ВЛАДОВИ РАБОТИ
„Попе, що ги слушаш докторите? Вредна била ракията! Ти знаеш ли аз колко ракия съм изпил! Не един вагон, сигурно един влак има. И ако била вредна, щях ли да вляза в такава възраст?”
Тъй викал бабалъкът на стария поп Стоян, както си говореше по панахиди, на софрите в „мъжката” стая. Капитан І ранг Владов можеше и да не е изпил цял влак, ама наближаваше, наближаваше.
Капитан І ранг Владов беше човек „на години”. Напоследък си нямаше и истинска длъжност, но получаваше заплатката си от „ротата на министъра” – Добри Джуров беше спретнал за заслужилите другари една такава дяволия – резервен щат, докато станат на възраст колкото той прецени. За да не стои без работа, бяха му възложили нещатна длъжност - председател на комисията за държавен и народен контрол. И той се вживяваше в нея – ходеше, приемаше, питаше,
„Попе, що ги слушаш докторите? Вредна била ракията! Ти знаеш ли аз колко ракия съм изпил! Не един вагон, сигурно един влак има. И ако била вредна, щях ли да вляза в такава възраст?”
Тъй викал бабалъкът на стария поп Стоян, както си говореше по панахиди, на софрите в „мъжката” стая. Капитан І ранг Владов можеше и да не е изпил цял влак, ама наближаваше, наближаваше.
Капитан І ранг Владов беше човек „на години”. Напоследък си нямаше и истинска длъжност, но получаваше заплатката си от „ротата на министъра” – Добри Джуров беше спретнал за заслужилите другари една такава дяволия – резервен щат, докато станат на възраст колкото той прецени. За да не стои без работа, бяха му възложили нещатна длъжност - председател на комисията за държавен и народен контрол. И той се вживяваше в нея – ходеше, приемаше, питаше,
отговаряше, настояваше, използваше за добро свидни връзки, никой няма да си изкриви душата и да каже „не”. Като го посетеше вдъхновението, пишеше, най-често в „бели стихове”. Но до обяд! След всичките посещения, сношения, произношения и внушения, след обяда обикновено дъхаше я на джибровица с кисел чесън, я на „Златна котва” и се прибираше на сянка чак до вечерно време.
В младостта си, нейде из Делиормана, бил носил по тъмно хляб и бинтове в гората, с малокалибрен пистолет на кръста и без акъл в тинейджърската глава. Та от този хляб си изхранваше семейството доста години отподир! Имаше си и любима хватка: като пристигне проверка някаква „от горе”, той ще намери сгода да разкаже за подвизите си, за това кой е, кой го обича, с кого се има и т.н. - иди, че проверявай после!
Никому басма не цепеше, особено по обед. Ако види, че някой е ощетен несправедливо, ще прави, ще струва, ще пали, ще гаси - дано го оправи. Беше съвипускник от академията на голямото политическо началство и отивал към „отличник”, но спечелил от лотарията мотоциклет „Ява”, покрай него си завъдил и мома-софиянка, и останал без медал. Ама не му и трябваше.
По мобилизационните сборове, в които сме участвали заедно, правеше шоу за чудо и приказ. Няма да забравя как при обсъждане на „тактиката на психологическата война”, с използване на „агитационни снаряди”, каза на Патрона: „Изкуфял полковник, какво ще им напишеш в позивите, дето ще им ги изпращаш в снаряди, да четат и да изпопадат от смях! Това да не ти е ТКЗС”? Класика, Карл Маркс в диво състояние!
След работно време, преди да се приберем у дома, случвало се е да седнем на по на една малка водка. Седим си в барчето на Гарнизонния клуб аз, Наско, Петко, Владко, Гошо, ето ти го и капитан Владов на вратата. Каним го, защото е чуден компаньон.
- Какво пиете, момчета?
- „Столичная” и имаме желание да почерпим.
- Готово, няма да ви обиждам! Момиче, я донеси три рома! Какво ме гледате, бе? С парите за една водка таман три рома ми се полагат!
Отиде си от този свят на преклонна възраст. Дали е стигнал до цял влак, не зная, ама вагона го беше подминал, отда-а-а-вна!
ЯНЧО БАКАЛОВ
В младостта си, нейде из Делиормана, бил носил по тъмно хляб и бинтове в гората, с малокалибрен пистолет на кръста и без акъл в тинейджърската глава. Та от този хляб си изхранваше семейството доста години отподир! Имаше си и любима хватка: като пристигне проверка някаква „от горе”, той ще намери сгода да разкаже за подвизите си, за това кой е, кой го обича, с кого се има и т.н. - иди, че проверявай после!
Никому басма не цепеше, особено по обед. Ако види, че някой е ощетен несправедливо, ще прави, ще струва, ще пали, ще гаси - дано го оправи. Беше съвипускник от академията на голямото политическо началство и отивал към „отличник”, но спечелил от лотарията мотоциклет „Ява”, покрай него си завъдил и мома-софиянка, и останал без медал. Ама не му и трябваше.
По мобилизационните сборове, в които сме участвали заедно, правеше шоу за чудо и приказ. Няма да забравя как при обсъждане на „тактиката на психологическата война”, с използване на „агитационни снаряди”, каза на Патрона: „Изкуфял полковник, какво ще им напишеш в позивите, дето ще им ги изпращаш в снаряди, да четат и да изпопадат от смях! Това да не ти е ТКЗС”? Класика, Карл Маркс в диво състояние!
След работно време, преди да се приберем у дома, случвало се е да седнем на по на една малка водка. Седим си в барчето на Гарнизонния клуб аз, Наско, Петко, Владко, Гошо, ето ти го и капитан Владов на вратата. Каним го, защото е чуден компаньон.
- Какво пиете, момчета?
- „Столичная” и имаме желание да почерпим.
- Готово, няма да ви обиждам! Момиче, я донеси три рома! Какво ме гледате, бе? С парите за една водка таман три рома ми се полагат!
Отиде си от този свят на преклонна възраст. Дали е стигнал до цял влак, не зная, ама вагона го беше подминал, отда-а-а-вна!
ЯНЧО БАКАЛОВ