НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











СТРИЖЕНИМИ ГЛАВАМИ ЧЕЛОМ БЬОМ
По повод на: 22 февруари 2015 г. „Безкористните” опити на Русия за нашето освобождение

Уважаеми капитан Станчев, клех се над Инджилиса да не пиша повече ала-бала за „Морски вестник”, ама книгата се оказа протестантска и ето, че не устоях. И аз като Вас колко пъти съм се навирал в очите си, да се захващам за неща, които не са ми работа. Като българин - и за футбол съм писал, но само да предам на читателя какво рече флотският бръснар бай Мето за подвизите на Пеневата чета през 1994 г. Хубаво беше казал човекът, ако удариш едно 200-300 удара във вратата на противника, няма как да не си победител. Та и нашата работа, ако имахме едно 500-600 Дякон Левски и ако им бяхме спретнали на турците едно 300-400 Априлски въстания - за какво ни е този Цар - освободител?
Преди да се намесят Русите, Австро-Унгария ни е помагала безкористно да се освободим, вж Чипровското въстание. Макар че само американците на този свят помагат безкористно. През 1830 г. например са надвили Мексико и са го избавили от сума територии, да не им тежат на бюджета, да им се чудиш на акъла, само защото там робството било забранено!
Австрийците даже са създали общоевропейска завера против Османлиите, в която са участвали (дръжте се да не паднете!) и московците, во главе с най-ужасния сатрап Иван Грозни. Тогава щяхме да се наредим със спасител, защото „грозният” цар Иван всъщност бил „страшен”, въпрос на езикова коректност. Ние също сме имали страшни владетели, вж Крум Страшни, обаче той си е наш, българин, а Иван Василевич бил „москал”. Обаче, помните ли в онази кино комедия на Мосфилм, като искаха да му сменят професията, как викаше „Азъ есмъ царь!” На родния си български език, с личното местоимение „аз”, възвратния глагол „съм”, и титлата „цар” - ни едно от тези ги няма в москалския. Наскоро прочетох, че бил татарин по произход, а татарите, както знаете, са пак българско коляно. Монголите изпратили една тумба от своите да поробват цялата Рус, а те се
февруари 2015 г.
Българи-гагаузи от Кестрич (дн. Виница), 1915 г.;
„Майтап бе, Уили!”
Кипчаки от Поволжието на пазар, началото на ХХ век.
смесили със савирите, черкасите, уногундурите, булгарите, русичите, ясите, узите, кипчаките и тук-таме някой славянин, и ето ти тебе дибидюс татар миллет. Всичките тези са протобългари, с изключение на русичите, които са нормани (варязи), а от тази бърканица произлязло онова, което на запад наричат „татари”. Те на запад и на българите от Скопско им викат „македонци”, акъл парасъ.
Хубаво сте писали за пъклените планове на Екатерина Втора, немка от сой, ама плюнките по нея са все на сметката на Русия. Обаче, преди нея е бил Петър Първи, син на Наталия Наришкина - по произход булгарка. И защо да се  правим на пет и половина, това писмо, на което Вие сте писали статията си, а аз допълвам с патриотично прозрение, е набрано на „граждански свод”, въведен от Петър Първи, сиреч пак си е българско.
И Кутузов е от същата кръвна група, кръволокът от Русчук, който в няколко войни подло пускал кръв на благите турци, палел села и притеснявал местните патриоти-българи. Такива били и князете Юсупови, които разплакали майката на добрия Распутин. А докато  Г. Раковски основателно се опасявал, че от Русия хаир няма да видим, обикалял Атина, Букурещ и Сръбско да предлага единение, а оттам го подкрепяли, за да се осъществяла идеята за Велика (Сърбия, Гърция, Румъния - можете да си изберете).
Усещам, че не ми се доверявате, затова ще посоча писания на хора с авторитет в науката, на руски език, да ме прощавате, и дано читателят да ми повярва повече.
В об­лас­ти  нау­ки,  - пи­ше М. Д. Ка­ра­те­ев - бел. Я.Б., - по­том­ка­ми булгаро-татар бы­ли гени­альные рус­ские уче­ные Мен­де­ле­ев, Меч­ни­ков, Пав­лов и Тимиря­зев, ис­то­ри­ки Кан­те­мир и Ка­рам­зин, ис­сле­до­ва­те­ли се­ве­ра Че­лю­скин и Чириков.  В литера­туре - Дос­то­ев­ский, Тур­ге­нев, Дер­жа­вин, Язы­ков, воин и поэт Де­нис Да­вы­дов, За­гос­кин, К. Ле­он­ть­ев, Ога­рев, Ку­прин, Арцыбашев, Замя­тин, Бул­га­ков и це­лый ряд дру­гих та­лант­ли­вей­ших писателей. В области ис­кус­ст­ва, толь­ко в чис­ле са­мых яр­ких его све­тил, можно на­звать ба­ле­рин Ан­ну Пав­ло­ву, Ула­но­ву и Спе­цивцеву, ар­ти­стов Караты­ги­на и Ер­мо­ло­ву, ком­по­зи­то­ров Скря­би­на и Та­нее­ва, ху­дож­ни­ка Шишки­на и др...”
