НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ХИБРИДНИ ОТЕЧЕСТВА
(на Александър ТИНЕВ, студент по политически науки в НБУ, посвещавам, 19 септември 2014 г. Що е Отечество?)
Именит кинорежисьор, с „Оскар” и с дълга-предълга поредица успешни творчески изяви, беше заснел на лента как расте мъничката му дъщеричка. В първия ден, когато тръгна на училище и с блеснали очи изслуша националния химн, изпълнен в нейна чест, таткото я попита:
- Знаеш ли какво е Родина?
- ... ?
- Родина, миличка, какво е това според теб ..., нещо голя-я-ямо или нещо мъничко?
- Мъничко!
„Устами младенца глаголет истина”, Отечеството, оказва се, е нещо мъничко, то се гуши някъде в душата на хората като съкровена мечта.
Онези преди нас, орачите и копачите, прокарвали водопроводи и пътища, електрифицирали села, строяли училища и корабостроителници - за да ги оставят на грядущите поколения.
Отечеството ми никога не е имало нужда от ден на независимоста, защото не е. Зависимо е от твоето отечество, от тяхното, от нейното и без тях не може да бъде процъфтяващо и щастливо.
В училищата на отечеството учители и родители се трудят заедно за образованието на децата.
Болниците в моето отечество са „здравници”, в тях болните отиват, за да оздравеят, а не да подписват документи, с които здравната каса се източва по клинични пътеки.
(на Александър ТИНЕВ, студент по политически науки в НБУ, посвещавам, 19 септември 2014 г. Що е Отечество?)
Именит кинорежисьор, с „Оскар” и с дълга-предълга поредица успешни творчески изяви, беше заснел на лента как расте мъничката му дъщеричка. В първия ден, когато тръгна на училище и с блеснали очи изслуша националния химн, изпълнен в нейна чест, таткото я попита:
- Знаеш ли какво е Родина?
- ... ?
- Родина, миличка, какво е това според теб ..., нещо голя-я-ямо или нещо мъничко?
- Мъничко!
„Устами младенца глаголет истина”, Отечеството, оказва се, е нещо мъничко, то се гуши някъде в душата на хората като съкровена мечта.
Онези преди нас, орачите и копачите, прокарвали водопроводи и пътища, електрифицирали села, строяли училища и корабостроителници - за да ги оставят на грядущите поколения.
Отечеството ми никога не е имало нужда от ден на независимоста, защото не е. Зависимо е от твоето отечество, от тяхното, от нейното и без тях не може да бъде процъфтяващо и щастливо.
В училищата на отечеството учители и родители се трудят заедно за образованието на децата.
Болниците в моето отечество са „здравници”, в тях болните отиват, за да оздравеят, а не да подписват документи, с които здравната каса се източва по клинични пътеки.
Съдебната власт в моето отечество е слаба ракия, защото хората се спогаждат и без нея.
Хората на труда в отечеството ми знаят, че ако в продължение на 40 години внасят в пенсионен фонд 20 процента от заплатата си, в последните години от живота си ще имат гарантиран и достоен доход.
В моето отечество няма демографска криза, защото образованата майка с две деца е на почит, носят я на ръце и сам Папата може да й завиди за вниманието, с което е обградена.
Вестниците в моето отечество не се пълнят със заглавия „90 процента от политиците са негодници” (вж. Иво Сиромахов, в. „Сега”, 20.09.2014). Хората около мен не си мечтаят да живеят като безработни в Швеция, за да се радват на тамошния хаир. Те не знаят какво е да останеш без работа, не „безработен”, а как е възможно да седиш без да работиш! Те не знаят нищо и за сивата икономика, защото не знает какво е това „сиво”. Никога не смесват бяло с черно, щом като има толкова други цветове, един от друг по-красни.
Родителите тук са безкрайно учудени, как е възможно някъде да се раждат все по-малко деца, а местата в детските градини все повече да не достигат.
Моето отечество няма нужда от цар, нито членува в „блокове”. Хората тук не ламтят за „европейски” пари, а умеят да живеят от своите, изработените. На пазара не се продават безмитни френски картофи по 60 стотинки за килограм, ако и себестойността им с дотацията да е евро и нещо, а съотечественикът-производител да гине в недоимък.
Нито една от книгите, написани в него, не е „Бяла книга” и няма необходимост да се търсят врагове, защото се знае кои са - тези, които са против всичко това.
Никой в моето отечество не знае колко са евреите в него (циганите, турците, другите „иноверци”), защото никой не се е интересувал. Хората тук не говорят за това кой народ кого бил спасил, а кой е създал заплахата, за да го презират.
Прости хора, от най-простите, затова лесно могат да ги яхнат. Те нямат бъдеще, за тях е тъмнина безбродна накъде днес върви светът и че в Нов български университет имало специалност „Политически науки”. В моето отечество такива науки няма, може би затова е на изчезване.
