ПЕТ ЧЕРВЕНИ ЯЙЦА ЗА ЧУКАНЕ
* * * *
Като издигнахме промените до нови победни висоти и като станахме съюзници на гърците и турците, захванаха се гостуванията на обменни начала и с тях.
Снабдили се двама наши видни флотски приятели с карти за почивка във военнопочивен дом на братската Гръцка армия – бате Нацо „Германеца“, с осанка на борец тежка категория и Щерю, единственият офицер на Балканите с катинар на домашния хладилник – жена му го беше сложила, за да му спести от многобройните вечери и закуски. „Домът“ ги посрещнал, изпълнен със страхопочитание пред тези канари-българи, дали им да попълнят формулярите за гости и като прочели, че са офицери от Бригадата „Леки сили“, седнали кой където намери, с омекнали
* * * *
Като издигнахме промените до нови победни висоти и като станахме съюзници на гърците и турците, захванаха се гостуванията на обменни начала и с тях.
Снабдили се двама наши видни флотски приятели с карти за почивка във военнопочивен дом на братската Гръцка армия – бате Нацо „Германеца“, с осанка на борец тежка категория и Щерю, единственият офицер на Балканите с катинар на домашния хладилник – жена му го беше сложила, за да му спести от многобройните вечери и закуски. „Домът“ ги посрещнал, изпълнен със страхопочитание пред тези канари-българи, дали им да попълнят формулярите за гости и като прочели, че са офицери от Бригадата „Леки сили“, седнали кой където намери, с омекнали
колене и с облени в пот лица. Щом това са „леките сили“ на българите, представяте ли си какви са им тежките!
* * * *
Асфалтовото платно покрай бирария „Акациите”, на ъгъла на оградата на Морското училище, някога беше любимо място за пусия на старшините от КАТ - като се зададат автомобили откъм Златните, тук им е най-удобно да ги спрат и да дадат на „водача” да надува балонче за проверка за алкохол.
Случила се тежка празнична нощ, колите вървят като керван, но ги спират наред, защото всеки втори водач има проблеми. Пред катаджийския „Москвич” се е наредила цяла манифестация. Дошъл ред и на Борко Рибарина, от нашата махала, да духне в балона. Още като си показал главата в купето на „Москвич”-а и на старшинката му се замаяла главата от вонята на мастика, а като духнал - балонът почернял като пернишки брикет.
- Ама вие колко алкохол сте изпили? Дайте си документите за проверка!
- Нямам! - опънал се Борко.
- Как нямаш! Шофьорска книжка нямаш ли?
- Нямам!
- Коя е твоята кола?
- И кола нямам!
- Ами тогава за какво се редиш да духаш?
- Всичките духат - и аз духам! Какво, да не съм болен?
* * * *
По спуснатия „отгоре” план за Ескадрата в Средиземно море трябваше да намерим сгода да организираме „Комсомолски съд над империализма”. Споделих с капитан Димитров, моя старши началник, че няма да ставам за кашмер с такива циркове, след ескадрата слизам от кораба и който има зор, да дойде да си го съди, империализма. Той реагира с разбиране - нещо от рода на „Да бе, не бива да се излагаме с тези пошли форми” и т. н. Като се прибрахме обаче във Варна, трябваше да му дам отчет като какво е станало на „съда”. И не ми стана ясно - осъждат ли го комсомолците империализма, или ще го оставят по живо, по здраво.
На следващата ескадра, организирана по същия терк, ентусиазиран наш „деец” решил да го осъдят най-после този империализъм. Събрали се младежите, да си мине и това по реда, но едно събудено момче се сетило:
- Какъв е този съд, в който подсъдимият няма защитник? Най-последният пройдоха и убиец, в съда и той има право на защита!
„Деецът” обаче се оказал подкован и за такова стъргало - изправил се отпред, и започнал да ги сочи с пръст, един по един:
- Ти, готов ли си да защитаваш империализма?
- Ти, имаш ли да кажеш нещо в негова защита?
- Кой от присъстващите в този съд иска да защити империализма?
Съдът се саморазпуснал поради липса на желаещи да защитават гадния империализъм!
* * * *
Цял полковник, началникът на курса на Близнаков, слушател в академия „Ленин“, се обадил на старшия на националната ни група - да го предупреди, че “оня” не посещава редовно занятията. Ако продължава така, повече няма да го крие.
Викаме го Близнака на червения килим и той идва явно почерпен. След унищожителната критика намери сили да каже:
- Изобщо не е вярно, че редовно не ходя на училище! Случвало ми се е до сега, всичко на всичко, три пъти - вчера, днес ... и утре.
* * * *
Помните ли как по едно време всичките бяхме, зору-зорна, „другари”? И както си бяхме, ето че един ден станахме „господа”. Издаде се съответната заповед в Българската армия и тя трябваше да се изчете по всичките поделения.
