СПОМЕНИ ЗА ДЕСАНТ
Добрата стара Полша се гънеше под здравата хватка на генерал Ярузелски и напъните на „Солидарност”, и можа да изпрати на оперативно-стратегическото учение „Щит`82” само шепа въздушни десантчици. Но все пак се отчете пред „съюзниците” с тези напети руси момчета с кокетни червени барети и с пистолети като детски играчки на кръста. Другите „дружески армии” се отсрамиха кой с каквото Бог дал. Гърмя се здраво и се дрънкаха вериги за страх и ужас на ИмпериализЪма (къде ни е бил умът да знаем, че той вече си бил опекъл работата)! Кавалерът на ордена на Британската империя Чаушеску пак се направи на ощипан и не изпрати никого. И ето ти тебе, от Обединения Черноморски флот (на Варшавския договор) пак останахме ние и моряците от Севастопол да бием
Добрата стара Полша се гънеше под здравата хватка на генерал Ярузелски и напъните на „Солидарност”, и можа да изпрати на оперативно-стратегическото учение „Щит`82” само шепа въздушни десантчици. Но все пак се отчете пред „съюзниците” с тези напети руси момчета с кокетни червени барети и с пистолети като детски играчки на кръста. Другите „дружески армии” се отсрамиха кой с каквото Бог дал. Гърмя се здраво и се дрънкаха вериги за страх и ужас на ИмпериализЪма (къде ни е бил умът да знаем, че той вече си бил опекъл работата)! Кавалерът на ордена на Британската империя Чаушеску пак се направи на ощипан и не изпрати никого. И ето ти тебе, от Обединения Черноморски флот (на Варшавския договор) пак останахме ние и моряците от Севастопол да бием
тъпана.
Славните флотски сили трябваше с дружни усилия да стоварят внушителен десант нейде в подножието на Странджа планина и да вдигнат такава пушилка, та чак партийното ни ръководство да ги хареса и да ги потупа по рамото. За целта се сформира предвидената (предполагам) в мобилизационните планове бригада от десантни кораби, руснаците и те добавиха десетина от техните единици и ето ти тебе буюк дунанма за чудо и приказ! В продължение на един месец нашите момчета стъргаха по пясъка на северното Черноморие дъната на над 20 десантни съда, натоварени с мобилизирани кашици от полка в Георги Трайков (Долен чифлик).
Цял един дивизион на военновременната бригада беше комплектуван само от запасняци - всичките моряци, плюс състава на десанта. През този месец моя милост, заедно с глутница млади хунвейбини препускахме като луди да уредим събранията, концертите, спонтанните срещи с трудовите колективи, младежките балове, тържествените зари, културния отдих, ежедневните доставки, пaрата за свирката, свирката за пaрата, групите за естествен ентусиазъм, високия младежки дух и всенародната радост в името и за славата! Малко преди натоварването на десанта някой в Големия щаб се сетил, че на повече от половината кораби и офицерите са запасняци, и какво ли става там, и дали да не командироваме по един кадрови офицер на кораб, който да осигури образцовия ред по време на Стоварването. Речено - сторено. И ето ме, барабар Петко с мъжете (Петко беше на друг кораб) на борда на десантен кораб № 7ххх.
Малко преди да заемем местата си в района на В.....ненското езеро, Спецът ни обърна внимание НЕПРЕМЕННО да проверим, да не би да има нещо в стволовете на корабните пушкала и някой невъзпитан дисидент да гръмне право към официалната трибуна. (Тогава чак разбрахме, че целта на десанта е да дефилираме като аслани пред Официалната Трибуна). Дадохме му дума, че животът на скъпите ни ръководители ще бъде опазен от нашите решителни действия - и тръгнахме.
