НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И КУБОФУТУРИЗМЪТ
„Граждане новоселы! Внедряйте культурку! Вешайте коврики на сухую штукатурку! Никакого модернизма - никакого абстракционизма! Сохраняет стены от сырости - вас от ревматизма! Налетай, торопись, покупай живопИсь!”
Така предлагаше своето изкуство Георги Вицин-Шубето в култовия филм „Операция „Ы” през 1965 г.
Дълги години се срамувах да призная, че съм голям фен на уникалния хибрид кубофутуризъм - безумно съчетание на рисувалния кубизъм и философския футуризъм. Футуристи е имало в Италия, кубисти - във Франция и Испания, но кубофутуристи - само и единствено в Русия, някъде в началото на миналия век. Винаги съм се възхищавал на Маяковски, украинските братя Бурлюк, Малевич, Хлебников, Гончарова, Лившиц и Любов Попова, а маслено копие на Аристарх Лентулов всеки ден радва очите ми от стената на моя дом.
Добих малко смелост чак в 2008-ма, когато една картина с цветя на кубофутуристката Наталия Гончарова, бе продадена на лондонския „Кристис” за единадесет милиона долара! Признавам, че не се бях заглеждал точно в тази „китка” до онзи момент, но това бе най-скъпо продадената картина, рисувана от жена дотогава. При това - чист кубофутуризъм. Картината е рисувана през 1912 г. и представлява експресивно изобразен есенен букет във ваза, която, характерно за този стил, се представлява от няколко цилиндъра с метален блясък. ПО претенциозните ще съзрат в картината и фовизъм, и лъчизъм, но за мен това си е чист кубофутуризъм.
„Цветя” не е единствен рекорд в продажбите на Гончарова, но ако иде реч за мен, аз без капка сексизъм, повече харесвам мъжете от това направление. Вече споменах Аристарх Лентулов, въпреки, че от кубофутуристите най-велик е Казимир Малевич. Той е от малкото художници, които са ме докарвали до сълзи ... писал съм за това.
Ще те запозная, Читателю, с една негова картина, която също като „цветята”, отдавна не е в Русия ...
„Точильщик” (точилар на български) е абстрактно платно от 1912 г. Картината изобразява човек, в чисто геометрични форми и много ярки цветове, който заточва нещо. Точилен камък имаше във всеки малакутловски двор преди 80 години, а искренето и примигванията при работа на електрическия шмиргел в михайловградския Механотехникум, винаги са ме вълнували. В „Точилар” са изобразени не само тези светлинни ефекти, но и движението на ръцете и краката на работника. Вместо реално изображение Малевич представя абстрактна картина - силуетът на точиларя е сбор от геометрични фигури: триъгълници, правоъгълници и кръгове, които се припокриват, създавайки чувство за движение и динамика. Цветовете пък са червено, синьо и жълто, което усилва чувството за горещ метал и искри. Няма кой знае какъв смисъл в картината, но усещането за лично присъствие, движение и красота е невероятно, особено ако си имал точилен камък в двора си и сам си работил на шмиргела при даскала по ковачество Яни Драганов!
Подозренията ми, че никой днес не помни кубофутуризма, се разсеяха, когато неотдавна в Русия възникна скандал, свързан с един от любимите ми творци в този стил Ел Лисицки. Върховният съд на Русия отмени регистрацията на партия „Яблоко” за изборите за Държавната дума, тъй като партийното лого било плагиатство на футуристичен плакат на Лисицки от 1920 г. Плакатът носи характерното за онова време заглавие „С клин червен белите бий”. Читателят сам може да сравни партийния знак с плаката на Лисицки, но дълбоко се съмнявам, че днешната руска власт се е загрижила кой знае колко за правата на руския кубофутурист Лазар Мордухович Лисицки отпреди повече от сто години... Според мен причината за закъснялото внимание към плаката е фактът, че партията „Яблоко” осъжда войната срещу Украйна и призовава за незабавното й прекратяване, като се противопоставя на различни забрани и ограничения на свободата на словото и гражданските права. Това вече е политика и се страхувам, че не е „моята тема”. От друга страна, кое ми дава право да занимавам читателите с почти неизвестно направление в изкуството. Абсолютно нищо, ако ще съм честен! Родих се и израснах в забравен от Бога край, където нито чуждите езици, нито културата и изкуството, бяха популярни. Не учих в престижни училища, семейството ми буквално гладуваше, а за големи музеи, концерти и изложби, дори не съм мечтал в онази глуха провинция. Единственото, с което мога днес да се похваля, бяха любопитството и паметта ми. Помнех всичко, което виждах и чувах, а любопитството ми нямаше граници. И днес помня всяка секунда и дума, споделени с хора като Владимир Голев, Борис Карадимчев, Слав Бакалов, Мишо Белчев, Валентин Старчев, Галилей Симеонов, Атанас Наковски, Калин Донков, Николай Олялин, Алексис Вайсенберг, Радой Ралин, Алекси Филипов ...
Те бяха моите престижни университети, ако трябва да цитирам един мой велик съфамилник.
За щастие тогава имаше висши училища, където срещу някакво лишение, бедните момчета можеха да завършат „вишо”, както го казват в наше село. Още през 1966-та с Иван Добрев направихме кубофутуристичен плакат за пролетния училищен бал, а с цялата украса стоплихме сърцата на момчетата от Морското и техните гостенки, без самите ние да участваме във веселбата. Но нали така са започнали всички велики кубофутуристи!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
„Граждане новоселы! Внедряйте культурку! Вешайте коврики на сухую штукатурку! Никакого модернизма - никакого абстракционизма! Сохраняет стены от сырости - вас от ревматизма! Налетай, торопись, покупай живопИсь!”
