Авторът на този спомен капитан І ранг о.р. доц. д-р инж. Цвятко Цанев
На гости на Янчо Бакалов (3):
ОПАСЕН СПОРТ
Волейболът е опасен спорт. В това ще ви убеди една истинска история, започнала на спортната площадка на Морското училище.
Навярно някои читатели се усмихват скептично като казвам, че историята е истинска, защото знаят много “истински” флотски истории. Не ги укорявам, не укорявам и разказвачите на тези истории, защото те не са историци и не са длъжни да разказват точно какво и точно как се е случило. Те имат право на свободен изказ, докато историците нямат, но какво и как пишат, всички знаем. Аз не съм историк, а добросъвестен разказвач и ви поднасям самата чиста истина. Впрочем, ето историята.
През осемдесетте години (на ХХ век – бел. ред.) в училището се спортуваше много. Спортуваше се ежедневно. Спортуваше се индивидуално и колективно. Аз, като изявен индивидуалист, всяка сутрин се киснех в басейна като във физиологичен разтвор и изпарявах умората от предната вечер. Други, индивидуалисти като мене, тичаха, редяха пасианси или решаваха кръстословици. Всичко беше прекрасно. В нашата група нямаше конфликти. При колективистите, обаче, не беше така. Те бяха разделени на отбори и играеха с такава стръв, сякаш от резултата в играта зависеше цялата им житейска кариера. Така беше и с волейболистите.
В ясната пролетна утрин на седми април хиляда деветстотин осемдесет и някоя си година на сгурията излязоха с основните си състави двата традиционни отбора, единият от които се предвождаше от небезизвестния спортен деятел полковник Купенов (Купена). В другия отбор изпъкваше мускулестата фигура на ненадминатия забивач Златко Кузманов (днес – голям морски администратор, д-р, инж. и т. н., а тогава само Бате Злати). При една висока топка Бате Злати скочи и затворил очи, нанесе с юмрук силен удар по топката. Да беше я улучил, а то... Вместо топката той улучи един от състезателите от отбора на Купена по носа и оня падна възнак на земята облян в кърви. Откараха го във Военноморската болница (старата сграда – бел. авт.).
В болницата персоналът вече бил запразнил по случай седми април - денят на медицинската помощ. Независимо от това, оказват помощ на пострадалия (по-нататък, по понятни съображения, ще го наричаме така). Бият му инжекция за обезболяване и ... сърцето му спира. Кой да знае, че нямал поносимост към препарата. Прилагат директен сърдечен масаж, съживяват го, зашиват го като никулденски шаран и го дават на санитарите да го откарат в болничната стая.
Обзети от празничен дух санитарите забравят за четирите стъпала в коридора на крилото от страната на гарнизониия стол. По-възрастните читатели навярно ги помнят, но каква полза, щом санитарите са го забравили! Количката се преобръща – и фрактура на десния крак! Не на някой от санитарите, разбира се.
След седмица изписват пострадалия с гипсирания крак и го изпращат на домашно лечение. И започва той да си тропка из къщи в очакване на по-добри времена, но уви, съдбата е жестока. Влиза един ден в тоалетната, сяда на клекалото и си запалва цигарка. Няма къде да хвърли клечката, защото всичко блести от чистота. Жена му е чистофайница и не търпи никакви безредия. Решава да хвърли клечката в клекалото. Дори през ум не му минава, че жена му преди това го е измила с някакъв запалителен препарат. Бах! Въпреки гипса, с неподражаем дори за волейболистите скок, нашият човек улучва с глава чугуненото казанче. Нова фрактура - черепна. Линейка. В болницата го помнят и веднага го обслужват. Слагат му парче неръждавейка на мястото на дупката и го гипсират.
В деня за свиждане нашият пострадал чака в коридора и с нетърпение гледа към паркинга през отворения прозорец. Чака да дойдат да го видят. То, какво да му гледат? Прилича на египетска мумия. Само очите му светят през дупките. През това време две хлапета целят с прашки врабчета, но вместо врабчетата улучват.... Познахте.
Спирам дотук, защото чувствам, че вече не ми вярвате. Ако искате вярвайте! И така е ясно, че волейболът е опасен спорт.
Разказах тази история на Минчо Бакалов, когато стана началник на училището и заигра волейбол, но и той като вас, не ми повярва - и скъса ахилесово сухожилие. И как протече лечението му мога да ви разкажа някога. Обаче, друг път.
Бат’ЦВЯТКО
ОПАСЕН СПОРТ
Волейболът е опасен спорт. В това ще ви убеди една истинска история, започнала на спортната площадка на Морското училище.