На кораба - като сред природата. Водени от суровия принцип на Дарвин, морските тела (между тях и командир, и помощник-командир, и механик - капитан-лейтенанти и моряци от гражданския флот до ушите) събрали кашимерията и им споделили, че трябва да се хранят със запаса си от консерви и да спят в БТР-ите. Но! Ако обещаят да поемат всички райони за приборка, чистят ги по три пъти на ден без да мъркат, ще ги зачислят на котлова храна и ще им разрешат да спят в резервния кубрик (де да знаят, завалиите, че той е специално за тях предназначен). И даже ще им осигурят шалтета да подложат под славните си телеса. И всичко това извършено спокойно, акуратно, с най-голяма прецизност и финес, и без никакви ексцесии, точ в точ като в „Пустинна буря”.
Пристигам аз точно преди обяда и съзирам още от борда на катера как едни момченца със зелени дрешки усърдно бият стирки по палубата и жив матрос не се мярка, та да им пречи. Малко по-късничко намирам и матроското тяло, налепени като мухи на масата в офицерска каюткомпания, нахранени, доволни, обичащи военната служба и готови с чувство за изпълнен дълг да се заемат с „адмиралския час”. При това благородно допуснали и командира на взвода, един пухкав младши лейтенат о.з., и той да се нахрани заедно с тях. Редът е свято нещо и което Бог е наредил, аз реших да не го развалям, и то точно два дни преди Десанта.
Вървят последни приготовления, командирите проиграват отделните епизоди, вижда се колко много работа е свършена, как наистина момчетата са готови да се раздадат до край и всичко да завърши както подобава. Механик-водачите слушат за последен път как не бива да бързат да дават ход преди клапата на носа да се е ударила в пясъка и т.н. Останалата кашимерия се подхилква доволна, защото водачите ще се потят, а те ще си стоят тихичко, ще държат автоматите между коленете, ще се повозят 4-5 километра и толкоз! Тук аз се сещам, че целият световен флот се държи на вода благодарение на две велики сили - закона на Архимед и на Хумора. И да не остане само старият грък впрегнат в работа, викам двама-трима охранени запасняци и споделям конфиденциално, че има кардинална промяна в плановете, ще се заснеме филм, затова веднага щом БТР-ите стъпят на пясъка и те ще трябва да изхвръкнат навън, и с хвърляне на граната и вик „Ура”, пред очите на смаяните оператори ще трябва като елени да пробягат тези 5 километра баир, и то на един дъх. И да внимават, защото ако не се получи, ще има команда „Репетовай”! Толкова дълга и толкова убедителна тирада те не са чували има-няма две петилетки, и за това вземат, че повярват! И отиде се не видя настъпателният дух на родната Кашимерия, и иди го вдигай, след такова тежко падение!
И дойде денят! По-скоро, дойде нощта, защото по всички правила на военното изкуство извършваме прехода нощем, скритно и аха-аха да изненадаме коварния враг, който се е окопал някъде в гъсталаците над бухта Червенка. Кадровият корабен дивизион се е подредил като по конец, равнение, дистанция, скорост, радиомълчание - ДЕСО (десантен отряд - бел. ред.) като от учебник. След тях сме ние, момчетата от запаса. Командирите на кораби, като печени моряци от търговския флот, са научени да плават при най-строги мерки за безопасност, и иди ги накарай да съблюдават местата си в ордера. Всеки се пази от предния, гледа да избяга по-далеч от съседа и се чуди как да се откачи от този навлек зад него. На големия обхват на локацията се вижда една правилна фигура от отметки напред по курса и зад тях едно стадо от уплашени сърни, които вкупом вървят към своята Голгота.
Руснаците са се постарали много да впечатлят Официалната трибуна, къмпинг „Градина” е овладян от малък въздушен десант, след това на брега излизат кораби на въздушни възглавници, които изплюват на пясъка по едно чевръсто танкче. На хоризонта се вижда противолодъчният крейсер „Москва”, от палубата му се издигат ЯК-ове с вертикало излитане и се „бият” като лъвове за честа на морската авиация! По брега, от към страната на Созопол, се е събрал половината Бургаски окръг и се радват, радват се от сърце на това чудо невиждано!
