Капитан I ранг о.р. Николай Йорданов гостува на Янчо Бакалов
КАК ОТ КОКО РАБОТЯГАТА И КОКО ЧОРТА СТАНАХ КОКО ДИСИДЕНТА
Необходимо въведение на водещия рубриката:
Уважаеми читатели, капитан I ранг от резерва Николай Йорданов (Коко) е представен като дисидент в един от кранците, провесен чрез следния текст:
„Самооблагане му е майката! Направи се проектоплан за изразходването на средствата, с които гражданите доброволно ще се разделят. За централната част на града имаше предвидени за изграждане чудеса и феерии, а във „Владиславово” - обществена тоалетна. Подобни диспропорции подразниха мнозина, а Коко, човек с авторитет, да вземе да агитира тайничко колегите си да гласуват „против”. Във военноморската база, районирана към „Аспарухово”, имаше хиляда и петстотин души с право на глас, в две секции. Местният отговорник за референдума отива в общината да получи бюлетини. Дават му две хиляди „За” и петдесетина „Против”. Той да вземе да се опъне - „колкото от едните, толкова от другите, аз няма да се излагам заради вас!” Ами от къде ще му ги съберат, като по стар навик били отпечатали само от едните, от другите в целия град няма толкова, колкото иска този задръстен военен.
Не щеш ли, едната от секциите гласувала „Против”, срам голям!
Като си бил толкова умен, Коко, хайде на по-ниска длъжност, в Морско училище!
По този повод „агитаторът” (всъщност човек, гласувал по съвест, нищо повече – бел. Я. Б.) беше любезен да ни предостави повече информация за отминалите събития.
КАК ОТ КОКО РАБОТЯГАТА И КОКО ЧОРТА СТАНАХ КОКО ДИСИДЕНТА
Необходимо въведение на водещия рубриката:
Уважаеми читатели, капитан I ранг от резерва Николай Йорданов (Коко) е представен като дисидент в един от кранците, провесен чрез следния текст:
„Самооблагане му е майката! Направи се проектоплан за изразходването на средствата, с които гражданите доброволно ще се разделят. За централната част на града имаше предвидени за изграждане чудеса и феерии, а във „Владиславово” - обществена тоалетна. Подобни диспропорции подразниха мнозина, а Коко, човек с авторитет, да вземе да агитира тайничко колегите си да гласуват „против”. Във военноморската база, районирана към „Аспарухово”, имаше хиляда и петстотин души с право на глас, в две секции. Местният отговорник за референдума отива в общината да получи бюлетини. Дават му две хиляди „За” и петдесетина „Против”. Той да вземе да се опъне - „колкото от едните, толкова от другите, аз няма да се излагам заради вас!” Ами от къде ще му ги съберат, като по стар навик били отпечатали само от едните, от другите в целия град няма толкова, колкото иска този задръстен военен.
Не щеш ли, едната от секциите гласувала „Против”, срам голям!
Като си бил толкова умен, Коко, хайде на по-ниска длъжност, в Морско училище!
По този повод „агитаторът” (всъщност човек, гласувал по съвест, нищо повече – бел. Я. Б.) беше любезен да ни предостави повече информация за отминалите събития.
Капитан III ранг Николай Йорданов (Коко) - в средата, зад венценосците.
Тежката служба в нашия подводен Осми дивизион по онова време се „разнообрази” и с големи неприятности:
- през 1980 г. подводна лодка номер 82 под командването на моя прекрасен колега Недялко Йосифов, който не е между живите, се сблъска с базовия буксир при влизане в база Варна, за което той беше изпратен за преподавател в Морското училище, а подводната лодка премина продължителен ремонт;
- през следващата година пак на номер 82 в края на зарядката на акумулаторната батерия искра от превключване на електрическите механизми предизвика взрив на отделящия се в процеса на зареждането на акумулаторите водород и голям пожар с последващ скъп ремонт;
- по време на провеждане на бойно упражнение с изстрелване на практическо торпедо през 1981 г. командваната от мен подводна лодка номер 81 за малко не се сблъска при изплаването си със стражеви кораб „Дръзки” - безобразно предаварийно произшествие, което за щастие нямаше като последствия човешки и материални загуби. Обстоятелствата, разследването и последвалите наказания вече описах в отделен разказ.
Като капак на всичко през май 1985 г. във Варна беше организиран поредният, втори или трети поред не мога да си спомня, референдум за така нареченото самооблагане на трудещите се с цел събиране на средства за решаване на различни строителни, битови и устройствени проблеми на град Варна.
Провеждането на това поредно „свободно” волеизявление на народа беше организирано както се полага - с комисии със съответните отговорни другари, да не би някой да „опорочи” единството на народ и Партия, като след това един от ръководителите на комисии ми сподели, че на инструктажа са им препоръчали, считай заповядали, цифрите от протоколите от гласуването да се попълнят с молив!
В него ден бях на съгласуване на мероприятия в Щаба на флота и успях да се върна чак в 11:00 часа. Веднага отидох на мястото за гласуване и независимо, че комисията вече привършваше броенето на подадените бюлетини, аз настоях да гласувам. Пуснах си листчето с „Не” и на излизане чух един от комисията да възкликва радостно: „Ето, и началник-щабът също е против!”. После разбрах, че дивизионът (около 250 души) е гласувал над 65% против, като комисията е попълнила и представила протокола за това нагоре. Скандал! Уж всичко беше честно и както хората решат по съвест, ама...
