ФЛОТСКИ ОТГРИЗКИ
* * * *
На нашето производство заедно с лейтенантските пагони, Драго Кънчев получи и ключове за апартамент в селището Атия (не само той). Накамарил се с куфари и отишъл да се нанася на новото място (добре че не е взели жена си). Пробвал да си отключи вратата, но ключът нещо заяжда. И ето ти изненада – вратата се отворила отвътре, а насреща му – механикът Петър „Мичмана“.
– Младо, ти да не им повярва за ключовете? – охладил му той новодомския ентусиазъм – Я иди сега да се нанесеш на кораба, пък то после ще ти мине!
* * * *
Новата учебна година във флота е на прага и младата кръв плюнчи моливи да дава комсомолски обещания за “Социалистическото съревнование” – кой какви големи геройства ще извърши, в чест и за слава. Мичман Мазнев е на служба от десет години, но още е в младежка възраст. Батарейният му е дал бланките с обещанията от минали години, той чете отнесен и си мърмори под нос. С всеки нов лист мърморенето му се усилва и започва да се чува по-отчетливо.
– Бах ма-а му и бойна готовност, бах ма-а им и нормативи! Че аз всяка година съм ги съкращавал с петнайсет процента! За десет години – кое време сме сега?
* * * *
Слушателите във военноморската академия в Санкт Петербург (тогава Ленинград) „играят” грандиозно учение на карта, нанесената на нея „обстановка” заема площ колкото половин волейболно игрище. Испанеца, запъхтян, със запретнати ръкави, се е пльоснал на колене върху Северно море, търбухът му затиснал почти цялата Мурманска област, реди в таблици с цветен молив корабчета и страшни ракетни подводници, а чубът му се развява като на хан Крум срещу Златната врата. Германците (колегите от ГДР) са го зяпнали с респект, както някога дядо им Карл V е гледал шашнат прабългарите при маркирането на общата им граница. Да се знае!
ЯНЧО БАКАЛОВ
* * * *
На нашето производство заедно с лейтенантските пагони, Драго Кънчев получи и ключове за апартамент в селището Атия (не само той). Накамарил се с куфари и отишъл да се нанася на новото място (добре че не е взели жена си). Пробвал да си отключи вратата, но ключът нещо заяжда. И ето ти изненада – вратата се отворила отвътре, а насреща му – механикът Петър „Мичмана“.
– Младо, ти да не им повярва за ключовете? – охладил му той новодомския ентусиазъм – Я иди сега да се нанесеш на кораба, пък то после ще ти мине!
* * * *
Новата учебна година във флота е на прага и младата кръв плюнчи моливи да дава комсомолски обещания за “Социалистическото съревнование” – кой какви големи геройства ще извърши, в чест и за слава. Мичман Мазнев е на служба от десет години, но още е в младежка възраст. Батарейният му е дал бланките с обещанията от минали години, той чете отнесен и си мърмори под нос. С всеки нов лист мърморенето му се усилва и започва да се чува по-отчетливо.
– Бах ма-а му и бойна готовност, бах ма-а им и нормативи! Че аз всяка година съм ги съкращавал с петнайсет процента! За десет години – кое време сме сега?
* * * *
Слушателите във военноморската академия в Санкт Петербург (тогава Ленинград) „играят” грандиозно учение на карта, нанесената на нея „обстановка” заема площ колкото половин волейболно игрище. Испанеца, запъхтян, със запретнати ръкави, се е пльоснал на колене върху Северно море, търбухът му затиснал почти цялата Мурманска област, реди в таблици с цветен молив корабчета и страшни ракетни подводници, а чубът му се развява като на хан Крум срещу Златната врата. Германците (колегите от ГДР) са го зяпнали с респект, както някога дядо им Карл V е гледал шашнат прабългарите при маркирането на общата им граница. Да се знае!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Стражеви кораб „Смели”, на който Испанеца бе командир, преди да замине да се изучава във военноморската академия.
