпореждам на рулевия да включи чистачката. Салага е, сега се учи. Правя донесение по радиото до Оперативния дежурен за обстановката. Движим се съгласно плана. Морето започва да издава гърлени басови тонове, вятърът приглася във вантите на мачтата в кресчендо. Излизам на летния мостик, оглеждам видимия хоризонт. Мирише на дъжд. Трафикът е рехав. Побързвам да се прибера на закрития мостик, вън не е за мъже. …
Пълния текст на този разказ на Георги ИВАНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.