ЗДРАВО ТЯЛО В ЗДРАВ ДУХ
При вдишването, освен кислород, в белите дробове навлизат и токсични вещества. Затова – хранете се пълноценно и не експериментирайте!
Из „Сила на кредит”.
След успешна спортна кариера бившият футболен нападател Васил Досев (завърши службата си като капитан І ранг в Щаба на Флота – бел. на ред.) – възпитаник на Морското училище, веселяк, хубавец, остроумник, бил назначен да оправя спортната дейност в славния ни Флот. Това е човекът, награден за вкарания победен гол във вратата на „Левски” в София със слабо познатата по това време екстра – пътуване със спален вагон (курсант последна година в училището, на другия ден имал да сдава държавен изпит).
Не стъпил на празно място, защото здравите тела тук никога не са били дефицит, както и здравите духове. Особено телата – някои от тях извънредно здрави, особено на външен вид. Вдъхновени, някои тела често-често се отделяли от главите и се изявявали самостоятелно. Например, като се случело Фидана (бъдещият контраадмирал Фиданчев, в случая – само като командир на подводница, бел. на ред.) да заседне на маса в ресторант „Севастопол”, плътно до него се намествал заместникът му, бай Доньо (бъдещият капитан І ранг, преподавател по политикономия в Морското училище, в случая само като ЗКПЧ на подводница – бел. на ред.). И когато Фидановото тяло се отделяло от главата и останело само по дух, все се оказвало, че „някой” му е извадил патроните от пълнителя, и колкото и да щракал във въздуха с „ТТ”-то, стрелба нямало.
Капитан Досев си имал по-други грижи. Целият този жизнен и енергичен морски народ трябвало да се организира да тренира редовно, да усвоява спортни умения, да покрива нормативи, да печели флагчета и купи, и да блести от здраве и сила. Особено младите офицери и курсантите от Морското училище.
При вдишването, освен кислород, в белите дробове навлизат и токсични вещества. Затова – хранете се пълноценно и не експериментирайте!
Из „Сила на кредит”.
След успешна спортна кариера бившият футболен нападател Васил Досев (завърши службата си като капитан І ранг в Щаба на Флота – бел. на ред.) – възпитаник на Морското училище, веселяк, хубавец, остроумник, бил назначен да оправя спортната дейност в славния ни Флот. Това е човекът, награден за вкарания победен гол във вратата на „Левски” в София със слабо познатата по това време екстра – пътуване със спален вагон (курсант последна година в училището, на другия ден имал да сдава държавен изпит).
Не стъпил на празно място, защото здравите тела тук никога не са били дефицит, както и здравите духове. Особено телата – някои от тях извънредно здрави, особено на външен вид. Вдъхновени, някои тела често-често се отделяли от главите и се изявявали самостоятелно. Например, като се случело Фидана (бъдещият контраадмирал Фиданчев, в случая – само като командир на подводница, бел. на ред.) да заседне на маса в ресторант „Севастопол”, плътно до него се намествал заместникът му, бай Доньо (бъдещият капитан І ранг, преподавател по политикономия в Морското училище, в случая само като ЗКПЧ на подводница – бел. на ред.). И когато Фидановото тяло се отделяло от главата и останело само по дух, все се оказвало, че „някой” му е извадил патроните от пълнителя, и колкото и да щракал във въздуха с „ТТ”-то, стрелба нямало.
Капитан Досев си имал по-други грижи. Целият този жизнен и енергичен морски народ трябвало да се организира да тренира редовно, да усвоява спортни умения, да покрива нормативи, да печели флагчета и купи, и да блести от здраве и сила. Особено младите офицери и курсантите от Морското училище.
Невероятно, но факт! В Морското училище спортуването продължава. На снимката – момент от състезанията по случай 125-та годишнина на флотската алма матер. На преден план е отборът на училището.
Момент от същото състезание – същите момчета се представят добре и на надпреварата по теглене на въже.
В училището винаги се е спортувало много. Както свидетелства бате Цвятко (днес доц., д-р и т.н. - бел. на ред.), съвременник на този период, „ ... спортуваше се ежедневно, спортуваше се индивидуално и колективно”. Някои изявени индивидуалисти се киснели по басейни като във физиологичен разтвор, да прогонят умората от предната вечер. Имало и такива, които тичали, други дълго и уморително редели пасианси, трети решавали кръстословици. Любителите на колективните спортове пък се разделяли на отбори и играели с такава стръв, сякаш животът им зависел от резултата.
Морското училище се завършваше със защита на дипломна работа (механиците) или с държавни изпити по специалноста, но задължително и с изпит по физическа подготовка. Оценката се формира от гимнастика на три уреда, плуване, дълъг скок и три километра крос - тежка работа! Не си покрил нормативите - няма диплома, няма пагони, няма далечни плавания.
