НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











С ПИТАНЕ ДО ЦАРИГРАД
„Напред, науката е слънце!”, драги читателю, дето бил казал оня, а с питане до Цариград се стигало. Затова, който не знае, нека пита. Ето, аз пак се питам, как трябва да наречем човека, който вместо да пита – пише, нищо, че не знае. Като как в сайта на моето Морско училище продължава да се мъдри историческата справка, че на 9 януари 1881 г. военният министър бил издал заповед за неговото учредяване, че чак през 1954 г. то било настанено в първата специално построена за него сграда и други, меко казано, недоразумения, за които е приказвано до втръсване. Не казвам да питат мен, има кой да попитат, ама май има и кой да пише там ал ангро, та се питам и аз – до кога?
Преди няколко години моят приятел и надявам се, съмишленик, доктор Атанас Панайотов, главен редактор на „Морски вестник”, представи на страниците му подробна биографична справка за видния наш военноморски деец контраадмирал Сава Стефанов (https://www.morskivestnik.com/2008). В съавторската му книга с доктор Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей, за контраадмирал Иван Вариклечков е отбелязано, че той е първият „действащ” адмирал, като две години преди него Сава Стефанов е получил същото звание, намирайки се в запас (вж. „Контраадмирал Иван Вариклечков - 1891 – 1974 г. - и неговото време” - https://morskivestnik.com/compass/news/; https://morskivestnik.com/compass/).
На контраадмирал Вариклечков – чест и слава, той действително е получил висшето си звание през 1937 г., намирайки се начело на Военноморския флот. Обаче, Сава Стефанов е бил в запаса още от 1921 г., по силата на ограничителните клаузи на Ньойския договор. Това не е пречка да го видим на една снимка от 1931 г., в официалния отдел на Юбилеен сборник по повод 50-годишнината на Морското училище, като „Началник на Морската и Речна полицейска служба и Морските училища”: Демек – командващ Флота, ама тайно. По това време нещо като „адмирал” е изобразявал цар Борис ІІІ, по силата на особения му статут като монарх. Виждаме го и него през три
Снимка на капитан І ранг Сава Стефанов от 1931 г., в официалния отдел на Юбилеен сборник по повод 50- годишнината на Морското училище.
страници по-напред от Сава Стефанов, накипрен в бял кител с адмиралски галуни на ръкавите, но без пагони. Види се, икономисали са ги. И капитан І ранг Борис Стателов, началник на Морската учебна част, в състава на която е било Машинното училище, и той е о. з., както и капитан ІІ ранг Сава Иванов, тогава началник на Училището и също бъдещ контраадмирал.
„Запасът” на Сава Стефанов (както и на много други) май е продължил дълго, комай повече от действителната му служба. Това не пречи през 1926 г. да бъде награден с отличие „За 20 години непрекъсната действителна служба” - времето е било такова. И с другите е било така, а Иван Вариклечков дълги години е служил и в Двореца, бил е началник на дворцовата канцелария, флигел-адютант на Борис ІІІ. Когато поема Флота през 1937 г. и получава първо адмиралско звание, с Ньойския договор вече е било приключено. Само че по старшинство пред него е стоял друг флотски офицер и едва ли тогава някой се е съмнявал в това. Има хас цар Борис ІІІ да беше произвел първия български адмирал от състава на полицията, дето се вика - бивол за мезе бива ли?
Така че, драги Наско, прави сте с доктор Кръстева да напомняте за него, а и по-често няма да е излишно. То има и още за напомняне, ама друг път.
Бай ЯНКО