си мисля, че сте се обърнали вече, а то какво?
Ясно е като бял ден, такивата хора ги недолюбват някои...
Славата на този речовит мъж с флотски пагони не е натрупана за един ден, затова искам да ви припомня за още негови издънки.
Още като младок, докато си е събирал вързопчето закъм морето, Солю сигурно е кътал банални надежди - че е предопределен един ден да блести „като Слънцето за всяко живо същество“. Ама може и да не се е надявал точно на това, защото никак, ама никак не е загубен. Сигурно си е мислил повече как да се отличи, да бъде забелязан, да има възможности да се докаже и „да оглави“.
Като младши офицер на предела, дошло му времето вече да слиза от кораба, та да седне на академичния чин, да събира „ум и разум“ и след време да завинти още един ромб на тужурката, до този от Морското училище. С два ромба - кариерата му е в кърпа вързана, няма лъжа. Ама пусто, не се слиза лесно на брега! Трябва поне да приключи без провали учебната година в дивизиона и чак тогава да си стяга куфарите.
Наредила се е рано-рано на пирса на Адмиралския дивизион комисия от Големия щаб, още преди вдигането на флага. На това му се вика Годишна проверка. Младият офицер Солю вече е на борда на своя си кораб и треска го тресе! За да повдигне духа на морското войнство, преди да го награбят проверяващите, хрумнало му да ги окуражи с няколко огнени слова. Отишъл в рубката на дежурния по кораб, грабнал трубката в ръка (демек - микрофона) и като забравил да ограничи звука само за ветрешнокорабното пространство, половин минута преди строяването за вдигането на флага целият флотски район закънтял от отривистия му глас:
- Момчета, виждате ли ги онези там, на пирса, дето чакат да дойдат на кораба и да ви наврат в кучи задник? Ако не се стягате, като едното нищо ще ни изядат хлебеца, да знаете! Хубаво ги вижте! Искате ли да ви ги кажа какви са! И те са п.... като нас, ама са горе!
Като се минали годините, като се изучил Солю наново и след като бил осветлен на паркета на Големия салон за параметрите на „решителния поврат“, изпратили го да послужи в „Атия“, в дивизиона с противолодъчните кораби.
„Противолодъчните“ от проекта „201“ при руснаците се водеха за „катери“, но това между нас да си остане. Тук се е възприела обтекаемата форма „малък противолодъчен кораб“ и работата тръгнала. Живи душегубки си бяха те, който им е ял попарата, ама сега думата е за друго.
Случило се на ремонт във Варна да има едновременно два кораба от дивизиона. Поради естеството на работата в завода, а и поради сезона - началото на лятото, свалили на брега матросите от третия набор. Те ще трябва да дочакат уволнението си по разни летни бригади. За това лято определили Солю да отговаря за бригадирите в близкото село Черноморец. Намерили се момчетата по-свободни и човещинка нали е - денем си вършат бригадирската работа, а в по-късните часове се оглеждат с какво могат да се облажат. Здрави-прави млади мъже, загорели, закопнели, как могат да им устоят слабите женски сърца? Потопил се всеки на където му излезе късмета, а по един момък, родом от съседното с. Рудник, да вземе да се захласне автентична мома-англичанка - със зъбите му като тесли, с луничките, с бялата шия и дългите ноги, и вятър я вее на бял кон! Развявали се двамата напред-назад, денували и нощували къде по палатки, къде направо на пясъка (дай, Боже, всекиму), водил я наш Ганчо и до село през работно време, може ли хич да не се изфука, крили го колкото можали останалите, ама нали шило в торба не стои? Англичанката вече си била отлетяла за Албиона, когато момъка го викнал на задушевна беседа Малкият спец. Повикал после и Солю, да го информира за това какъв разврат е допуснал и какъв срам, при това - с момиче от „другата страна“, кой знае за какво е идвала тука! Да видят там дали комсомолското дружество няма да вземе някакви мерки, та да се замаже случаят. „Дружеството“ реагирало като на пожар и работата можела вече да се смята опечена, ама Спецът докладвал „нагоре“!
Пак повикали напетия момък на разговор, където трябва, заедно със Солю и тук станало ясно, че и първичната патрийна организация ще трябва да се поразмърда, защото работата мирише на идеологическа диверсия. Този момък командир няма ли си и къде е бил той, когато неговият матрос се е поддавал на..., вие знаете на какво. И този командир как така ще се крие от критиката на другарите си?
