КАМУФЛАЖ
„Историк” не е много мръсна дума!
Дойде ред да си припомним как се измъкваше Морското училище от пехотинския камуфлаж след Великата победа – на втори кръг.
Доц. д-р Асен Кожухаров е публикувал в сайта на „Морски вестник” бисери, сбирани от контролни работи на курсанти по Морска история. Сред тях има текст от млад ентусиаст, сънувал настъпателни операции,”които завършват успешно за нашия флот и с огромни загуби за враговете, които разбира се, са кашици”. Как да е знаело мързеливото теленце, че подобни операции е имало, но все в мирно време.
Отбелязахме тържествено 120-годишнината на Морското училище, дочакахме и ново бойно Знаме, и се напъчихме като сгодени цигани, ама дошло време да се броят пилци – и то на пролет. „Великата победа” дойде до вратата ни и се изниза, без да сме успели да и се порадваме.
„Историк” не е много мръсна дума!
Дойде ред да си припомним как се измъкваше Морското училище от пехотинския камуфлаж след Великата победа – на втори кръг.
Доц. д-р Асен Кожухаров е публикувал в сайта на „Морски вестник” бисери, сбирани от контролни работи на курсанти по Морска история. Сред тях има текст от млад ентусиаст, сънувал настъпателни операции,”които завършват успешно за нашия флот и с огромни загуби за враговете, които разбира се, са кашици”. Как да е знаело мързеливото теленце, че подобни операции е имало, но все в мирно време.
Отбелязахме тържествено 120-годишнината на Морското училище, дочакахме и ново бойно Знаме, и се напъчихме като сгодени цигани, ама дошло време да се броят пилци – и то на пролет. „Великата победа” дойде до вратата ни и се изниза, без да сме успели да и се порадваме.
През 2002 г. трябваше да се приеме решение на Народното събрание за преобразуване на бившите военни училища в Национален военен университет. И те ти, булка, Спасов ден - пристигна един височайши проект, в който Морското се мъдри като „онова училище”. Нашите хора вече бяха твърдо сварени - задейства се пак смазаната система, разхвърчаха се емисари и лобисти, но в Шумен се събра група за изработване на тежък ферман (проект за решение на Народното събрание) и нямаше как да се дърпаме. Моя милост, вече офицер извън щата на Училището, беше командирован там - да участва. (До сега не зная защо аз, тъй като формално в това нямаше нищо логично. Моето обяснение е, че началникът така и не разбра, че не съм вече негов подчинен. Другите оцениха това като някакъв тайнствен ход, дано да е било за хубаво).
Та, заседаваме ние в Шумен, отхвърляме ред след ред, всеки път аз напомням да не се пише за морски факултет, защото такъв няма да има, те се правят, че ме вземат на сериозно и купонът си тече. Прие се накрая текст, в който само за очи имаше и вариант Национален военен университет с военноморски факултет, и документът замина за София.
Минаха се седмици, нося си един ден дежурството и покрай дежурната стая минава капитан І ранг Велинов, началникът на щаба. Представям му се и той се спря да ме информира, че Началството се е върнал от София и там го уверили, че в Народното събрание е разгледана промяна на Закона за висшето образование, занапред в университетите ще може да има специализирани училища, виж нашето, като юридически лица. (Вярно е, че такъв проект действително беше обсъждан на различни нива, но рибата беше мно-о-о-го навътре в морето, така и не я извадиха). Поизнервен от безплодни баталии и от безсънната нощ (дежурство), на висок тон казах някои неща, които, по думите на Хашек, и в парламентите могат да се чуят.
След около час в дежурна стая влиза адютантът и ме вика на съвещание при боса. Събрал е при себе си „ректорски съвет” да ги уведоми, че така и така, работата се е наредила благополучно, но пусти „План 2004" как се променя, и от нас очакват съгласие Морско училище да влезе като структура в Университета. Иначе със Закона всичко е наред.
Наредили се и мълчат - няма да изреждам кои, че всичките са ми приятели. Само капитан Велинов се обадил, че съм имал някакви обструкции, та дали няма да ме изслушат, сигурно нещо зная (гиди мъжки к...., хапват им се кестени, ама с чии ръчички да ги ровят!).
