ЗЛОБАРИ
Матю Кънчев от славната 15 рота от още по-славното ни Морско училище е легнал за ремонт в старата Военноморска болница във Варна. Филтърчето му нещо не е наред и ще го продухват цели две седмици. Още на петия ден обаче довтаса обратно и легна в изолатора на училището. Притесняваме се за него, нали е приятел и след вечеря минаваме да го навестим. Оказва се, че бил изписан дисциплинарно. Това пък чудо какво е?
Ето какво било: лежали в една стая шест човека, половината от Строителни войски. Едното от мургавичките момчета го подготвяли за някаква процедура и трябвало да му направят клизма. Санитарката минала да го покани да дойде в манипулационната към 11.00 часа и той пребледнял като конопена торба. Тук Матю се заел да го успокоява и го инструктирал как да действа.
- Като ти напълнят стомаха със сапунена вода, много е важно да не я изтървеш! Трябва ху-у-убаво да престои там, за да може да подейства. Затова, щом се откопчиш от лелята и лягаш под чаршаф. Завиваш се
Матю Кънчев от славната 15 рота от още по-славното ни Морско училище е легнал за ремонт в старата Военноморска болница във Варна. Филтърчето му нещо не е наред и ще го продухват цели две седмици. Още на петия ден обаче довтаса обратно и легна в изолатора на училището. Притесняваме се за него, нали е приятел и след вечеря минаваме да го навестим. Оказва се, че бил изписан дисциплинарно. Това пък чудо какво е?
Ето какво било: лежали в една стая шест човека, половината от Строителни войски. Едното от мургавичките момчета го подготвяли за някаква процедура и трябвало да му направят клизма. Санитарката минала да го покани да дойде в манипулационната към 11.00 часа и той пребледнял като конопена торба. Тук Матю се заел да го успокоява и го инструктирал как да действа.
- Като ти напълнят стомаха със сапунена вода, много е важно да не я изтървеш! Трябва ху-у-убаво да престои там, за да може да подейства. Затова, щом се откопчиш от лелята и лягаш под чаршаф. Завиваш се
Траулер от някогашното ДСО „Океански риболов”, по време на буря в Атлантическия океан. Снимката ни е предоставена от ветерана от Океанския риболов – шеф-механикът Пенчо Стоянов.
през глава, свиваш краката в коленете, да си затоплиш тумбачето и не мърдаш! Ама страшно ти се ходело до кенефа - не мърдаш поне три часа! Иначе ще те спукат да те ръгат отзад с оная писалка с водата!
Оправили го набързо славния военен строител, проснал се в леглото и се завил през глава. Останалите от стаята се изнизали навън (и Матю) и гледали да са по-надалеч, но след двадесет минути целият коридор се изпълнил с врява и воня, карашик. Санитарките търчали с оплескани чаршафи, лекуващият лекар викал като хамалин, а болното момче виело на умряло, осрано до уши.
Ега ти и шегата, за такива работи могат да закрият даже Океанския риболов! И наистина го закриха Океанския риболов, барабар с Матю, ама вече при демокрацията. Новата Военноморска болница остаря, ала от Океанския риболов не остана и помен!
* * *
В учебно време отиваме на селскостопанска бригада, ще събираме кромид лук. След закуска, подредени по взводно (военни-търговци-рибари), се спускаме по западния мост към КПП-то. Отвън ни чакат два „Икаруса”, които ще ни извозят до бойното поле. Откъм корпуса на „пишките” (сиреч механиците) се задават позакъснели и наборите от 25-а курсантска рота - единият автобус е за тях.
Още преди да стигнем портала, старшият на „рибарите” ги освобождава и те с хунски вик ни подминават и се наблъскват в първия автобус. След тях се повличат и търговците - и за миг всички седалки са заети. Нас, както си е редно, взводният ни освобождава от строя чак до портала. Надниквам през втората врата на „Икаруса” и казвам с командирски глас.
- Ние сме за втория автобус, този не е нашия!
Цивилното братство изхвръква като врабци едновременно от четирите врати и с писък се наблъсква във втория автобус. „Ние” влизаме достолепно в първия - и сядаме.
След малко „търговците” се завръщат запъхтени, защото ротният на механиците ги изритал обратно. Победа, „Victory behind us” - кой за каквото учил!...
ЯНЧО БАКАЛОВ
Оправили го набързо славния военен строител, проснал се в леглото и се завил през глава. Останалите от стаята се изнизали навън (и Матю) и гледали да са по-надалеч, но след двадесет минути целият коридор се изпълнил с врява и воня, карашик. Санитарките търчали с оплескани чаршафи, лекуващият лекар викал като хамалин, а болното момче виело на умряло, осрано до уши.
Ега ти и шегата, за такива работи могат да закрият даже Океанския риболов! И наистина го закриха Океанския риболов, барабар с Матю, ама вече при демокрацията. Новата Военноморска болница остаря, ала от Океанския риболов не остана и помен!
* * *
В учебно време отиваме на селскостопанска бригада, ще събираме кромид лук. След закуска, подредени по взводно (военни-търговци-рибари), се спускаме по западния мост към КПП-то. Отвън ни чакат два „Икаруса”, които ще ни извозят до бойното поле. Откъм корпуса на „пишките” (сиреч механиците) се задават позакъснели и наборите от 25-а курсантска рота - единият автобус е за тях.
Още преди да стигнем портала, старшият на „рибарите” ги освобождава и те с хунски вик ни подминават и се наблъскват в първия автобус. След тях се повличат и търговците - и за миг всички седалки са заети. Нас, както си е редно, взводният ни освобождава от строя чак до портала. Надниквам през втората врата на „Икаруса” и казвам с командирски глас.
- Ние сме за втория автобус, този не е нашия!
Цивилното братство изхвръква като врабци едновременно от четирите врати и с писък се наблъсква във втория автобус. „Ние” влизаме достолепно в първия - и сядаме.
След малко „търговците” се завръщат запъхтени, защото ротният на механиците ги изритал обратно. Победа, „Victory behind us” - кой за каквото учил!...
ЯНЧО БАКАЛОВ