ИСТОРИЯ ПЪРВА
За високото ниво на езиковото обучение
във флотската алма матер с половинвековна давност
Един от най-интересните и в същото време най-неосветените моменти в историята на Морско училище е реализацията на нашите задгранични възпитаници след тяхното дипломиране. Така стана, че известният морски историк Рене Грегер, който в края на миналия век живееше в Братислава, ми съдейства да се свържа със своя съгражданин инж. Инждрих Знаменачек. Грегер ме увери, че господин инженерът би трябвало да знае нещо за чехите, завършили Морското училище във Варна. И аз написах писмо до загадъчния познавач на нашите възпитаници в столицата на Словакия. Господин Знаменачек за мое изумление отговори в писмото си на чист български език, с калиграфски заоблена кирилица, от която бях просто във възторг. Оказа се, че той е завършил
За високото ниво на езиковото обучение
във флотската алма матер с половинвековна давност
Един от най-интересните и в същото време най-неосветените моменти в историята на Морско училище е реализацията на нашите задгранични възпитаници след тяхното дипломиране. Така стана, че известният морски историк Рене Грегер, който в края на миналия век живееше в Братислава, ми съдейства да се свържа със своя съгражданин инж. Инждрих Знаменачек. Грегер ме увери, че господин инженерът би трябвало да знае нещо за чехите, завършили Морското училище във Варна. И аз написах писмо до загадъчния познавач на нашите възпитаници в столицата на Словакия. Господин Знаменачек за мое изумление отговори в писмото си на чист български език, с калиграфски заоблена кирилица, от която бях просто във възторг. Оказа се, че той е завършил
Снимка на ръководството на Морското училище с първия випуск чешки студенти
Снимка на кенийските курсанти в Морското училище
АВТЕНТИЧНИ СЛУЧАИ ОТ ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА НА ФЛОТСКАТА АЛМА МАТЕР, СВЪРЗАНИ С ЧУЖДЕНЦИ
Обучението на чужденци в Морско училище е забележителна страница в историята му, а общуването с тази категория курсанти и студенти по стечение на обстоятелствата е непресъхващ извор на разни занимателни казуси, които очевидците са склонни да си спомнят от към тяхната смешна страна. А именно тя има място в тази рубрика. Преди много години, когато се заех с темата, към мен започнаха да се стичат писма и фотографии, свързани с нашите задгранични възпитаници, и да се споделят спомени за тях. Доколкото все пак и аз съм съвременник на Специалния курс, в който те се учеха, пък и съм най-отявленият колекционер на тези славни истории, скромно реших, че не на друг, а на мен по право се пада честта да разкажа първия спомен.
И да призова да ме последват онези, които могат да го сторят!
Обучението на чужденци в Морско училище е забележителна страница в историята му, а общуването с тази категория курсанти и студенти по стечение на обстоятелствата е непресъхващ извор на разни занимателни казуси, които очевидците са склонни да си спомнят от към тяхната смешна страна. А именно тя има място в тази рубрика. Преди много години, когато се заех с темата, към мен започнаха да се стичат писма и фотографии, свързани с нашите задгранични възпитаници, и да се споделят спомени за тях. Доколкото все пак и аз съм съвременник на Специалния курс, в който те се учеха, пък и съм най-отявленият колекционер на тези славни истории, скромно реших, че не на друг, а на мен по право се пада честта да разкажа първия спомен.
И да призова да ме последват онези, които могат да го сторят!
Морското училище с втория чешки випуск (1954-1959) по специалност „Корабни машини и механизми”.
А, рекох си, виж колко високо е било езиковото обучение в училището, щом като след половин век обучаемият не е забравил да пише на кирилица и продължава да владее до съвършенство българския език! То това май за пример трябва да се сочи на нашите курсанти, които напоследък се случва да изтезават родната реч не само с граматически грешки, но и с вражески букви!
Зарадвах се много и както си му е реда на вълната на обхваналите ме патриотични чувства написах благодарствено писмо до господин инженера, като добавих нови въпроси, свързани с реализацията на колегите му, плавателната им кариера, степента на адаптация при престоя им във Варна, за което трябваше да съдя по процента на българските зетьове сред чешката група.
Отново последва отговор със закръглена кирилица. В него между другото бе даден сакременталният списък, в който под № 4 (той и последен) бе посочен инж. Инждрих Знаменачек с точната дата, в която се е оженил за леля Дина на заминаване от България.
