На снимките: Епизоди от обмяната на опит. Авторът е крайният в дясно.
ЗАКЪСНЯЛ ОТЧЕТ ОТ ЗАДГРАНИЧНА КОМАНДИРОВКА
(Никой от потърпевшите да не се дърпа, има свидетели!)
Помните ли, драги читатели, когато центърът на света се наричаше Москва и всички световни океани се натискаха да им бъде пристанище. Тъй както днес нашите млади колеги напират да отидат при новия Голям брат и да се почерпят с пълни шепи, така и ние едно време, таквози... Е не точно с шепи, гледахме и в главите нещо да почерпим, че и на други места.
Дойде и наш ред да посетим с мисия славния Червенознаменен Черноморски флот в Севастопол, та дано разберем накъде са се запътили там в най-първите месеци на Перестройката. „Ние” сме капитан І ранг Анастас Гюмюшев от Морското училище, пропагандистът на Военноморска база Бургас капитан ІІ ранг Михайлов и аз, младият офицер Бакалов, представител на военно-възпитателното тяло на Военноморска база Варна. Ще ги посетим, значи, ще поразчоплим, ще поразпитаме, ще поразгледаме – дано да разберем от къде е задухал пустият му вятър из безкрайните руски простори!
Вече е краят на месец май. Ще летим от Варна с първия за новия сезон полет на „Балкан” за Киев в 5.30 ч. сутринта. Пристигаме на паркинга с фамозния „Москвич” на Анастас Иванич, натоварени с армагани и още от вратата на залата за пътници ни обливат със студен душ – полетът е отменен! Старшият на групата (Гюмюшев) започва да върти телефони и след час и нещо ни пренасочват към полет на „Аерофлот” за Москва, с прехвърляне от там на друг полет - за Симферопол. Ухилихме се като тиква с орехи на бедняшка софра, надраскаха ни нещо върху билетите и хайде към Москва! Кацаме на летище Шереметиево, от там с автобус, има няма за 2 – 3 часа, и след обед стигаме летище Домодедово.
Тук отново се налага да си вземем студен душ – все пак, по време на пътуване съблюдаването на добра хигиена е жизнено важно! На билетите ни няма „броня” за запазени места, а сме със статут на чакащи, и най-близката възможност за нас е след 4-5 дни, и т.н. Отново започва дрънчене на телефони, безрезултатно, след това се разопакова багажът (раздел „български коняк”, раздел „предложи”) и най-после въпросът е уреден – летим утре. При кого отидохме, как прекарахме нощта, (без пари и без контакти с „нашето посолство”, защото там нямаше никой!) ще ви разкажа друг път. Това е цяла отделна сага, между другото, много поучителна, но нека не сега!
Летим от Домодедово за Симферопол с Ту-134 на вътрешните линии и се приземяваме на летището с, има-няма, 40 часа закъснение. При придвижването по земя забелязвам необичайно много униформени в рехава, но дълга верига от двете страни на пистата и два БТР-а (бронетранспортьора – бел. ред.). Самолетът спира, но не пускат никой да слиза от него. След няколко минути на борда се качиха двама милиционери, които обходиха салона напред назад поне два пъти. Ние си стоим мирно и тихо, на различни места - там, където конякът е намерил празно кресло, облечени сме във военноморски униформи, на които разликата със съветските през този сезон е само във вратовръзката (на лятното яки ние НЯМАМЕ, а те ИМАТ. Ако беше флотски човек, от кога да ни е разпознал, ама минцовете нямат очи за
(Никой от потърпевшите да не се дърпа, има свидетели!)
Помните ли, драги читатели, когато центърът на света се наричаше Москва и всички световни океани се натискаха да им бъде пристанище. Тъй както днес нашите млади колеги напират да отидат при новия Голям брат и да се почерпят с пълни шепи, така и ние едно време, таквози... Е не точно с шепи, гледахме и в главите нещо да почерпим, че и на други места.
