ЮЖНИ КОСТИЛКИ
* * *
Този ден във Флота се случи ден за клетви. Всички новобрански центрове са планирали едновременно да закълнат младата войска, та не достигаха оркестрите. „Флотският Духов“ е поел Варненския гарнизон, а този на Морското училище, подсилен с няколко свирки от основния състав, ще оправя Южния район. В Созопол новобранциите се кълнат от 10.00 часа, построени на гражданското пристанище – след произнасянето на клетвата „корабните моряци“ тропат по палубата на един от катерите от бригадата, който е тук специално за целта и целуват вонноморския флаг, а тези от бреговите поделения минават под байрака пред строя. Диригентът Димчо честичко си поглежда часовника, защото в 12. 00 трябва да засвири срещен марш в района на Военноморска база – Бургас. Отивам и аз с музикантите на гости на съседите.
Целият наличен състав на базата, в парадни униформи, е построен на асфалтовата площадка преди паметника на Моряка. Тревата наоколо е старателно окосена, разчертани са квадратчета, маркирани са местата на главните действащи лица, вдигната е и трибуна – работата върви към оценка „добър“. Зададе се откъм щаба и капитан I ранг Кънчо Манев (мир на праха му!), командир на базата, и като наближи към мен (доста далеч от построените блокове), отби се от учтивост на домакин да ми подаде ръка и разменихме две-три думи.
Нали тези хора тука не си вадят хляба с парадни хватки, пък и командирът им си няма нито адютант, нито комендант като хората, наредил си на гърдите новичките акселбанти (наскоро пак ги бяха подменяли) и като за първи път – закачил ги за „отсрещното“ рамо. Види се, заподозрял е, че нещо не е наред и попреметнал една от сърмените сиджимки през „правилния“ пагон. И какъвто си беше мъжага, зачервил се от зор, парадната служба го стяга – ще го удави! Но не се предаде, не беше такъв човек, жив – умрял, закле ги, новобранците и сигурно още им държи!
* * * *
В базата, която е командвал и вицеадмирал Кавалджиев, намериха добро място да издигнат паменик на Моряка. И сега е там, стилният монумент се вижда отдалеч от тези, които пътуват по пътя Бургас – Созопол. Но разбира се, и тук не се мина без флотски та..ци.
Изваял го е скулптор от колектива на военнните художници – проектът предвижда постамент и пет модула, които ще се транспортират отделно и ще се наставят един върху друг, слепени с цимент. Най-отдолу, както си му е ред, са крачолите на моряшкия „клош“ -панталон, след това бедрата, таза, торса и накрая главата на Моряка. За да им излезе по-ефтинко, бургазлии решили сами да си лепят монумента и възложили тази беля работа на коменданта подполковник А. Под неговото мъдро ръководство успешно бил излят фундамент и върху него кацнали крачолите „клош“. Вдъхновени от творческия успех, циментаджиите вдигнали още един модул, залепили го скоропостижно и чак тогава осъзнали, че прескачайки по погрешка “№ 2”, са изваяли един най-банален гъз, кацнал уродливо на късички клоширани панталонки. Дотук – добре, като
* * *
Този ден във Флота се случи ден за клетви. Всички новобрански центрове са планирали едновременно да закълнат младата войска, та не достигаха оркестрите. „Флотският Духов“ е поел Варненския гарнизон, а този на Морското училище, подсилен с няколко свирки от основния състав, ще оправя Южния район. В Созопол новобранциите се кълнат от 10.00 часа, построени на гражданското пристанище – след произнасянето на клетвата „корабните моряци“ тропат по палубата на един от катерите от бригадата, който е тук специално за целта и целуват вонноморския флаг, а тези от бреговите поделения минават под байрака пред строя. Диригентът Димчо честичко си поглежда часовника, защото в 12. 00 трябва да засвири срещен марш в района на Военноморска база – Бургас. Отивам и аз с музикантите на гости на съседите.
Целият наличен състав на базата, в парадни униформи, е построен на асфалтовата площадка преди паметника на Моряка. Тревата наоколо е старателно окосена, разчертани са квадратчета, маркирани са местата на главните действащи лица, вдигната е и трибуна – работата върви към оценка „добър“. Зададе се откъм щаба и капитан I ранг Кънчо Манев (мир на праха му!), командир на базата, и като наближи към мен (доста далеч от построените блокове), отби се от учтивост на домакин да ми подаде ръка и разменихме две-три думи.
Нали тези хора тука не си вадят хляба с парадни хватки, пък и командирът им си няма нито адютант, нито комендант като хората, наредил си на гърдите новичките акселбанти (наскоро пак ги бяха подменяли) и като за първи път – закачил ги за „отсрещното“ рамо. Види се, заподозрял е, че нещо не е наред и попреметнал една от сърмените сиджимки през „правилния“ пагон. И какъвто си беше мъжага, зачервил се от зор, парадната служба го стяга – ще го удави! Но не се предаде, не беше такъв човек, жив – умрял, закле ги, новобранците и сигурно още им държи!
