НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПРЕДПРИЯТИЯ В ПОМОЩ НА БЪЛГАРСКОТО
ТЪРГОВСКО МОРЕПЛАВАНЕ (1971 - 1985 Г.)

(Продължение)

2. Институт за воден транспорт
Институтът по воден транспорт (ИВТ) се създава на основата на Центъра за научноизследователска дейност (ЦНИД) към ДСО „Воден транспорт” с постановление № 45/03.VІІ.1974 г. на Министерския съвет (МС) със статут на организация за внедряване на научно-техническите постижения в практиката, като ползва права на научна организация. Методическото ръководство се осъществява от Комитета за наука и технически прогрес и висше образование (КНТПВО). ИВТ се развива като самоуправляваща се стопанска организация в системата на водния транспорт, със самостоятелен баланс и собствена банкова сметка, обособен като юридическа личност със седалище в гр. Варна и филиал в гр. Русе. Основната дейност на института се насочва към извършване на научноприложни изследвания по проблемите на развитието и ефективната експлоатация на водния транспорт и внедряването на научно-техническите постижения в практиката. В изградените секции (заменяни през отделни периоди с различни структурни форми) се разработват теми, които имат за цел да удовлетворят потребностите на водния транспорт от научно обслужване по проблемите, предизвикани и свързани с българското корабоплаване, пристанищна дейност, кораборемонт и други стопански дейности. Изменението числеността на щата и на основните групи специалисти е представена в Таблица 1.
Честата смяна на директорите на института се отразява отрицателно както в пълноценното и рационално използване на научния потенциал, така и в цялостното развитие на института. Независимо от това редица разработки, направени в ИВТ защитават неговия престиж. Тематиката на разработките от втората половина на седемдесетте години започва да се формира и от утвърдените в национален мащаб комплексни (или координационни) програми. Целта, преследвана от тях, е да се решават крупни, с важно значение за съответния отрасъл или подотрасъл проблеми.
В сравнително дългосрочен аспект се залагат редица задачи, които трябва да повишат равнището на определени дейности при съчетаване на научноизследователските разработки с конкретни практически и организационни действия. Такава е координационната програма „Усъвършенстване техническата експлоатация на флота и подобряване на кораборемонтната дейност”. Друга национална програма, по която са работили основно специалисти от ИВТ е „Предпазване на морето от замърсяване”. Въпреки доказаните предимства за компетентно решаване на поставените въпроси, след 1980 г. тази форма не намира по-нататъшно реално развитие и започва да се работи на основата на поръчка договори с организации -възложители, като основен
Схематично представяне на фериботната линия Варна - Иличовск в първите години от нейното функциониране. Оригинална илюстрация от архива на вестник „Маяк”, достигнала до „Морски вестник” чрез архива на сп. „Морски свят”. Рисунката е изпратена за цинкографиране, след което е поставена и закована върху дървена подложка за изработване на клише - така са илюстрирани материалите във всички издания, произвеждани от т.н. плоски печатни машини почти до към края на 80-те години на миналия век. Минало незабравимо...
финансиращ възложител на научноизследователската дейност става СО „Воден транспорт”. Опити за подобен комплексен подход в решаването на определени проблеми се правят и в периода след 1980 г.
Такива разработки са: „Комплексно брегово обслужване на корабите в пристанищата”, „Система за оптимизиране на работните режими на корабните пропулсивни комплекси”, „Внедряване на технологии за приложение на полимерни материали при ремонт на корабите”, „Изграждане на единна номенклатура на материалните ресурси в системата на водния транспорт” и др. Основно обаче остава възлагането на конкретни задачи по заявки на поделенията от водния транспорт. Висока оценка получават разработките: „Система за непрекъснато техническо обслужване на корабите и пристанищната техника”, „Приложение на съвременни диагностични методи и средства за корабна и пристанищна техника”, „Разработване на технологии на товаро-разтоварните процеси в пристанищата (за всички видове товари), „Еластични съединители „Виеластик”, „Разработване и внедряване на корабни сепаратори за сантинни води”, „Прибор-индикатор за измерване дебелината на нефтен слой върху морската повърхност ПИД-1”, „Търговско-правни въпроси на морското корабоплаване”, „Технологично-организационни въпроси на фериботната връзка Варна - Иличовск”, „Разработване и внедряване на защита на корабния корпус и баластните танкове от корозия”, „Технологии за ремонт на корабни конструкции и техника  с използване на полимерни материали”.
Международното научно-техническо сътрудничество се осъществява практически със страните - членки на СИВ, като се установяват връзки главно с: ЦНИИМФ (Ленинград) - СССР, СМНИИП (Москва) - СССР, ЧЦПКВ (ЮжНИИМФ) Одеса  - СССР, РЦПКБ (Ростов на Дон) - СССР, НТЦ към КМТПС (Рощок) - ГДР, Институт Морски (Гданск) - Полша. Липсата на целенасоченост и конкретност в значителна част от темите, произтичащи от международното научно-техническо сътрудничество създава условия за провеждане на формален обмен на „опит” и „информация”.
Не спомагат за пълноценното използване на научния потенциал и приетите системи за планиране, разработване, контрол и отчитане на разработваните теми. Стига се до парадокса, че при участието на специалисти от ИВТ в изготвянето на перспективния план на института се стига до влошаване на показателите, свързани с икономическата ефективност от дейността му. Разрешаването на един от съществените въпроси - ценообразуването на научноизследователските задачи е свързан с липсата на регламентация за изчисляване на икономическия ефект от задачи, свързани с безопасността, правните проблеми, предпазването на морето от замърсяване, обосновки за нови технологии и други. Обобщени данни за разработваните в ИВТ теми за периода 1981 - 1985 г. са дадени в Таблица 2.
Въпреки несъвършенствата при отчитане на реализирания икономически ефект, анализът на данните показва, че организацията на научноизследователската и развойна дейност, въпреки различните опити за промени не успява да осигури пълноценното използване на наличния научен потенциал.
(Следва)

Петър ДАСКАЛОВ