НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НЕИЗВЕСТНИ СНИМКИ НА РАШКО СЕРАФИМОВ ОТ
ПЕРИОДА НА ОБУЧЕНИЕТО МУ КАТО
ПОДВОДНИЧАР
Както вече съобщихме на читателите на „Морски вестник”, на 16 януари т.г. се навършват 140 години от рождението на капитан І ранг Рашко Серафимов (14 януари 2015 г. 140 години от рождението на подводничаря капитан І ранг Рашко Серафимов). По този повод поместваме неизвестни досега снимки на този виден български морски офицер от периода на обучението му в Учебния отряд за подводно плаване в балтийското пристанище Либава (тогава в Руската империя, а днес - в Латвия, като името му е Лиепая). Снимките постъпиха съвсем наскоро в дигиталния архив на „Морски вестник”.
На едната от снимките се вижда, че лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Рашко Серафимов е с два отличителни знака на дясната страна на бялата си тужурка: на завършил Минния офицерски клас в Кронщад и на командир на руска подводница. Всички офицери на снимките са от руския военен флот, с изключение на Рашко Серафимов. А на едната от снимките, в дясно от него е „очарователната датчанка Тиура Йохансен, която не след дълго става негова съпруга” (цит. по Вл. Павлов). Разбира се, анализът на снимките тепърва предстои. Възможно е старшият офицер на едната от снимките (седнал най-отпред) да е командирът на отряда за подводно плаване адмирал Едуард Николаевич Щенснович - участник в Освободителната руско-турска война (1877 - 1878 г.). По време на бойните действия на река Дунав Щенснович предсрочно е произведен от мичман в лейтенант и е награден с боен орден за смелите атаки, осъществени от него с катер, въоръжен с прътови мини срещу турски броненосци.
Разбира се, Серафимов не е разчитал само на евентуалните симпатии на адмирала към него и на факта, че е единственият чужденец сред руските подводничари. Той ревностно се посвещава на изучаването на подводното плаване и не след дълго показва, че вече не е ученик, а напълно подготвен да командва подводница. В една от своите заповеди адмиралът обявява, че: „Считам за свой дълг да призная на лейтенант Серафимов това, че умее да управлява подводна лодка тип „Стерлядь” ... За отличното състояние на подводната лодка благодаря на лейтенант Серафимов” (цитат по Н. Черкашин).
На Николай Черкашин дължим откритието, че по време на показна атака, осъществена от три подводници от отряда срещу императорската яхта „Штандарт”, двете се демаскират, като вдигат перископите си, за да вземат точен пеленг към целта и след това да имитират учебна стрелба с торпедо. Третата подводница - „Пескарь”, с командир лейтенант Серафимов, не е забелязана. Първият български подводничар взема решение да се „прокрадне” към целта под вода, без да вдига перископ, а да продължи по курса и да атакува по предварително взет пеленг към императорската яхта. Никой преди него не е съобразил, че има такава възможност! Затова Черкашин пише: „Може да се счита, че лейтенант Серафимов е провел първата в историята на подводния флот безперископна атака”.
Капитан І ранг от запаса Николай Черкашин е служил като заместник-командир по политическата част на съветска подводница и не би си позволил да пише необосновани твърдения, още повече, че е имал възможност да работи с архивни материали и да се консултира с компетентни в тази област специалисти. За съжаление, на мен не ми е известна друга публикация на друг руски автор, в която тезата на Черкашин да е приета, потвърдена или пък опровергана. Дано не съм прав!
Затова темата остава отворена и за други мнения и настоящата годишнина от рождението на капитан І ранг Серафимов - далечен родственик на Апостола на свободата Васил Левски, е добър повод да си припомним за този интересен епизод от неговата биография. В нашата военноморска история офицерите с подобни новаторски решения (казано по днешен жаргон - иновации) не са толкова много!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Литература:
Павлов, Вл. Български морски офицери, Държавно военно издателство, София, 1973, с. 70
Панайотов, Ат. Български подводничар е извършил първата в света учебна безперископна атака. В: На подводна вахта - тематичен сборник, посветен на 45-годишнината от възстановяването на подводното плаване у нас и създаването на Осми отделен дивизион подводници, Варна, 1999 г., с. 16
Черкашин, Н. По следам „Святого Георгия”, архивная повесть. В: Знак Вишну, М., Молодая гвардия, 1986, с. 202 - 203
ПЕРИОДА НА ОБУЧЕНИЕТО МУ КАТО
ПОДВОДНИЧАР
Както вече съобщихме на читателите на „Морски вестник”, на 16 януари т.г. се навършват 140 години от рождението на капитан І ранг Рашко Серафимов (14 януари 2015 г. 140 години от рождението на подводничаря капитан І ранг Рашко Серафимов). По този повод поместваме неизвестни досега снимки на този виден български морски офицер от периода на обучението му в Учебния отряд за подводно плаване в балтийското пристанище Либава (тогава в Руската империя, а днес - в Латвия, като името му е Лиепая). Снимките постъпиха съвсем наскоро в дигиталния архив на „Морски вестник”.
