МИЧМАН ГЪРКОВ
„Да знайш как ми са схваща врата от тоя коняк!”
Гърков, първият ми старшина на рота в Морското училище, е селско момче от крайдунавските села. Изслужил матроската си служба на „БО”-тата (БО – „Большой охотник”, остарял проект противоподводен кораб – бел. авт.), притеснен от перспективата след уволнението да го сгъне текезесарския хомот, той прегърнал идеята да остане на свръхсрочна. Тази категория военни кадри обикновено не предизвикваше особени симпатии. Пренебрежителното „фатмак” говори много, „сандък” също не звучи по-ласкаво. Другите европейски армии не правят изключение - в „Швейк” на най-ниското стъпало на войскарската йерархия Хашек поставя именно „чорбарите” – подофицерите на свръхсрочна служба. Моят десетилетен професионален живот като офицер обаче ме е срещал с изключителни хора със старшински пагони на раменете. Изключителни! Старшина Танков, който ме обучаваше в новобранската батарея на зенитния полигон в Шабла, беше неподражаем педагог – с главна буква! Само с добро мога да спомена не едно и две имена на колеги-старшини. Но за жалост, явлението „да се споменават с добро” не беше чак толкова разпространено.
Гърков беше колоритен грубиян, оригинален и банален едновременно, който без специална подготовка е напипал златните жили на мичманската наука. Съвършено необразован, владееше боцманските тайни - да реди „мат”, да плете кранец, да стъкми хвъргало, да „маркира” и да подшие парусина, да оправи такелаж, да нареди стирка, разбираше от обувки, вакси, анкерки, платове, лодки, смоли, четки, бои, гребла, смазки, брезент, разтворители, боеприпаси, знамена, стилажи, мозайки, градинки, палатки, устройване на лагер и много други. Умееше, ама когато се запознахме, вече не си мърдаше пръста за
„Да знайш как ми са схваща врата от тоя коняк!”
Гърков, първият ми старшина на рота в Морското училище, е селско момче от крайдунавските села. Изслужил матроската си служба на „БО”-тата (БО – „Большой охотник”, остарял проект противоподводен кораб – бел. авт.), притеснен от перспективата след уволнението да го сгъне текезесарския хомот, той прегърнал идеята да остане на свръхсрочна. Тази категория военни кадри обикновено не предизвикваше особени симпатии. Пренебрежителното „фатмак” говори много, „сандък” също не звучи по-ласкаво. Другите европейски армии не правят изключение - в „Швейк” на най-ниското стъпало на войскарската йерархия Хашек поставя именно „чорбарите” – подофицерите на свръхсрочна служба. Моят десетилетен професионален живот като офицер обаче ме е срещал с изключителни хора със старшински пагони на раменете. Изключителни! Старшина Танков, който ме обучаваше в новобранската батарея на зенитния полигон в Шабла, беше неподражаем педагог – с главна буква! Само с добро мога да спомена не едно и две имена на колеги-старшини. Но за жалост, явлението „да се споменават с добро” не беше чак толкова разпространено.
Гърков беше колоритен грубиян, оригинален и банален едновременно, който без специална подготовка е напипал златните жили на мичманската наука. Съвършено необразован, владееше боцманските тайни - да реди „мат”, да плете кранец, да стъкми хвъргало, да „маркира” и да подшие парусина, да оправи такелаж, да нареди стирка, разбираше от обувки, вакси, анкерки, платове, лодки, смоли, четки, бои, гребла, смазки, брезент, разтворители, боеприпаси, знамена, стилажи, мозайки, градинки, палатки, устройване на лагер и много други. Умееше, ама когато се запознахме, вече не си мърдаше пръста за
Кораб от типа „БО”, на който е започнал службата си мичман Гърков
Част от курсантската 15 рота, достигнала до ІV курс, не без бащинските грижи на „майката” на ротата.
нищо, защото беше ялащисал от служба и си мислеше само за уволнение.
Макар че не е чел „Клошмерл” на Шевалие, също като неговия герой Тардиво беше открил, че „на война” пияните вървят право! И го практикуваше с увлечение. Увлечението му да върви право по едно време било толкова силно, че близо петнадесет години се връщал на собствен ход да спи само на кораба и все забравял да се ожени. Когато го направил, набързо му се народили две кукли-момиченца. Показваше ни ги на снимка, русички фърфълаци по на три-четири годинки.
