ОДИТ
Гладно око лошо гледало – ами жадно?
Батальонът в Кресна е „накрит” от голяма комисия проверяващи (одит) от София. Не от КСВ-то (командването на Сухопътните войски – бел. авт.), а от най-голямото „добрутро”. По обичая, местните сили за логистична подкрепа стартират операция по намазване на очите, защото гладно око лошо гледало.
Полковник Крачолов от Главното политическо управление на войската между другото трябва да провери как е организиран гарнизонният стол, прикухненските стопанства, поевтиняването на храната и т.н. – за скромния живот в малкия гарнизон тези неща от бита никак не са за пренебрегване. Влязъл е в стола доста преди времето за обяд и там го посреща Управителят – ама как се случило, точно в деня за проверката той да е рожденик и имал на сърце да почерпи. (Всеки уважаващ себе си управител на гарнизонен стол има в резерв по два-три рождени и още толкова именни дни – за всеки случай). Ако разреши голямото началство, на обяд тихомълком ще сервират за негово здраве и от местната гордост, бялото вино „Керацуда”, налято в тъмни дамаджани от по три литра, защото като се изложи на слънчевата светлина и за час-два си променя цвета. То по това може и да се познае, че е истинско, а не вулгарно „винпромско” менте.
– Какво вино, Вие чувате ли се какво говорите? Не знаете ли заповедта на Министъра? Остава и ние да започнем да даваме пример, как се алкохолизират военнослужещите по гарнизоните. Да не съм Ви чул
Гладно око лошо гледало – ами жадно?
Батальонът в Кресна е „накрит” от голяма комисия проверяващи (одит) от София. Не от КСВ-то (командването на Сухопътните войски – бел. авт.), а от най-голямото „добрутро”. По обичая, местните сили за логистична подкрепа стартират операция по намазване на очите, защото гладно око лошо гледало.
Полковник Крачолов от Главното политическо управление на войската между другото трябва да провери как е организиран гарнизонният стол, прикухненските стопанства, поевтиняването на храната и т.н. – за скромния живот в малкия гарнизон тези неща от бита никак не са за пренебрегване. Влязъл е в стола доста преди времето за обяд и там го посреща Управителят – ама как се случило, точно в деня за проверката той да е рожденик и имал на сърце да почерпи. (Всеки уважаващ себе си управител на гарнизонен стол има в резерв по два-три рождени и още толкова именни дни – за всеки случай). Ако разреши голямото началство, на обяд тихомълком ще сервират за негово здраве и от местната гордост, бялото вино „Керацуда”, налято в тъмни дамаджани от по три литра, защото като се изложи на слънчевата светлина и за час-два си променя цвета. То по това може и да се познае, че е истинско, а не вулгарно „винпромско” менте.
– Какво вино, Вие чувате ли се какво говорите? Не знаете ли заповедта на Министъра? Остава и ние да започнем да даваме пример, как се алкохолизират военнослужещите по гарнизоните. Да не съм Ви чул
повече!
Управителят сконфузено си прибира дамаджанката и гледа към полковника с невярващи очи - този динозавър откъде го изкопаха такъв смотан?
Готвачът лично носи на Крачолов да опита менюто за обяда - агнешка дроб-чорба, чушки „бюрек” в доматен сос, пиле в палачинка, овчарска салата с шунка, кашкавал, гъби и гръцка маслина, козя пастърма, свинско бонфиле на жар от дървени въглища..., плюс крем-карамел с продукти от прикухненското стопанство на батальона и бял хляб от гарнизонната фурна, какъвто в София няма да видите никога вече.
Полковникът опитва наред, старае се да не пропусне нещо, а и не може, защото всичко е вкусно като мамина гозба.
- Я, какво вино казахте, че сте донесли, я налейте тука във водната чаша, да го видим и него колко струва!
Управителят чак светва от кеф - че кой нормален българин може да устои на хубавото вино при тази тежка маса! Налива му внимателно от дамаджанката и чака отзиви. Крачолов отпива, примлясква доволен, пак отпива - изпива си чашата до дъно и тежко става от масата.
- Да... И това, дето го предложихте за виното, да не съм го чул повече! Ние ако не дадем пример, кой тогава?
Управителят гледа.
Казват, че дори по времето, когато командващ на Флота бил адмирал Добрев (Странджата), са правили опити за решителна борба със злоупотребата с алкохол. И разбира се, по примера на „съветските другари”.
