НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯЦИТЕ И МОРСКИЯТ ФОРУМ
Когато от Клуба на Корабните Механици по „марин алърт” ми се обадиха, че „нашият човек” е премахнат от списъка за приветствия към предстоящия международен форум „Глобален Морски Компас” (Global Compass 2026), реших веднага гневно да позвъня на организаторите. Предположих, че те са капитани и все някой от тях ще ми е авер. Оказах се прав: капитани бяха, а един от тях - стар приятел. Докато търсех номера му из тефтерите - ново обаждане: председателят на КеКеМе отново е в списъка! Последен, но е там. Олекна ми и спокойно започнах да търся информация за това глобално морско събитие. Колкото повече научавах, толкова по-респектиран се чувствах от размера и значението на форума.
После ме хвана шубето. Представих си луксозните конферентни зали на лъскавия хотел и стотиците чуждестранни гости сред публиката, а пред тях - председателят на Клуба Тодор Ангелов - моряк, механик и мой приятел, произнася приветствие. Не исках да съм на неговото място! Започнах да измислям текст за речта му, но се досетих, че тук не само думите са важни, а и външният вид, интонацията, че и паузите дори! Трябваше ни ПиаР и то добър, но откъде в клуб като нашия такива? Не пиари, а пари! Спомних си, че мой познат, бивш журналист и настоящ писател, се занимава с нещо сходно, пък и го бях подкрепял морално в миналото. Човекът ме изслуша внимателно, предупреди ме, че приветствието (той го нарече „поздравителен адрес”) трябва да е късо, около три минути и да е актуално. Хубаво било да го имаме предварително напечатано в два екземпляра, единият на английски и да го дадем на организаторите, за да могат да го включат в мемориалните папки, които остават след всяко такова събитие и съдържат всички доклади, разисквания и приветствия. Седнах да измислям поздравителния адрес, а един капитан се съгласи да го преведе на морски английски. Докато списвах речта, капитанът-преводач ми даваше ОМЦУ (особено много ценни указания), свързани с актуалните проблеми на световната навигация, фрахта и застраховането. „Особено много” ми хареса идеята му за начало на приветствието: „Ние не можем да контролираме вятъра, но можем да нагласим платната“ или „We cannot control the wind, but we can adjust the sails”, на английски. Нали за това го бях ангажирал. Браво на този капитан. И той като мен не знаеше нищо за Глобалния Компас, но от занаята си разбираше. За да не оставаме назад ние долу в машината, предложих да цитираме някоя моряшка рок строфа. Капитанът веднага препоръча двуредие от току що издадения албум на „Ролинг Стоунс” - „Чужди езици”:
„Не можеш да контролираш океана.
Не можеш да контролираш вълните.“
На мига свалих оригиналния английски текст от Интернета, за да можем и ние механиците да допринесем нещо към приветствието (адреса), освен ако самият Джагър не е сгафил с английската граматика ... Албумът излезе само преди два месеца и според капитана щяхме да впечатлим западните гости с актуалния пример.
В интерес на истината, капитанът донаписа целия текст, като първо го стори на английски, защото така му било по-лесно, а после ми го преведе на български. Да знаеш, Читателю, днес всичко е капитанлък: навигация, оценка на риска и сделка ... Няма място за старите машинджийски кучета в последните дни!
Когато позвъних на Тодор Ангелов (аз му викам Тошко), да му кажа, че съм приготвил двуезичен триминутен вариант за приветствие, изпитвах позабравена моряшка гордост. Не бях стигнал още до Стоунс, на които и той беше фен още от Морското, когато инж. Ангелов ме прекъсна, за да ми каже, че организаторите са му се обадили да го предупредят, че времевият му лимит за мехАническото приветствие е ... 60 секунди. Поради това веднага се отказах от каквито и да било литературни или лингвистични съвети към Тошко.
От форума продължих да се интересувам, защото целият ми живот бе Глобално Морско Приключение и един компас нямаше да ми е излишен. Докладите не четох - нямаше да ги разбера, но към приветствията проявих интерес поради предварителното ми въвличане в темата. Това на Тодор Ангелов го нямаше в Интернета, пък и какво може да каже човек за 60 секунди? Че и механик! Останах впечатлен от следните думи на най-високопоставения военноморски човек: „Сигурният морски домейн изисква синергия между държавата и бизнеса.” Сториха ми се фонетично красиви, но две от думичките ми бяха непознати и отворих уикипедията. И така: домейн е „част от йерархическото пространство на глобалната мрежа, която има собствено уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания”, а синергия - „взаимодействие между фактори, обуславящи сходни процеси, при което полученият ефект е по-голям от сумата на индивидуалните ефекти, дължащи се на отделните фактори”.