Следва първата и втората вълни на Севастополци, които от подходящата дистанция накриват няколкото закотвени стари германски баржи с огън от многостволните си установки. Баржойките са натъпкани с взрив и само един снаряд им трябва, за да изпълнят кръгозора на Голямото Добрутро от трибуната с огън и жупел. Тонове вода се издигат към небето и скриват от погледите горките ветеранки. След това водата пада и пред смаяните окуляри на благородната публика гордите немски бабички изплуват като същи птици Феникс! Ето че отмина и втората вълна, следват нашите сили и няма да има кой да им види сметката на пустите мишени! И чак тогава му светна на оня, дето са му дали да борави с Пулта, че трябва да натисне копчето, и ето ти тебе чудо-взрив, и старите баржи се разлетяват на всички страни (разрушени, но неуязвени в столетната си гордост).
Задава се третата вълна, всички ЕДНОВРЕМЕННО достигат до брега, отварят ЕДНОВРЕМЕННО клапите, машините като на парад ЕДНОВРЕМЕННО запрашват по прокараните пътеки към баира, генералитетът изпада в екстаз, Трибуната тръпне от възторг, „хепиендът” е осигурен. (Това, едновременното, е отработвано дълго време под личното ръководство на Генералния щаб, особено едновременното отхождане от района на десанта - лакирано, в синхрон, всички ЕДНОВРЕМЕННО с „най-малък назад” се завъртат като балерини през десен борд, изчакват да се подравнят, и пак ЕДНОВРЕМЕННО отпрашват към открито море, за да се натоварят отново от чакащите ги транспорти.! За какво е това препиране и как така ще бързат да се измъкнат от обсега на стрелбата на бреговите части - трябва ЕДНОВРЕМЕННО, гледат ви от Трибуната!)
Един разгорещен командир на кораб от „четвъртата” вълна се врязва с голяма скорост и излиза чак до мидела на пясъка, обърква играта с баласта - кое беше „на носа”, кое „на кърмата” и след като се е отървал от горките мотострелковаци, остава да се валя в прибоя като ранен хипопотам. И тогава да видите каква реч, в режим „телефония” и без кодово-разговорна таблица, му дръпва военновременният комбриг капитан Т..ш..в! Същи Чапаев пред редиците на Капелевци, но с по-страховит мустак! И „под съд”, и за майка му се произнесе колко пъти, и за други близки нему лица, и целият учебник по зоология, настолна книга на фабрично-заводските училища в нечерноземието, беше пуснат в обръщение...
Де гиди млади години, колко се бързо минахте!? И бели ли бяха гълъбите, черни ли? Иди, че знай!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Славните флотски сили трябваше с дружни усилия да стоварят внушителен десант нейде в подножието на Странджа планина и да вдигнат такава пушилка, та чак партийното ни ръководство да ги хареса и да ги потупа по рамото. За целта се сформира предвидената (предполагам) в мобилизационните планове бригада от десантни кораби, руснаците и те добавиха десетина от техните единици и ето ти тебе буюк дунанма за чудо и приказ! В продължение на един месец нашите момчета стъргаха по пясъка на северното Черноморие дъната на над 20 десантни съда, натоварени с мобилизирани кашици от полка в Георги Трайков (Долен чифлик).
Цял един дивизион на военновременната бригада беше комплектуван само от запасняци - всичките моряци, плюс състава на десанта. През този месец моя милост, заедно с глутница млади хунвейбини препускахме като луди да уредим събранията, концертите, спонтанните срещи с трудовите колективи, младежките балове, тържествените зари, културния отдих, ежедневните доставки, пaрата за свирката, свирката за пaрата, групите за естествен ентусиазъм, високия младежки дух и всенародната радост в името и за славата! Малко преди натоварването на десанта някой в Големия щаб се сетил, че на повече от половината кораби и офицерите са запасняци, и какво ли става там, и дали да не командироваме по един кадрови офицер на кораб, който да осигури образцовия ред по време на Стоварването. Речено - сторено. И ето ме, барабар Петко с мъжете (Петко беше на друг кораб) на борда на десантен кораб № 7ххх.
