:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
Яхтостроене:
ТУРСКАТА AURA 27 - НАЙ-МАЛКАТА ВЕТРОХОДНА
ЯХТА С ДВА ЩУРВАЛА!

* Едно лично мнение по този повод

Звучи невероятно, почти парадоксално, но е факт: на една 27-футова яхта са монтирани два щурвала! Два броя! Опитах се да разбера защо, но не съм убеден дали успях. В тази връзка си позволявам един градивен и приятелски коментар. Много бих се радвал, ако повече почитатели  на яхтинга се включат в дискусията със своите мнения и препоръки.
І. Рулево устройство
Въпреки екстремно широката кърмова част (за тази дължина на яхтата!), щурвалите  изглеждат някак си отчуждени от общата концепция и силуета на яхтата. Вглеждайки се в ескиза на лодката, имам чувството, че проектирането е преминало през два етапа: до рубката и след нея и после са ги обединили. Сравних веднага няколко подобни класа ветроходни яхти и се видя каква голяма разлика има и в теглото им. Не напразно започвам с това, тъй като трябва да може да се плава и да се маневрира бързо и динамично под ветрила и при всякакви ветрови режими, съвсем общо казано.
В конкретния случай се опасявам, че не малка „заслуга” за увеличеното тегло се пада  именно на тези щурвали и на сложното им устройство. Фактите говорят сами за себе си: празна, яхтата тежи цели 2,50 тона (!)... Представете си и допълнително екипаж от трима души, плюс всичко останало, което е необходимо за едно плаване и на всеки ще стане ясно, че лодката няма да е от най-бързите, съвсем предпазливо казано. От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че лодката е правена по класическия начин, т.е. стъклопластика плюс полиестерна смола. Тежко и тромаво, но... евтино.
Ако при изработката на рулевото устройство се вложат най-новите свръхтехнологични материали, цялостната картина би изглеждала по съвсем различен начин, но и цената автоматично скача рязко нагоре. Обичайните неръждавейни стомани, проволки, хидравлични устройства и пр. се използват все по-рядко в яхтостроенето, но от друга страна това се случва само на места, където яхтостроителите могат да си позволят това. Опитвам се да бъде дипломатичен и лоялен, защото и аз съм ял тази „попара” но винаги всичко опира до парите. 
Двойните пера на рулевото устройство са нещо много добро, но вече отдавна не са  авангардни  или необичайни. Подобни рулеви устройства се монтират и на много по-малки яхти  (вж. материалът за яхтата POGO 1!) , но там „нещата” са конструирани по един много по-различен начин. И вложените инвестиции са от друга величина.
При тази яхта обаче, човек остава с впечатлението, че дизайнерите и конструкторите са предвиждали в началото съд  с дължина от 10-12 метра, но после по незнайни причини са се върнали към 27 - футовата концепция. Това е лесно обяснимо: всеки иска да съвмести удобствата, ходовите качества и „наточения” външен вид, характерни за една 40-футова яхта с тези на много, много по-малкия й събрат. Казано по друг начин: в един двустаен панелен апартамент да си направиш 10-метров плувен басейн, сауна и малко голф-игрище. Звучи примамливо, но никога няма да се получи.
Да ме прощават колегите ни от турската яхтостроителница за откровените ми коментари, но го казвам с най-голямо уважение и преклонение към техния труд! Знам много добре през какъв ад се минава, ако си решил САМ да си направиш яхта... Впечатляващото при тези млади хора от Бурса е, че те се опитват да пробият в сегмента между
„четвърттонниците” и „полутонниците” , който отдавна е окупиран от големите фирми в света и всичко вече е „изстискано” до край. А що се отнася до материалите, с които вече се произвеждат модерните яхти - там просто не е за говорене... Който днес строи яхта със стъклопластиката и технологията от 80-те години на миналия век, няма абсолютно никакви шансове .
ІІ. Форма на кила, тегло и газене
Т-образен, тежи  910 кг. и е дълбок 1,60 м. Позволявам си да отбележа, че ако този кил е пълен с олово (концентрирано най-долу в булба!), теглото му при тази много голяма за общия размер на яхтата дължина на кила, можеше спокойно да бъде около 700 кг. Нали това е една от целите на подобни килове ?
