ЗВЕЗДИ ЗА КОПЧЕТАТА
По дрехите посрещат, по ума шапки кроят!
По стар професионален навик всеки началник във войската – от старшината до професора, вперва поглед върху униформеното копче.
– Защо не сте си лъснали копчетата? – прави бележка на своя немарлив, „парадно” облечен подчинен, професор д-р инж. полковник Симеонов, който беше началник на военната ни академия.
– Аз ли да дойда да ти пришия копчето! – строго ме фиксира с котешките си очи старши сержант „Гестапото”, „майката” на нашата батарея.
И генерал да застане пред тебе, погледът му, по навик от млади години, ще се плъзне по копчетата ти – там ли са всичките и как си се погрижил за тях. Дори Швейк не се е съмнявал, че с грижата за униформеното копче войникът става военна единица. Защото ролята му не е само да „закопчава” – загащването и натягането може са стане и с най-проста калчищена връв. Докато копче, заблестяло на мястото си, едновременно крепи и символизира! Крепи и подкрепя гащи, гети, яки, куртки, кители и шуби, а като е изтипосано я с лъвче, я с петолъчна звезда или с кръстосани оръдейни цеви – символизира. Какво символизира е друга приказка. Затова пък, като дойде време за риформи, първо на него се нахвърлят. Не само на копчето де, и на пагоните, кокардите, шапките, шинелите, „въшкарниците” – хората са чак после.
В спомените си един военен кореспондент от Трети Украински фронт е написал, че на границата с Румъния от българска страна ги посрещнал войник в униформа на руската царска армия, който им отдал чест с пушката си „по ефрейторски”. Ще рече, през всичките тези години редът в българската войска е бил като по дядовото време. Как да са знаели войскарите тогава какви бурни промени се задават – нови звания, петолъчки на пагоните на „другарите офицери”, виолетово мастило, нови устави и табиети, „град Сталин”, прочистване на „вредния класов елемент” и разбира се, нови копчета. Но това е било вчера.
Балкански манталитет, вехти навици и фудул-иширети трудно се променят. Затова в най-новото време един бивш военен министър, като не можал на младини да стане офицер, неговият предшественик на трона го беше произвел „полковник”. Отпосле си въведе и специална униформа – с генералски лампази на гащите. И като му се свърши министерството, ходеше по паради с полковнишки пагон и с генералски брич, вижте ме и се чудете! Неговият предшественик пък изпратил заместника си – един изкуфял дъртак, накипрен в „камуфлаж” без пагони, със закачена накриво офицерска амуниция и извъртян на корема пищов, да инспектира военните училища и да кара „господа офицерите” да му тропат „тържествен марш”. Удряхме крак на едното министерско копче, друго какво имахме насреща?
Танковете ли ни дойдоха много (то така си и беше де, а самолетите си паднаха сами на земята), ракетите ли ни пречеха, армейските имоти ли ни бодяха очите, но без никой да разбере как, един ден цялата сухопътна войска цъфна с червени шапки на главите. Да стане сега дядо ми от гроба и да срещне такава пасмина с червени фесове отсам границата, сигурно ще им гръмне с чифтето (правил го бил на млади години, както съм чувал). Има да се оглежда после, дали някой с „крумовка” няма да му дойде на помощ, ама няма!
Щом „сухопътните” го могат, ние от флотата ли няма да можем? Когато в държавата сваляха наред червените звезди, адмиралът заповядал всичко, що е петолъчно – да изчезне. Чохлите по торпедните тръби скоропостижно се сдобиха със златни лъвове във възбудено състояние. Звездата на кулата на Морското училище я обковаха с поцинкована ламарина и всяка сутрин дежурният докладваше на Началника какво е състоянието на тенекето горе и дали отнякъде не се процежда ръждив лъч. Офицерът „ВРИВО” всеки ден следеше какво са написали в пресата за звездата и изготвяше ответни комюникета. Моят приятел Тольо даже си изпили (с пиличка) звездата на значката за завършено военно училище. Самият адмирал пък си разши сърмените звезди от наръкавните галуни и ние по него – също.
Но като идваха на гости от новите ни партньори, гледаме – носят си ги звездите като едното нищо, например германците, че и братята-американци, това им бил символът за принадлежност към военната флота. Като се наредим до тях – едни със звезди, други с „възела на Нелсон”, само нашите галуни
По дрехите посрещат, по ума шапки кроят!
По стар професионален навик всеки началник във войската – от старшината до професора, вперва поглед върху униформеното копче.
– Защо не сте си лъснали копчетата? – прави бележка на своя немарлив, „парадно” облечен подчинен, професор д-р инж. полковник Симеонов, който беше началник на военната ни академия.
