НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„ЗВЕЗДНО НЕБЕ“
На Ангел Симеонов -
преподавател по Мореходна астрономия
Звезди, звезди, стотици, хиляди очи,
надникнали от звездното небе.
Не са ли те, възкръснали очи
в космичното небитие?
Или на Зевс всесилната ръка,
любовните му авантюри е прикрила,
в безброй съзвездия и светила?
Такава е божествената сила!
Трепти немирно в небосклона
Неземната, красива Андромеда,
А сребърната Северна Корона
От завист става леко бледа.
Там някъде, съвсем до нея,
със нимфите все още спори
безкрайно гордата Касиопея, -
Цефей не може нищо да й стори.
А Дракона в такава атмосфера, -
той ябълките още пази,
дадени за сватбата на Хера,
но Херкулес след миг ще го прегази.
От любовта на Зевс с разкошната Калиста,
Аркад роди се и всичко преобърна.
Беснее Хера и на прима виста
в Голяма мечка с ярост я прегърна.
До белия му Лебед, за отдих вече спира
Съзвездие, което от всякъде се гледа;
на бога Аполон в звънящата му Лира,
блести като от злато, чаровницата Вега.
Две РИБИ сякаш с лента са слепени, -
това са гордия Ерат и Афродита.
Тифон ги гони, от обич заслепени
в река Ефрат се хвърлят. Сега в небето скитат.
По пътя млечен, с четири колела,
колата на Колара е поела
и непрестанно маха ни с ръка,
самата алфа - светлата Капела.
И Сириус, Денеб и хиляди звезди,
гальовно кацат на нашите секстани.
Те пътя ни чертаят, към нас са тъй добри,
обичани от всички капитани.
Никола ФИЛИПОВ (46-ти випуск, 1948-1951 г.)
Авторът на стихотворението Никола Филипов Колев е роден през 1930 г. в Ловеч. През 1948 г. завършва ловешката мъжка гимназия и кандидатства във Военноморското училище. Приет е в специалност „Корабоводене“ и е приравнен към 46-ти випуск. Заедно с Иван Кръстев редактира стенвестника на випуска. Пише сатирични стихове за предаванията на училищния радиовъзел. Като курсант участва и в няколко постановки на Драматичния театър във Варна под ръководството на артиста Георги Громов. След завършването на училището е изпратен да служи като помощник-командир на тралчик във Военноморска база Варна. Година по-късно е редактор във флотския вестник „Димитровска вахта“. Сътрудничи на регионални издания и на Радио Варна. През 1953 г. е
На Ангел Симеонов -
преподавател по Мореходна астрономия
Звезди, звезди, стотици, хиляди очи,
надникнали от звездното небе.
Не са ли те, възкръснали очи
в космичното небитие?
Или на Зевс всесилната ръка,
любовните му авантюри е прикрила,
в безброй съзвездия и светила?
Такава е божествената сила!
Трепти немирно в небосклона
Неземната, красива Андромеда,
А сребърната Северна Корона
От завист става леко бледа.
Там някъде, съвсем до нея,
със нимфите все още спори
безкрайно гордата Касиопея, -
Цефей не може нищо да й стори.
А Дракона в такава атмосфера, -
той ябълките още пази,
дадени за сватбата на Хера,
но Херкулес след миг ще го прегази.
От любовта на Зевс с разкошната Калиста,
Аркад роди се и всичко преобърна.
Беснее Хера и на прима виста
в Голяма мечка с ярост я прегърна.
До белия му Лебед, за отдих вече спира
Съзвездие, което от всякъде се гледа;
на бога Аполон в звънящата му Лира,
блести като от злато, чаровницата Вега.
Две РИБИ сякаш с лента са слепени, -
това са гордия Ерат и Афродита.
Тифон ги гони, от обич заслепени
в река Ефрат се хвърлят. Сега в небето скитат.
По пътя млечен, с четири колела,
колата на Колара е поела
и непрестанно маха ни с ръка,
самата алфа - светлата Капела.
И Сириус, Денеб и хиляди звезди,
гальовно кацат на нашите секстани.
Те пътя ни чертаят, към нас са тъй добри,
обичани от всички капитани.
Никола ФИЛИПОВ (46-ти випуск, 1948-1951 г.)
