НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТЪЖНО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ИСТОРИЯТА НА
ТОРПЕДНИЯ КАТЕР ПРЕД ВОЕННОМОРСКИЯ
МУЗЕЙ
Както вече бе съобщено във статията 10 септември 2014 г. Торпедният катер пред Военноморския музей и неговият събрат в Тутракан, катерът, който стои на постамента пред Военноморския музей, е докаран във Варна от Видин. Но преди да бъде изведен от състава на дивизиона торпедни катери, след получаването на новите, по-съвременни катери, и изпратен да „дослужва“ на Дунава, катерът участва в един морски инцидент, довел за жалост и до загуба на човешки живот.
През далечната 197(?) г., по време на учение на флота, дивизионът торпедни катери трябваше да вземе участие, извършвайки торпедна атака. Торпедните катери поддържаха в бойно дежурство по два катера, въоръжени с бойни торпеда. Дежурното звено бе на вода и носеше дежурство по една или две седмици. През това време, останалите катери бяха извадени от водата и на платформи се намираха в хангарите, където личният състав почистваше алуминиевите им корпуси и ги боядисваше. Само при мероприятия на дивизиона всички се спускаха на вода.
В деня на учението, този кораб е в бойно дежурство и е зареден с бойни торпеда. Атаките винаги се провеждат в тъмната част на денонощието или рано сутрин, когато над морето не се е вдигнала мъглата. В хода на учението, катерите е трябвало да изиграят тренировка по „химическо нападение”. Екипажите обличат химическите облекла и слагат противогазите. Последните намалят видимостта на командирите и на рулевите. Движейки се на пълен ход и на „зиг-заг”, за да намалят възможността за поражение от вероятния противник, получавайки повреда в радара, катерът удря своя събрат бордово, в торпедния апарат, в района на рулевата рубка. Фактът, че в тази тръба не е имало бойно торпедо, спасява двата катера от явна гибел.
Носът на катера е смачкан, форпикът, който е и боцманска магазия, е разбит. През повредената носова преграда в машинното отделение нахлува вода. Само бързата реакция на личния състав на
ТОРПЕДНИЯ КАТЕР ПРЕД ВОЕННОМОРСКИЯ
МУЗЕЙ
Както вече бе съобщено във статията 10 септември 2014 г. Торпедният катер пред Военноморския музей и неговият събрат в Тутракан, катерът, който стои на постамента пред Военноморския музей, е докаран във Варна от Видин. Но преди да бъде изведен от състава на дивизиона торпедни катери, след получаването на новите, по-съвременни катери, и изпратен да „дослужва“ на Дунава, катерът участва в един морски инцидент, довел за жалост и до загуба на човешки живот.
През далечната 197(?) г., по време на учение на флота, дивизионът торпедни катери трябваше да вземе участие, извършвайки торпедна атака. Торпедните катери поддържаха в бойно дежурство по два катера, въоръжени с бойни торпеда. Дежурното звено бе на вода и носеше дежурство по една или две седмици. През това време, останалите катери бяха извадени от водата и на платформи се намираха в хангарите, където личният състав почистваше алуминиевите им корпуси и ги боядисваше. Само при мероприятия на дивизиона всички се спускаха на вода.
В деня на учението, този кораб е в бойно дежурство и е зареден с бойни торпеда. Атаките винаги се провеждат в тъмната част на денонощието или рано сутрин, когато над морето не се е вдигнала мъглата. В хода на учението, катерите е трябвало да изиграят тренировка по „химическо нападение”. Екипажите обличат химическите облекла и слагат противогазите. Последните намалят видимостта на командирите и на рулевите. Движейки се на пълен ход и на „зиг-заг”, за да намалят възможността за поражение от вероятния противник, получавайки повреда в радара, катерът удря своя събрат бордово, в торпедния апарат, в района на рулевата рубка. Фактът, че в тази тръба не е имало бойно торпедо, спасява двата катера от явна гибел.
Носът на катера е смачкан, форпикът, който е и боцманска магазия, е разбит. През повредената носова преграда в машинното отделение нахлува вода. Само бързата реакция на личния състав на
Носът на торпедния катер в близък план. „Кръпката” с нитове си личи наистина отчетливо.
Торпедният катер проект 123К на постамент пред Военноморския музей.
машината под ръководството на механика старши лейтенант Кирил Ангелов спасява катера и той остава на вода.
Докато катерите успеят да спрат своя ход, да свалят химическото облекло и да се провери за наличността на екипажите, минава ценно време. В мъглата е изтървано да се отбележи и точното място на удара. Проверката на личния състав установява, че палубният боцман на катера е в неизвестност.
Учението незабавно бе прекратено и всички участвуващи в него кораби започнахме поиск и търсене на изчезналия след удара боцман. Бяха намерени предмети, изпадали от магазията, но от пропадналия без вест нямаше и следа. Облечен в химически костюм, с противогаз и при работещи винтове на кораба, шансът за оцеляване бе нищожен.
Когато се вгледате в носа на катера, ще забележите местото на смачкания нос. Корпусниците от КРЗ „Флотски арсенал” вложиха цялото си умение, за да възстановят катера, но подменените листи се виждат много добре.
Все още има живи от участниците в инцидента. Те могат по-достоверно и обстойно да разкажат за случилото се. Смятам, че не премълчаването на подобни трагични епизоди от историята на военноморския ни флот ни правят по-силни, а признаването на тези инциденти, за да бъдат избегнати от идващите след нас.
Когато разглеждате катера, застанете в минута мълчание, за да отдадете почит към рано загиналия боцман.
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ
Докато катерите успеят да спрат своя ход, да свалят химическото облекло и да се провери за наличността на екипажите, минава ценно време. В мъглата е изтървано да се отбележи и точното място на удара. Проверката на личния състав установява, че палубният боцман на катера е в неизвестност.
Учението незабавно бе прекратено и всички участвуващи в него кораби започнахме поиск и търсене на изчезналия след удара боцман. Бяха намерени предмети, изпадали от магазията, но от пропадналия без вест нямаше и следа. Облечен в химически костюм, с противогаз и при работещи винтове на кораба, шансът за оцеляване бе нищожен.
Когато се вгледате в носа на катера, ще забележите местото на смачкания нос. Корпусниците от КРЗ „Флотски арсенал” вложиха цялото си умение, за да възстановят катера, но подменените листи се виждат много добре.
Все още има живи от участниците в инцидента. Те могат по-достоверно и обстойно да разкажат за случилото се. Смятам, че не премълчаването на подобни трагични епизоди от историята на военноморския ни флот ни правят по-силни, а признаването на тези инциденти, за да бъдат избегнати от идващите след нас.
Когато разглеждате катера, застанете в минута мълчание, за да отдадете почит към рано загиналия боцман.
О.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