Капитан І ранг Иван Братоев (униформеният вдясно) като заместник-командир на бригадата ракетни и торпедни катери в Созопол през 90-те години на миналия век. Славна бригада беше...
БРАТОЕВИ БРЪТВЕЖИ
Тази история най-живописно се разказва от новия пенсионер Братоев, жив свидетел и „подстрекател” на описаните събития. След приключването на дипломатическата си кариера той възстановява силите си на спокойствие, затова честно ще ви разкажа какво съм чул от неговите уста.
Сигурно си силен в морската география, драги читателю, че и по историческите науки не се даваш. Знаеш по едно време как бяхме настръхнали като харпии към Дарданелското стратегическо направление, че и към Егейско море. Що адмирали бяха произведени, та като настъпим по „направлението”, да се захванат за работа. Кой командващ на Обединения беломорския флот, кой губернатор на Цариград, да зарине радиоактивните отпадъци, кой комендант на Чанаккале. Зер, ставали са такива работи, „край Босфора шум се вдига”, защо да не се случи пак! И в резерв си подготвяхме от нашите хора, ако се отворят повече вакантни места.
За коменданти и за губернатори мераклии бол, ама как ще се настъпва в пустата Проливна зона, че и по-нататък! Много голям баирът и без подготовка няма да я бъде. И се готвеха нашите хора здраво, на картите, че и без карти – както ще се уверите след малко.
Като разчепкахме „въздушно-земното сражение”, дойде ред и на стратегическото развръщане на силите. Заумуваха командващите, щабовете треска ги тресеше, а малките винтчета направо запушиха от обороти – хем „сили” да измислят, хем да им осигурят победи над многобройния, но коварен враг. Работата стигна до там, че на годишните сборове на съединенията командирите на дивизиони трябваше да докладват огнени решения чак на край света. И всичко да е нанесено на карта, с оценка на обстановката, с обяснителна записка, с математическо очакване за успеха, таблици, сметки, осигурявания, отбрани, защити, взаимодействия – пет-степенният модел за планиране на НАТО ряпа да яде. Но недалновидните картолепци от Хидрографска служба да не предвидят размаха на нашите победи и да оставят бедните щабове без карти за районите отвъд Галиполи!
Щом като те не са слепили, ще си слепим сами. И се захваща навред картопроизводство, включително и в щаба на дивизиона, където строго командва Митята. Началникът на щаба (Люцкан) се готви уединен за впечатляващото си кадрово развитие, та младите щабни перки ще трябва да се оправят някак си.
Мерили, пренасяли, рисували, редили, заврели им по едно време лудите глави и захванали да творят. Като дошъл Митята да ги нагледа, чак се прехласнал от кеф. „Обектите” накацали по местата си, брегът повдигнат в кафяво, нанесено с памуче едно прозрачно мористо синьо, „нашите сили” заруменели от мощ, наредени в таблички, с ракетките му, с торпедцата – само чакат да изпушат към вражеските гемии. Врагът натикан в базите си, целият в синьо от притеснение.
Забелязало командирското му око, че южно от о. Лесбос се е ширнал един остров, „Пешос”, има формата на о. Санторини, само че сърпът обърнат на север и е по-малък. Няма селце на него, няма кьошк даже, пък лагуната му врязана, дълбока, чудо позиция за засадни действия. Тъкмо място да разположи част от дивизиона, но ние, кой знае защо, не сме се възползвали от това богатство на пейзажа. И вече взел да се разпорежда, когато младежите се разкикотили. Да вземат да издебнат щурмана („Ото Скорцени”) докато е навън, и да нанесат на картата несъществуващ остров, на Петър на името го кръстили (кой ли е бил този Петър?). Като се прибрал Скорцени, продължил си работата, повдигнал, оцветил и станало позиция за развръщане, за чудо и приказ.
Колко ли щеше да им е до смях, ако командирът беше навил картата „на пожар” и да отпраши на доклад? Но дядо Боже си обича веселите гадинки, и си ги чува от лошото!
Тази история най-живописно се разказва от новия пенсионер Братоев, жив свидетел и „подстрекател” на описаните събития. След приключването на дипломатическата си кариера той възстановява силите си на спокойствие, затова честно ще ви разкажа какво съм чул от неговите уста.
Сигурно си силен в морската география, драги читателю, че и по историческите науки не се даваш. Знаеш по едно време как бяхме настръхнали като харпии към Дарданелското стратегическо направление, че и към Егейско море. Що адмирали бяха произведени, та като настъпим по „направлението”, да се захванат за работа. Кой командващ на Обединения беломорския флот, кой губернатор на Цариград, да зарине радиоактивните отпадъци, кой комендант на Чанаккале. Зер, ставали са такива работи, „край Босфора шум се вдига”, защо да не се случи пак! И в резерв си подготвяхме от нашите хора, ако се отворят повече вакантни места.
