НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НЕ ПОДЛЕЖИ НА ЗАБРАВА
Казват, че в музея на Холокоста в Скопие имало богат снимков материал и само една вещ - закрит товарен железопътен вагон с надпис „БДЖ”. Внушението е очевидно, ето с тази държавна собственост българските власти са извозвали на заколение македонските евреи по време на Втората световна война. Внушението си е внушение, но фактът е налице и е самата истина. А за това (според мен) трябва да се говори тъкмо сега, когато се навършват 70 години от подписването (на 22 февруари 1943 г. - бел. авт.) на споразумението между българското Комисарство по еврейските въпроси и пълномощника на Германия хауптщурмфюрер Данекер, за превозването по железницата  на 20 000 български евреи до места „злачни и упокойни”.
Между множеството истини, полуистини и откровени спекулации по спасяването от лагерите на смъртта на почти 50 000 евреи, български граждани, като че ли малките и големите факти и автентични свидетелства се разтварят до състояние на рядка кал. Тази кал се хвърля, според ситуацията и целите, ту по Царя, ту по германците, комунистите, фашистите, националистите и всякакви други „исти”. Много рядко обаче при спорадични полемики можете да срещнете името на Петър Габровски, министър на вътрешните работи на Царството, който внася в Народното събрание Закон за защита на нацията. Прелюбопитен текст, всеки, който се порови в Интернет, може да се убеди, че той не проповядва расово превъзходство. Нямало как да твърдим (както някои, намекът между редовете е очевиден), че българският народ е от по-висша раса. Обаче! Отидеш на пазара, в магазин или в склад за стоки на едро, влезеш в банка и навсякъде те срещат ухилени чифутски физиономии, намазани, охранени и хич не им пука за хала на народа в тези кризисни времена! Следователно - жълта звезда на гърдите, конфискация на имуществото, извънредни данъци, лишаване от граждански права, трудови лагери и изселване! Ето това е смисълът на „закона”, който според господин министъра бил подкрепян целокупно от народа български, а особено силно от организациите на запасното войнство. И бил приет единодушно, разбира се, под благосклонния поглед на Царя Обединител и с гласовете на честни и почтени депутати, някои от които (Тошев!) чак отпосле се досетили какво има да става. Ашколсун, дето се вика и да му имам на българина оня акъл, който все отпосле му идва!
Този закон лепва грозно петно на лицето на моята Родина, Комисарството по еврейските въпроси, което е звено в състава на едно министерство, по-ниско по ранг дори от сегашните агенции. Но негови представители по места били високопоставени полицейски чинове (в Скопие това бил полковникът от българската полиция Богданов), а пълномощията му се простирали върху живота и смърта на десетки хиляди. Германците изпращат за свой пълномощник у нас един капитан от СС, младши офицер, с ранг командир на рота. Види се, такива са им били приоритетите и заслужавало ли си е да се хабят ценни кадри само за няколко хиляди евреи, те и без това ще пукнат, при режима на живот, при който българският закон ги е поставил.
Чел съм въпросното „споразумение” като публикация в Интернет, на три жалки машинописни странички и съм се чудил може ли един толкова съдбовен документ да бъде изфабрикуван така нескопосно, с поправки и зачерквания „на ръка”. Тези зачерквания обаче изменят представата за неговото предназначение, защото се заличава указанието за изселването на евреите „от новите земи”. Ясно е, че щом се касае за 20 000 души, няма как те да се наберат от тези земи, просто защото там няма и половината. Следователно - да се зачеркне нескопосният текст и да си гледаме работата със замах.
А замах, както ни е известно, винаги сме имали. Включително и за това, че българската държава се задължила да плати на Райха за услугата да се погрижи за нежеланите еврейски елементи. И ако онези от Комисарството, както и капитанчето с черната
Паметник (детайл) на загиналите евреи при потопяването на българския кораб „Струма” и на турския кораб „Мефкуре” в Ашдот, Израел. Източник: https://ru.wikipedia.org
Паметник (детайл) на загиналите евреи при потопяването на българския кораб „Струма” и на турския кораб „Мефкуре” в Ашдот, Израел. На картата ясно личи изписано името на Варна. Източник: https://upload.wikimedia.org/
Така е изглеждал българският кораб „Струма” според единствения оцелял след потопяването му - Давид Столяр. Източник: https://fr.wikipedia.org/
Паметник (детайл) на загиналите евреи при потопяването на българския кораб „Струма” в Холон, Израел. Източник: https://bg.wikipedia.org/
есесовска униформа,  не бяха толкова гламави да гонят точно бройката 20 000 и да започнат като добавка да събират от пловдивските евреи, наместо тихомълком да си вършат черната работа на малки порции - щяхме да говорим за прословутото „спасяване”, ама друг път. Защото в Македонията нямало грам протести, според официалната пропаганда, даже хората се радвали на намалялата черна борса на пазара с храни.
Радостно оживление е имало и в София, и в други градове из Татковината, където пъргаво започнали да разпределят между тогавашните „батко” и „братко” тлъстите хапки от конфискуваните еврейски имоти.
А народецът се усетил какво има да става чак като видяли как съседът по дюкян Моше се влачи като пребит, заедно с домочадието си, към двора на N-ското училище. В този двор вече се били събирали хора с бохчи и жени с кървави сълзи, през 1923-та на два пъти, през 1925-та... По-големите помнели и по-стари сборища, на които отивали мнозина, а по-малко се завръщали. И чак тогава изрекли онова вечно българско „вашта мама!”, което все със закъснение ни идва на сърце, ама е спасило ако не друго, то поне честта ни.

P.S.
На осведомения читател е известно, че сагата с еврейския народ през Втората световна война опира и до българската морска история. По този повод имат думата колегите от „Морски вестник”.

Янчо БАКАЛОВ

Още по темата в „Морски вестник”:
29 февруари 2012 г. 70 години от гибелта на кораба „Струма”  българският „Титаник”
26 февруари 2012 г. Руски журналист подвежда БиБиСи по повод гибелта на кораба „Струма”

Още по темата за гибелта на кораба „Струма”:
Кръстева, М. и Ат. Панайотов, Българският „Титаник”: Българската следа в еврейската емиграция по море (1934 - 1949 г.). Част 2: След гибелта на „Салвадор” и „Струма” близо 1000 бежанци не достигат до Палестина. В. Черно море, бр. 1326, Варна, 17 май 2002 г. https://more.info.bg/article.asp?topicID=261&issueID=397
Панайотов, Ат. Гибелта на българския “Титаник” - през 1942 година съветска подводница потапя българския кораб “Струма”. Загиват 767 души евреи и българи. by EXTREMECENTREPOINT on wednesday, 10 March, 2010 https://www.extremecentrepoint.com (Тази моя публикация е прекопирана от „Морски вестник” без мое съгласие, но това е друга тема - Ат. П.)