– Аз ли да дойда да ти пришия копчето! – строго ме фиксира с котешките си очи старши сержант „Гестапото”, „майката” на нашата батарея.
И генерал да застане пред тебе, погледът му, по навик от млади години, ще се плъзне по копчетата ти – там ли са всичките и как си се погрижил за тях. Дори Швейк не се е съмнявал, че с грижата за униформеното копче войникът става военна единица. Защото ролята му не е само да „закопчава” – загащването и натягането може са стане и с най-проста калчищена връв. Докато копче, заблестяло на мястото си, едновременно крепи и символизира! Крепи и подкрепя гащи, гети, яки, куртки, кители и шуби, а като е изтипосано я с лъвче, я с петолъчна звезда или с кръстосани оръдейни цеви – символизира. Какво символизира е друга приказка. Затова пък, като дойде време за риформи, първо на него се нахвърлят. Не само на копчето де, и на пагоните, кокардите, шапките, шинелите, „въшкарниците” – хората са чак после.
В спомените си един военен кореспондент от Трети Украински фронт е написал, че на границата с Румъния от българска страна ги посрещнал войник в униформа на руската царска армия, който им отдал чест с пушката си „по ефрейторски”. Ще рече, през всичките тези години редът в българската войска е бил като по дядовото време. Как да са знаели войскарите тогава какви бурни промени се задават – нови звания, петолъчки на пагоните на „другарите офицери”, виолетово мастило, нови устави и табиети, „град Сталин”, прочистване на „вредния класов елемент” и разбира се, нови копчета. Но това е било вчера.
Балкански манталитет, вехти навици и фудул-иширети трудно се променят. Затова в най-новото време един бивш военен министър, като не можал на младини да стане офицер, неговият предшественик на трона го беше произвел „полковник”. Отпосле си въведе и специална униформа – с генералски лампази на гащите. И като му се свърши министерството, ходеше по паради с полковнишки пагон и с генералски брич, вижте ме и се чудете! Неговият предшественик пък изпратил заместника си – един изкуфял дъртак, накипрен в „камуфлаж” без пагони, със закачена накриво офицерска амуниция и извъртян на корема пищов, да инспектира военните училища и да кара „господа офицерите” да му тропат „тържествен марш”. Удряхме крак на едното министерско копче, друго какво имахме насреща?
Танковете ли ни дойдоха много (то така си и беше де, а самолетите си паднаха сами на земята), ракетите ли ни пречеха, армейските имоти ли ни бодяха очите, но без никой да разбере как, един ден цялата сухопътна войска цъфна с червени шапки на главите. Да стане сега дядо ми от гроба и да срещне такава пасмина с червени фесове отсам границата, сигурно ще им гръмне с чифтето (правил го бил на млади години, както съм чувал). Има да се оглежда после, дали някой с „крумовка” няма да му дойде на помощ, ама няма!
Щом „сухопътните” го могат, ние от флотата ли няма да можем? Когато в държавата сваляха наред червените звезди, адмиралът заповядал всичко, що е петолъчно – да изчезне. Чохлите по торпедните тръби скоропостижно се сдобиха със златни лъвове във възбудено състояние. Звездата на кулата на Морското училище я обковаха с поцинкована ламарина и всяка сутрин дежурният докладваше на Началника какво е състоянието на тенекето горе и дали отнякъде не се процежда ръждив лъч. Офицерът „ВРИВО” всеки ден следеше какво са написали в пресата за звездата и изготвяше ответни комюникета. Моят приятел Тольо даже си изпили (с пиличка) звездата на значката за завършено военно училище. Самият адмирал пък си разши сърмените звезди от наръкавните галуни и ние по него – също.
Но като идваха на гости от новите ни партньори, гледаме – носят си ги звездите като едното нищо, например германците, че и братята-американци, това им бил символът за принадлежност към военната флота. Като се наредим до тях – едни със звезди, други с „възела на Нелсон”, само нашите галуни
Няма елемент от българската военноморска униформа през последните сто и кусур години, който след въвеждането му да не се е появил и в официалното облекло на флотските музиканти. Не им връзвайте кусур - на тях им е простено!
Новите ни големи братя – американците, нямат никакъв проблем с петолъчките – и на националното им знаме, и върху военноморските им униформи.
Няма военен парад в София, който да не завършва с размяна на шапките между Военноморските и Военновъздушните сили! Това е дружба вечна и нерушима!
Хубавата матроска и под синя барета си личи!
кастрирани като на летци от селскостопанската авиация. Ами сега?