Малко преди да заемем местата си в района на В.....ненското езеро, Спецът ни обърна внимание НЕПРЕМЕННО да проверим, да не би да има нещо в стволовете на корабните пушкала и някой невъзпитан дисидент да гръмне право към официалната трибуна. (Тогава чак разбрахме, че целта на десанта е да дефилираме като аслани пред Официалната Трибуна). Дадохме му дума, че животът на скъпите ни ръководители ще бъде опазен от нашите решителни действия - и тръгнахме.
На кораба - като сред природата. Водени от суровия принцип на Дарвин, морските тела (между тях и командир, и помощник-командир, и механик - капитан-лейтенанти и моряци от гражданския флот до ушите) събрали кашимерията и им споделили, че трябва да се хранят със запаса си от консерви и да спят в БТР-ите. Но! Ако обещаят да поемат всички райони за приборка, чистят ги по три пъти на ден без да мъркат, ще ги зачислят на котлова храна и ще им разрешат да спят в резервния кубрик (де да знаят, завалиите, че той е специално за тях предназначен). И даже ще им осигурят шалтета да подложат под славните си телеса. И всичко това извършено спокойно, акуратно, с най-голяма прецизност и финес, и без никакви ексцесии, точ в точ като в „Пустинна буря”.
Пристигам аз точно преди обяда и съзирам още от борда на катера как едни момченца със зелени дрешки усърдно бият стирки по палубата и жив матрос не се мярка, та да им пречи. Малко по-късничко намирам и матроското тяло, налепени като мухи на масата в офицерска каюткомпания, нахранени, доволни, обичащи военната служба и готови с чувство за изпълнен дълг да се заемат с „адмиралския час”. При това благородно допуснали и командира на взвода, един пухкав младши лейтенат о.з., и той да се нахрани заедно с тях. Редът е свято нещо и което Бог е наредил, аз реших да не го развалям, и то точно два дни преди Десанта.
Вървят последни приготовления, командирите проиграват отделните епизоди, вижда се колко много работа е свършена, как наистина момчетата са готови да се раздадат до край и всичко да завърши както подобава. Механик-водачите слушат за последен път как не бива да бързат да дават ход преди клапата на носа да се е ударила в пясъка и т.н. Останалата кашимерия се подхилква доволна, защото водачите ще се потят, а те ще си стоят тихичко, ще държат автоматите между коленете, ще се повозят 4-5 километра и толкоз! Тук аз се сещам, че целият световен флот се държи на вода благодарение на две велики сили - закона на Архимед и на Хумора. И да не остане само старият грък впрегнат в работа, викам двама-трима охранени запасняци и споделям конфиденциално, че има кардинална промяна в плановете, ще се заснеме филм, затова веднага щом БТР-ите стъпят на пясъка и те ще трябва да изхвръкнат навън, и с хвърляне на граната и вик „Ура”, пред очите на смаяните оператори ще трябва като елени да пробягат тези 5 километра баир, и то на един дъх. И да внимават, защото ако не се получи, ще има команда „Репетовай”! Толкова дълга и толкова убедителна тирада те не са чували има-няма две петилетки, и за това вземат, че повярват! И отиде се не видя настъпателният дух на родната Кашимерия, и иди го вдигай, след такова тежко падение!
