МВ "Компас", новини, септември 2026 г. :: ЗАЩО НЕ Е ИЗДАДЕН УЧЕБНИКА НА КАПИТАН ХРИСТО КУКЕНСКИ „РЪКОВОДСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕТРОХОДЕН КОРАБ“? ::

ЗАЩО НЕ Е ИЗДАДЕН УЧЕБНИКА НА КАПИТАН
ХРИСТО КУКЕНСКИ „РЪКОВОДСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕТРОХОДЕН КОРАБ“?
През 1952 г. капитан ІІ ранг Христо Кукенски издава учебника „Морска практика“, предназначен за курсантите от Военноморското училище и за младите офицери от Военноморските сили. Изданието е солидно - 378 страници, богато илюстрирано, като в някои отношения не изгубва своята актуалност десетилетия наред. Отзвукът от курсантите и другите читатели е категорично положителен и авторът замисля написването и на други учебници, но прекалената му заетост като преподавател и като началник последователно на катедра „Корабоводене“ и на катедра „Тактика на Военноморските сили“ не му дават тази възможност. Учебни програми, лекции, практически занятия, работа с по-младите преподаватели - всичко това продължава до декември 1955 г., когато заради прословутите Женевски споразумения той е принуден да напусне Морското училище: „И така, аз бях уволнен за трети път от военна служба на близо 47 годишна възраст, след като прекарах във Флота цели 28 години“, отбелязва той в автобиографичната си книга „Живот с морето“.
Независимо от това, че още на следващия ден, след като сдава длъжността си в Морското училище, той започва работа в Корабостроителния завод „Г. Димитров“ във Варна като технолог по ремонта на корабите, капитан Кукенски не се отказва от идеята си и започва работа по написването на нов учебник: „Ръководство по управление на ветроходен кораб“. Това е неизвестна страница от биографията на флотския ветеран, който по неизвестни съображения е пропуснал този епизод в своята автобиографична книга. Но учебникът, макар и в ръкописен вариант, е съхранен в неговия архив, съхраняван във Военноморския музей.
В „Ръководство…“-то са разработени 80 основни въпроса, групирани в шест глави. Ръкописът се състои от 151 страници, в които са вписани 82 скици (чертежи). Всички илюстрации са направени саморъчно от автора. Няма списък на използваната литература. Явно, капитан Кукенски е разчитал на своите знания, получени във Военноморската академия в Ливорно и по време на плаванията му с учебните ветроходи „Христофор Колумб“ и „Америко Веспучи“. Най-вероятно е запазил и своите записки от занятията и плаванията. Но разработката на въпросите е в много добър стил и е без особени корекции, почеркът е четлив и изложението се чете свободно. Първите 11 страници са напечатани на машина, като 10-та страница е редактирана и допълнена на ръка. Очевидно, работата по учебника е спряна внезапно, поради неизвестна причина, която можем само да предположим.
Вероятно спирането на работата е направено към 1958 г., когато ситуацията у нас обезмисля издаването на такъв учебник. Какво се случва с трите български учебни ветрохода тогава?
Учебният ветроход „Асен“ (двумачтова гафелна шхуна) за последен път участва във военноморски парад през август 1954 г. във Варненския залив. Със заповед № 0196 от 5 юли 1956 г. се бракува и снема от отчет учебния кораб с бордови № 7801 „Асен“. След извеждането му от строя ветроходът остава около две години на кей в Стария плавателен канал „Море - езеро“ във Варна. През това време се правят постъпки и подготвят планове за превръщането му в кораб-музей или кораб-клуб. Но тези планове не са осъществени и към 1958 г. „Асен“ (втори с това име във военноморската ни летопис) е вече само история.
Двумачтовата гафелна шхуна „Веслец“ е учебен кораб на Военноморското и на Нахимовското училище до 1958 г. Тогава е предаден на Доброволната организация за съдействие на отбраната, а негов стопанин става Окръжния морски клуб - Варна. През следващите 14 години „Веслец“ извършва учебни плавания, но само като моторен кораб.
Тримачтовата гафелна шхуна „Н. Й. Вапцаров“ (бивш „Горянин“) е учебен ветроходен кораб на Военноморското училище от 1951 до 1958 г., когато започва преустройството му в изцяло моторен плавателен съд.
Така през 1958 г. Военноморското училище и Военноморските сили остават без учебен ветроход. Може би не е случайно това, че през една и съща година три ветрохода са изведени от строя на училището и на Флота. Но това е отделна тема. Лекомислено е прочетена „присъдата“ на ветроходната учебна практика на следващите поколения командни кадри за ВМС. Учебникът на капитан Христо Кукенски „Ръководство за управление на ветроходен кораб“ става излишен, а трудът на може би най-подготвеният български морски офицер по плаването на учебни кораби под ветрила остава неиздаден. А може би един ден отново ще послужи на някого, дори като ръкопис?
Атанас ПАНАЙОТОВ