На снимка 1: Снимка за спомен от поредната обединена ескадра, авторът е най-вдясно, прав. На снимка 2 можете да го откриете сами.
НА ЕСКАДРА КАТО НА ЕСКАДРА
И тази година ще има „обединена ескадра” в Средиземно море, като е наш ред да бъдем домакини на оперативното съединение. В началото на учебната година бях разписан да работя в щаба, но заместник-командирът на СКР (стражеви кораб – бел. ред.) „Смели” си счупи крака и аз мачкам корабната служба и за него. Годината е 1985, светът вече е повилнял подобаващо и ние не оставаме назад – българските турци „доброволно” си сменят имената, но „кой знае защо” цялата страна се тресе от надигащото се напрежение. И тъй като имаме горчивия спомен от едни събития в Мраморно море, придружени с адмиралски псувни на гагаузки от ГКП (главния команден пункт – бел. ред.) и развъртане на оръдейни башни на входа на Измитския залив, готвим се много внимателно. Командирът на “Смели”, капитан-лейтенант Петър Дулевски, е вече приет за обучение в академия, само трябва да превали ескадрата и слиза. Трябва ли да казвам как треперим и ние с него да не „сгафим” в последния момент, щото власите ...
„Матроското тяло” е като барут, тук проблеми няма да има. Старшите мичмани тихо мрънкат, че ги местят от каютите им, защото на ескадра корабът натежава от „външни” хора. Например, с нас ще дойде подполковник от Оперативно управление на ГЩ, да видел, както се шегува, на живо точките, по които „нанасял удари” на картите.
Ние участваме с двата СКР-а и военния транспорт на Военноморска база Бургас. „Руснаците” са с две новички кукли - СКР-и, с параметри на есминец и голям военен транспорт. Вече са базирани при нас (на рейда), готвим първите съвместни учения в Черно море, вървят „летучките” (новият Биг Брадър им вика „планиращи конференции” и „брифинги”). Набързо прецапваме подготвителната черноморска част, в Бургас адмирал Иван Добрев ни дръпва една реч за
И тази година ще има „обединена ескадра” в Средиземно море, като е наш ред да бъдем домакини на оперативното съединение. В началото на учебната година бях разписан да работя в щаба, но заместник-командирът на СКР (стражеви кораб – бел. ред.) „Смели” си счупи крака и аз мачкам корабната служба и за него. Годината е 1985, светът вече е повилнял подобаващо и ние не оставаме назад – българските турци „доброволно” си сменят имената, но „кой знае защо” цялата страна се тресе от надигащото се напрежение. И тъй като имаме горчивия спомен от едни събития в Мраморно море, придружени с адмиралски псувни на гагаузки от ГКП (главния команден пункт – бел. ред.) и развъртане на оръдейни башни на входа на Измитския залив, готвим се много внимателно. Командирът на “Смели”, капитан-лейтенант Петър Дулевски, е вече приет за обучение в академия, само трябва да превали ескадрата и слиза. Трябва ли да казвам как треперим и ние с него да не „сгафим” в последния момент, щото власите ...
„Матроското тяло” е като барут, тук проблеми няма да има. Старшите мичмани тихо мрънкат, че ги местят от каютите им, защото на ескадра корабът натежава от „външни” хора. Например, с нас ще дойде подполковник от Оперативно управление на ГЩ, да видел, както се шегува, на живо точките, по които „нанасял удари” на картите.
Ние участваме с двата СКР-а и военния транспорт на Военноморска база Бургас. „Руснаците” са с две новички кукли - СКР-и, с параметри на есминец и голям военен транспорт. Вече са базирани при нас (на рейда), готвим първите съвместни учения в Черно море, вървят „летучките” (новият Биг Брадър им вика „планиращи конференции” и „брифинги”). Набързо прецапваме подготвителната черноморска част, в Бургас адмирал Иван Добрев ни дръпва една реч за
„единството на флага” и по график се отправяме към проливната зона.
Живко Славов чете от два часа протоколното съобщение на английски, предвидено в правилата за преминаване на военни кораби, а ние, „Дръзки” (флагман на отряда) и „Смели” в килватер, навлизаме във водите на Босфора. Някъде около Буюкдере се появява катерчето „Доган” на турския разузнавателен отдел и започва стандартното голямо фотографиране. Вре се като шпинга от всички страни, ние „бдително” сме се задраяли „на тъмно”, плаваме общо взето не по правилата, с грамаден кърмови флаг, до който стоят двама матроси в парадна униформа и автомати на гърди. Ако искайте вярвайте, цяла гражданска война се води дни наред за правото на кой от „старите” да се гласува тази чест!