Хайде, иде нов адмиралски ферман - звездите да се пришият обратно! Междувременно някой в София бил изтъргувал за своя сметка жакардовия стан, на който се тъчали сърмените офицерски знаци, а новите ги поръчвали чак в братска Гърция. Дойдоха после оттам едни лъскави нашивки, но без звезди, та си реанимирахме старите, който си е запазил от тях за спомен.
И на званията им дойде редът. Към обичайните „старшински” се прилепи още едно - „офицерски кандидат”. По аналогия много ми напомня на „кандидат на науките” и статутът му е подобен - кандидати много, ама файда никаква, защото по закон не могат да стават офицери. И ново адмиралско звание се появи - „бригаден адмирал” (вече отмененено - бел. авт.). Във флота си имахме точно две бригади, но нито на една командирът нямаше длъжност като за новото звание.
А копчетата оцеляха, седят си почти същите, само дето тасмичката около адмиралтейската котва на тях се спуска от противоположната страна, но лошо няма, символизират, а какво - то си е въпрос на гледна точка.
И другото по нас се риформираше - например, акселбантите. Заедно с тях и офицерският шарф. От векове шарф се е носил само от офицери, още преди да се появят пагоните, но при нас и сержантите. Акселбантите им също трябва да се различават и се различаваха по едно време всичките - като ги нямаше по военните магазини, кой с каквото намерил, с това се кичи. А най-големият шаш настъпваше, като ни дойдат на гости братските флоти.
За един празник на флота, на който пак бяха надошли от най-големите братя, един бивш Командващ беше подписал телефонограма за облеклото за празничния концерт - пълна парадна „№ 1”, с шарф, кортик, акселбанти и „ордени и медали”! Като дежурен по поделение, рано сутринта в деня на празника лично я приех от оперативния дежурен. Ужас, в целия Варненски гарнизон едва ли ще се намерят сто пълни комплекта от този артикул! Така открих, че табаните на опакованите във военния магазин два нови бели чорапа, с които предвидливо се бях снабдил, се различават поне с двадесет сантиметъра.
Започна се едно бясно търсене, разменяне и заменяне на ръкавици и регалии, което секна за кратко в ранния следобед - с нова телефонограма отпадна белият панталон, белите обувки (барабар с чорапите) и „ордените”, заменени с черен панталон, черни обувки, черни чорапи и орденски лентички.
След половин час отпаднаха кортикът и акселбантите. После белият панталон, белите чорапи и белите обувки се завърнаха, а отпаднаха кортикът, кителът, заменен с бяло яке с къс ръкав, което се носи над панталона, и белите ръкавици. После якето беше заменено с бяла риза с къс ръкав, която се прибира в панталона. Повече - не зная, защото дежурството ми свърши. Зная обаче, че като отидох вечерта пред Фестивалния комплекс, видях там пълна „чешка” тото-комбинация от 18 лева от униформи на тема „лятна празнична № 1” (при цена на единичния фиш 30 стотинки), но с два незабравими нюанса. - Чочо си беше запасал белите гащи № 68 и бялата риза в тях (колкото щабна палатка) с черния колан на кортика, нахално закопчан в мъртва склопка на мазното му шкембе със звездалия-блях и с две смички за окачване на канията от левия борд, а мичман Ташков си беше сложил купения от руския пазар колан от бял брезент с грамадна кокарда RIFLE, с четири фалшиви брилянта на нея, и се ухилил като тексаски кравар пред доилен апарат.
Хората от Ескадрилата се отличаваха с изисканата си елегантност в белите си парадни костюми с черни вратовръзки, кортици и лъснати „ордени” на юнашката гръд - командирът им ги пуснал още на обед да се подготвят за вечерта и всичките тези телефонограми ги разминали безметежно. Другите - вързали гащите кой както можал и карай да върви, нали е празник!
P.S.
Като курсант в трети курс, изпратиха ме младши командир в 16-та рота. Там живяхме няколко месеца заедно в една стая с Б.Н., сега депутат в Народното събрание. Запомнил съм го като фен на блясъка, на шика във военната символика - няма лошо. Един ден изрязах от цветно списание реплики на най-високите съветски ордени, в действителния им размер и разцветка - „Ленин”, Октомврийска революция”, „Червено знаме”, „Кутузов” и без да знае, му ги закрепих върху парадната холандка. Дойде време за гарнизонен отпуск, извади си той холандката от гардеробчето и като я видя така закичена - краката му омекнаха от кеф, килна се назад на леглото и главата му изпращя в таблата отсреща.
Как се погаждат сега в пустия Парламент с господин Найденов, който е председател на комисията по отбрана и е от същата 16-та рота, но Б.Н., от „идейни” съображения, му е люта опозиция!