В блатото, от което днес моето отечество е принудено да пие вода, училищата съществуват заради делегираните бюджети, мъглата на „сивия сектор” покрива всичко живо, болниците лапат болни хора и бълват болни дългове, здравната каса друса нездраво данъкоплатеца, съдебната власт раздава право по формулата „ти на мен, а аз за себе си”, обществените поръчки служат за присвояване на обществен продукт, парламентаристите плещят безметежно докато националната сигурност си търси врагове в бабините юргани, пенсионните реформи целят да уморят от глад колкото е възможно повече пенсионери ...
Иво Сиромахов е оптимист, като ми твърди, че само 90 процента от политиците били негодници - ами другите?
Националният идеал на моите съотечественици е модерността. Не трите морета, нито царете-обединители, а модерно стопанство, наукоемка икономика с високотехнологични работни места. Всички пътища тук водят към храма, защото храмът се гради у всеки един от нас. Тук никой не купува дипломи, защото всички конкурси в публичния и в частния сектор се печелят въз основа на квалификация, знания и опит. Дипломът не е самоцел, а предпоставка.
Враговете ни умират не от страх, а от срам. Няма и политици-негодници, просто защото негодници няма.
Тук всеки един от моите съотечественици има своето Право на щастие.
Бай ЯНКО
P.S.: Трябва да си много нагъл, за да членуваш в Тристранния пакт, във Варшавския договор или в НАТО, и да честваш като официален празник Ден на независимостта!
Хората на труда в отечеството ми знаят, че ако в продължение на 40 години внасят в пенсионен фонд 20 процента от заплатата си, в последните години от живота си ще имат гарантиран и достоен доход.
В моето отечество няма демографска криза, защото образованата майка с две деца е на почит, носят я на ръце и сам Папата може да й завиди за вниманието, с което е обградена.
Вестниците в моето отечество не се пълнят със заглавия „90 процента от политиците са негодници” (вж. Иво Сиромахов, в. „Сега”, 20.09.2014). Хората около мен не си мечтаят да живеят като безработни в Швеция, за да се радват на тамошния хаир. Те не знаят какво е да останеш без работа, не „безработен”, а как е възможно да седиш без да работиш! Те не знаят нищо и за сивата икономика, защото не знает какво е това „сиво”. Никога не смесват бяло с черно, щом като има толкова други цветове, един от друг по-красни.
Родителите тук са безкрайно учудени, как е възможно някъде да се раждат все по-малко деца, а местата в детските градини все повече да не достигат.
Моето отечество няма нужда от цар, нито членува в „блокове”. Хората тук не ламтят за „европейски” пари, а умеят да живеят от своите, изработените. На пазара не се продават безмитни френски картофи по 60 стотинки за килограм, ако и себестойността им с дотацията да е евро и нещо, а съотечественикът-производител да гине в недоимък.
Нито една от книгите, написани в него, не е „Бяла книга” и няма необходимост да се търсят врагове, защото се знае кои са - тези, които са против всичко това.
Никой в моето отечество не знае колко са евреите в него (циганите, турците, другите „иноверци”), защото никой не се е интересувал. Хората тук не говорят за това кой народ кого бил спасил, а кой е създал заплахата, за да го презират.
Прости хора, от най-простите, затова лесно могат да ги яхнат. Те нямат бъдеще, за тях е тъмнина безбродна накъде днес върви светът и че в Нов български университет имало специалност „Политически науки”. В моето отечество такива науки няма, може би затова е на изчезване.
В блатото, от което днес моето отечество е принудено да пие вода, училищата съществуват заради делегираните бюджети, мъглата на „сивия сектор” покрива всичко живо, болниците лапат болни хора и бълват болни дългове, здравната каса друса нездраво данъкоплатеца, съдебната власт раздава право по формулата „ти на мен, а аз за себе си”, обществените поръчки служат за присвояване на обществен продукт, парламентаристите плещят безметежно докато националната сигурност си търси врагове в бабините юргани, пенсионните реформи целят да уморят от глад колкото е възможно повече пенсионери ...
Иво Сиромахов е оптимист, като ми твърди, че само 90 процента от политиците били негодници - ами другите?
Националният идеал на моите съотечественици е модерността. Не трите морета, нито царете-обединители, а модерно стопанство, наукоемка икономика с високотехнологични работни места. Всички пътища тук водят към храма, защото храмът се гради у всеки един от нас. Тук никой не купува дипломи, защото всички конкурси в публичния и в частния сектор се печелят въз основа на квалификация, знания и опит. Дипломът не е самоцел, а предпоставка.
Враговете ни умират не от страх, а от срам. Няма и политици-негодници, просто защото негодници няма.
Тук всеки един от моите съотечественици има своето Право на щастие.
Бай ЯНКО
P.S.: Трябва да си много нагъл, за да членуваш в Тристранния пакт, във Варшавския договор или в НАТО, и да честваш като официален празник Ден на независимостта!
За изхранване на отечеството, загърнато в офицерския шарф, конни вестоносци често-често са препускали натоварени с омари, стриди и други морски дарове между Цариград и София.