„Първичната партийна“ сапунисъла командира от ход и аха-аха случаят вече да се потули - повикали Солю да дава обяснения пред Партийната комисия. Къде е гледал лично той, докато поверените на неговите грижи бригадири са се търкаляли по цели нощи на Созополските плажове в обятията на разни чужди елементи, нищо, че са жени! И да не вземе сега да разправя, че всичко това е младежка работа, не знае ли как действат вражеските централи и не си ли дава сметка, че се води истинска война за умовете и сърцата на младежта! Без строго наказание лично за него няма да се размине, а също така, случаят ще бъде анализиран в доклада на партийната конференция на флота, като ярък пример за политическо късогледство!
Като се свършило заседанието на комисията и като заизлизали навън членовете й, Солю им запречил пътя и изокал с най-искрено възмущение.
- Как може такова нещо, бе другари! В нашата страна да има осем милиона българи, от тях поне два милиона са здрави-прави мъже. Измежду всички тях се намери само един, който можа да забие един к... в задника на Империализма и вие ми разплакахте мамицата заради него!
Как може такова нещо, бе другари, как може!?
ЯНЧО БАКАЛОВ
Ясно е като бял ден, такивата хора ги недолюбват някои...
Славата на този речовит мъж с флотски пагони не е натрупана за един ден, затова искам да ви припомня за още негови издънки.
Още като младок, докато си е събирал вързопчето закъм морето, Солю сигурно е кътал банални надежди - че е предопределен един ден да блести „като Слънцето за всяко живо същество“. Ама може и да не се е надявал точно на това, защото никак, ама никак не е загубен. Сигурно си е мислил повече как да се отличи, да бъде забелязан, да има възможности да се докаже и „да оглави“.
Като младши офицер на предела, дошло му времето вече да слиза от кораба, та да седне на академичния чин, да събира „ум и разум“ и след време да завинти още един ромб на тужурката, до този от Морското училище. С два ромба - кариерата му е в кърпа вързана, няма лъжа. Ама пусто, не се слиза лесно на брега! Трябва поне да приключи без провали учебната година в дивизиона и чак тогава да си стяга куфарите.
Наредила се е рано-рано на пирса на Адмиралския дивизион комисия от Големия щаб, още преди вдигането на флага. На това му се вика Годишна проверка. Младият офицер Солю вече е на борда на своя си кораб и треска го тресе! За да повдигне духа на морското войнство, преди да го награбят проверяващите, хрумнало му да ги окуражи с няколко огнени слова. Отишъл в рубката на дежурния по кораб, грабнал трубката в ръка (демек - микрофона) и като забравил да ограничи звука само за ветрешнокорабното пространство, половин минута преди строяването за вдигането на флага целият флотски район закънтял от отривистия му глас:
- Момчета, виждате ли ги онези там, на пирса, дето чакат да дойдат на кораба и да ви наврат в кучи задник? Ако не се стягате, като едното нищо ще ни изядат хлебеца, да знаете! Хубаво ги вижте! Искате ли да ви ги кажа какви са! И те са п.... като нас, ама са горе!
Като се минали годините, като се изучил Солю наново и след като бил осветлен на паркета на Големия салон за параметрите на „решителния поврат“, изпратили го да послужи в „Атия“, в дивизиона с противолодъчните кораби.
„Противолодъчните“ от проекта „201“ при руснаците се водеха за „катери“, но това между нас да си остане. Тук се е възприела обтекаемата форма „малък противолодъчен кораб“ и работата тръгнала. Живи душегубки си бяха те, който им е ял попарата, ама сега думата е за друго.