Получил съм назначение в Созопол и отивам там да се представя. Ще служа в дивизиона, в който командир е един бъдещ командващ или по-точно - бил е командир, защото “сдава” и ще бяга към новата си длъжност. Познаваме се отдавна, макар да не сме близки. Влизам при него усмихнат и му казвам: „господин капитан”. Той позеленя, пикае газ изобилно. „Аха, и господа ли вече станахме, ще видим...”
Ясно, не знае още за заповедта, ще го наблюдаваме за характерни признаци и реакции.
„Големият Милан”, командирът на бригадата, чете заповед: “От вчера никакво „дургар”, вече всички ще сме „господа”!
Мислите, че се притесни ли, нашият герой? Отнюд!
ЯНЧО БАКАЛОВ
* * * *
Асфалтовото платно покрай бирария „Акациите”, на ъгъла на оградата на Морското училище, някога беше любимо място за пусия на старшините от КАТ - като се зададат автомобили откъм Златните, тук им е най-удобно да ги спрат и да дадат на „водача” да надува балонче за проверка за алкохол.
Случила се тежка празнична нощ, колите вървят като керван, но ги спират наред, защото всеки втори водач има проблеми. Пред катаджийския „Москвич” се е наредила цяла манифестация. Дошъл ред и на Борко Рибарина, от нашата махала, да духне в балона. Още като си показал главата в купето на „Москвич”-а и на старшинката му се замаяла главата от вонята на мастика, а като духнал - балонът почернял като пернишки брикет.
- Ама вие колко алкохол сте изпили? Дайте си документите за проверка!
- Нямам! - опънал се Борко.
- Как нямаш! Шофьорска книжка нямаш ли?
- Нямам!
- Коя е твоята кола?
- И кола нямам!
- Ами тогава за какво се редиш да духаш?
- Всичките духат - и аз духам! Какво, да не съм болен?
* * * *
По спуснатия „отгоре” план за Ескадрата в Средиземно море трябваше да намерим сгода да организираме „Комсомолски съд над империализма”. Споделих с капитан Димитров, моя старши началник, че няма да ставам за кашмер с такива циркове, след ескадрата слизам от кораба и който има зор, да дойде да си го съди, империализма. Той реагира с разбиране - нещо от рода на „Да бе, не бива да се излагаме с тези пошли форми” и т. н. Като се прибрахме обаче във Варна, трябваше да му дам отчет като какво е станало на „съда”. И не ми стана ясно - осъждат ли го комсомолците империализма, или ще го оставят по живо, по здраво.
На следващата ескадра, организирана по същия терк, ентусиазиран наш „деец” решил да го осъдят най-после този империализъм. Събрали се младежите, да си мине и това по реда, но едно събудено момче се сетило:
- Какъв е този съд, в който подсъдимият няма защитник? Най-последният пройдоха и убиец, в съда и той има право на защита!
„Деецът” обаче се оказал подкован и за такова стъргало - изправил се отпред, и започнал да ги сочи с пръст, един по един:
- Ти, готов ли си да защитаваш империализма?
- Ти, имаш ли да кажеш нещо в негова защита?
- Кой от присъстващите в този съд иска да защити империализма?
Съдът се саморазпуснал поради липса на желаещи да защитават гадния империализъм!
* * * *
Цял полковник, началникът на курса на Близнаков, слушател в академия „Ленин“, се обадил на старшия на националната ни група - да го предупреди, че “оня” не посещава редовно занятията. Ако продължава така, повече няма да го крие.
Викаме го Близнака на червения килим и той идва явно почерпен. След унищожителната критика намери сили да каже:
- Изобщо не е вярно, че редовно не ходя на училище! Случвало ми се е до сега, всичко на всичко, три пъти - вчера, днес ... и утре.
* * * *
Помните ли как по едно време всичките бяхме, зору-зорна, „другари”? И както си бяхме, ето че един ден станахме „господа”. Издаде се съответната заповед в Българската армия и тя трябваше да се изчете по всичките поделения.
Получил съм назначение в Созопол и отивам там да се представя. Ще служа в дивизиона, в който командир е един бъдещ командващ или по-точно - бил е командир, защото “сдава” и ще бяга към новата си длъжност. Познаваме се отдавна, макар да не сме близки. Влизам при него усмихнат и му казвам: „господин капитан”. Той позеленя, пикае газ изобилно. „Аха, и господа ли вече станахме, ще видим...”
Ясно, не знае още за заповедта, ще го наблюдаваме за характерни признаци и реакции.
„Големият Милан”, командирът на бригадата, чете заповед: “От вчера никакво „дургар”, вече всички ще сме „господа”!
Мислите, че се притесни ли, нашият герой? Отнюд!
ЯНЧО БАКАЛОВ