На излизане от Дарданелите между нас с голяма скорост и войнствен вид преминава една стара турска барака, проект „Гиринг” (ескадрен миноносец - бел. ред.), и опушва всичко с мазен дим. На подхода на първата котвена стоянка научаваме, че братският нам либийски народ е станал жертва на империализЪма, над залива Сидра подлите американци безпричинно свалили два либийски самолета, като си помислили, от най-чиста проба мнителност, че атакуващите ги МиГ-ове имат някакви лоши намерения. На „точката”, която приближаваме, вече дрънка с котвената си верига едно поочукано БПК (большой противолодочный корабль - бел. ред.), което я пази и сега бърза де се отправи на помощ на верния съюзник (Либийската хем Арабска, хем Социалистическа, хем Джамахирия). Оставаме да я пазим и ние два дни.
На третия ден започваме противолодъчното учение, заради което всъщност сме дошли чак до тук. Работи се много здраво и с голяма полза, можете да ми вярвате! Спестявам подробностите, с изключение на това, че през цялото време над нас летяха „онези” самолети да разберат с имитатор ли работим или с истинска подводна лодка, и най-вече къде е тя. Преминаваме покрай изплавал буй от противолодъчния бариер (на американците - бел. ред.) и Дулевски нарежда да го вдигнем на борда. След това един „Албатрос” ни следва цели 5 часа по сигнала на буя, да види кога и лодката ще се покаже, ама не би.
На втората котвена стоянка, след като отчетохме големите успехи, набързо спретнахме една корава гребна регата - по една лодка Ял-6 от всеки кораб, общо четири, на дистанция една морска миля. Руснаците ни издухаха с пет дължини. Като се върнаха момчетата на старта, гледам - техните Ял-ове пластмасови, а нашите - дървени. Онези гладки корпуси хвърчат пред реденото дърво като комети! Предложих на коменданта на регатата (руснак) да сменим лодките. Нашите момчета бързичко съзряха далаверата и на втората гонка, с техните лодки, ги издухаха с петнадесет дължини. Видя се кой е по-корав, ама пуста дружба, решихме, че резултатът е равен. Готвачите бяха спретнали по една огромна торта, разделихме ги между четирите лодки без допълнителна гонка и всеки се прибра да се похвали как ги е ударил в земята. Ама нали за това сме се събрали, да се похвалим, пък кой победил - Бог вижда.
При влизането ни в Черно море заварваме целия ни героичен флот от две ПЛ (подводници - бел. ред.), четири ПЛК (противолодъчни кораби - бел. рез.), шест РКА (ракетни катери - бел. ред.) и тринадесет адмирали в разгара на общото зачотно учение. Всичко е планирано така, че ние да изобразим противника от Юг, който те дружно ще атакуват. През целия ни престой в Средиземно море „Дръзки” димеше с гаден черен дим и дивизионният механик аха-аха да се разпсува (само четири-пет пъти на ден, не повече) „ Оправи горенето” - ама ела ти да го оправиш, на този музеен експонат!
Та като се разхвърчаха ония ми ти ударни сили, ние незабавно се обвихме с димна завеса, а на БЧ-5 беше разпоредено да започнат да димят с черен дим - за маскировка. И като се оправи това пусто горене на „Дръзки” - чистичко, беличко, да има изчистен паламуд и с малко сол да го закрепиш на димохода, след два часа сядай, че яж, яж - то нали за това се ходи на ескадри!
P.S.
По обратния маршрут „Доганчето” пак се появи.
Капитан ІІІ ранг Михаил Йонов беше заминал за академия след командването на „Смели”, но като се върна, нямаше свободна по-висока длъжност и го назначиха за командир на „Дръзки”. Та като довтаса пак „Доганчето”, по едно време се изравни с „Дръзки” и турчинът ревна на български в мегафона: „Капитан Йонов, извинявай, бе! Честита нова длъжност, ние на отиване те видяхме, ама не се сетихме да те поздравим. Ще прощаваш!”
