НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЕПОКАЗВАНИ ДОСЕГА СВИДЕТЕЛСТВА НА РЕВОЛЮЦИОНЕРИ В ИЗЛОЖБА НА ДЪРЖАВЕН АРХИВ -
ВАРНА
На 9 окт., в навечерието на професионалния празник на българските архивисти, в изложбената зала на Държавен архив – Варна, беше открита изложбата „За свободата на един народ“.
Изложбата е гостуваща и е съвместно дело на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“. Посветена е на 150 години от избухването на Априлското въстание през 1876 г.
В нея са включени над 130 документа, разположени тематично и хронологично в 24 табла, като преобладаващият масив от документи са от фондовете на Българския исторически архив, ориенталски сбирки към НБКМ. Включени са и няколко документа от Централен държавен архив и държавните архиви във Видин и Шумен, свързани с Априлската епопея.
Приносът на Държавен архив – Варна са над 60 оригинални и ценни документи и снимки за национално-освободителното движение, подредени във витрини.
Голямата част от документите са от фондовете на Иван Драсов, Отон Иванов и частични постъпления.
Наред с познатите документи и снимки, които винаги сме представяли и с които се гордеем, че са част от фондовете на ДА – Варна, като:
Мемоарните бележки на Иван Драсов за революционните събития и дейци през 1867-1875 г.;
Черновата на протокола от общото събрание на Българския революционен централен комитет за изпълнението на взетите решения относно организиране на въстание в България;
Клетвата полагана от членовете на Частните революционни комитети;
Писмата на Иван Драсов с информация по организиране на революционната дейност;
Бележки на Отон Иванов за подготовката на въстанието в Пазарджик и Панагюрище;
Кореспонденцията между Захари Стоянов и Отон Иванов за въстанието в Батак.
За първи път са изложени документи и снимки, с изключетелен емоционален заряд и висока историческа стойност. Това са спомени на преки участници в априлските събития:
на Петър Иванов Чорбаджиев за участието му в четата на Филип Тотю от месец май 1876 г. и в опълчението от Руско-турската война 1877-1878 г. (ДА – Варна, ЧП 221.);
(Петър Иванов Чорбаджиев е роден през 1853 г. в Плевен. Участник в четата на Филип Тотю, в Сръбско-турската война от 1876 г. и опълченец в Руско-турската Освободителна война в боевете при Казанлък, Стара Загора, връх Свети Никола и с. Садово. Завършва земния си път на 17 ян. 1892 г. във Варна.)
на Петър Горанов за участието му във въстанието в Батак, изпратени до Отон Иванов. (ДА – Варна, Ф. 77К, оп. 1, а.е. 11, л. 4-6.);
(Петър хаджи Горев Горанов е български революционер, участник в Априлското въстание. Роден е през 1829 г. в Батак. Председател на революциония комитет в Батак, основан от Панайот Волов на 21 февр. 1876 г. Взема участие на събранието в Оборище като председател на местния революционен комитет. На 21 апр. 1876 г. провъзгласява въстанието в Батак, след сраженията успява да избегне обсадата и се укрива в Пещера. След Освобождението е търговец, окръжен управител на Пазарджик, народен представител. Умира през 1925 г. в София.)
Бележки по организирането и действията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (ДА – Варна, Ф. 872К, оп. 1, а.е. 17.); Във фонда на наследник на Хаджи Димитър
Писмо на Отон Иванов до Страшимиров с информация за убийството на Бенковски. (ДА – Варна, Ф. 77К, оп. 1, а.е. 8, л. 21-22.);
(Отон Иванов Хаджидинчов е роден на 28 март 1850 г. в Пловдив. Добър приятел, пазител и едно от най-доверените лица на Георги Бенковски. По негово поръчение се заема да организира тайни комитети в региона на Пловдив. Избран е за ръководител на Комитетската тайна полиция. По време на Априлското въстание организира и повежда на въоръжена борба родопските села Дедево, Бойково, Лесково и Яврово, но без успех. След неуспешния край на въстанието е арестуван, повече от десет месеца лежи в пловдивския затвор, осъден е на смърт, но присъдата е заменена с доживотно заточение на остров Кипър. Освободен е една година след сключването на Сан-Стефанския мирен договор от 3 март 1878 година. След Освобождението заема различни административни длъжности в Пещера, Пазарджик, Бургас и Варна. Участва в подготовката на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Почива във Варна на 3 дек. 1934 г.)
Сред ценните документи са и удостоверения, между участници в революционното движение, които свидетелстват за конкретни имена и събития:
Свидетелство на Иван Илиев – Владиката за участието му в четата на Филип Тотю от месец май 1876 г., подписано от Ангел Цанев, Панайот Янакиев, Велико Великов, Атанас Краев, Никола Корчев и воеводата Филип Тотю. (ДА – Варна, ЧП 232.);
(Иван Илиев Владиков – Владиката е български революционер, участник в четата на Филип Тотю, опълченец, участник в Сръбско-българската война. Роден е през 1851 г. в неврокопското село Търлис. Заедно със Стефан Стамболов активно участва в подготовката на Старозагорското въстание в 1875 г., след неуспеха, на което е осъден на смърт в затвора в Русе. Успява да избяга и през пролетта на 1876 г. се включва в четата на Филип Тотю, с която участва в в Сръбско-турската война. През 1877 г. се записва доброволец в Четвърта опълченска дружина и участва в решителните боеве при Шейново, Шипка и вр. Свети Никола. След Освобождението се установява в Русе, по-късно е назначен във Варна на длъжността „главен кантонер“. Почива на 3 апр. 1924 г. във Варна.)