Дойде и наш ред да посетим с мисия славния Червенознаменен Черноморски флот в Севастопол, та дано разберем накъде са се запътили там в най-първите месеци на Перестройката. „Ние” сме капитан І ранг Анастас Гюмюшев от Морското училище, пропагандистът на Военноморска база Бургас капитан ІІ ранг Михайлов и аз, младият офицер Бакалов, представител на военно-възпитателното тяло на Военноморска база Варна. Ще ги посетим, значи, ще поразчоплим, ще поразпитаме, ще поразгледаме – дано да разберем от къде е задухал пустият му вятър из безкрайните руски простори!
Вече е краят на месец май. Ще летим от Варна с първия за новия сезон полет на „Балкан” за Киев в 5.30 ч. сутринта. Пристигаме на паркинга с фамозния „Москвич” на Анастас Иванич, натоварени с армагани и още от вратата на залата за пътници ни обливат със студен душ – полетът е отменен! Старшият на групата (Гюмюшев) започва да върти телефони и след час и нещо ни пренасочват към полет на „Аерофлот” за Москва, с прехвърляне от там на друг полет - за Симферопол. Ухилихме се като тиква с орехи на бедняшка софра, надраскаха ни нещо върху билетите и хайде към Москва! Кацаме на летище Шереметиево, от там с автобус, има няма за 2 – 3 часа, и след обед стигаме летище Домодедово.
Тук отново се налага да си вземем студен душ – все пак, по време на пътуване съблюдаването на добра хигиена е жизнено важно! На билетите ни няма „броня” за запазени места, а сме със статут на чакащи, и най-близката възможност за нас е след 4-5 дни, и т.н. Отново започва дрънчене на телефони, безрезултатно, след това се разопакова багажът (раздел „български коняк”, раздел „предложи”) и най-после въпросът е уреден – летим утре. При кого отидохме, как прекарахме нощта, (без пари и без контакти с „нашето посолство”, защото там нямаше никой!) ще ви разкажа друг път. Това е цяла отделна сага, между другото, много поучителна, но нека не сега!
Летим от Домодедово за Симферопол с Ту-134 на вътрешните линии и се приземяваме на летището с, има-няма, 40 часа закъснение. При придвижването по земя забелязвам необичайно много униформени в рехава, но дълга верига от двете страни на пистата и два БТР-а (бронетранспортьора – бел. ред.). Самолетът спира, но не пускат никой да слиза от него. След няколко минути на борда се качиха двама милиционери, които обходиха салона напред назад поне два пъти. Ние си стоим мирно и тихо, на различни места - там, където конякът е намерил празно кресло, облечени сме във военноморски униформи, на които разликата със съветските през този сезон е само във вратовръзката (на лятното яки ние НЯМАМЕ, а те ИМАТ. Ако беше флотски човек, от кога да ни е разпознал, ама минцовете нямат очи за
тези работи. Най-накрая един се светна и го чухме да вика:
-Тука са, българите са тука!
Мама му стара, ние мислехме, че търсят кой знае какво, пък то цялата дунанма била заради нас! Малко по късно, вече в щаба (по-точно - на масата в офицерска столова) на „Гвардейската, Червенознаменна, носител на ордените” и т.н., с други думи, в Морската авиационна дивизия, базираща се в Симферопол, научаваме следното:
1.Чакали са ни в Киев, но никой не е кацнал в уговореното време.
2.Потърсили информация по официалните канали къде се е дянал самолетът от полет №..., от СОФИЯ за Киев.
3.Отговорили им, че полет с такъв №... „от СОФИЯ за Киев” изобщо няма (горките, те си представяли, че до Москва или до Киев могат да излитат самолети само от столични летища, пък то от някаква си ВАРНА!)
4.Най-накрая научили, че въпросните лица (ние) сме регистрирани като пристигнали на Шереметиево и толкоз. Ченгеджийницата се размърдала и някакъв източник изпял, че едни мургави офицери разпитвали как да стигнат до Домодедово.
5.От Домодедово им казали, че едни такива са направили скандал и искали да летят за Симферопол, но дали са летели, ще летят ли - никой нищо не знае.
6.Най-накрая градските власти на Симферопол взели нещата в свои ръце и блокирали летището. ВСИЧКИ пристигащи самолети се претърсват и така Високите гости просто нямат шанс да не бъдат посрещнати!