- Я кажи с какво не си бил съгласен! - посреща ме от вратата босът.
Само това ми трябваше и повтарям с апломб думичките, които според Хашек и депутатите знаели.
- Кой си ти, бе!? - ревва ми отсреща и кабинетът се тресе - той ги умееше тези работи!
- Ами Ти кой си! - отвръщам му и стените аха, аха да се пропукат!
И сега босът пуска в ход най-ценната си способност - да предусеща бедата! Щом този новобранец реве така и се е зачервил като пехливанин, сигурно има нещо! Тук следва точно попадение на Марто Лъсков, офицерът по планирането - „Само за момент, ей сега го нося, Закона”! И го носи, последната редакция. И се зачита босът. Чете, чете, ама това, дето са му го дали от София, тук го няма! И изригва като горещ гейзер:
- Аз на тях м...”, „те мене...”, „...на кьор Хасан фурната.”, „..... душата в рая” - и т.н., целия известен ни репертоар.
Размина се, на косъм се размина! Уволниха го после, човека, уж не за това, ама станалото - станало и назад трудно се връща. Ама може и да се върне!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Та, заседаваме ние в Шумен, отхвърляме ред след ред, всеки път аз напомням да не се пише за морски факултет, защото такъв няма да има, те се правят, че ме вземат на сериозно и купонът си тече. Прие се накрая текст, в който само за очи имаше и вариант Национален военен университет с военноморски факултет, и документът замина за София.
Минаха се седмици, нося си един ден дежурството и покрай дежурната стая минава капитан І ранг Велинов, началникът на щаба. Представям му се и той се спря да ме информира, че Началството се е върнал от София и там го уверили, че в Народното събрание е разгледана промяна на Закона за висшето образование, занапред в университетите ще може да има специализирани училища, виж нашето, като юридически лица. (Вярно е, че такъв проект действително беше обсъждан на различни нива, но рибата беше мно-о-о-го навътре в морето, така и не я извадиха). Поизнервен от безплодни баталии и от безсънната нощ (дежурство), на висок тон казах някои неща, които, по думите на Хашек, и в парламентите могат да се чуят.
След около час в дежурна стая влиза адютантът и ме вика на съвещание при боса. Събрал е при себе си „ректорски съвет” да ги уведоми, че така и така, работата се е наредила благополучно, но пусти „План 2004" как се променя, и от нас очакват съгласие Морско училище да влезе като структура в Университета. Иначе със Закона всичко е наред.
Наредили се и мълчат - няма да изреждам кои, че всичките са ми приятели. Само капитан Велинов се обадил, че съм имал някакви обструкции, та дали няма да ме изслушат, сигурно нещо зная (гиди мъжки к...., хапват им се кестени, ама с чии ръчички да ги ровят!).
- Я кажи с какво не си бил съгласен! - посреща ме от вратата босът.
Само това ми трябваше и повтарям с апломб думичките, които според Хашек и депутатите знаели.
- Кой си ти, бе!? - ревва ми отсреща и кабинетът се тресе - той ги умееше тези работи!
- Ами Ти кой си! - отвръщам му и стените аха, аха да се пропукат!
И сега босът пуска в ход най-ценната си способност - да предусеща бедата! Щом този новобранец реве така и се е зачервил като пехливанин, сигурно има нещо! Тук следва точно попадение на Марто Лъсков, офицерът по планирането - „Само за момент, ей сега го нося, Закона”! И го носи, последната редакция. И се зачита босът. Чете, чете, ама това, дето са му го дали от София, тук го няма! И изригва като горещ гейзер:
- Аз на тях м...”, „те мене...”, „...на кьор Хасан фурната.”, „..... душата в рая” - и т.н., целия известен ни репертоар.
Размина се, на косъм се размина! Уволниха го после, човека, уж не за това, ама станалото - станало и назад трудно се връща. Ама може и да се върне!
ЯНЧО БАКАЛОВ