Другата опция е килът да е отлят от чугун, т.е. теглото да е разпределено равномерно по цялата му дължина, но въпреки това ми се струва много тежък. Повтарям: сравнявайки го с други яхти от същия клас! Много бих се радвал, ако в тази дискусия се включат инженери-специалисти и да кажат своето меродавно мнение.
ІІІ. Корпус, палуба и вътрешно обзавеждане.
Друго, което ми направи впечатление при тази концепция, е особено високият надводен борд на яхтата, което отново е функция, разбира се, от стремежа да се интегрират под палубата много несвойствени за този размер яхта „удобства”.
Струва ми се, че и обслужването на предните ветрила няма да е много лесно, като се има предвид странната форма и височина на рубката (особено при входа й!) и трудния подход към носа на яхтата. Споменавайки за ветрилата, би трябвало да се отбележи и фактът, че никъде (поне в този й вид!) концепцията не предвижда носенето на генакер -едно абсолютно задължително ветрило за всяка модерна яхта! Надявам се, че при ходовите изпитания, този абсолютно необходим атрибут (бушприт или наричан още „хобот” за носенето на генакера) ще бъде монтиран по някакъв начин към носа на яхтата. Това, впрочем, не е никак лесна работа! Много екипажи се оплакват от счупени като клечки за зъби „хоботи”, особено при силно време. И то на яхти с много дълго и известно „родословно дърво”.
Този прекалено висок борд - убеден съм в това! -  ще създава много проблеми на екипажа при управлението на съда, особено при остър насрещен и страничен вятър. Както се казва на ветроходен език, яхтата ще „паруси”, а и „качването” срещу вятъра ще се превърне в голямо изпитание.
Друга особеност, която прави впечатление, е еднаквото ниво на дъното на кокпита и това на каюткомпанията. Това е едно рационално решение, особено при строежа на яхтата, тъй като спестява много изчисления и „ръчен труд”. При някои катамарани тази концепция отдавна е „на мода”, а и при моделите на Moody. Забележителна в това отношение е, разбира се, концепцията Sense на Beneteau, която също поставя пода на кокпита и каюткомпанията на едно ниво. Друг е въпросът дали при пълни курсове и вълнение екипажът няма да е постоянно до колене във вода...
Относно вътрешното обзавеждане може да се каже само, че това е въпрос на вкус и особени коментари едва ли са необходими. Може обаче да се поспори само относно необходимостта на една 8-метрова яхта да се монтира тоалетна. Лично аз съм противник на това решение и то по следните причини:
1.Заема много място в и без това оскъдното пространство на тази малка яхта.
2.В пристанищата ползването на НЕхимическа тоалетна е строго забранено.
3.Самото ползване на т.н. „химическа” тоалетна е едно неописуемо преживяване, да не говорим за това какво става, когато сме на ход ... След около 10-часово плаване нивото на хигиената в галюна не се отличава много от това на малка българска гара. А след плаването - това е доказано многократно! - никой от екипажа няма да се втурне с усмивка на лицето и с разтуптяно от щастие сърце да почисти тази придобивка на цивилизацията - яхтено изпълнение. Доводите на част от яхтостроителите, че „на борда може да има и жени”, са напълно неоснователни. Жените правят същото, както и мъжете , но по малко по- различен начин и точка! Какво толкова? Пък да не говорим, че този екстремно нисък под на кокпита може да поеме функцията и на биде. Казвам го от опит и върши много добра работа. Хващаш се с две ръце за кърмовите релинги, клякаш и готово. Събуването на банските преди това е препоръчително.
4.За останалото разпределение на вътрешното пространство всеки може да си направи своите изводи. Един харесва повече койки - друг по-малко. Някои обичат повече „лукс”, а останалите искат да плават бързо, динамично и да са конкурентноспособни в някоя регата, да речем. Няма междинно положение! Всъщност има, но то е „запазена марка” за определен брой яхтостроителници и особено за тези, в които думата „карбон” много отдавна вече не е чуждица.
В заключение бих искал да кажа, че като експеримент тази яхта заслужава пълно доверие. Екипът, осъществил тази своя идея, е направил всичко съобразно своите виждания и разбирания и това е повече от похвално. Винаги съм смятал, че когато човек вложи сърце и душа в една работа, тя винаги се получава. Никой, разбира се, не е съвършен и всеки трябва да измине своя път. Нека са живи и здрави хората, които са пуснали на вода тази лодка!
Георги НИКЛЕВ
Снимки: Aura Yachts