Най-накрая желязната логика сработи и ето ни на масата в топло дружеско обкръжение. Посрещат ни двама подполковници, руснак, с вид на феодал от Средна Азия и грузинец, с осанка на древен римлянин. Хапваме, пийваме, тостове, речи, мезета, пак речи, развеждат ни, показват ни, пийваме, отново хапваме, разписваме се в почетни книги, разменяме си паметни подаръци, отново хапваме, снимаме се за спомен и ни изпращат с микробус „Латвия” за Севастопол.
Междувременно, разбираме, че районът е толкова пуст, защото хората са в България! На съвместно учение с нашата авиация, и „ние сега вас посрещаме тук хлебо-солно, а сигурно нашите момчета там, у вас, не се оплакват от липса на гостоприемство! Ще се видим пак след няколко дни, когато ще отлитаме обратно за дома. И снимките до тогава ще са готови!” („Грузинът” намери сгода да ми се изплаче, че „онези в Москва” са се стъписали от пиянството на руснаците и за това е „оня” декрет, за ограничаването на „злоупотребата”, ама ти пиян грузинец виждал ли си, ние с вас по тази част страшно си допадаме, само онези прасета, и сега заради тях ще теглим всичките, обаче декретът влиза в сила от 01.06, ама как сърдечно си пийнахме, и на изпроводяк пак ще си пийнем, пък сигурно и нашите сега в България, да не би да седят със скръстени ръце, и т.н.)
В Севастопол сме скъпи гости на „30-та дивизия” (който я знае, знае я) и на Военноморското командно училище (отделно си имаха и инженерно). Към нас е „прикрепен” капитан ІІ ранг Яковлев („Космонавт Яковлев”, както разбрахме по-късно).
Първа точка - речи, примесени с тостове. Мезета. Втора точка - посещения, обмяна на опит, размяна на паметни подаръци, речи, импозантност, феерия, още мезета, контрапропаганда, дух на братска дружба и добро настроение! Бабанки, всичките оратори отлични! Трета точка - виж първа точка.
От което разбираме, че тези въоръжени, оборудвани, обслужени криво-ляво и доволни от себе си мъже май нещо не искат да влизат в час! Както са научени, така ще си я карат, и нито за „приземяване” им иде на ума, нито „да се снишат” докато вятърът отмине. (И ние сме тръгнали от тях опит да търсим, той, опитът, си бил у нас).
През всички възможни паузи думата има Яковлев - как не го заболя устата това момче да изръси толкова тона ценни мисли! По едно време, докато беше се отдалечил някъде, един от домакините, от Морското училище, ни посъчувства: Ама как са ви натресли точно този космонавт? ”Этот наш кадр непоправимый!”
Отново сме на летище Симферопол, там ни чакат славните летци, но май не са същите хора. Унили, кисели, усмивките им принудени, крачката им неуверена... Най-накрая изплюха камъчето. Техните момчета, докато били в България, нашите ги посрещали, посрещали, радвали се на отличните стрелби и на тактическия показател, полели го подобаващо, и като дошло време да си ходят, на собствен ход, едната двойка ТУ-16, като излязла на н. Емине, кой знае защо забила със 100 градуса грешка в курса, прелетяла през Европейска Турция и чак над Гърция забелязали, че НАТО-вските самолети вече ги гонят.
„Сегодня утром Громико извинялся (беше министър на външните работи)! Сейчас нас всех...”
И аз бях там, и ядох, и пих, по брадата ми тече...
Опитът си е опит, скъпи читатели, дето се вика, брат брата не храни, но!!!
ЯНЧО БАКАЛОВ
-Тука са, българите са тука!
Мама му стара, ние мислехме, че търсят кой знае какво, пък то цялата дунанма била заради нас! Малко по късно, вече в щаба (по-точно - на масата в офицерска столова) на „Гвардейската, Червенознаменна, носител на ордените” и т.н., с други думи, в Морската авиационна дивизия, базираща се в Симферопол, научаваме следното:
1.Чакали са ни в Киев, но никой не е кацнал в уговореното време.
2.Потърсили информация по официалните канали къде се е дянал самолетът от полет №..., от СОФИЯ за Киев.
3.Отговорили им, че полет с такъв №... „от СОФИЯ за Киев” изобщо няма (горките, те си представяли, че до Москва или до Киев могат да излитат самолети само от столични летища, пък то от някаква си ВАРНА!)