- Виж ги бе, - нарежда разнежен над снимките дъртият пръч, - ако бяха козички, от кога да се дояха, а то файда от тях досега няма никаква!
И се киска сам на акъла си, дето напира да прелее.
Водеше ни под строй на плаж, пременен във фамозен музеен експонат - сини дочени плувки с щампа-рибка по фронта и с прорез на две копчета на лявия борд. Беше времето на първите уиндсърфове у нас и при вида на един такъв изпадна в екстаз:
- Гледайте бе, ветроходец по налъми - парус има, лодка няма!
Не беше от най-точните - не съм го виждал да стреля, но съм го виждал да не улучва. Строила се 15-та рота преди закуска, ето че Гърков се задава по алеята. Като истински старшина на рота ще започне деня със сутрешен преглед. Дясно фланговият командва за среща, той обаче си наумил друго. Спря се на седем-осем крачки от нас до борчето в края на тревната площ, запретна полите на шинела и забърка, коя бозка да извади от гащите, та да му облекчи живота. Извади, облекчи се и вдигна ръка под козир - ама не улучил бозката! И няма кого да „преглежда”, защото сме изпопадали на земята от смях, а той ни гледа жално с ръка на козирката и с подмокрен шинел, същи Осман паша от литографията, при предаването на Плевенската крепост.
Ако сгафиш нещо, той те прасва по фронта с лепкавото „Тиква с тиква такава!” Едната тиква си ти, ясно, ами другата?
P.S.
На един голям наш празник в училището гостуваше адмирал Ховрин, по това време командващ на съветския Черноморски флот и ветеран от войната. С морав нос и с глас, стържещ като бичкия, предизвика нездрав интерес у някои курсанти и един се осмели да го попита пиело ли се е алкохол по корабите през войната. Той се замисли за миг и каза:
- Май само керосин не сме пили..., ама не съм много сигурен!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Макар че не е чел „Клошмерл” на Шевалие, също като неговия герой Тардиво беше открил, че „на война” пияните вървят право! И го практикуваше с увлечение. Увлечението му да върви право по едно време било толкова силно, че близо петнадесет години се връщал на собствен ход да спи само на кораба и все забравял да се ожени. Когато го направил, набързо му се народили две кукли-момиченца. Показваше ни ги на снимка, русички фърфълаци по на три-четири годинки.
- Виж ги бе, - нарежда разнежен над снимките дъртият пръч, - ако бяха козички, от кога да се дояха, а то файда от тях досега няма никаква!
И се киска сам на акъла си, дето напира да прелее.
Водеше ни под строй на плаж, пременен във фамозен музеен експонат - сини дочени плувки с щампа-рибка по фронта и с прорез на две копчета на лявия борд. Беше времето на първите уиндсърфове у нас и при вида на един такъв изпадна в екстаз:
- Гледайте бе, ветроходец по налъми - парус има, лодка няма!
Не беше от най-точните - не съм го виждал да стреля, но съм го виждал да не улучва. Строила се 15-та рота преди закуска, ето че Гърков се задава по алеята. Като истински старшина на рота ще започне деня със сутрешен преглед. Дясно фланговият командва за среща, той обаче си наумил друго. Спря се на седем-осем крачки от нас до борчето в края на тревната площ, запретна полите на шинела и забърка, коя бозка да извади от гащите, та да му облекчи живота. Извади, облекчи се и вдигна ръка под козир - ама не улучил бозката! И няма кого да „преглежда”, защото сме изпопадали на земята от смях, а той ни гледа жално с ръка на козирката и с подмокрен шинел, същи Осман паша от литографията, при предаването на Плевенската крепост.
Ако сгафиш нещо, той те прасва по фронта с лепкавото „Тиква с тиква такава!” Едната тиква си ти, ясно, ами другата?
P.S.
На един голям наш празник в училището гостуваше адмирал Ховрин, по това време командващ на съветския Черноморски флот и ветеран от войната. С морав нос и с глас, стържещ като бичкия, предизвика нездрав интерес у някои курсанти и един се осмели да го попита пиело ли се е алкохол по корабите през войната. Той се замисли за миг и каза:
- Май само керосин не сме пили..., ама не съм много сигурен!
ЯНЧО БАКАЛОВ