Така предлагаше своето изкуство Георги Вицин-Шубето в култовия филм „Операция „Ы” през 1965 г.
Дълги години се срамувах да призная, че съм голям фен на уникалния хибрид кубофутуризъм - безумно съчетание на рисувалния кубизъм и философския футуризъм. Футуристи е имало в Италия, кубисти - във Франция и Испания, но кубофутуристи - само и единствено в Русия, някъде в началото на миналия век. Винаги съм се възхищавал на Маяковски, украинските братя Бурлюк, Малевич, Хлебников, Гончарова, Лившиц и Любов Попова, а маслено копие на Аристарх Лентулов всеки ден радва очите ми от стената на моя дом.
Добих малко смелост чак в 2008-ма, когато една картина с цветя на кубофутуристката Наталия Гончарова, бе продадена на лондонския „Кристис” за единадесет милиона долара! Признавам, че не се бях заглеждал точно в тази „китка” до онзи момент, но това бе най-скъпо продадената картина, рисувана от жена дотогава. При това - чист кубофутуризъм. Картината е рисувана през 1912 г. и представлява експресивно изобразен есенен букет във ваза, която, характерно за този стил, се представлява от няколко цилиндъра с метален блясък. ПО претенциозните ще съзрат в картината и фовизъм, и лъчизъм, но за мен това си е чист кубофутуризъм.
„Цветя” не е единствен рекорд в продажбите на Гончарова, но ако иде реч за мен, аз без капка сексизъм, повече харесвам мъжете от това направление. Вече споменах Аристарх Лентулов, въпреки, че от кубофутуристите най-велик е Казимир Малевич. Той е от малкото художници, които са ме докарвали до сълзи ... писал съм за това.
Ще те запозная, Читателю, с една негова картина, която също като „цветята”, отдавна не е в Русия ...
„Точильщик” (точилар на български) е абстрактно платно от 1912 г. Картината изобразява човек, в чисто геометрични форми и много ярки цветове, който заточва нещо. Точилен камък имаше във всеки малакутловски двор преди 80 години, а искренето и примигванията при работа на електрическия шмиргел в михайловградския Механотехникум, винаги са ме вълнували. В „Точилар” са изобразени не само тези светлинни ефекти, но и движението на ръцете и краката на работника. Вместо реално изображение Малевич представя абстрактна картина - силуетът на точиларя е сбор от геометрични фигури: триъгълници, правоъгълници и кръгове, които се припокриват, създавайки чувство за движение и динамика. Цветовете пък са червено, синьо и жълто, което усилва чувството за горещ метал и искри. Няма кой знае какъв смисъл в картината, но усещането за лично присъствие, движение и красота е невероятно, особено ако си имал точилен камък в двора си и сам си работил на шмиргела при даскала по ковачество Яни Драганов!
Подозренията ми, че никой днес не помни кубофутуризма, се разсеяха, когато неотдавна в Русия възникна скандал, свързан с един от любимите ми творци в този стил Ел Лисицки. Върховният съд на Русия отмени регистрацията на партия „Яблоко” за изборите за Държавната дума, тъй като партийното лого било плагиатство на футуристичен плакат на Лисицки от 1920 г. Плакатът носи характерното за онова време заглавие „С клин червен белите бий”. Читателят сам може да сравни партийния знак с плаката на Лисицки, но дълбоко се съмнявам, че днешната руска власт се е загрижила кой знае колко за правата на руския кубофутурист Лазар Мордухович Лисицки отпреди повече от сто години... Според мен причината за закъснялото внимание към плаката е фактът, че партията „Яблоко” осъжда войната срещу Украйна и призовава за незабавното й прекратяване, като се противопоставя на различни забрани и ограничения на свободата на словото и гражданските права. Това вече е политика и се страхувам, че не е „моята тема”. От друга страна, кое ми дава право да занимавам читателите с почти неизвестно направление в изкуството. Абсолютно нищо, ако ще съм честен! Родих се и израснах в забравен от Бога край, където нито чуждите езици, нито културата и изкуството, бяха популярни. Не учих в престижни училища, семейството ми буквално гладуваше, а за големи музеи, концерти и изложби, дори не съм мечтал в онази глуха провинция. Единственото, с което мога днес да се похваля, бяха любопитството и паметта ми. Помнех всичко, което виждах и чувах, а любопитството ми нямаше граници. И днес помня всяка секунда и дума, споделени с хора като Владимир Голев, Борис Карадимчев, Слав Бакалов, Мишо Белчев, Валентин Старчев, Галилей Симеонов, Атанас Наковски, Калин Донков, Николай Олялин, Алексис Вайсенберг, Радой Ралин, Алекси Филипов ...
Те бяха моите престижни университети, ако трябва да цитирам един мой велик съфамилник.
За щастие тогава имаше висши училища, където срещу някакво лишение, бедните момчета можеха да завършат „вишо”, както го казват в наше село. Още през 1966-та с Иван Добрев направихме кубофутуристичен плакат за пролетния училищен бал, а с цялата украса стоплихме сърцата на момчетата от Морското и техните гостенки, без самите ние да участваме във веселбата. Но нали така са започнали всички велики кубофутуристи!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Логото на партията.
1920 г. „Червеният клин“ на Лисицки.
Казимир Малевич, „Точилар“, 1912 г.
Наталия Гончарова, „Цветя“, 1912 г.
Аристарх Лентулов - домашна колекция.