Резултатите са докладвани на командира на дивизиона, той побледнява и побеснява, но един от командирите на подводни лодки му казва: „Какво толкова бе, другарю капитан, нали и началникът на щаба също е гласувал против!”. Така ли, веднага телефона и доклад до началника на политотдела на флота контраадмирал Вълчо Желев (наричан от флотския народ „Йезуита”, защо ли?).
И полека лека Коко Работягата, както ме наричаха някои от колегите, а сред народа - „Чорта” заради любимото ми „Черт возьми”, се превръща в Коко десидента! Да речеш, че някой ме е извикал да поговорим за обстановката в дивизиона, в семейството и в живота ми, за да си изясни защо хората си мислят така, защо не вярват на партийните подсказания насам-натам с надеждата, че нещата някак ще се нагласят от само себе си. Нищо подобно, вървят месец след месец и става ясно, че босовете не знаят как да постъпят, затова провеждат артилерийска подготовка: над половин година емисарите на Политотдела и различните високопоставени командири провеждат съвещания и информации по поделенията на флота, в които разясняват случилото се и допуснатата страхотна политическа грешка. Оказва се, че не е само в нашия дивизион, но тук поне има дивеч за отстрелване! А те са големи ловци, да знете. Начело с най-големия, който има претенции да е и най-честния. Е, незначителен е за такъв! И е с мисли за такъв!
Не са малко хората като мен, които са виждали вкопаната цистерна на брега на езерцето в ранчото на Морското училище, от амбразурите на която в ранните утрини „Честният” стреляше по плаващите патици, а дежурният по училище треска го тресеше. Докато осигури запалването на кюмбето и другите му удобства.
- през 1980 г. подводна лодка номер 82 под командването на моя прекрасен колега Недялко Йосифов, който не е между живите, се сблъска с базовия буксир при влизане в база Варна, за което той беше изпратен за преподавател в Морското училище, а подводната лодка премина продължителен ремонт;
- през следващата година пак на номер 82 в края на зарядката на акумулаторната батерия искра от превключване на електрическите механизми предизвика взрив на отделящия се в процеса на зареждането на акумулаторите водород и голям пожар с последващ скъп ремонт;
- по време на провеждане на бойно упражнение с изстрелване на практическо торпедо през 1981 г. командваната от мен подводна лодка номер 81 за малко не се сблъска при изплаването си със стражеви кораб „Дръзки” - безобразно предаварийно произшествие, което за щастие нямаше като последствия човешки и материални загуби. Обстоятелствата, разследването и последвалите наказания вече описах в отделен разказ.
Като капак на всичко през май 1985 г. във Варна беше организиран поредният, втори или трети поред не мога да си спомня, референдум за така нареченото самооблагане на трудещите се с цел събиране на средства за решаване на различни строителни, битови и устройствени проблеми на град Варна.
Провеждането на това поредно „свободно” волеизявление на народа беше организирано както се полага - с комисии със съответните отговорни другари, да не би някой да „опорочи” единството на народ и Партия, като след това един от ръководителите на комисии ми сподели, че на инструктажа са им препоръчали, считай заповядали, цифрите от протоколите от гласуването да се попълнят с молив!
В него ден бях на съгласуване на мероприятия в Щаба на флота и успях да се върна чак в 11:00 часа. Веднага отидох на мястото за гласуване и независимо, че комисията вече привършваше броенето на подадените бюлетини, аз настоях да гласувам. Пуснах си листчето с „Не” и на излизане чух един от комисията да възкликва радостно: „Ето, и началник-щабът също е против!”. После разбрах, че дивизионът (около 250 души) е гласувал над 65% против, като комисията е попълнила и представила протокола за това нагоре. Скандал! Уж всичко беше честно и както хората решат по съвест, ама...
Резултатите са докладвани на командира на дивизиона, той побледнява и побеснява, но един от командирите на подводни лодки му казва: „Какво толкова бе, другарю капитан, нали и началникът на щаба също е гласувал против!”. Така ли, веднага телефона и доклад до началника на политотдела на флота контраадмирал Вълчо Желев (наричан от флотския народ „Йезуита”, защо ли?).
И полека лека Коко Работягата, както ме наричаха някои от колегите, а сред народа - „Чорта” заради любимото ми „Черт возьми”, се превръща в Коко десидента! Да речеш, че някой ме е извикал да поговорим за обстановката в дивизиона, в семейството и в живота ми, за да си изясни защо хората си мислят така, защо не вярват на партийните подсказания насам-натам с надеждата, че нещата някак ще се нагласят от само себе си. Нищо подобно, вървят месец след месец и става ясно, че босовете не знаят как да постъпят, затова провеждат артилерийска подготовка: над половин година емисарите на Политотдела и различните високопоставени командири провеждат съвещания и информации по поделенията на флота, в които разясняват случилото се и допуснатата страхотна политическа грешка. Оказва се, че не е само в нашия дивизион, но тук поне има дивеч за отстрелване! А те са големи ловци, да знете. Начело с най-големия, който има претенции да е и най-честния. Е, незначителен е за такъв! И е с мисли за такъв!
Не са малко хората като мен, които са виждали вкопаната цистерна на брега на езерцето в ранчото на Морското училище, от амбразурите на която в ранните утрини „Честният” стреляше по плаващите патици, а дежурният по училище треска го тресеше. Докато осигури запалването на кюмбето и другите му удобства.