На едната от снимките се вижда, че лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Рашко Серафимов е с два отличителни знака на дясната страна на бялата си тужурка: на завършил Минния офицерски клас в Кронщад и на командир на руска подводница. Всички офицери на снимките са от руския военен флот, с изключение на Рашко Серафимов. А на едната от снимките, в дясно от него е „очарователната датчанка Тиура Йохансен, която не след дълго става негова съпруга” (цит. по Вл. Павлов). Разбира се, анализът на снимките тепърва предстои. Възможно е старшият офицер на едната от снимките (седнал най-отпред) да е командирът на отряда за подводно плаване адмирал Едуард Николаевич Щенснович - участник в Освободителната руско-турска война (1877 - 1878 г.). По време на бойните действия на река Дунав Щенснович предсрочно е произведен от мичман в лейтенант и е награден с боен орден за смелите атаки, осъществени от него с катер, въоръжен с прътови мини срещу турски броненосци.
Разбира се, Серафимов не е разчитал само на евентуалните симпатии на адмирала към него и на факта, че е единственият чужденец сред руските подводничари. Той ревностно се посвещава на изучаването на подводното плаване и не след дълго показва, че вече не е ученик, а напълно подготвен да командва подводница. В една от своите заповеди адмиралът обявява, че: „Считам за свой дълг да призная на лейтенант Серафимов това, че умее да управлява подводна лодка тип „Стерлядь” ... За отличното състояние на подводната лодка благодаря на лейтенант Серафимов” (цитат по Н. Черкашин).
На Николай Черкашин дължим откритието, че по време на показна атака, осъществена от три подводници от отряда срещу императорската яхта „Штандарт”, двете се демаскират, като вдигат перископите си, за да вземат точен пеленг към целта и след това да имитират учебна стрелба с торпедо. Третата подводница - „Пескарь”, с командир лейтенант Серафимов, не е забелязана. Първият български подводничар взема решение да се „прокрадне” към целта под вода, без да вдига перископ, а да продължи по курса и да атакува по предварително взет пеленг към императорската яхта. Никой преди него не е съобразил, че има такава възможност! Затова Черкашин пише: „Може да се счита, че лейтенант Серафимов е провел първата в историята на подводния флот безперископна атака”.
Капитан І ранг от запаса Николай Черкашин е служил като заместник-командир по политическата част на съветска подводница и не би си позволил да пише необосновани твърдения, още повече, че е имал възможност да работи с архивни материали и да се консултира с компетентни в тази област специалисти. За съжаление, на мен не ми е известна друга публикация на друг руски автор, в която тезата на Черкашин да е приета, потвърдена или пък опровергана. Дано не съм прав!
Затова темата остава отворена и за други мнения и настоящата годишнина от рождението на капитан І ранг Серафимов - далечен родственик на Апостола на свободата Васил Левски, е добър повод да си припомним за този интересен епизод от неговата биография. В нашата военноморска история офицерите с подобни новаторски решения (казано по днешен жаргон - иновации) не са толкова много!
Атанас ПАНАЙОТОВ
Литература:
Павлов, Вл. Български морски офицери, Държавно военно издателство, София, 1973, с. 70
Панайотов, Ат. Български подводничар е извършил първата в света учебна безперископна атака. В: На подводна вахта - тематичен сборник, посветен на 45-годишнината от възстановяването на подводното плаване у нас и създаването на Осми отделен дивизион подводници, Варна, 1999 г., с. 16
Черкашин, Н. По следам „Святого Георгия”, архивная повесть. В: Знак Вишну, М., Молодая гвардия, 1986, с. 202 - 203
Лейтенант Рашко Серафимов (в ляво), Тиура Йохансен и руски офицер по време на излет (вероятно в околностите на Либава).
Лейтенант Рашко Серафимов (в дясно) с руски офицери и членове на техните семейства.
Лейтенант Рашко Серафимов (отпред, в ляво), вероятно по време на същия излет.
Лейтенант Рашко Серафимов сред приятелски семейства в Либава. Ясно си личат двата отличителни знака на дясната страна на бялата му тужурка.
Руската подводница „Пескарь”, но която командир е бил и лейтенант Рашко Серафимов. Източник: https://genrogge.ru/merkushov/f-30.htm
Руската императорска яхта „Штандарт”, атакувана от лейтенант Серафимов с подводницата „Пескарь” по нов във военноморската тактика способ. Източник: https://www.facebook.com/
Факсимиле от „архивната” (по думите на автора й) повест „По следам „Святого Георгия” на Николай Черкашин, 1986 г., част І.
Факсимиле от „архивната” (по думите на автора й) повест „По следам „Святого Георгия” на Николай Черкашин, 1986 г., част ІІ.