ЯНЧО БАКАЛОВ
Живко Славов чете от два часа протоколното съобщение на английски, предвидено в правилата за преминаване на военни кораби, а ние, „Дръзки” (флагман на отряда) и „Смели” в килватер, навлизаме във водите на Босфора. Някъде около Буюкдере се появява катерчето „Доган” на турския разузнавателен отдел и започва стандартното голямо фотографиране. Вре се като шпинга от всички страни, ние „бдително” сме се задраяли „на тъмно”, плаваме общо взето не по правилата, с грамаден кърмови флаг, до който стоят двама матроси в парадна униформа и автомати на гърди. Ако искайте вярвайте, цяла гражданска война се води дни наред за правото на кой от „старите” да се гласува тази чест!
На излизане от Дарданелите между нас с голяма скорост и войнствен вид преминава една стара турска барака, проект „Гиринг” (ескадрен миноносец - бел. ред.), и опушва всичко с мазен дим. На подхода на първата котвена стоянка научаваме, че братският нам либийски народ е станал жертва на империализЪма, над залива Сидра подлите американци безпричинно свалили два либийски самолета, като си помислили, от най-чиста проба мнителност, че атакуващите ги МиГ-ове имат някакви лоши намерения. На „точката”, която приближаваме, вече дрънка с котвената си верига едно поочукано БПК (большой противолодочный корабль - бел. ред.), което я пази и сега бърза де се отправи на помощ на верния съюзник (Либийската хем Арабска, хем Социалистическа, хем Джамахирия). Оставаме да я пазим и ние два дни.
На третия ден започваме противолодъчното учение, заради което всъщност сме дошли чак до тук. Работи се много здраво и с голяма полза, можете да ми вярвате! Спестявам подробностите, с изключение на това, че през цялото време над нас летяха „онези” самолети да разберат с имитатор ли работим или с истинска подводна лодка, и най-вече къде е тя. Преминаваме покрай изплавал буй от противолодъчния бариер (на американците - бел. ред.) и Дулевски нарежда да го вдигнем на борда. След това един „Албатрос” ни следва цели 5 часа по сигнала на буя, да види кога и лодката ще се покаже, ама не би.
На втората котвена стоянка, след като отчетохме големите успехи, набързо спретнахме една корава гребна регата - по една лодка Ял-6 от всеки кораб, общо четири, на дистанция една морска миля. Руснаците ни издухаха с пет дължини. Като се върнаха момчетата на старта, гледам - техните Ял-ове пластмасови, а нашите - дървени. Онези гладки корпуси хвърчат пред реденото дърво като комети! Предложих на коменданта на регатата (руснак) да сменим лодките. Нашите момчета бързичко съзряха далаверата и на втората гонка, с техните лодки, ги издухаха с петнадесет дължини. Видя се кой е по-корав, ама пуста дружба, решихме, че резултатът е равен. Готвачите бяха спретнали по една огромна торта, разделихме ги между четирите лодки без допълнителна гонка и всеки се прибра да се похвали как ги е ударил в земята. Ама нали за това сме се събрали, да се похвалим, пък кой победил - Бог вижда.
При влизането ни в Черно море заварваме целия ни героичен флот от две ПЛ (подводници - бел. ред.), четири ПЛК (противолодъчни кораби - бел. рез.), шест РКА (ракетни катери - бел. ред.) и тринадесет адмирали в разгара на общото зачотно учение. Всичко е планирано така, че ние да изобразим противника от Юг, който те дружно ще атакуват. През целия ни престой в Средиземно море „Дръзки” димеше с гаден черен дим и дивизионният механик аха-аха да се разпсува (само четири-пет пъти на ден, не повече) „ Оправи горенето” - ама ела ти да го оправиш, на този музеен експонат!
Та като се разхвърчаха ония ми ти ударни сили, ние незабавно се обвихме с димна завеса, а на БЧ-5 беше разпоредено да започнат да димят с черен дим - за маскировка. И като се оправи това пусто горене на „Дръзки” - чистичко, беличко, да има изчистен паламуд и с малко сол да го закрепиш на димохода, след два часа сядай, че яж, яж - то нали за това се ходи на ескадри!
P.S.
По обратния маршрут „Доганчето” пак се появи.
Капитан ІІІ ранг Михаил Йонов беше заминал за академия след командването на „Смели”, но като се върна, нямаше свободна по-висока длъжност и го назначиха за командир на „Дръзки”. Та като довтаса пак „Доганчето”, по едно време се изравни с „Дръзки” и турчинът ревна на български в мегафона: „Капитан Йонов, извинявай, бе! Честита нова длъжност, ние на отиване те видяхме, ама не се сетихме да те поздравим. Ще прощаваш!”
ЯНЧО БАКАЛОВ
