НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МИНУТА МЪЛЧАНИЕ ЗА ЗАГИНАЛИЯ БОЦМАН
По повод на 20 януари 2015 г. Тъжно допълнение към историята на торпедния катер пред Военноморския музей
Капитан I р. о.р. Евгени Ценов е абсолютно прав. Редно е цялата истина за всички подобни инциденти да се публикува. Първо - за урок на следващите поколения (в случая моряци) и второ - за да се помолим със закъснение за душите на загиналите на поста си.
Естествено, като бивш катерник и „боцман”, разказът ме развълнува. Много по-добре би било коментар да направят бившите преки участници в инцидента, но и мъничко „странична” информация може би ще е полезна.
Да, имаше наистина и страшни дни. Звена от по два дежурни катера, натоварени с бойни торпеда, излизаха на учения за охрана на границите ни. Две торпеда с по около 300 кг. взрив стояха в тръбите на по-малко от метър от нас и „чакаха” команда „огън”. Знаехме, че имат предпазители. За да не избухнат на борда в тях имаше малки перки, които се задвижваха от водата и едва след определено количество обороти освобождаваха спусъка на взривателите. И увлечени от събитията на борда някак забравяхме за 600-те кг. взрив до нас.
А „събитията” бяха много. Стандартната учебна тревога беше „газ”. Събличаш топлите канадки и ватени панталони и обличаш студените гумирани облекла с качулки, слагаш противогаз и нахлузваш ботуши. Следват други тревоги: „пробойна в ... отсек”, „пожар в ...”, „катер на буксир” и пр. И с ограничена видимост, понякога със замъглени очила, в тромави облекла бягаш, за да си „спасиш” катера. Но най-опасното нещо бяха всъщност гумените ни ботуши - ужасно хлъзгави по винаги мократа и зверски люлееща се палуба. Имаше малко леери и често падането зад борда се спираше само от здравата ръка на колегата до тебе.
В това време командирът на катера (също в противогазово облекло, с качулка, противогаз и шлемофон) управлява катера и хода на машините, съгласува по радиостанцията действията си с другия катер от звеното, решава задачата по неговата торпедна атака, слуша докладите ни за обстановката в катера и около него и издава съответни команди. Трудно, опасно, предизвикателно - и може би точно за това привлекателно. На нашия катер беше дошъл отличникът на поредния випуск на Морското. Предложили му избор на длъжност и той избрал именно „командир на торпеден катер”.
Боцманите бяха нещо друго. Морската поговорка, че те са „майката на кораба” си е вярна - те отговаряха за реда и чистотата на палубата, въжетата, боята, флага, неприкосновения запас, морските ни облекла и за още поне десет неща. Имаха си и магазия - във форпика. И за да не им е малко, те бяха и сигналистите по всички видове сигнализации: светлинна, флажна, ръчен семафор и пр. Няколко души начело с флагманския боцман бяха старшини - свръхсрочнослужещи, а другата част бяхме обикновени срочнослужещи моряци.
Конкретният инцидент изглежда така. Както авторът пише - в ограничена от природните условия видимост, допълнително намалена и от противогазите, възможността за авария силно нараства. И тя се случва. Поради предпазителите, взрив на едното (двете) торпеда е бил избягнат. И в неизбежната бъркотия е станало непоправимото - „човек зад борда” и то неоткрит.
Ако е верен днешният номер на катера и ако той е бил и тогава единица, това е бил флагманският катер. На него вероятно е служил и флагманският боцман - свръхсрочнослужещият неизвестен главен старшина Х. Загинал е с моряшка смърт - на бойния си пост, в морето. Заслужава поне снимка с името му в още ненаписаната история на торпедните катери тип „Комсомолец”. А защо не и в историята на останалите - от „Люрсен” до „Оса”.
И - минута мълчание.