И дойде денят! По-скоро, дойде нощта, защото по всички правила на военното изкуство извършваме прехода нощем, скритно и аха-аха да изненадаме коварния враг, който се е окопал някъде в гъсталаците над бухта Червенка. Кадровият корабен дивизион се е подредил като по конец, равнение, дистанция, скорост, радиомълчание - ДЕСО (десантен отряд - бел. ред.) като от учебник. След тях сме ние, момчетата от запаса. Командирите на кораби, като печени моряци от търговския флот, са научени да плават при най-строги мерки за безопасност, и иди ги накарай да съблюдават местата си в ордера. Всеки се пази от предния, гледа да избяга по-далеч от съседа и се чуди как да се откачи от този навлек зад него. На големия обхват на локацията се вижда една правилна фигура от отметки напред по курса и зад тях едно стадо от уплашени сърни, които вкупом вървят към своята Голгота.
Руснаците са се постарали много да впечатлят Официалната трибуна, къмпинг „Градина” е овладян от малък въздушен десант, след това на брега излизат кораби на въздушни възглавници, които изплюват на пясъка по едно чевръсто танкче. На хоризонта се вижда противолодъчният крейсер „Москва”, от палубата му се издигат ЯК-ове с вертикало излитане и се „бият” като лъвове за честа на морската авиация! По брега, от към страната на Созопол, се е събрал половината Бургаски окръг и се радват, радват се от сърце на това чудо невиждано!
Следва първата и втората вълни на Севастополци, които от подходящата дистанция накриват няколкото закотвени стари германски баржи с огън от многостволните си установки. Баржойките са натъпкани с взрив и само един снаряд им трябва, за да изпълнят кръгозора на Голямото Добрутро от трибуната с огън и жупел. Тонове вода се издигат към небето и скриват от погледите горките ветеранки. След това водата пада и пред смаяните окуляри на благородната публика гордите немски бабички изплуват като същи птици Феникс! Ето че отмина и втората вълна, следват нашите сили и няма да има кой да им види сметката на пустите мишени! И чак тогава му светна на оня, дето са му дали да борави с Пулта, че трябва да натисне копчето, и ето ти тебе чудо-взрив, и старите баржи се разлетяват на всички страни (разрушени, но неуязвени в столетната си гордост).
Задава се третата вълна, всички ЕДНОВРЕМЕННО достигат до брега, отварят ЕДНОВРЕМЕННО клапите, машините като на парад ЕДНОВРЕМЕННО запрашват по прокараните пътеки към баира, генералитетът изпада в екстаз, Трибуната тръпне от възторг, „хепиендът” е осигурен. (Това, едновременното, е отработвано дълго време под личното ръководство на Генералния щаб, особено едновременното отхождане от района на десанта - лакирано, в синхрон, всички ЕДНОВРЕМЕННО с „най-малък назад” се завъртат като балерини през десен борд, изчакват да се подравнят, и пак ЕДНОВРЕМЕННО отпрашват към открито море, за да се натоварят отново от чакащите ги транспорти.! За какво е това препиране и как така ще бързат да се измъкнат от обсега на стрелбата на бреговите части - трябва ЕДНОВРЕМЕННО, гледат ви от Трибуната!)
Един разгорещен командир на кораб от „четвъртата” вълна се врязва с голяма скорост и излиза чак до мидела на пясъка, обърква играта с баласта - кое беше „на носа”, кое „на кърмата” и след като се е отървал от горките мотострелковаци, остава да се валя в прибоя като ранен хипопотам. И тогава да видите каква реч, в режим „телефония” и без кодово-разговорна таблица, му дръпва военновременният комбриг капитан Т..ш..в! Същи Чапаев пред редиците на Капелевци, но с по-страховит мустак! И „под съд”, и за майка му се произнесе колко пъти, и за други близки нему лица, и целият учебник по зоология, настолна книга на фабрично-заводските училища в нечерноземието, беше пуснат в обръщение...
Де гиди млади години, колко се бързо минахте!? И бели ли бяха гълъбите, черни ли? Иди, че знай!
ЯНЧО БАКАЛОВ