4.Най-накрая научили, че въпросните лица (ние) сме регистрирани като пристигнали на Шереметиево и толкоз. Ченгеджийницата се размърдала и някакъв източник изпял, че едни мургави офицери разпитвали как да стигнат до Домодедово.
5.От Домодедово им казали, че едни такива са направили скандал и искали да летят за Симферопол, но дали са летели, ще летят ли - никой нищо не знае.
6.Най-накрая градските власти на Симферопол взели нещата в свои ръце и блокирали летището. ВСИЧКИ пристигащи самолети се претърсват и така Високите гости просто нямат шанс да не бъдат посрещнати!
Най-накрая желязната логика сработи и ето ни на масата в топло дружеско обкръжение. Посрещат ни двама подполковници, руснак, с вид на феодал от Средна Азия и грузинец, с осанка на древен римлянин. Хапваме, пийваме, тостове, речи, мезета, пак речи, развеждат ни, показват ни, пийваме, отново хапваме, разписваме се в почетни книги, разменяме си паметни подаръци, отново хапваме, снимаме се за спомен и ни изпращат с микробус „Латвия” за Севастопол.
Междувременно, разбираме, че районът е толкова пуст, защото хората са в България! На съвместно учение с нашата авиация, и „ние сега вас посрещаме тук хлебо-солно, а сигурно нашите момчета там, у вас, не се оплакват от липса на гостоприемство! Ще се видим пак след няколко дни, когато ще отлитаме обратно за дома. И снимките до тогава ще са готови!” („Грузинът” намери сгода да ми се изплаче, че „онези в Москва” са се стъписали от пиянството на руснаците и за това е „оня” декрет, за ограничаването на „злоупотребата”, ама ти пиян грузинец виждал ли си, ние с вас по тази част страшно си допадаме, само онези прасета, и сега заради тях ще теглим всичките, обаче декретът влиза в сила от 01.06, ама как сърдечно си пийнахме, и на изпроводяк пак ще си пийнем, пък сигурно и нашите сега в България, да не би да седят със скръстени ръце, и т.н.)
В Севастопол сме скъпи гости на „30-та дивизия” (който я знае, знае я) и на Военноморското командно училище (отделно си имаха и инженерно). Към нас е „прикрепен” капитан ІІ ранг Яковлев („Космонавт Яковлев”, както разбрахме по-късно).
Първа точка - речи, примесени с тостове. Мезета. Втора точка - посещения, обмяна на опит, размяна на паметни подаръци, речи, импозантност, феерия, още мезета, контрапропаганда, дух на братска дружба и добро настроение! Бабанки, всичките оратори отлични! Трета точка - виж първа точка.
От което разбираме, че тези въоръжени, оборудвани, обслужени криво-ляво и доволни от себе си мъже май нещо не искат да влизат в час! Както са научени, така ще си я карат, и нито за „приземяване” им иде на ума, нито „да се снишат” докато вятърът отмине. (И ние сме тръгнали от тях опит да търсим, той, опитът, си бил у нас).
През всички възможни паузи думата има Яковлев - как не го заболя устата това момче да изръси толкова тона ценни мисли! По едно време, докато беше се отдалечил някъде, един от домакините, от Морското училище, ни посъчувства: Ама как са ви натресли точно този космонавт? ”Этот наш кадр непоправимый!”
Отново сме на летище Симферопол, там ни чакат славните летци, но май не са същите хора. Унили, кисели, усмивките им принудени, крачката им неуверена... Най-накрая изплюха камъчето. Техните момчета, докато били в България, нашите ги посрещали, посрещали, радвали се на отличните стрелби и на тактическия показател, полели го подобаващо, и като дошло време да си ходят, на собствен ход, едната двойка ТУ-16, като излязла на н. Емине, кой знае защо забила със 100 градуса грешка в курса, прелетяла през Европейска Турция и чак над Гърция забелязали, че НАТО-вските самолети вече ги гонят.
„Сегодня утром Громико извинялся (беше министър на външните работи)! Сейчас нас всех...”
И аз бях там, и ядох, и пих, по брадата ми тече...
Опитът си е опит, скъпи читатели, дето се вика, брат брата не храни, но!!!
ЯНЧО БАКАЛОВ