Надявам се поне на Читателя да му е станало ясно. Търговски моряци, господин адмирал! Не им задиряйте ...
От друга страна, изкуших се и аз да направя някое „особено много умно” изречение в този дух. Например: „В условията на трансгранична регулативна конвергенция, синергията между институционалния домейн и интероперативната архитектура на съответния клъстер следва да бъде разглеждана през призмата на компетентността на регулативния орган.”
Единствено обяснение на този текст може да бъде само гениалното четирибуквено възклицание на моя любимец в Морското и авер в Параходството - Капитан Ръби: „А ддЕ”
Кратък и ясен бе и нашият човек от БМФ: „Атаките в Черно море нарушават международното право, а европейските регулации притискат бизнеса.” Само така, колега! Бий по хохлите и гнилите европейски бюрократи.
Съвсем сериозно харесах предупреждението на капитан Андриан Евтимов за „острия недостиг на морски офицери в световен мащаб”. Разбрах всичко, без да посягам към уикиречника.
Изказванията на виден английски морски адвокат и високопоставен американски капитан за актуалните човешки проблеми на борда на корабите, разбрах също без чужда помощ. Браво на мен!
За съжаление не успях да открия нито една снимка с инж. Тодор Ангелов. Увеличавах и внимателно разглеждах колективните изображения от форума, но „нашият човек” го нямаше. Накрая го открих в ... Морския Вестник! Снимката не е правена от Наско, а от Морско Училище. Главен герой в сюжета е техен командир в анфас с раменни и ръкавни знаци, а двама видни бемефейци са „в гръб”. Тодор Ангелов е долу в десния ъгъл в половин фас и един къс ръкав на риза. Благодаря, колеги от Морското! Тодор изглежда мъдро и достойно, а ослепително бялата му риза идеално си пасва с цвета на косата му. Не е най-добрия ракурс, но този „ан гръб” на капитаните да не е по-добър ...
Поздравления, Тоше! Сигурен съм, че не си забравил как през 1966-та ти, аз, Гъсо и Киро Мигача слушахме в среднощен час „Сатисфекшъна” на магнетофона на Асен „Гъсо” Кирилов в гардеробната на вашата рота!.
Ще се върна пак на международния форум: Ти си моят герой от събитието, Тошко!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Когато от Клуба на Корабните Механици по „марин алърт” ми се обадиха, че „нашият човек” е премахнат от списъка за приветствия към предстоящия международен форум „Глобален Морски Компас” (Global Compass 2026), реших веднага гневно да позвъня на организаторите. Предположих, че те са капитани и все някой от тях ще ми е авер. Оказах се прав: капитани бяха, а един от тях - стар приятел. Докато търсех номера му из тефтерите - ново обаждане: председателят на КеКеМе отново е в списъка! Последен, но е там. Олекна ми и спокойно започнах да търся информация за това глобално морско събитие. Колкото повече научавах, толкова по-респектиран се чувствах от размера и значението на форума.
После ме хвана шубето. Представих си луксозните конферентни зали на лъскавия хотел и стотиците чуждестранни гости сред публиката, а пред тях - председателят на Клуба Тодор Ангелов - моряк, механик и мой приятел, произнася приветствие. Не исках да съм на неговото място! Започнах да измислям текст за речта му, но се досетих, че тук не само думите са важни, а и външният вид, интонацията, че и паузите дори! Трябваше ни ПиаР и то добър, но откъде в клуб като нашия такива? Не пиари, а пари! Спомних си, че мой познат, бивш журналист и настоящ писател, се занимава с нещо сходно, пък и го бях подкрепял морално в миналото. Човекът ме изслуша внимателно, предупреди ме, че приветствието (той го нарече „поздравителен адрес”) трябва да е късо, около три минути и да е актуално. Хубаво било да го имаме предварително напечатано в два екземпляра, единият на английски и да го дадем на организаторите, за да могат да го включат в мемориалните папки, които остават след всяко такова събитие и съдържат всички доклади, разисквания и приветствия. Седнах да измислям поздравителния адрес, а един капитан се съгласи да го преведе на морски английски. Докато списвах речта, капитанът-преводач ми даваше ОМЦУ (особено много ценни указания), свързани с актуалните проблеми на световната навигация, фрахта и застраховането. „Особено много” ми хареса идеята му за начало на приветствието: „Ние не можем да контролираме вятъра, но можем да нагласим платната“ или „We cannot control the wind, but we can adjust the sails”, на английски. Нали за това го бях ангажирал. Браво на този капитан. И той като мен не знаеше нищо за Глобалния Компас, но от занаята си разбираше. За да не оставаме назад ние долу в машината, предложих да цитираме някоя моряшка рок строфа. Капитанът веднага препоръча двуредие от току що издадения албум на „Ролинг Стоунс” - „Чужди езици”:
„Не можеш да контролираш океана.