Случило се на ремонт във Варна да има едновременно два кораба от дивизиона. Поради естеството на работата в завода, а и поради сезона - началото на лятото, свалили на брега матросите от третия набор. Те ще трябва да дочакат уволнението си по разни летни бригади. За това лято определили Солю да отговаря за бригадирите в близкото село Черноморец. Намерили се момчетата по-свободни и човещинка нали е - денем си вършат бригадирската работа, а в по-късните часове се оглеждат с какво могат да се облажат. Здрави-прави млади мъже, загорели, закопнели, как могат да им устоят слабите женски сърца? Потопил се всеки на където му излезе късмета, а по един момък, родом от съседното с. Рудник, да вземе да се захласне автентична мома-англичанка - със зъбите му като тесли, с луничките, с бялата шия и дългите ноги, и вятър я вее на бял кон! Развявали се двамата напред-назад, денували и нощували къде по палатки, къде направо на пясъка (дай, Боже, всекиму), водил я наш Ганчо и до село през работно време, може ли хич да не се изфука, крили го колкото можали останалите, ама нали шило в торба не стои? Англичанката вече си била отлетяла за Албиона, когато момъка го викнал на задушевна беседа Малкият спец. Повикал после и Солю, да го информира за това какъв разврат е допуснал и какъв срам, при това - с момиче от „другата страна“, кой знае за какво е идвала тука! Да видят там дали комсомолското дружество няма да вземе някакви мерки, та да се замаже случаят. „Дружеството“ реагирало като на пожар и работата можела вече да се смята опечена, ама Спецът докладвал „нагоре“!
Пак повикали напетия момък на разговор, където трябва, заедно със Солю и тук станало ясно, че и първичната патрийна организация ще трябва да се поразмърда, защото работата мирише на идеологическа диверсия. Този момък командир няма ли си и къде е бил той, когато неговият матрос се е поддавал на..., вие знаете на какво. И този командир как така ще се крие от критиката на другарите си?
„Първичната партийна“ сапунисъла командира от ход и аха-аха случаят вече да се потули - повикали Солю да дава обяснения пред Партийната комисия. Къде е гледал лично той, докато поверените на неговите грижи бригадири са се търкаляли по цели нощи на Созополските плажове в обятията на разни чужди елементи, нищо, че са жени! И да не вземе сега да разправя, че всичко това е младежка работа, не знае ли как действат вражеските централи и не си ли дава сметка, че се води истинска война за умовете и сърцата на младежта! Без строго наказание лично за него няма да се размине, а също така, случаят ще бъде анализиран в доклада на партийната конференция на флота, като ярък пример за политическо късогледство!
Като се свършило заседанието на комисията и като заизлизали навън членовете й, Солю им запречил пътя и изокал с най-искрено възмущение.
- Как може такова нещо, бе другари! В нашата страна да има осем милиона българи, от тях поне два милиона са здрави-прави мъже. Измежду всички тях се намери само един, който можа да забие един к... в задника на Империализма и вие ми разплакахте мамицата заради него!
Как може такова нещо, бе другари, как може!?
ЯНЧО БАКАЛОВ
ДИВЕРСИЯ НА ПЛАЖА
„Моам да копам, ама моам и да...“
Солю, тази жилава родопска издънка, освен че е чешит и половина, е автор на афоризми, които „все ще се четат“!
Мнозина читатели са информирани по същество за неговия личен патент за оценка „добър“ – „Те“ те плюят, ти се хвалиш“. Колко народ само е изкласил така! Срещат се още и живи свидетели (дай, Боже, за много години!) на неговото изумление в Дома на флота, когато от трибуната на Големия салон някакъв оратор занареждал:
– Крайно време е да направим решителен поврат....
– Ама чакайте, бе, – изумил се от залата Солю, който току-що се бил завърнал от многогодишно обучение в Москва по проблемите на решителния поврат, – толкова време какво правихте, докато ме нямаше? Аз
„Моам да копам, ама моам и да...“
Солю, тази жилава родопска издънка, освен че е чешит и половина, е автор на афоризми, които „все ще се четат“!
Мнозина читатели са информирани по същество за неговия личен патент за оценка „добър“ – „Те“ те плюят, ти се хвалиш“. Колко народ само е изкласил така! Срещат се още и живи свидетели (дай, Боже, за много години!) на неговото изумление в Дома на флота, когато от трибуната на Големия салон някакъв оратор занареждал:
– Крайно време е да направим решителен поврат....
– Ама чакайте, бе, – изумил се от залата Солю, който току-що се бил завърнал от многогодишно обучение в Москва по проблемите на решителния поврат, – толкова време какво правихте, докато ме нямаше? Аз
Малки противолодъчни кораби проект 201М в някогашната съветска военноморска база Балаклава – днес на територията на Украйна.