Авторът на стихотворението Никола Филипов Колев е роден през 1930 г. в Ловеч. През 1948 г. завършва ловешката мъжка гимназия и кандидатства във Военноморското училище. Приет е в специалност „Корабоводене“ и е приравнен към 46-ти випуск. Заедно с Иван Кръстев редактира стенвестника на випуска. Пише сатирични стихове за предаванията на училищния радиовъзел. Като курсант участва и в няколко постановки на Драматичния театър във Варна под ръководството на артиста Георги Громов. След завършването на училището е изпратен да служи като помощник-командир на тралчик във Военноморска база Варна. Година по-късно е редактор във флотския вестник „Димитровска вахта“. Сътрудничи на регионални издания и на Радио Варна. През 1953 г. е
Преподавателят капитан далечно плаване Ангел Симеонов в час по Мореходна астрономия. Източник: Военноморски музей. Художествената обработка е на творческия тандем R&A.
„Звездно небе“ - импресия, създадена от творческия тандем R&A.
Авторът на стихотворението „Звездно небе“ Никола Филипов като курсант в Морското училище.
изпратен за преподавател по навигация и е класен наставник на подготвяните за политотделите на Флота старши офицери във Военнополитическата академия в София.
Демобилизира се през 1955 г. Завършва Театрална академия в София, специалност „Театроведство“. Работи като драматург в театрите в Троян, Музикален театър - Ловеч, в Монтана, и е директор на Добричкия драматичен и куклен театър. Пенсионира се през 1990 г. и по-късно става собственик на агенция за недвижими имоти, която не случайно нарича „Касиопея“, за да му напомня за любовта към мореходната астрономия. През 2006 г. е редактор и съавтор-съставител (заедно с о.з. капитан І ранг Йото Илиев Йотов) на „Алманах на възпитаниците на Морско училище, родени в Ловеч и Ловешка околия“, посветен на 125-та годишнина на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Стихотворението на Никола Филипов е публикувано в: о.з. капитан І ранг Христов, Хр. Д. (46-ти випуск на Военноморското училище), Пътят ми към морето и автоматизацията, изд. Орбис-М, С., 2010, с. 54. На този випуск Симеонов преподава мореходна астрономия и сферическа тригонометрия. Цитат от същите спомени ни дава много важна информация за съдбата на капитан Ангел Симеонов:
„Ние бяхме последния клас на капитан Симеонов, когато той почина. Морското училище се беше разраснало. Имаше класове извън сградата на ул. „Караджа“. Бягал той и тук, и там. Влязъл уморен в учителската стая, хванал се за сърцето и предал Богу дух (7.3.1951 г. - бел. Ат.П.). Строихме се ние - последният му клас, парадно облечени. Опелото беше в църквата „Св. Никола“, в центъра на Варна… Как да е, тръгнахме след катафалката към гробищата и там другият Симеонов (курсант Симеон Димитров Симеонов от същия випуск - бел. Ат.П.) произнесе надгробно слово: „Прощавай, наш любими учителю!“ …
Подготви за публикуване:
Атанас ПАНАЙОТОВ
Демобилизира се през 1955 г. Завършва Театрална академия в София, специалност „Театроведство“. Работи като драматург в театрите в Троян, Музикален театър - Ловеч, в Монтана, и е директор на Добричкия драматичен и куклен театър. Пенсионира се през 1990 г. и по-късно става собственик на агенция за недвижими имоти, която не случайно нарича „Касиопея“, за да му напомня за любовта към мореходната астрономия. През 2006 г. е редактор и съавтор-съставител (заедно с о.з. капитан І ранг Йото Илиев Йотов) на „Алманах на възпитаниците на Морско училище, родени в Ловеч и Ловешка околия“, посветен на 125-та годишнина на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
Стихотворението на Никола Филипов е публикувано в: о.з. капитан І ранг Христов, Хр. Д. (46-ти випуск на Военноморското училище), Пътят ми към морето и автоматизацията, изд. Орбис-М, С., 2010, с. 54. На този випуск Симеонов преподава мореходна астрономия и сферическа тригонометрия. Цитат от същите спомени ни дава много важна информация за съдбата на капитан Ангел Симеонов:
„Ние бяхме последния клас на капитан Симеонов, когато той почина. Морското училище се беше разраснало. Имаше класове извън сградата на ул. „Караджа“. Бягал той и тук, и там. Влязъл уморен в учителската стая, хванал се за сърцето и предал Богу дух (7.3.1951 г. - бел. Ат.П.). Строихме се ние - последният му клас, парадно облечени. Опелото беше в църквата „Св. Никола“, в центъра на Варна… Как да е, тръгнахме след катафалката към гробищата и там другият Симеонов (курсант Симеон Димитров Симеонов от същия випуск - бел. Ат.П.) произнесе надгробно слово: „Прощавай, наш любими учителю!“ …
Подготви за публикуване:
Атанас ПАНАЙОТОВ