В петия курс тренировките за държавния изпит преминават на самостоятелна подготовка, а всяка сутрин порталът се отваря за крос в Морската градина. И докато някои използват времето преди закуска да навъртят повечко километри, други успяват да притичат само до баничарницата срещу университетската книжарница.
Дълги години спортната подготовка на курсантите от Морското училище се ръководеше от „небезизвестния спортен деятел полковник Купенов (Купена)“ - както го е нарекъл пак бате Цвятко. Купенов беше и постоянен член на комисията за провеждане на държавния изпит, под председателството на капитан Досев.
Дойде ли лятото - дошло е време тази комисия да оценява нивото на подготовка на випускниците. Да надникнем и да видим какво се е случило на този изпит с групата съвипускници на „Банича“ (става въпрос за симпатичен офицер, известен също и като „Четирите „Б“ - „Боян - Банов - Бурето - България“ - бел. на ред.).
Първа серия - гимнастика на „маймунарника“ в двора на училището. Прескачат коня, възлизат на успоредката, правят „склопки“ на висилката - като лъвове (чудя се как са скрили Банича!). Пътьом записват по едно постижение на трапа за дълъг скок и бягат към Рибарския плаж.
Втора серия - плуване. Досев се е отказал да ползва градския басейн, това са моряци, не са деца от детската градина! Направил е заявка да ги осигурява катер от базата, курсантите се нареждат на рибарското мостче с лице към Южния плаж и скачат да плуват „кроул“. Досев ги следва с катера „мористо“ и щом изминат предвидената дистанция, ще ги спре. Някои плувци блъскат с крака морето и оставят борун след себе си, но други само махат с ръце и телата им стърчат чак до кръста над водата. Ясно, напипали са плиткото и ходят по дъното.
- Прекрати плуването и всички обратно на моста! - спира ги Председателят и от моста ги товари на борда на катера.
Намерено е решение: сега ще влязат 200-300 метра навътре в морето и ще скочат. Който стигне брега - край на втора серия. Който няма да може да стигне - по-добре да не скача!
Трета серия - три обиколки по един километър по алеите на Морската градина, за време. Раздават се номера, уточнява се стартовият списък, десетки кандидати за слава се скупчват на линията на старта - и потеглят. Най-натренираните набират преднина, по-трътлестите се друскат след тях, а комисията стои на старт-финалната линия и чака.
Курсант-мичман „Банича“, ръст 159 и тегло - почти толкова, с голяма мъка се довлякъл до първия гъсталак и се проснал като заклан на тревата. Докато да си поеме дъх и да му се изчистят червените облаци пред очите - до него се проснали още двама от неговия курс. Тези пък какво правят, това са състезатели от училищния отбор по лека атлетика, бегачи на средни дистанции! Те ако не вземат изпита, тогава кой? Всичко е вярно, обаче и тях ги мързи! Колоната се е разтегнала по цялото трасе и комисията вече е загубила сметката кой на кое място се намира и коя обиколка прави. Затова - ще си гледат часовниците и като наближи времето, според техните си възможности, ще излязат пак на алеята и ще финишират. Като тръгнали, Банича изчакал да минат петнайсетина секунди и скочил и той. С пресичането на финала, оплезил език чак до рамото и ни жив - ни умрял, чул края на следния любопитен разговор:
- ... как да не е така!
- Кого искате да излъжете, не мога да разбера! А бе Купене, ти мене за луд ли ме вземаш, как така ще бягат дистанцията с девет секунди под световния рекорд?
- Досев, казах ти, това са ми най-добрите атлети! Щом има постижение, трябва да се съобразяваме, какво, във форма са момчетата, трябва да им уважим труда!
- Какво има да им уважаваме, бе! Я го погледни този плондер (към Банича)! Той ако пробяга петстотин метра и ще получи инфаркт моментално! И той ли ти е елитен състезател, постижението му е почти колкото националния ни рекорд?
Объркали часовото време, рекордьорите - механици, какво да ги правиш!
P.S.
„Шопа“ (от 11-та рота), гол до кръста, се е подпрял на висилката, пуши цигара, подръпва си надолу татарския мустак и се почесва лениво по набъбналото шкембе.
- Хайде мръдни се, де! Направи нещо! Утре на изпита няма аз да ти вдигам задника на успоредката! Няма да завършиш, да знаеш! - навиква го ядосан треньорът Пенев.
- Ти нямай грижа! Само униформи за хиляда и петстотин лева ми шият, отделно шуба, одеала, обувки, шапки - как така няма да завърша!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Морското училище се завършваше със защита на дипломна работа (механиците) или с държавни изпити по специалноста, но задължително и с изпит по физическа подготовка. Оценката се формира от гимнастика на три уреда, плуване, дълъг скок и три километра крос - тежка работа! Не си покрил нормативите - няма диплома, няма пагони, няма далечни плавания.