Свидетелство на Георги Д. Балкански за участието му в четите на Филип Тотю от май и септ. 1876 г., подписано от воеводата на българската чета Филип Тотю. (ДА – Варна, ЧП 220.);
Свидетелство от членовете на Татарпазарджишкия революционен комитет дадено на Отон Иванов за участието му в Априлското въстание, за близките му отношения с Г. Бенковски, и че той углавява тайната комитетска полиция. Свидетелството му е дадено от неговите сподвижници – М. Матакиев, Ив. Войводов, Кузма Томов, Ст. Стоянов, Георги Минков.
За първи път могат да бъдат видени уникални и малко известни снимки:
Портрет на Иван Илиев – Владиката участник в четата на Филип Тотю. (ДА – Варна, ЧП 232.)
Портрет на Тодор Чунчулов, изпратен за спомен до друг участник в национално-освободителните борби Петър Чорбаджиев. (ДА – Варна, ЧП 221).
(Тодор Чунчулов е роден в Дряново през 1850 г. Установява се в Русе и става деен член на местния революционен комитет и постоянен негов куриер. Свързва го близко приятелство със семейството на баба Тонка Обретенова. Още през 1875 г. Тодор Чунчулов (сърмаджия по занаят) и Петранка Обретенова извезват знаме за Червеноводската чета, което в последствие е изпратено на Никола Обретенов, който го предал на Христо Ботев. Знамето било величествено, от зелен копринен плат, със сърмени ресни и пискюли, с разярен лъв в средата. На другата страна с думите: „Свобода или смърт“. След потушаването на Априлското въстание, Тодор Чунчулов успял да се укрие, а след Освобождението се премества във Варна, където работи в митницата. Почива през 1896 г. във Варна. Снимка на Тодор Д. Чунчулов, който заедно с Петрана Обретенова извезват знамето на Ботевата чета.)
Снимка в местността Оборище, при отбелязване 25 години от Априлското въстание. (ДА – Варна, ЧП 585.).
Изложбата може да бъде разгледана в залата на Държавен архив – Варна, ул. „Преслав“ 52, всеки работен ден, от 9:00 до 17:30 ч., до края на месец октомври.
Заповядайте!
ВАРНА
На 9 окт., в навечерието на професионалния празник на българските архивисти, в изложбената зала на Държавен архив – Варна, беше открита изложбата „За свободата на един народ“.
Изложбата е гостуваща и е съвместно дело на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“. Посветена е на 150 години от избухването на Априлското въстание през 1876 г.
В нея са включени над 130 документа, разположени тематично и хронологично в 24 табла, като преобладаващият масив от документи са от фондовете на Българския исторически архив, ориенталски сбирки към НБКМ. Включени са и няколко документа от Централен държавен архив и държавните архиви във Видин и Шумен, свързани с Априлската епопея.
Приносът на Държавен архив – Варна са над 60 оригинални и ценни документи и снимки за национално-освободителното движение, подредени във витрини.
Голямата част от документите са от фондовете на Иван Драсов, Отон Иванов и частични постъпления.
Наред с познатите документи и снимки, които винаги сме представяли и с които се гордеем, че са част от фондовете на ДА – Варна, като:
Мемоарните бележки на Иван Драсов за революционните събития и дейци през 1867-1875 г.;
Черновата на протокола от общото събрание на Българския революционен централен комитет за изпълнението на взетите решения относно организиране на въстание в България;
Клетвата полагана от членовете на Частните революционни комитети;
Писмата на Иван Драсов с информация по организиране на революционната дейност;
Бележки на Отон Иванов за подготовката на въстанието в Пазарджик и Панагюрище;
Кореспонденцията между Захари Стоянов и Отон Иванов за въстанието в Батак.
За първи път са изложени документи и снимки, с изключетелен емоционален заряд и висока историческа стойност. Това са спомени на преки участници в априлските събития:
на Петър Иванов Чорбаджиев за участието му в четата на Филип Тотю от месец май 1876 г. и в опълчението от Руско-турската война 1877-1878 г. (ДА – Варна, ЧП 221.);
(Петър Иванов Чорбаджиев е роден през 1853 г. в Плевен. Участник в четата на Филип Тотю, в Сръбско-турската война от 1876 г. и опълченец в Руско-турската Освободителна война в боевете при Казанлък, Стара Загора, връх Свети Никола и с. Садово. Завършва земния си път на 17 ян. 1892 г. във Варна.)