Та така най-после окончателно се очертаха здравите темели на езиковата подготовка във флотската алма матер от онези времена и се изясни кой всъщност пише писмата, получавани от винаги братска Братислава.
АСЕН КОЖУХАРОВ
https://www.naval-acad.bg/avmu/vip-1979-84/191/Kozhuharoff_A/AKojuharov.html
А, рекох си, виж колко високо е било езиковото обучение в училището, щом като след половин век обучаемият не е забравил да пише на кирилица и продължава да владее до съвършенство българския език! То това май за пример трябва да се сочи на нашите курсанти, които напоследък се случва да изтезават родната реч не само с граматически грешки, но и с вражески букви!
Зарадвах се много и както си му е реда на вълната на обхваналите ме патриотични чувства написах благодарствено писмо до господин инженера, като добавих нови въпроси, свързани с реализацията на колегите му, плавателната им кариера, степента на адаптация при престоя им във Варна, за което трябваше да съдя по процента на българските зетьове сред чешката група.
Отново последва отговор със закръглена кирилица. В него между другото бе даден сакременталният списък, в който под № 4 (той и последен) бе посочен инж. Инждрих Знаменачек с точната дата, в която се е оженил за леля Дина на заминаване от България.
Та така най-после окончателно се очертаха здравите темели на езиковата подготовка във флотската алма матер от онези времена и се изясни кой всъщност пише писмата, получавани от винаги братска Братислава.
АСЕН КОЖУХАРОВ
https://www.naval-acad.bg/avmu/vip-1979-84/191/Kozhuharoff_A/AKojuharov.html
„МОЖЕ ВСИЧКО ДА Е МАТЕРИЯ, НО ВСЕ ПАК ОТГОРЕ НАД ВСИЧКОТО Е БОГ”
Бях справедлив и внимателен като курсант и ръководството на училището ме натовари с допълнителна обществена работа - отговорник за чуждестранните курсанти - група от Кения от 15 души. Това беше доста деликатна задача, тъй като те трудно се приобщаваха към българската обстановка по много причини (друга култура, невладеене на български език, ниско ниво на средно образование).
Някои от тях бяха много твърдоглави, но имаше и 2-3 интелигентни, особено един - Джеймс Едуард Отено-Боньо. Понякога те влизаха в остри конфликти с българите, а в други случаи имаше страхотно смешни ситуации и разговорите с тези „извънземни” ни забавляваха.
Например с проблема за диалектическия материализъм и съществуването на Господ. Преподавателят по философия подполковник Цветанов беше изключително способен човек и когато бяхме на лекции го следяхме с душите си - толкова ерудиран беше. Но един ден Джеймс ми каза: „Другарию, много боли мене главата - ще умра!” Аз не трябваше като негов отговорник и добър личен приятел да го оставя да умре и го попитах разтревожен какво има. Тогава Джеймс ми обясни, че са изпаднали в ужас от словата на подполковника, които така и не можал да им обясни, защо „всичко е материя и няма Бог”. Джеймс ми каза в заключение, „Добре бе, може всичко да е материя, но все пак отгоре над всичкото е Бог...”
ИЛИЯ ГАНЧЕВ
Бях справедлив и внимателен като курсант и ръководството на училището ме натовари с допълнителна обществена работа - отговорник за чуждестранните курсанти - група от Кения от 15 души. Това беше доста деликатна задача, тъй като те трудно се приобщаваха към българската обстановка по много причини (друга култура, невладеене на български език, ниско ниво на средно образование).
Някои от тях бяха много твърдоглави, но имаше и 2-3 интелигентни, особено един - Джеймс Едуард Отено-Боньо. Понякога те влизаха в остри конфликти с българите, а в други случаи имаше страхотно смешни ситуации и разговорите с тези „извънземни” ни забавляваха.
Например с проблема за диалектическия материализъм и съществуването на Господ. Преподавателят по философия подполковник Цветанов беше изключително способен човек и когато бяхме на лекции го следяхме с душите си - толкова ерудиран беше. Но един ден Джеймс ми каза: „Другарию, много боли мене главата - ще умра!” Аз не трябваше като негов отговорник и добър личен приятел да го оставя да умре и го попитах разтревожен какво има. Тогава Джеймс ми обясни, че са изпаднали в ужас от словата на подполковника, които така и не можал да им обясни, защо „всичко е материя и няма Бог”. Джеймс ми каза в заключение, „Добре бе, може всичко да е материя, но все пак отгоре над всичкото е Бог...”
ИЛИЯ ГАНЧЕВ