Тръгнали „нашите” на ескадра в Средиземно море през Севастопол, тази година домакини са „другарите”. Поканили ги на гости за обяд на борда на тяхно БПК (голям кораб - голямо нещо). Събрали се българските офицери на юта, всеки от домакините си взел под ръка „напарника” и потеглят по дългия тамбур към каюткомпания, където е сервиран обядът. Пътьом всеки от „другарите” вмъква колегата си от България в своята каюта, да си измие ръцете и там „ударят” по 150 грама разреден спирт на екс. Като влезли в каюткомпания, бузките им вече били зачервени от ичкията и можели да гледат съвсем спокойно на каните с блудкав „портокалов” сок на масата, наместо вино. На централните места седят един до друг, кисели-прокиснали, двама адмирали - нашият и техният, и преглъщат кюфтетата на сухо като щрауси в тундра. Всички останали жулят жълтия бучиниш от каните като да е „Радебергер” и все по-весели стават.
Вярно ли е, не е ли - аз май не го вярвам, баш пък за Странджата...
Р.S.
Батареята ни е построена за сутрешен развод, зад нас е старши сержант „Гестапото” - не човек, а добруджанец и наша ”майка” по служба.
Батарейният чете министерска заповед №... „В изпълнение на... и във връзка със..., за постигане на още по-високи „тинтири-минтири”, заповядвам: Категорично се забранява употребата на алкохол...”
- Мама му стара, досега разрешена ли е била, употребата..., аз къде съм дрямал? - диви се Гестапото не на шега.
Управителят сконфузено си прибира дамаджанката и гледа към полковника с невярващи очи - този динозавър откъде го изкопаха такъв смотан?
Готвачът лично носи на Крачолов да опита менюто за обяда - агнешка дроб-чорба, чушки „бюрек” в доматен сос, пиле в палачинка, овчарска салата с шунка, кашкавал, гъби и гръцка маслина, козя пастърма, свинско бонфиле на жар от дървени въглища..., плюс крем-карамел с продукти от прикухненското стопанство на батальона и бял хляб от гарнизонната фурна, какъвто в София няма да видите никога вече.
Полковникът опитва наред, старае се да не пропусне нещо, а и не може, защото всичко е вкусно като мамина гозба.
- Я, какво вино казахте, че сте донесли, я налейте тука във водната чаша, да го видим и него колко струва!
Управителят чак светва от кеф - че кой нормален българин може да устои на хубавото вино при тази тежка маса! Налива му внимателно от дамаджанката и чака отзиви. Крачолов отпива, примлясква доволен, пак отпива - изпива си чашата до дъно и тежко става от масата.
- Да... И това, дето го предложихте за виното, да не съм го чул повече! Ние ако не дадем пример, кой тогава?
Управителят гледа.
Казват, че дори по времето, когато командващ на Флота бил адмирал Добрев (Странджата), са правили опити за решителна борба със злоупотребата с алкохол. И разбира се, по примера на „съветските другари”.
Тръгнали „нашите” на ескадра в Средиземно море през Севастопол, тази година домакини са „другарите”. Поканили ги на гости за обяд на борда на тяхно БПК (голям кораб - голямо нещо). Събрали се българските офицери на юта, всеки от домакините си взел под ръка „напарника” и потеглят по дългия тамбур към каюткомпания, където е сервиран обядът. Пътьом всеки от „другарите” вмъква колегата си от България в своята каюта, да си измие ръцете и там „ударят” по 150 грама разреден спирт на екс. Като влезли в каюткомпания, бузките им вече били зачервени от ичкията и можели да гледат съвсем спокойно на каните с блудкав „портокалов” сок на масата, наместо вино. На централните места седят един до друг, кисели-прокиснали, двама адмирали - нашият и техният, и преглъщат кюфтетата на сухо като щрауси в тундра. Всички останали жулят жълтия бучиниш от каните като да е „Радебергер” и все по-весели стават.
Вярно ли е, не е ли - аз май не го вярвам, баш пък за Странджата...
Р.S.
Батареята ни е построена за сутрешен развод, зад нас е старши сержант „Гестапото” - не човек, а добруджанец и наша ”майка” по служба.
Батарейният чете министерска заповед №... „В изпълнение на... и във връзка със..., за постигане на още по-високи „тинтири-минтири”, заповядвам: Категорично се забранява употребата на алкохол...”
- Мама му стара, досега разрешена ли е била, употребата..., аз къде съм дрямал? - диви се Гестапото не на шега.