НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЕПРЕТЕНЦИОЗНАТА И ВЕЧНО МЛАДА „ЗВЕЗДА“
Убеден съм, че всеки ще се съгласи със скромното ми мнение, че тази яхта в никакъв случай не излъчва стряскаща елегантност, а носи в себе си по-скоро една сандъчеста непринуденост, продиктувана от обстоятелствата на онова далечно време.
А „това време” е било в далечната, ама много далечната 1911 (!) година, когато конструкторите са били изправени пред (почти) непосилната задача да създадат евтина, бърза и не особено технологична яхта, която - на всичкото отгоре! - да може и много бързо да се построи. Самото условие на тази задача звучи повече от абсурдно, но хората се справят отлично и от стапела слиза една особена и нямаща нищо общо с тогавашните представи за красота яхта.
Но ... ето че точно това „грозно патенце”, както нежно наричат тази лодка, вече повече от 90 години не слиза от световната ветроходна сцена, при това без почти никакви изменения и подобрения по отношение на корпус, палуба и подпалубно пространство. Разбира се, че по отношение на рангоута, такелажа и ветрилното стъкмяване подобни твърдения биха били не съвсем на място, но прогресът в технологиите си каза тежката дума и при тази забележителна лодка. Нещо повече - тази яхта се превръща в първопроходец на един „Единен международен клас“, който намери хиляди привърженици по целия свят и особено в Европа, гарантирайки си по този начин една вечна младост, дай Боже всекиму!
Първата „Звезда”, всъщност, е логичното продължение от американската „Въшка“ на американския конструктор William Gardner, който е използвал за прототип лодките на първите заселници на континента, с техните прави бордове и плоско дъно, с доста ограничена мореходност, но пък и много лесни и евтини за изпълнение. …
Пълният текст на кореспонденцията можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев“.
Убеден съм, че всеки ще се съгласи със скромното ми мнение, че тази яхта в никакъв случай не излъчва стряскаща елегантност, а носи в себе си по-скоро една сандъчеста непринуденост, продиктувана от обстоятелствата на онова далечно време.
А „това време” е било в далечната, ама много далечната 1911 (!) година, когато конструкторите са били изправени пред (почти) непосилната задача да създадат евтина, бърза и не особено технологична яхта, която - на всичкото отгоре! - да може и много бързо да се построи. Самото условие на тази задача звучи повече от абсурдно, но хората се справят отлично и от стапела слиза една особена и нямаща нищо общо с тогавашните представи за красота яхта.
Но ... ето че точно това „грозно патенце”, както нежно наричат тази лодка, вече повече от 90 години не слиза от световната ветроходна сцена, при това без почти никакви изменения и подобрения по отношение на корпус, палуба и подпалубно пространство. Разбира се, че по отношение на рангоута, такелажа и ветрилното стъкмяване подобни твърдения биха били не съвсем на място, но прогресът в технологиите си каза тежката дума и при тази забележителна лодка. Нещо повече - тази яхта се превръща в първопроходец на един „Единен международен клас“, който намери хиляди привърженици по целия свят и особено в Европа, гарантирайки си по този начин една вечна младост, дай Боже всекиму!
Първата „Звезда”, всъщност, е логичното продължение от американската „Въшка“ на американския конструктор William Gardner, който е използвал за прототип лодките на първите заселници на континента, с техните прави бордове и плоско дъно, с доста ограничена мореходност, но пък и много лесни и евтини за изпълнение. …
Пълният текст на кореспонденцията можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев“.