УТОЧНЕНИЕ ЗА АВТОРСКАТА РУБРИКА “КРАНЦИ ОТ ЛЕВИЯ И ДЕСНИЯ БОРД”
Уважаеми господин главен редактор на „Морски вестник”, повече от половин година рубриката с „Кранците” диша с пълни гърди, благодарение и на Вашата подкрепа. Получавам отзиви за нея от читатели, най-често благоприятни. Един уважаван наш колега дори ми направи супер комплимент – „величаят те за българския Покровский”. По този повод искам да уточня:
С творчеството на Александър Покровский („Расстрелять” и др.) се запознах след като в рубриката ми вече имаше окачени десетки „кранци”. Капитан I ранг от резерва Валентин Димитров първи ми посочи, че е забелязал някаква прилика, даде ми и електронния адрес, където мога да чета.
Първата и най-съществена разлика между нас е, че писателят Покровский демонстрира талант, на който аз мога само благородно да завиждам. Но общото в някои „сюжетни линии” е очевидно (напоследък дори включих негови цитати в скечовете, които публикувам), Разликата също е съществена, защото „нашият материал” е на по-друго цивилизационно ниво. Прототипите на неговите герои говорят с жаргона на крими контингента (както и руските минцове), за разлика от моите. Както сигурно сте забелязали, дори нашият крими контингент, се мъчи да говори на езика на политиците и полицаите (много им прилича). Според мен съществено различие има и в това, че той май съжалява за пропилените години живот във Флота (може би греша) – аз тъпичко се гордея, че съм бил част от него. Аз не само съм бил част от глупостите, които са ставали там – за сътворяването на някои имам и принос. И още, повечето от неговите герои са на светлинни години назад от достойнствата и находчивостта на моите прототипи (знай наших!).
Веднъж мичман Гърков, още в ергенските си години, забърсал една кокона от Созополските и след солидна почерпка двамата се усамотили на зелена поляна над къмпинг „Златна рибка”. Тъкмо на най-интересното, Гърка усетил, че в тревата под тях пролазила змия. Скочил както е неглиже и без да издаде звук, вдигнал най-близко лежащия камък и го насочил към главата на коконата (да я спаси!). Тя изпищяла от ужас (какво ли й е минало през ума на горката жена) станала и хукнала да бяга като самодива без бяла премяна нагоре по баира. Хукнал на друга страна с подскоци и един катър, който те не били забелязали, а той да бил зачукан тук на дълго въже да пасе, и нашите пияни сладури се галели точно върху въжето.
Това е мъж, от нашите, няма крясъци, няма истерии и „мат”– въоръжен и решителен, при това на шест коняка, и се грижи за жената, а не тя да го влачи по сокаците на летни кънки!
На приложените снимки можете да видите писателя Александър Михайлович Покровский по голи цици (снимката под № 1 е от официалния му сайт). По същото време курсант Янчо Бакалов (снимка № 2) лежи под тежестта на науката как се пишат хумористични разкази. На третата снимка (№ 3) ясно се вижда, че явното превъзходство в бицепси е за родния ни флот.
След като сте разгледали снимковия материал, бих приел по-благосклонно работно определение „Покровский е нещо като руския Янчо”.
ЯНЧО БАКАЛОВ
Уважаеми господин главен редактор на „Морски вестник”, повече от половин година рубриката с „Кранците” диша с пълни гърди, благодарение и на Вашата подкрепа. Получавам отзиви за нея от читатели, най-често благоприятни. Един уважаван наш колега дори ми направи супер комплимент – „величаят те за българския Покровский”. По този повод искам да уточня:
С творчеството на Александър Покровский („Расстрелять” и др.) се запознах след като в рубриката ми вече имаше окачени десетки „кранци”. Капитан I ранг от резерва Валентин Димитров първи ми посочи, че е забелязал някаква прилика, даде ми и електронния адрес, където мога да чета.
Първата и най-съществена разлика между нас е, че писателят Покровский демонстрира талант, на който аз мога само благородно да завиждам. Но общото в някои „сюжетни линии” е очевидно (напоследък дори включих негови цитати в скечовете, които публикувам), Разликата също е съществена, защото „нашият материал” е на по-друго цивилизационно ниво. Прототипите на неговите герои говорят с жаргона на крими контингента (както и руските минцове), за разлика от моите. Както сигурно сте забелязали, дори нашият крими контингент, се мъчи да говори на езика на политиците и полицаите (много им прилича). Според мен съществено различие има и в това, че той май съжалява за пропилените години живот във Флота (може би греша) – аз тъпичко се гордея, че съм бил част от него. Аз не само съм бил част от глупостите, които са ставали там – за сътворяването на някои имам и принос. И още, повечето от неговите герои са на светлинни години назад от достойнствата и находчивостта на моите прототипи (знай наших!).
Веднъж мичман Гърков, още в ергенските си години, забърсал една кокона от Созополските и след солидна почерпка двамата се усамотили на зелена поляна над къмпинг „Златна рибка”. Тъкмо на най-интересното, Гърка усетил, че в тревата под тях пролазила змия. Скочил както е неглиже и без да издаде звук, вдигнал най-близко лежащия камък и го насочил към главата на коконата (да я спаси!). Тя изпищяла от ужас (какво ли й е минало през ума на горката жена) станала и хукнала да бяга като самодива без бяла премяна нагоре по баира. Хукнал на друга страна с подскоци и един катър, който те не били забелязали, а той да бил зачукан тук на дълго въже да пасе, и нашите пияни сладури се галели точно върху въжето.
Това е мъж, от нашите, няма крясъци, няма истерии и „мат”– въоръжен и решителен, при това на шест коняка, и се грижи за жената, а не тя да го влачи по сокаците на летни кънки!
На приложените снимки можете да видите писателя Александър Михайлович Покровский по голи цици (снимката под № 1 е от официалния му сайт). По същото време курсант Янчо Бакалов (снимка № 2) лежи под тежестта на науката как се пишат хумористични разкази. На третата снимка (№ 3) ясно се вижда, че явното превъзходство в бицепси е за родния ни флот.
След като сте разгледали снимковия материал, бих приел по-благосклонно работно определение „Покровский е нещо като руския Янчо”.
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимката № 1
Снимката № 2
Снимката № 3