ЛИСТА В СОЛЕНАТА ЛОКВА
„Човекът, който винаги е прав, е рядка находка”
СИРИЛ ПАРКИНСОН
* * *
Имаме упражнение по маневриране на кораба, при Зоро. Събрани сме хора от две учебни групи – към тридесетина калпака. Вече привършваме с дращенето по карти и планшети, и той минава да ни оцени. И се започна с раздаването на оценките:
– Много добре, идеално, отлично, уникално, чудесно, красиво, несравнимо, готино, тежко, потресаващо, фрапантно, изумително, страхотно, разтърсващо, шикарно, непостижимо, блестящо, поразително, талантливо, гениално, убийствено, щедро, супер, кресчендо, безподобно, смайващо, възхитително, феноменално, крещящо...
Другите не ги помня.
* * *
Аз съм лейтенант на два месеца служба и тази нощ съм дежурен по полк. Ще “сдаваме” на военноморска база – Варна батареята на “мехтяга” и чакаме приемчици да дойдат да си я приберат.
Посред нощ ми звъни дежурният старшина от портала, силно притеснен.
– Другарю лейтенант, моля ти се, идвай, че тука един с голяма шапка ни направи на маймуни!
Хуквам нататък да си защитя “маймуните” и пред мен се разкрива живописна гледка. Старшината, с червена лента на ръкава, стои мирно кой знае от кога и не смее да мига. Под светлината на лампата пред КПП-то, на стол тип МНО се е разположил уважаван от всички ни командир, наскоро произведен в звание “контраадмирал” – “Се Моа”-то, в кожен реглан с широко отворена яка, която му закрива пагоните. Mожеш да го познаеш що за птица е само по шапката, едно ветрило към половин декар.
Представям му се, той ми подава меката си ръка на пианист и ми казва с нещо между упрек и отегчение в
„Човекът, който винаги е прав, е рядка находка”
СИРИЛ ПАРКИНСОН
* * *
Имаме упражнение по маневриране на кораба, при Зоро. Събрани сме хора от две учебни групи – към тридесетина калпака. Вече привършваме с дращенето по карти и планшети, и той минава да ни оцени. И се започна с раздаването на оценките:
– Много добре, идеално, отлично, уникално, чудесно, красиво, несравнимо, готино, тежко, потресаващо, фрапантно, изумително, страхотно, разтърсващо, шикарно, непостижимо, блестящо, поразително, талантливо, гениално, убийствено, щедро, супер, кресчендо, безподобно, смайващо, възхитително, феноменално, крещящо...
Другите не ги помня.
* * *
Аз съм лейтенант на два месеца служба и тази нощ съм дежурен по полк. Ще “сдаваме” на военноморска база – Варна батареята на “мехтяга” и чакаме приемчици да дойдат да си я приберат.
Посред нощ ми звъни дежурният старшина от портала, силно притеснен.
– Другарю лейтенант, моля ти се, идвай, че тука един с голяма шапка ни направи на маймуни!
Хуквам нататък да си защитя “маймуните” и пред мен се разкрива живописна гледка. Старшината, с червена лента на ръкава, стои мирно кой знае от кога и не смее да мига. Под светлината на лампата пред КПП-то, на стол тип МНО се е разположил уважаван от всички ни командир, наскоро произведен в звание “контраадмирал” – “Се Моа”-то, в кожен реглан с широко отворена яка, която му закрива пагоните. Mожеш да го познаеш що за птица е само по шапката, едно ветрило към половин декар.
Представям му се, той ми подава меката си ръка на пианист и ми казва с нещо между упрек и отегчение в
„Се Моа”-то (контраадмирал Иван Дончев Николов, мир на праха му!), с характерната му шапка, на Минная стенка в Севастопол. На заден план се виждат двата стражеви кораба (днес фрегати проект 50) „Дръзки” и „Смели” с характерната нагледна агитация при всяко пристигане в тогавашната съветска военноморска база.
„Зоро” (капитан I ранг Василев) умееше да разсмива не само курсантите, но и началниците.
гласа:
- Другарю лейтенант, дежурните лица не познават адмиралите във Флота!
Моите “дежурни лица” от Родните балкани сигурно всеки ден се прескачат с адмирали, баш пък тук, в гората, как да не ги запознаят?
* * *
По линия на Партийната комисия пристигнал сигнал, че капитан III ранг Йосифов (Йоската), командир на отличен екипаж подводничари, имал навика да се запива с хората си - офицери, старшини, както дойде. Отива капитан I ранг Колев (от политотдела) „да провери сигнала” и с дължимото уважение към отличника започва отдалеч. От дума на дума, дошло ред да каже:
- Йосифов, чувам, че се случвало още по обяд да сядате да пиете, и то със старшини, вярно ли е?
- Не е вярно, другарю капитан, и от сутринта сме му засядали - според случая.
* * *
Според живия разказ на популярен в близкото минало писател-сатирик, няколко години след Войната му се случило да пътува в едно купе с легендарния маршал Тимошенко. Адютантът му бил доложил, че писателят е в същия влак и маршалът го поканил на чаша български коняк и сладка приказка.
Като изпили порядъчно количество от еликсира, в съпровод от спомени и размисли, писателят по невнимание изтърсил риторичен въпрос:
- Как можахме да я спечелим тази война!
Последвал потресаващият отговорът на маршала:
- И досега не може да ми го побере главата!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимки: капитан I ранг о.р. ХРИСТО ДИМИТРОВ (ЧОНИ)
- Другарю лейтенант, дежурните лица не познават адмиралите във Флота!
Моите “дежурни лица” от Родните балкани сигурно всеки ден се прескачат с адмирали, баш пък тук, в гората, как да не ги запознаят?
* * *
По линия на Партийната комисия пристигнал сигнал, че капитан III ранг Йосифов (Йоската), командир на отличен екипаж подводничари, имал навика да се запива с хората си - офицери, старшини, както дойде. Отива капитан I ранг Колев (от политотдела) „да провери сигнала” и с дължимото уважение към отличника започва отдалеч. От дума на дума, дошло ред да каже:
- Йосифов, чувам, че се случвало още по обяд да сядате да пиете, и то със старшини, вярно ли е?
- Не е вярно, другарю капитан, и от сутринта сме му засядали - според случая.
* * *
Според живия разказ на популярен в близкото минало писател-сатирик, няколко години след Войната му се случило да пътува в едно купе с легендарния маршал Тимошенко. Адютантът му бил доложил, че писателят е в същия влак и маршалът го поканил на чаша български коняк и сладка приказка.
Като изпили порядъчно количество от еликсира, в съпровод от спомени и размисли, писателят по невнимание изтърсил риторичен въпрос:
- Как можахме да я спечелим тази война!
Последвал потресаващият отговорът на маршала:
- И досега не може да ми го побере главата!
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимки: капитан I ранг о.р. ХРИСТО ДИМИТРОВ (ЧОНИ)