на Петър Горанов за участието му във въстанието в Батак, изпратени до Отон Иванов. (ДА – Варна, Ф. 77К, оп. 1, а.е. 11, л. 4-6.);
(Петър хаджи Горев Горанов е български революционер, участник в Априлското въстание. Роден е през 1829 г. в Батак. Председател на революциония комитет в Батак, основан от Панайот Волов на 21 февр. 1876 г. Взема участие на събранието в Оборище като председател на местния революционен комитет. На 21 апр. 1876 г. провъзгласява въстанието в Батак, след сраженията успява да избегне обсадата и се укрива в Пещера. След Освобождението е търговец, окръжен управител на Пазарджик, народен представител. Умира през 1925 г. в София.)
Бележки по организирането и действията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (ДА – Варна, Ф. 872К, оп. 1, а.е. 17.); Във фонда на наследник на Хаджи Димитър
Писмо на Отон Иванов до Страшимиров с информация за убийството на Бенковски. (ДА – Варна, Ф. 77К, оп. 1, а.е. 8, л. 21-22.);
(Отон Иванов Хаджидинчов е роден на 28 март 1850 г. в Пловдив. Добър приятел, пазител и едно от най-доверените лица на Георги Бенковски. По негово поръчение се заема да организира тайни комитети в региона на Пловдив. Избран е за ръководител на Комитетската тайна полиция. По време на Априлското въстание организира и повежда на въоръжена борба родопските села Дедево, Бойково, Лесково и Яврово, но без успех. След неуспешния край на въстанието е арестуван, повече от десет месеца лежи в пловдивския затвор, осъден е на смърт, но присъдата е заменена с доживотно заточение на остров Кипър. Освободен е една година след сключването на Сан-Стефанския мирен договор от 3 март 1878 година. След Освобождението заема различни административни длъжности в Пещера, Пазарджик, Бургас и Варна. Участва в подготовката на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Почива във Варна на 3 дек. 1934 г.)
Сред ценните документи са и удостоверения, между участници в революционното движение, които свидетелстват за конкретни имена и събития:
Свидетелство на Иван Илиев – Владиката за участието му в четата на Филип Тотю от месец май 1876 г., подписано от Ангел Цанев, Панайот Янакиев, Велико Великов, Атанас Краев, Никола Корчев и воеводата Филип Тотю. (ДА – Варна, ЧП 232.);
(Иван Илиев Владиков – Владиката е български революционер, участник в четата на Филип Тотю, опълченец, участник в Сръбско-българската война. Роден е през 1851 г. в неврокопското село Търлис. Заедно със Стефан Стамболов активно участва в подготовката на Старозагорското въстание в 1875 г., след неуспеха, на което е осъден на смърт в затвора в Русе. Успява да избяга и през пролетта на 1876 г. се включва в четата на Филип Тотю, с която участва в в Сръбско-турската война. През 1877 г. се записва доброволец в Четвърта опълченска дружина и участва в решителните боеве при Шейново, Шипка и вр. Свети Никола. След Освобождението се установява в Русе, по-късно е назначен във Варна на длъжността „главен кантонер“. Почива на 3 апр. 1924 г. във Варна.)
Свидетелство на Георги Д. Балкански за участието му в четите на Филип Тотю от май и септ. 1876 г., подписано от воеводата на българската чета Филип Тотю. (ДА – Варна, ЧП 220.);
Свидетелство от членовете на Татарпазарджишкия революционен комитет дадено на Отон Иванов за участието му в Априлското въстание, за близките му отношения с Г. Бенковски, и че той углавява тайната комитетска полиция. Свидетелството му е дадено от неговите сподвижници – М. Матакиев, Ив. Войводов, Кузма Томов, Ст. Стоянов, Георги Минков.
За първи път могат да бъдат видени уникални и малко известни снимки:
Портрет на Иван Илиев – Владиката участник в четата на Филип Тотю. (ДА – Варна, ЧП 232.)
Портрет на Тодор Чунчулов, изпратен за спомен до друг участник в национално-освободителните борби Петър Чорбаджиев. (ДА – Варна, ЧП 221).
(Тодор Чунчулов е роден в Дряново през 1850 г. Установява се в Русе и става деен член на местния революционен комитет и постоянен негов куриер. Свързва го близко приятелство със семейството на баба Тонка Обретенова. Още през 1875 г. Тодор Чунчулов (сърмаджия по занаят) и Петранка Обретенова извезват знаме за Червеноводската чета, което в последствие е изпратено на Никола Обретенов, който го предал на Христо Ботев. Знамето било величествено, от зелен копринен плат, със сърмени ресни и пискюли, с разярен лъв в средата. На другата страна с думите: „Свобода или смърт“. След потушаването на Априлското въстание, Тодор Чунчулов успял да се укрие, а след Освобождението се премества във Варна, където работи в митницата. Почива през 1896 г. във Варна. Снимка на Тодор Д. Чунчулов, който заедно с Петрана Обретенова извезват знамето на Ботевата чета.)
Снимка в местността Оборище, при отбелязване 25 години от Априлското въстание. (ДА – Варна, ЧП 585.).
Изложбата може да бъде разгледана в залата на Държавен архив – Варна, ул. „Преслав“ 52, всеки работен ден, от 9:00 до 17:30 ч., до края на месец октомври.
Заповядайте!
