:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
НА ГОСТИ ПО НОВА ГОДИНА В СТАРО
СТЕФАНОВО

Едно от най-любимите ми „упражнения” е да не планирам нищо дългосрочно и особено когато става дума за празнични посещения, тежки софри и други подобни времеизяждащи работи. Просто решаваме с жена ми спонтанно и буквално в последния момент къде ни се ходи, мятаме се на съответното превозно средство и хукваме. Така стана и тази година по празниците.
От познати и приятели бях чул, че в ловешкия Балкан имало едно прекрасно село, което се казва Старо Стефаново и имало там  някакви „Дедови къщи” с воденици, чевермета, много любезни хора и тъй нататък. Точно каквото ни трябваше, демек, за този случай.
Така изглеждаше прекрасната стая, в която бяхме настанени. Всички стаи са с централно парно отопление ...
Одая за раздумки с прекрасен оджак.
В това помещение, построено с много майсторлък и любов тайфата прекара Новогодишната нощ  и ... половината ден след това. То само да влезеш вътре и повече не ти се излиза.
Това май че беше къщата на бившия даскал на селото, а пред нея поточета, мостчета – чудесии!
Част от комплекса с неповторимите стари къщи.
Ние сме много любознателни хора, но и много скептични, като се има предвид в каква държава и в какво време живеем, та много не вярвам на подобни приказки, ами трябва „ръка да пипне и око да види!” А имам и огромен опит в тази насока, тъй че трудно ще ме излъжат.
Е, рекохме си ние, дай да тръгнем рано с колата, та ако не ни хареса или ни върнат - места за прекарване на Новата година - бол!
Така и направихме буквално на 31 декември рано сутринта. Две чанти  с парцалки  в колата, GPS-сът на максимално „волЮме” (може преспокойно и без него!) и след около 3 часа кротичко каране, сладки приказки по пътя, разнообразени с 1-2 кафенца по бензиностанциите, пристигнахме в селцето.
Красота! Тишина, чистота и онова патриархално спокойствие, което го има само в планината! Едни букови и борови гори, едни чисти полянки, едни чешмички през стотина метра - ум да ти зайде! Пътят до селото е съвсем приличен, с лек наклон и плавни завои. Караш и се наслаждаваш на неповторимата природа в този край. Балканът, впрочем, е втората ми голяма любов след Морето, въпреки че тези две стихии са несъпоставими,  ама нали все пак трябва да има някаква градация, ако те пита някой случайно.
Та, ето ни и нас в архитектурния резерват „Старо Стефаново”, а малко след това и пред „Дедовите къщи”.
Абе, гледам аз, че има няколко коли паркирани и вече си мислех как всеки момент ще ни „бият дузпата”, щото нито се бяхме обадили предварително, нито нищо. Но - гледай ти чудо! - от  вратата на една от прекрасните къщи се показва един усмихнат мъжага и тръгва към нас. Усмихва се човекът широко, протяга ръка и казва:„Добре дошли, добре дошли!” Бре, рекох си, вероятно за нашего брата иде реч, щото жива душа нямаше наоколо. „Добре заварили - отвръщаме ние чинно и малко вдървено, - ама ние, таквозинка ... не сме се обаждали предварително” и т.н. Човекът само се усмихна още по-широко, посочи с ръка към двора и всичко стана веднага от ясно - по-ясно. Настаниха ни за пет минути и без никакви формалности в една прекрасна стая с всички възможни екстри, топла, уютна и с чудесна панорама към Великата планина. И пак тишина, кристален въздух и всичко наоколо като в богата театрална постановка и някак си нереална. Но си беше съвсем реална и достъпна, и то в най-добрия смисъл на думата.
Показаха ни хората целия комплекс, изграден с много труд, любов и с поглед за дребните неща, които са в същност големите неща. За всяко нещо е било помислено много добре и изработено с вещина и усет и се е получила онази неповторима  красота на българската къща, която може да се види само в балканските градчета и села. Имах чувството, че се намирам в двора на Хаджи Марко и всеки момент Бойчо Огнянов ще се прехвърли през дувара.
И започнаха едни новогодишни празници, дето много трудни са за описване, защото се чудя откъде да започна и где да свърша. То едни благи тамошни ракийки, наложени с билки, то едни фини мезета с най-различни винца, от които само по-хубаво и още по-хубаво ти става, то едни чевермета ... И най-важното, което ме изуми, беше, че няма „няма!” Каквото поискаш - има го. Особено, ако е поръчано от предния ден.
И  така - четири дни и три нощи и пак ни беше малко, а уж само за Новата година бяхме тръгнали. Пък то и една компанийка се беше събрала и едни лафове летяха наляво - надясно, дето само през буква да ги записваш,  пак няма да сбъркаш и около два тома избрани лакърдии можеш да събереш. Страхотна работа се получи! И атмосферата много лежерна, без „дрескод” и подобни дивотии, без никому ненужни протоколни подскоци и прикляквания.
А пък какви места има наоколо за разходка и туризъм! Само желание и хубави обувки да имаш. Троян и Ловеч са само на около трийсетина  километра от селото и не е проблем да се прескочи и до там  за опресняване на историческата памет и пазаруване в чаршията, дорде не речеш .
От почти всички краища на Татковината имаше представители и беше смях, радост, песни и танци до зори! Една тайфа се бяхме събрали, дето и в приказките много рядко се среща. Ама то приказките, както и вицовете, само от живота идват, мисля си, а не от друго място. И със свещ да се бяхме търсили предварително, пак нямаше да се уцелим по такъв начин.
Сега се гласим, да сме живи и здрави, и на Великден пак да сме там. На агнешко чеверме и всичко останало, пък каквото ще да става. Тъй, де! Уговорихме се с тайфата да започнем вече с „биснесплановете” за новото ни посещение, защото много си паснахме някак си. Рядко ми се беше  случвало такова нещо през последните години, ама ето, че стана!
Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник”