НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











„ТИТЛИ ЗА БЛАГОРОДСТВО И ДРУГИ ОТЛИЧИЯ НЕ МОГАТ ДА СЪЩЕСТВУВАТ...”
Редовен читател и сътрудник на „Морски вестник” беше попитал, дали го четат „горе”. Не го четат, то е ясно, иначе нямаше толкова често да показват колелото като свое изобретение. Те стенограмите от заседанията на съветите си не четат, ние искаме вестника. Ама защо да ги четат, като е ясно, че това, което са си говорили, няма да стане.
Ако бяха прочели материала от 27 октомври 2011 г. Граби, народе! щяха да са осведомени, че „републиканската ни наградната система по същество е от кастово-елитарен тип. Орденът у нас не е институция и по закон би трябвало да се присъжда за заслуги, но фактически е инструмент за доказване на принадлежност към определени елити”. А от заглавието от предния ден, 26 октомври 2011 г. „Не щем награди и покой...”, можеха да се светнат, че „Константин - Кирил Философ е живял едва 42 години и по този „критерий” не би заслужил никакъв наш орден”.
От няколко дни всички стават и лягат със скандалите около ордена „Стара планина”, връчен на изпроводяк на вицепрезидента Ангел  Марин. Обосновката за големите му заслуги във военното строителство, поради които трябва да бъде удостоен с това високо отличие, е, меко казано, банална. Един генерал-майор, дори да е талантлив и всеотдаен, на длъжност далеч от обхвата на вземането на стратегическите решения, може да има скромен принос. За вицепрезидента пък да не говорим.
През далечната 1998 г., очевидно съгласувано с една партийна централа, той изигра ролята на патриот и народен трибун, готов на саможертва в името на „нещо”. Саможертвата беше да изока половин час преди да навърши пределната възраст за званието си, а „нещото” – курсът към НАТО и командата „бегом”, която гладната ни и окуцяла армия и без това нямаше как да изпълни. На среща с президента Стоянов, след която беше уволнен дисциплинарно, изрази разочарование от него и колко му бил благодарен, че го е подсетил за възможността за политическа кариера. Пет години по-късно, вече като вице-президент, казва пред вестник „Сега”: „България влезе в НАТО по нормален начин – нито бързо, нито бавно”. Предупреждението му, видите ли, свършило работа, подействало отрезвяващо, успокоило „нещата” и ги вкарало в нормално русло – как да не му дадеш орден! Обаче, я да надникнем как са реагирали през 2004 г. форумците на това му изявление. За съжаление, не винаги „цензурно”, но глас народен – глас божи, ето характерните  реакции:
Ян Бибиян: Грешка! Влязохме лазейки заднешком!;
Vlaha: Генерале, генерале, а народа ти се възхищаваше... Ясно и ти си п...а като другите!
Diana: Ех, господин генерал, защо си плюхте на суратя?
Толкова за Марин, човекът си има стил и такъв ще си остане, с или без „Стара планина”. За ордените обаче си струва пак да изокаме. Бате Бойко може и да не разбере за какво става дума, но има и други около него. На заседанието на Министерския съвет завчера бил казал на министрите да внимават кого предлагат и за какво го предлагат. Погледнах публикувания списък на удостоените през изминалата 2011 г. с втория по значимост орден от наградната ни система, „Св. св. Кирил и Методий”. Неговият статут разрешава относително ясно да си представим кой би трябвало
Орден „Стара планина“ I степен (с мечове)
Орден „Кирил и Методий“ I степен, отменен с изменение на Указ №1094 на 21 март 1991 г. от 7 Велико Народно събрание.
Припомняме на нашите читатели, че Силви Вартан освен орден
„Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, от 2011 г., има и „Стара планина” от 2004 г.
да бъде удостояван и за какво: „български и чужди граждани, които имат значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката”. Достойни за удостояване с „втора степен” могат да са „дейци на образованието, културата и читалищното дело”. Първата степен е за хора с големи заслуги в областта на културата, изкуството, образованието и науката, а най-високата - огърлието,  за „лица с особено значими заслуги за развитието на културата, изкуството и науката”.
През 2011 г. с всички степени на ордена са удостоени общо 27 лица, от които 24 са български граждани. „Огърлието” е окачено 10 пъти, на театрали, музиканти, естрадни изпълнители, поетеса и издател, и на един бивш министър от Правителството на Андрей Луканов и конституционен съдия - всичките по повод навършване на годишнини. На Константин Философ огърлие нямаше да му прилича, освен като на чуждестранен гражданин. На Васко Кеца и на Искра Радева - можело.
От отличените само обосновката за награждаване на професор Клисарова, ректорът на Варненския медицински университет, подсказва за какво иде дума - „за цялостната и? научно-преподавателска дейност и по повод навършването на 50 години”. (Указ № 113, Обн. ДВ бр. 83, 25 октомври 2011 г.). Всички други са с особени или изключителни заслуги за нещо. От посочения указ пък формално може да се направи извод, че удостоената от Високата порта Анелия Клисарова е с най-значима цялостна преподавателска и научна реализация измежду всички професори в страната, навършили 50 години.
Иде ми да кажа: Баш Бакане, не им се карай на шерпите, ами си подредете къщичката с медальончетата за кичене. Или да се върнем пак при Търновската конституция, Чл. 58. „Титли за благородство и други отличия не могат да съществуват в българското царство”. Защото не могат, брат ми, нито си благороден, нито ще ти е от полза, ако те отличат - другите гарги те изкълвават одма!
Писа Ръка МАРИНОВА
Илюстрации: http://bg.wikipedia.org