* * * *
В базата, която е командвал и вицеадмирал Кавалджиев, намериха добро място да издигнат паменик на Моряка. И сега е там, стилният монумент се вижда отдалеч от тези, които пътуват по пътя Бургас – Созопол. Но разбира се, и тук не се мина без флотски та..ци.
Изваял го е скулптор от колектива на военнните художници – проектът предвижда постамент и пет модула, които ще се транспортират отделно и ще се наставят един върху друг, слепени с цимент. Най-отдолу, както си му е ред, са крачолите на моряшкия „клош“ -панталон, след това бедрата, таза, торса и накрая главата на Моряка. За да им излезе по-ефтинко, бургазлии решили сами да си лепят монумента и възложили тази беля работа на коменданта подполковник А. Под неговото мъдро ръководство успешно бил излят фундамент и върху него кацнали крачолите „клош“. Вдъхновени от творческия успех, циментаджиите вдигнали още един модул, залепили го скоропостижно и чак тогава осъзнали, че прескачайки по погрешка “№ 2”, са изваяли един най-банален гъз, кацнал уродливо на късички клоширани панталонки. Дотук – добре, като
Добре информираният читател лесно ще открие зад кое дърво е скрит Паметника на моряка във Военноморска база Бургас. Снимка архив „Морски вестник“
Бат’ Нацо „Германеца“, снимката е от времето, в което той е сред главните действащи лица в настоящия разказ. Снимка архив „Морски вестник“
Опустелият (полу)остров Кирил след разформироването на Бригадата леки сили в Созопол през 2005 г. Снимка Валентин Георгиев
има грешка, има и прошка, ами като се обидили онези художници, че им орязали поръчката и като не идват да оправят работата! Стоя си пишман-монументът така доста време, чак се понесе мълвата, че подполковник А., не по невнимание, а „нарочно!“ е искал преди пенсиониране да издигне паметник на собствените си задни части!
* * * *
Прибрали се една привечер от море в Бригадата леки сили в Созопол „Гогата“, командирът на „другия“ дивизион и нашият началник-щаб, бат’ Нацо „Германеца“ - съвипускници и първи приятели. Не им останали сили да издрапат по баира към домовете си, пък и утре още в зори ще ходят да гонят Михаля и да се отчитат на гостите от Големия щаб. Скапани от умора, допило им се нещо „силно“, ама нали трябва да дават личен пример, нямат си запаси. Помислили си, че аз, като въздържател, не може да нямам скътана бутилка, но точно по това време бях извън поделението. Влезли самосиндикално в стаята ми, намерили каквото търсят направо на бюрото и колко е една бутилка на двама юнаци - докапчили я.
През деня тиловакът бил настанил да нощува при мен химика Койчо от Варна, който утре ще ни проверява. Носел и армаган на тукашен приятел, една бутилка винена ракия, настоена със сто билки и имал намерение след проверката да го навести, и да го зарадва. Оставил бутилката на бюрото ми и се запилял някъде из града.
На другия ден настана времето на голямото споглеждане. Двамата достове, като се усетили колко е специална ракията, ме гледат гузно, но чакат аз да изокам. Бате Койчо пък ме гледа накриво и нищо не казва, но се усеща, че се кани и той да изока на лошо.
Ето така се зараждат у хората дисидентските настроения!
ЯНЧО БАКАЛОВ
* * * *
Прибрали се една привечер от море в Бригадата леки сили в Созопол „Гогата“, командирът на „другия“ дивизион и нашият началник-щаб, бат’ Нацо „Германеца“ - съвипускници и първи приятели. Не им останали сили да издрапат по баира към домовете си, пък и утре още в зори ще ходят да гонят Михаля и да се отчитат на гостите от Големия щаб. Скапани от умора, допило им се нещо „силно“, ама нали трябва да дават личен пример, нямат си запаси. Помислили си, че аз, като въздържател, не може да нямам скътана бутилка, но точно по това време бях извън поделението. Влезли самосиндикално в стаята ми, намерили каквото търсят направо на бюрото и колко е една бутилка на двама юнаци - докапчили я.
През деня тиловакът бил настанил да нощува при мен химика Койчо от Варна, който утре ще ни проверява. Носел и армаган на тукашен приятел, една бутилка винена ракия, настоена със сто билки и имал намерение след проверката да го навести, и да го зарадва. Оставил бутилката на бюрото ми и се запилял някъде из града.
На другия ден настана времето на голямото споглеждане. Двамата достове, като се усетили колко е специална ракията, ме гледат гузно, но чакат аз да изокам. Бате Койчо пък ме гледа накриво и нищо не казва, но се усеща, че се кани и той да изока на лошо.
Ето така се зараждат у хората дисидентските настроения!
ЯНЧО БАКАЛОВ