Божимир ДАВИДОВ - бивш катерник
По повод на 20 януари 2015 г. Тъжно допълнение към историята на торпедния катер пред Военноморския музей
Капитан I р. о.р. Евгени Ценов е абсолютно прав. Редно е цялата истина за всички подобни инциденти да се публикува. Първо - за урок на следващите поколения (в случая моряци) и второ - за да се помолим със закъснение за душите на загиналите на поста си.
Естествено, като бивш катерник и „боцман”, разказът ме развълнува. Много по-добре би било коментар да направят бившите преки участници в инцидента, но и мъничко „странична” информация може би ще е полезна.
Да, имаше наистина и страшни дни. Звена от по два дежурни катера, натоварени с бойни торпеда, излизаха на учения за охрана на границите ни. Две торпеда с по около 300 кг. взрив стояха в тръбите на по-малко от метър от нас и „чакаха” команда „огън”. Знаехме, че имат предпазители. За да не избухнат на борда в тях имаше малки перки, които се задвижваха от водата и едва след определено количество обороти освобождаваха спусъка на взривателите. И увлечени от събитията на борда някак забравяхме за 600-те кг. взрив до нас.
А „събитията” бяха много. Стандартната учебна тревога беше „газ”. Събличаш топлите канадки и ватени панталони и обличаш студените гумирани облекла с качулки, слагаш противогаз и нахлузваш ботуши. Следват други тревоги: „пробойна в ... отсек”, „пожар в ...”, „катер на буксир” и пр. И с ограничена видимост, понякога със замъглени очила, в тромави облекла бягаш, за да си „спасиш” катера. Но най-опасното нещо бяха всъщност гумените ни ботуши - ужасно хлъзгави по винаги мократа и зверски люлееща се палуба. Имаше малко леери и често падането зад борда се спираше само от здравата ръка на колегата до тебе.
В това време командирът на катера (също в противогазово облекло, с качулка, противогаз и шлемофон) управлява катера и хода на машините, съгласува по радиостанцията действията си с другия катер от звеното, решава задачата по неговата торпедна атака, слуша докладите ни за обстановката в катера и около него и издава съответни команди. Трудно, опасно, предизвикателно - и може би точно за това привлекателно. На нашия катер беше дошъл отличникът на поредния випуск на Морското. Предложили му избор на длъжност и той избрал именно „командир на торпеден катер”.
Боцманите бяха нещо друго. Морската поговорка, че те са „майката на кораба” си е вярна - те отговаряха за реда и чистотата на палубата, въжетата, боята, флага, неприкосновения запас, морските ни облекла и за още поне десет неща. Имаха си и магазия - във форпика. И за да не им е малко, те бяха и сигналистите по всички видове сигнализации: светлинна, флажна, ръчен семафор и пр. Няколко души начело с флагманския боцман бяха старшини - свръхсрочнослужещи, а другата част бяхме обикновени срочнослужещи моряци.
Конкретният инцидент изглежда така. Както авторът пише - в ограничена от природните условия видимост, допълнително намалена и от противогазите, възможността за авария силно нараства. И тя се случва. Поради предпазителите, взрив на едното (двете) торпеда е бил избягнат. И в неизбежната бъркотия е станало непоправимото - „човек зад борда” и то неоткрит.
Ако е верен днешният номер на катера и ако той е бил и тогава единица, това е бил флагманският катер. На него вероятно е служил и флагманският боцман - свръхсрочнослужещият неизвестен главен старшина Х. Загинал е с моряшка смърт - на бойния си пост, в морето. Заслужава поне снимка с името му в още ненаписаната история на торпедните катери тип „Комсомолец”. А защо не и в историята на останалите - от „Люрсен” до „Оса”.
И - минута мълчание.
Божимир ДАВИДОВ - бивш катерник
Уникална снимка на стрелящ български торпеден катер от проекта 123 К („Комсомолец”). Снимката е от личния архив на приятеля, читателя и автора на „Морски вестник” о.з. капитан І ранг Бранимир Тодоров. Изказваме му благодарност за предоставената възможност да я публикуваме за първи път.