Наздраве, Борко!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимки архив „Морски вестник”
Хайде, иде нов адмиралски ферман - звездите да се пришият обратно! Междувременно някой в София бил изтъргувал за своя сметка жакардовия стан, на който се тъчали сърмените офицерски знаци, а новите ги поръчвали чак в братска Гърция. Дойдоха после оттам едни лъскави нашивки, но без звезди, та си реанимирахме старите, който си е запазил от тях за спомен.
И на званията им дойде редът. Към обичайните „старшински” се прилепи още едно - „офицерски кандидат”. По аналогия много ми напомня на „кандидат на науките” и статутът му е подобен - кандидати много, ама файда никаква, защото по закон не могат да стават офицери. И ново адмиралско звание се появи - „бригаден адмирал” (вече отмененено - бел. авт.). Във флота си имахме точно две бригади, но нито на една командирът нямаше длъжност като за новото звание.
А копчетата оцеляха, седят си почти същите, само дето тасмичката около адмиралтейската котва на тях се спуска от противоположната страна, но лошо няма, символизират, а какво - то си е въпрос на гледна точка.
И другото по нас се риформираше - например, акселбантите. Заедно с тях и офицерският шарф. От векове шарф се е носил само от офицери, още преди да се появят пагоните, но при нас и сержантите. Акселбантите им също трябва да се различават и се различаваха по едно време всичките - като ги нямаше по военните магазини, кой с каквото намерил, с това се кичи. А най-големият шаш настъпваше, като ни дойдат на гости братските флоти.
За един празник на флота, на който пак бяха надошли от най-големите братя, един бивш Командващ беше подписал телефонограма за облеклото за празничния концерт - пълна парадна „№ 1”, с шарф, кортик, акселбанти и „ордени и медали”! Като дежурен по поделение, рано сутринта в деня на празника лично я приех от оперативния дежурен. Ужас, в целия Варненски гарнизон едва ли ще се намерят сто пълни комплекта от този артикул! Така открих, че табаните на опакованите във военния магазин два нови бели чорапа, с които предвидливо се бях снабдил, се различават поне с двадесет сантиметъра.
Започна се едно бясно търсене, разменяне и заменяне на ръкавици и регалии, което секна за кратко в ранния следобед - с нова телефонограма отпадна белият панталон, белите обувки (барабар с чорапите) и „ордените”, заменени с черен панталон, черни обувки, черни чорапи и орденски лентички.
След половин час отпаднаха кортикът и акселбантите. После белият панталон, белите чорапи и белите обувки се завърнаха, а отпаднаха кортикът, кителът, заменен с бяло яке с къс ръкав, което се носи над панталона, и белите ръкавици. После якето беше заменено с бяла риза с къс ръкав, която се прибира в панталона. Повече - не зная, защото дежурството ми свърши. Зная обаче, че като отидох вечерта пред Фестивалния комплекс, видях там пълна „чешка” тото-комбинация от 18 лева от униформи на тема „лятна празнична № 1” (при цена на единичния фиш 30 стотинки), но с два незабравими нюанса. - Чочо си беше запасал белите гащи № 68 и бялата риза в тях (колкото щабна палатка) с черния колан на кортика, нахално закопчан в мъртва склопка на мазното му шкембе със звездалия-блях и с две смички за окачване на канията от левия борд, а мичман Ташков си беше сложил купения от руския пазар колан от бял брезент с грамадна кокарда RIFLE, с четири фалшиви брилянта на нея, и се ухилил като тексаски кравар пред доилен апарат.
Хората от Ескадрилата се отличаваха с изисканата си елегантност в белите си парадни костюми с черни вратовръзки, кортици и лъснати „ордени” на юнашката гръд - командирът им ги пуснал още на обед да се подготвят за вечерта и всичките тези телефонограми ги разминали безметежно. Другите - вързали гащите кой както можал и карай да върви, нали е празник!
P.S.
Като курсант в трети курс, изпратиха ме младши командир в 16-та рота. Там живяхме няколко месеца заедно в една стая с Б.Н., сега депутат в Народното събрание. Запомнил съм го като фен на блясъка, на шика във военната символика - няма лошо. Един ден изрязах от цветно списание реплики на най-високите съветски ордени, в действителния им размер и разцветка - „Ленин”, Октомврийска революция”, „Червено знаме”, „Кутузов” и без да знае, му ги закрепих върху парадната холандка. Дойде време за гарнизонен отпуск, извади си той холандката от гардеробчето и като я видя така закичена - краката му омекнаха от кеф, килна се назад на леглото и главата му изпращя в таблата отсреща.
Как се погаждат сега в пустия Парламент с господин Найденов, който е председател на комисията по отбрана и е от същата 16-та рота, но Б.Н., от „идейни” съображения, му е люта опозиция!
Наздраве, Борко!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимки архив „Морски вестник”