За коменданти и за губернатори мераклии бол, ама как ще се настъпва в пустата Проливна зона, че и по-нататък! Много голям баирът и без подготовка няма да я бъде. И се готвеха нашите хора здраво, на картите, че и без карти – както ще се уверите след малко.
Като разчепкахме „въздушно-земното сражение”, дойде ред и на стратегическото развръщане на силите. Заумуваха командващите, щабовете треска ги тресеше, а малките винтчета направо запушиха от обороти – хем „сили” да измислят, хем да им осигурят победи над многобройния, но коварен враг. Работата стигна до там, че на годишните сборове на съединенията командирите на дивизиони трябваше да докладват огнени решения чак на край света. И всичко да е нанесено на карта, с оценка на обстановката, с обяснителна записка, с математическо очакване за успеха, таблици, сметки, осигурявания, отбрани, защити, взаимодействия – пет-степенният модел за планиране на НАТО ряпа да яде. Но недалновидните картолепци от Хидрографска служба да не предвидят размаха на нашите победи и да оставят бедните щабове без карти за районите отвъд Галиполи!
Щом като те не са слепили, ще си слепим сами. И се захваща навред картопроизводство, включително и в щаба на дивизиона, където строго командва Митята. Началникът на щаба (Люцкан) се готви уединен за впечатляващото си кадрово развитие, та младите щабни перки ще трябва да се оправят някак си.
Мерили, пренасяли, рисували, редили, заврели им по едно време лудите глави и захванали да творят. Като дошъл Митята да ги нагледа, чак се прехласнал от кеф. „Обектите” накацали по местата си, брегът повдигнат в кафяво, нанесено с памуче едно прозрачно мористо синьо, „нашите сили” заруменели от мощ, наредени в таблички, с ракетките му, с торпедцата – само чакат да изпушат към вражеските гемии. Врагът натикан в базите си, целият в синьо от притеснение.
Забелязало командирското му око, че южно от о. Лесбос се е ширнал един остров, „Пешос”, има формата на о. Санторини, само че сърпът обърнат на север и е по-малък. Няма селце на него, няма кьошк даже, пък лагуната му врязана, дълбока, чудо позиция за засадни действия. Тъкмо място да разположи част от дивизиона, но ние, кой знае защо, не сме се възползвали от това богатство на пейзажа. И вече взел да се разпорежда, когато младежите се разкикотили. Да вземат да издебнат щурмана („Ото Скорцени”) докато е навън, и да нанесат на картата несъществуващ остров, на Петър на името го кръстили (кой ли е бил този Петър?). Като се прибрал Скорцени, продължил си работата, повдигнал, оцветил и станало позиция за развръщане, за чудо и приказ.
Колко ли щеше да им е до смях, ако командирът беше навил картата „на пожар” и да отпраши на доклад? Но дядо Боже си обича веселите гадинки, и си ги чува от лошото!
Капитан І ранг Димитър Димитров о.р. (Митята) като ръководител на ветроходния отбор на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” на традиционната регата, организирана Военноморската академия в Ливорно, Италия.
Митята куфее от радост след успешното представяне на ръководения от него отбор на ВВМУ в поредното издание на състезанието „Предизвикателство млади моряци” във Варна.
Снимките са от архива на „Морски вестник”
Снимките са от архива на „Морски вестник”
P.S.
Митята е моряк и в червата, ветроходец при това, ама по едно време взел да спори, че е минавал покрай такъв остров!
P.S.
Реплика на командира на дивизиона, о.р. капитан ¬ І ранг Димитров:
Сбитият преразказ на Янчо идва само да покаже, че имахме работещ и способен щаб. В потвърждение на това, ще ви разкажа следното:
В чест на 9 май -Денят на победата над фашистка Германия, в Бургас беше организирано любителско авторали, за участие в което се бях записал и аз. Но на „Командването” му скимнало да пренесе командно-щабното учение точно на този ден. Началник на нашия щаб беше същият капитан-лейтенант Люцканов. И така, докато аз, нелегално и в голямо нарушение, въртях геврека на ралито, „те” доведоха, без нови острови и без забележки, учението до победен край. Аз пък спечелих състезанието - ако искате, вярвайте! Щаб и половина, казвам ви!
Митята е моряк и в червата, ветроходец при това, ама по едно време взел да спори, че е минавал покрай такъв остров!
P.S.
Реплика на командира на дивизиона, о.р. капитан ¬ І ранг Димитров:
Сбитият преразказ на Янчо идва само да покаже, че имахме работещ и способен щаб. В потвърждение на това, ще ви разкажа следното:
В чест на 9 май -Денят на победата над фашистка Германия, в Бургас беше организирано любителско авторали, за участие в което се бях записал и аз. Но на „Командването” му скимнало да пренесе командно-щабното учение точно на този ден. Началник на нашия щаб беше същият капитан-лейтенант Люцканов. И така, докато аз, нелегално и в голямо нарушение, въртях геврека на ралито, „те” доведоха, без нови острови и без забележки, учението до победен край. Аз пък спечелих състезанието - ако искате, вярвайте! Щаб и половина, казвам ви!