Мнозина държавни дейци на Русия, воена­чалници, гене­рали и ад­ми­ра­ли, също са потомци на булгаро-та­тарите: Ап­рак­син и Рас­топ­чин, Даш­ков и Морд­ви­нов, Су­во­ров и Ку­ту­зов, Арак­чеев и Стро­га­нов, Ко­чу­бей и Ува­ров, и др. Удивително е как руската ет­но­ноо­сфе­ра по това време, обладаваща невъобразима „при­ну­ди­тел­а” си­ла, успява да настрои позитивно към себе си морала и чувствата на такова количество потомци на чужд етнос.
Их потомки, -  (това също го пи­ше  М. Д. Ка­ра­те­ев - бел. Я.Б),  - да­ли Рос­сии двух ца­рей - Бо­риса и Фе­до­ра Го­ду­но­вых, и пять цариц: Соломонию Сабурову  - пер­вую же­ну Ва­силия Третье­го, Еле­ну Глин­скую, - его вто­рую же­ну, Ирину Году­но­ву, - же­ну ца­ря Фе­до­ра Ио­а­но­ви­ча, На­та­лью На­рыш­ки­ну - вторую жену Алек­сея Михай­ловича и мать Пет­ра Ве­ли­ко­го, и Мар­фу Апраксину,  - же­ну ца­ря Фе­до­ра Алек­сее­ви­ча. Ев­до­кия Са­бу­ро­ва бы­ла же­ной ца­ре­ви­ча Ива­на, уби­то­го сво­им от­цом - Ива­ном Гроз­ным ... Рус­ской цер­ко­вью к ли­ку пра­во­слав­ных свя­тых при­чис­ле­н...  и волж­ский бул­га­рин св. Петр мученик Ка­зан­ский. В пер­вой по­ловине XVIII в. ме­тив­ший на уп­разд­нен­ный Пет­ром I пат­ри­ар­ший пре­стол был по­томок булгар во­ронежский епи­скоп Геор­ги...”
И прочия, и прочия, излиза, че май сами сме си го правили това, дето го пишете. Но безкористно са ни помагали да се опълчим на Матушката легендарни покровители на българщината: Дизраели, Лойд Джордж, Клемансо, Наполеон ІІІ, Али Паша, Митхад, Бисмарк, политическата класа в Букурещ и Атина, графовете Хохенцолерн, Хабсбургите, дори и сръбският крал Милан, носител на най-високата степен на българския военен орден „За храброст”. Това е положението, господин капитан, а който не вярва...
С уважение, Янчо БАКАЛОВ
P.S.
През 1223 г. монголите на Чингис хан нападнали в земите му народа Булгар, потомци на населението на Велика България и претърпяли страшно поражение. Това не били „татари”, в съвременния смисъл на думата, а воини от Монголската степ, със силно китайско-манджурско присъствие и все още не асимилирани от славяно-българското море около Казан, по поречието на Дон и в Приазовието, Както пишат руските военни историци, българите приложили „неизвестно до тогава” тактическо построяване, примамили в засада тежко въоръжените конници и ги разгромили с въвеждането на резерви по фланговете. В редиците им се биели родствените им половци (кумани, кипчаки). Май същите, които няколко години преди това по същия тертип клали рицарите в Тракия под командването на своя родственик Калоян, брат на Асен (Осян), син на куманка, женен за куманка, а по думите му „роден  българин”.
Когато водачите на Златната орда решили да приемат исляма, огромно множество половци (кумани), които ги подкрепяли, родствени на цар Асен Стария, Иван Асен ІІ, Борил, Смилец, Светослав Тертер и др., в знак на несъгласие приели православието и славянски имена.
Към Златната орда се числяли и черкасите, протобългари от Велика България, намерили убежище при разпадането й в горите по поречието на Дон. След падането на Дунавска България под турска власт те били най-страшните пирати в Черно море и не се подчинявали никому, по вяра - православни, а по език - славяно-българи, ходели „стриженими главами” с „чуб” на челото, иди че разбери кой как е натеглил джинса! Днес май им викат Кубански казаци.