Навярно някои читатели се усмихват скептично като казвам, че историята е истинска, защото знаят много “истински” флотски истории. Не ги укорявам, не укорявам и разказвачите на тези истории, защото те не са историци и не са длъжни да разказват точно какво и точно как се е случило. Те имат право на свободен изказ, докато историците нямат, но какво и как пишат, всички знаем. Аз не съм историк, а добросъвестен разказвач и ви поднасям самата чиста истина. Впрочем, ето историята.
През осемдесетте години (на ХХ век – бел. ред.) в училището се спортуваше много. Спортуваше се ежедневно. Спортуваше се индивидуално и колективно. Аз, като изявен индивидуалист, всяка сутрин се киснех в басейна като във физиологичен разтвор и изпарявах умората от предната вечер. Други, индивидуалисти като мене, тичаха, редяха пасианси или решаваха кръстословици. Всичко беше прекрасно. В нашата група нямаше конфликти. При колективистите, обаче, не беше така. Те бяха разделени на отбори и играеха с такава стръв, сякаш от резултата в играта зависеше цялата им житейска кариера. Така беше и с волейболистите.
В ясната пролетна утрин на седми април хиляда деветстотин осемдесет и някоя си година на сгурията излязоха с основните си състави двата традиционни отбора, единият от които се предвождаше от небезизвестния спортен деятел полковник Купенов (Купена). В другия отбор изпъкваше мускулестата фигура на ненадминатия забивач Златко Кузманов (днес – голям морски администратор, д-р, инж. и т. н., а тогава само Бате Злати). При една висока топка Бате Злати скочи и затворил очи, нанесе с юмрук силен удар по топката. Да беше я улучил, а то... Вместо топката той улучи един от състезателите от отбора на Купена по носа и оня падна възнак на земята облян в кърви. Откараха го във Военноморската болница (старата сграда – бел. авт.).
В болницата персоналът вече бил запразнил по случай седми април - денят на медицинската помощ. Независимо от това, оказват помощ на пострадалия (по-нататък, по понятни съображения, ще го наричаме така). Бият му инжекция за обезболяване и ... сърцето му спира. Кой да знае, че нямал поносимост към препарата. Прилагат директен сърдечен масаж, съживяват го, зашиват го като никулденски шаран и го дават на санитарите да го откарат в болничната стая.
Обзети от празничен дух санитарите забравят за четирите стъпала в коридора на крилото от страната на гарнизониия стол. По-възрастните читатели навярно ги помнят, но каква полза, щом санитарите са го забравили! Количката се преобръща – и фрактура на десния крак! Не на някой от санитарите, разбира се.
След седмица изписват пострадалия с гипсирания крак и го изпращат на домашно лечение. И започва той да си тропка из къщи в очакване на по-добри времена, но уви, съдбата е жестока. Влиза един ден в тоалетната, сяда на клекалото и си запалва цигарка. Няма къде да хвърли клечката, защото всичко блести от чистота. Жена му е чистофайница и не търпи никакви безредия. Решава да хвърли клечката в клекалото. Дори през ум не му минава, че жена му преди това го е измила с някакъв запалителен препарат. Бах! Въпреки гипса, с неподражаем дори за волейболистите скок, нашият човек улучва с глава чугуненото казанче. Нова фрактура - черепна. Линейка. В болницата го помнят и веднага го обслужват. Слагат му парче неръждавейка на мястото на дупката и го гипсират.
В деня за свиждане нашият пострадал чака в коридора и с нетърпение гледа към паркинга през отворения прозорец. Чака да дойдат да го видят. То, какво да му гледат? Прилича на египетска мумия. Само очите му светят през дупките. През това време две хлапета целят с прашки врабчета, но вместо врабчетата улучват.... Познахте.
Спирам дотук, защото чувствам, че вече не ми вярвате. Ако искате вярвайте! И така е ясно, че волейболът е опасен спорт.
Разказах тази история на Минчо Бакалов, когато стана началник на училището и заигра волейбол, но и той като вас, не ми повярва - и скъса ахилесово сухожилие. И как протече лечението му мога да ви разкажа някога. Обаче, друг път.
Бат’ЦВЯТКО
Ненадминатият забивач капитан ІІ ранг о.р. Златко Кузманов (днес – голям морски администратор, д-р, инж. и т. н., а тогава само Бате Злати). Снимката е направена от Атанас Панайотов по време на националното военноморско учение „Бриз 2006” на борда на кораба-станция за размагнитване „Капитан І ранг Димитър Добрев”.
Опитите да бъде опроверган Бат’ЦВЯТКО продължават. На снимката: момент от състезанията по повод 111-та годишнина на Военноморска база Варна. Снимката е предоставена от Военноморска база Варна.