В петия курс тренировките за държавния изпит преминават на самостоятелна подготовка, а всяка сутрин порталът се отваря за крос в Морската градина. И докато някои използват времето преди закуска да навъртят повечко километри, други успяват да притичат само до баничарницата срещу университетската книжарница.
Дълги години спортната подготовка на курсантите от Морското училище се ръководеше от „небезизвестния спортен деятел полковник Купенов (Купена)“ - както го е нарекъл пак бате Цвятко. Купенов беше и постоянен член на комисията за провеждане на държавния изпит, под председателството на капитан Досев.
Дойде ли лятото - дошло е време тази комисия да оценява нивото на подготовка на випускниците. Да надникнем и да видим какво се е случило на този изпит с групата съвипускници на „Банича“ (става въпрос за симпатичен офицер, известен също и като „Четирите „Б“ - „Боян - Банов - Бурето - България“ - бел. на ред.).
Първа серия - гимнастика на „маймунарника“ в двора на училището. Прескачат коня, възлизат на успоредката, правят „склопки“ на висилката - като лъвове (чудя се как са скрили Банича!). Пътьом записват по едно постижение на трапа за дълъг скок и бягат към Рибарския плаж.
Втора серия - плуване. Досев се е отказал да ползва градския басейн, това са моряци, не са деца от детската градина! Направил е заявка да ги осигурява катер от базата, курсантите се нареждат на рибарското мостче с лице към Южния плаж и скачат да плуват „кроул“. Досев ги следва с катера „мористо“ и щом изминат предвидената дистанция, ще ги спре. Някои плувци блъскат с крака морето и оставят борун след себе си, но други само махат с ръце и телата им стърчат чак до кръста над водата. Ясно, напипали са плиткото и ходят по дъното.
- Прекрати плуването и всички обратно на моста! - спира ги Председателят и от моста ги товари на борда на катера.
Намерено е решение: сега ще влязат 200-300 метра навътре в морето и ще скочат. Който стигне брега - край на втора серия. Който няма да може да стигне - по-добре да не скача!
Трета серия - три обиколки по един километър по алеите на Морската градина, за време. Раздават се номера, уточнява се стартовият списък, десетки кандидати за слава се скупчват на линията на старта - и потеглят. Най-натренираните набират преднина, по-трътлестите се друскат след тях, а комисията стои на старт-финалната линия и чака.
Курсант-мичман „Банича“, ръст 159 и тегло - почти толкова, с голяма мъка се довлякъл до първия гъсталак и се проснал като заклан на тревата. Докато да си поеме дъх и да му се изчистят червените облаци пред очите - до него се проснали още двама от неговия курс. Тези пък какво правят, това са състезатели от училищния отбор по лека атлетика, бегачи на средни дистанции! Те ако не вземат изпита, тогава кой? Всичко е вярно, обаче и тях ги мързи! Колоната се е разтегнала по цялото трасе и комисията вече е загубила сметката кой на кое място се намира и коя обиколка прави. Затова - ще си гледат часовниците и като наближи времето, според техните си възможности, ще излязат пак на алеята и ще финишират. Като тръгнали, Банича изчакал да минат петнайсетина секунди и скочил и той. С пресичането на финала, оплезил език чак до рамото и ни жив - ни умрял, чул края на следния любопитен разговор:
- ... как да не е така!
- Кого искате да излъжете, не мога да разбера! А бе Купене, ти мене за луд ли ме вземаш, как така ще бягат дистанцията с девет секунди под световния рекорд?
- Досев, казах ти, това са ми най-добрите атлети! Щом има постижение, трябва да се съобразяваме, какво, във форма са момчетата, трябва да им уважим труда!
- Какво има да им уважаваме, бе! Я го погледни този плондер (към Банича)! Той ако пробяга петстотин метра и ще получи инфаркт моментално! И той ли ти е елитен състезател, постижението му е почти колкото националния ни рекорд?
Объркали часовото време, рекордьорите - механици, какво да ги правиш!
P.S.
„Шопа“ (от 11-та рота), гол до кръста, се е подпрял на висилката, пуши цигара, подръпва си надолу татарския мустак и се почесва лениво по набъбналото шкембе.
- Хайде мръдни се, де! Направи нещо! Утре на изпита няма аз да ти вдигам задника на успоредката! Няма да завършиш, да знаеш! - навиква го ядосан треньорът Пенев.
- Ти нямай грижа! Само униформи за хиляда и петстотин лева ми шият, отделно шуба, одеала, обувки, шапки - как така няма да завърша!
ЯНЧО БАКАЛОВ