Не можеш да контролираш вълните.“
На мига свалих оригиналния английски текст от Интернета, за да можем и ние механиците да допринесем нещо към приветствието (адреса), освен ако самият Джагър не е сгафил с английската граматика ... Албумът излезе само преди два месеца и според капитана щяхме да впечатлим западните гости с актуалния пример.
В интерес на истината, капитанът донаписа целия текст, като първо го стори на английски, защото така му било по-лесно, а после ми го преведе на български. Да знаеш, Читателю, днес всичко е капитанлък: навигация, оценка на риска и сделка ... Няма място за старите машинджийски кучета в последните дни!
Когато позвъних на Тодор Ангелов (аз му викам Тошко), да му кажа, че съм приготвил двуезичен триминутен вариант за приветствие, изпитвах позабравена моряшка гордост. Не бях стигнал още до Стоунс, на които и той беше фен още от Морското, когато инж. Ангелов ме прекъсна, за да ми каже, че организаторите са му се обадили да го предупредят, че времевият му лимит за мехАническото приветствие е ... 60 секунди. Поради това веднага се отказах от каквито и да било литературни или лингвистични съвети към Тошко.
От форума продължих да се интересувам, защото целият ми живот бе Глобално Морско Приключение и един компас нямаше да ми е излишен. Докладите не четох - нямаше да ги разбера, но към приветствията проявих интерес поради предварителното ми въвличане в темата. Това на Тодор Ангелов го нямаше в Интернета, пък и какво може да каже човек за 60 секунди? Че и механик! Останах впечатлен от следните думи на най-високопоставения военноморски човек: „Сигурният морски домейн изисква синергия между държавата и бизнеса.” Сториха ми се фонетично красиви, но две от думичките ми бяха непознати и отворих уикипедията. И така: домейн е „част от йерархическото пространство на глобалната мрежа, която има собствено уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания”, а синергия - „взаимодействие между фактори, обуславящи сходни процеси, при което полученият ефект е по-голям от сумата на индивидуалните ефекти, дължащи се на отделните фактори”.
Надявам се поне на Читателя да му е станало ясно. Търговски моряци, господин адмирал! Не им задиряйте ...
От друга страна, изкуших се и аз да направя някое „особено много умно” изречение в този дух. Например: „В условията на трансгранична регулативна конвергенция, синергията между институционалния домейн и интероперативната архитектура на съответния клъстер следва да бъде разглеждана през призмата на компетентността на регулативния орган.”
Единствено обяснение на този текст може да бъде само гениалното четирибуквено възклицание на моя любимец в Морското и авер в Параходството - Капитан Ръби: „А ддЕ”
Кратък и ясен бе и нашият човек от БМФ: „Атаките в Черно море нарушават международното право, а европейските регулации притискат бизнеса.” Само така, колега! Бий по хохлите и гнилите европейски бюрократи.
Съвсем сериозно харесах предупреждението на капитан Андриан Евтимов за „острия недостиг на морски офицери в световен мащаб”. Разбрах всичко, без да посягам към уикиречника.
Изказванията на виден английски морски адвокат и високопоставен американски капитан за актуалните човешки проблеми на борда на корабите, разбрах също без чужда помощ. Браво на мен!
За съжаление не успях да открия нито една снимка с инж. Тодор Ангелов. Увеличавах и внимателно разглеждах колективните изображения от форума, но „нашият човек” го нямаше. Накрая го открих в ... Морския Вестник! Снимката не е правена от Наско, а от Морско Училище. Главен герой в сюжета е техен командир в анфас с раменни и ръкавни знаци, а двама видни бемефейци са „в гръб”. Тодор Ангелов е долу в десния ъгъл в половин фас и един къс ръкав на риза. Благодаря, колеги от Морското! Тодор изглежда мъдро и достойно, а ослепително бялата му риза идеално си пасва с цвета на косата му. Не е най-добрия ракурс, но този „ан гръб” на капитаните да не е по-добър ...
Поздравления, Тоше! Сигурен съм, че не си забравил как през 1966-та ти, аз, Гъсо и Киро Мигача слушахме в среднощен час „Сатисфекшъна” на магнетофона на Асен „Гъсо” Кирилов в гардеробната на вашата рота!.
Ще се върна пак на международния форум: Ти си моят герой от събитието, Тошко!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
„Моят герой е долу в десния ъгъл“.
Тази снимка всъщност е породена от синергията между редактор и автор. И инж. Тодор Ангелов е в кадър без всякакви редукции! Така се вписва изцяло в домейна на „Глобален Морски Компас”.
