НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПЪЛНОТО РАДИО МЪЛЧАНИЕ СЛЕД СТРЕЛБАТА С БОЙНИ ТОРПЕДА (1966 Г.)
Защо никой от командирите на шест торпедни катера не пожела да отговори на въпроса на командващия ВМС адмирал Иван Добрев?

Срещнах разкази на хора, които не са участници в исторически събития, а ги коментират и то с претенции на достоверност. Това се отнася и за изстрелването на бойни торпеда от кораби на българските ВМС.
Торпедни стрелби на бойни торпеда, с цел проверка на боеспособността им, са извършени от торпедни катери проект 123-К през 1962 г. и 1966 г. първата стрелба се проведе северно от Калиакра в района  на Шабла. Стреляха два торпедни катера от морето към скалистият бряг. Единият командир на катер беше старши лейтенант Владимир Христакиев. Подготвеното за стрелба торпедо беше изстреляно при лягане на катера на боен курс на дистанция шест кабелта от брега. Видимата следа на морската повърхност - въздушни балончета от торпедото, сочеше право към скалите на брега. Там се видя и взривът на торпедото, и високият воден стълб.
Последва стрелба от друг торпеден катер. Резултатът беше отново взрив на торпедо от удар в бреговите скали. Всички участници бяха весели и въодушевени от успешната стрелба. Имаше много коментарии и снимки за спомен. След стрелбата се направи оглед на района на взривовете и се търсеха части от взривените торпеда.
Втората торпедна стрелба се проведе в края на учение на ВМС при сдаване на съвместна задача. В края на учението се проведе демонстративна торпедна стрелба пред всички бойни кораби, които бяха разположени на дрейф в широка дъга пред бухта Параскева, южно от река Ропотамо. Учението се провеждаше под ръководството на адмирал Иван Добрев - командващ ВМС, чийто флаг беше вдигнат на стенгата на стражеви кораб „Смели”.
Заредените в апаратите две бойни торпеда бяха образец 45-36НТ. Такива торпеда бяха използвани от торпедните бомбардировачи Ту-2Т до 1955 г. и Ил-28Т до 1959 г., когато ресурсът на самолетите свършва и те са бракувани. При проектирането на торпедните катери 123К е предвидено да бъдат използвани торпеда 45-36Н, т.е. с калибър 450 мм и далекобойност до 6000 м. Така след бракуването на торпедоносната авиация бяха останали достатъчно много торпеда за торпедните катери. Бойните стрелби се провеждаха точно с тези торпеда. Различието между морските и самолетните торпеда беше в работата на жироскопа.
Катерните торпеда вървяха направо, така както се е прицелил командирът на торпедния катер, а самолетните се пускаха с парашут и след влизане във водата започваха движение по спирала, евентуално да улучат кораба цел. Дълбочината на движение във водата на торпедото, управлявано от хидростатен апарат, беше от 0,5 до 14 метра.
От флагманския кораб беше даден сигнал за изпълнение на торпедна атака към брега.
С честа и удоволствието да торпедира скалите беше удостоен отличният торпеден катер ТКА 301 с командир старши лейтенант Велков. Показната атака се провеждаше от тактическата бойна единица - звено торпедни катери. Аз бях на подзвеневия катер и се движех на минимална дистанция в строй „отстъп” в ляво т.к. щеше да се стреля с десния апарат. Насочихме се към брега със скорост 36 възела. Другите четири катера от дивизиона останаха на дрейф зад нас. Последваха стандартните сигнали по УКВ радиостанцията на стрелящия катер за готовност и изстрел. Видя се как торпедото разкъса предния гумен капак на апарата и се гмурна в морето. Едновременно с торпедото беше изстреляна и сигнална ракета за обозначаване на стрелбата. След секунди се видя винтовото струя на торпедото, която сочеше право към скалите. След 2-3 кабелта с цел безопасност последва команда „стоп” . Така изчакахме до взрива близо до брега. По корабите се чу вик „ура”. С двата катера направихме заход и се насочихме за изстрелване на второто торпедо.
Торпеден катер проект 123К от българските ВМС по време на торпедна стрелба. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Бранимир Тодоров.
Прототип на торпедоносеца Ту-2Т с две авиационни торпеда 45-36АН, закрепени по бордовете на фюзелажа под крилете. Източник: https://legendary-aircraft.blogspot.com/
О.з. капитан І ранг Божидар НЕДЯЛКОВ.
Авторът Божидар НЕДЯЛКОВ като командир на торпеден катер проект 123К. Снимката е от личния му архив.
Торпедоносецът Ту-2Т е популярен и сред авиомоделистите. Източник: https://militarymodel.com.ua/
Торпеден катер проект 123К по време на Деня на българските ВМС през 60-те години на ХХ век.
Сега се движехме в строй отстъп в дясно. Сигналите по УКВ „апарати - товс”, „апарати - пли” се дублираха и със сигналните флагове. Изстрел на сигнална ракета и второто торпедо, под силата на барутните газове, излетя от апарата в морето. Последвахме винтовата му струя, която се виждаше много ясно. След 2-3 кабелта, когато се очакваше да дадем „стоп”, торпедната следа започна да завива плавно на дясно. След минута следата сочеше към корабите от учението, стоящи на дрейф със работещи двигатели. Последва сигнал от стрелящия катер: „Торпедото извършва поворот на дясно”, движа след него. От флагманския кораб „Смели” последва сигнал:
- Окръжно, буки, буки. Изпълнете „ер голям нула”. Буки, буки самостоятелно! Тук „Буря”- това беше сигнал всеки кораб самостоятелно да се спасява на курс север.
Само след секунди корабите дадоха ход и се втурнаха по-далече от торпедото. Всички бяха оповестени, че дълбочината на движение на торпедото е 10 метра, но корабите бягаха.
Ние продължавахме да се движим зад торпедото, а зад двата катера се движеха и другите четири торпедни катера. При газене около един метър опасност за катерите не съществуваше, но с нашето движение се очертаваше и движението на бойното торпедо. След 3-4 стесняващи се циркулации следата постепенно избледня и изчезна. Торпедото беше спряло поради изчерпване на сгъстеният въздух. Изтеглихме се малко в страни в очакване на взрив, на такъв на последва. Вероятно торпедото се беше кротнало леко, леко на песъчливата дъно и не се задейства взривното устройство. Някой не беше настроил авиационното торпедо за движение по права линия. То показа как се движат торпедата на торпедоносната авиация.
По вътрешната УКВ радиомрежа на дивизиона командирите на катери започнахме да обменяме мнения и коментарии за стрелбата. Това което си говорехме, се чуваше само от командирите на катери, които плаваха с шлемофон и ларингофон. Възбудени от събитията, бяхме прекалили с разговорите, които вероятно са се чули и на командния мостик на флагманския кораб, след като командващият се е включил в радиомрежата ни. Вероятно е изслушал мнението на всички командири и накрая даде сигнал за прекратяване на тази радио-дискусия. Не каза кой е на трубката на УКВ-то, но гласът на „Странджата” не може да се сбърка, особено след красноречивият категоричен въпрос:
- Коя е тая п..ка, която говори по УКаВето, бе?!
Настъпи радио мълчание и то пълно. А си се обадил, а си признал пред всички, че си такава. Доста време мълчахме. Дадоха край на учението. Към Созопол поехме, като се управлявахме със зрителни средства. Страхотен сигнал! Никакво излъчване! Пълно радио мълчание. Още го помня!

Божидар НЕДЯЛКОВ,
бивш командир на катер

Още по темата в „Морски вестник”: 17 юни 2014 г. „Ние, „моряците” - част ІХ
февруари 2015 г.