НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ГРЕШКИ ЧОВЕШКИ (ОЩЕ ЗА ИНЦИДЕНТА С
ТОРПЕДНИТЕ КАТЕРИ ПРЕЗ АВГУСТ 1974 Г.)
От дълги години битува погрешно определение (от географска и навигационна гледна точка) на местоположението на Централните морски бани във Варна. Говори се за северните бани и северния плаж, както и за южните бани и южния плаж. Всъщност географското разположение на Централните бани е 32-2120. А като стабилен ориентир за север-юг е вълноломът на Варненското пристанище от чупката в началото до края - фар „Свети Николай Чудотворец” (през ония години фар „Георги Димитров”). Това погрешно определение, придобило с годините популярност (вероятно за краткост), понякога бърка представите дори и на навигатори.
В публикацията 12 август 2014 г. Инцидент с торпедни катери пред Варна преди 40 години аз съм описал инцидента с торпедните катери през август 1974 г. по разказ на инж. Неделчо Вичев (тогава старшина-школник, командирован на лодкостоянката на ВНВМУ преди Офицерския плаж) и поради факта, че съм участвал в демонстрации на Празника на флота през 1961, 1962, 1963, 1964 г., включително скок от торпедни катери на ход, надуване на десантна гумена лодка под водата, предварително потопена на дъното близо до Централния мост, неспазване на утвърдената схема от един припрян командир на десантен кораб, който можеше да премаже нас - подводните плувци в дъното (като се сетя и тръпки ме побиват) и т.н. (виж „Уроци по дързост”, 2007 г., „Десанти” - стр. 57 - 60 ) съм приел (както беше при всичките демонстрации), че катерите подхождат от дясно на ляво пред приемащите парада от Централния мост. Но през 1974 г. планиращите офицери вече са други, командващият флота е друг и са утвърдили нова схема - катерите да идват откъм Почивка, т.е. от ляво.
Наскоро се видях отново с инж. Неделчо Вичев и пак го питах за инцидента. Той каза: „Погледнато от брега, с лице към морето, катерите подхождаха от ляво, т.е. откъм Почивка и се удариха, спряха.” „На тази плитчина ходехме с лодка за миди”. На въпросът ми колко бяха катерите, той отговори „Повече от два”.
Що се отнася за овеховането и вехите, и определението им спрямо борда на кораба, се сещам за шега с младши научен сътрудник, който щеше да плава за първи път на НИК „Академик”. Дават му, значи, кабина на левия борд, но не много уютна, към носа на кораба където подът на кабината се издига. Ние приемахме на новата хидравлична лебедка 6000 метра кабел-трос от макара, поставена на съответни стойки на брега. Идва въпросният сътрудник и се оплаква от кабината. Тогава боцманът, стар ДОСО-вец - плаваше на младини на балтийската яхта „Шквал”, му каза „Върви при капитана и искай кабина с южно изложение” (то лозе с южно изложение е друго нещо - народа го нарича юговина). И той действително отива с молба при капитана. Голям смях падна.
В интерес на истината се оказва, че плитчината пред Офицерския плаж е била точно овехована, но дали вехата (лява за наблюдателите от тралчик № 36 и дясна за идващите на скорост торпедни катери) е била оборудвана като северна („Остави ме на север”, „На север от мен има опасност”)?
Като говорим за грешки, през септември 1962 г. началникът на Пристанище Варна капитан Матев (бивш подводничар) прави фатална и скъпоструваща грешка. Издава заповед подхождането на влекачите, влачещи извадената от под водата кърмова секция на „Суперга” да стане извън фарватера. И влекачите минават южно на южната веха („Остави ме на юг”, „На юг от мен има опасност”) във Варненския залив и нахакват по мерак дълбоко газещият „Суперга” на скалната банка.
Но да се върнем на инцидента в северната част на Варненския залив. Там срещу Шокърския канал и срещу створовия знак (вече го няма) на мерната линия (1 миля) - от Шокърското дере до дерето на Почивка (Студентска почивна станция) има плитчина. Не случайно картографът лейтенант Неделчо Недев обръща особено внимание на плитчината в картата на Варненския залив от 1908 г. Въпросната плитчина пред Шокърския канал е и с разпръснати останки от два десантни немски кораба, които открихме през лятото на 1963 г. в резултат на системни изследвания, организирани от Групата за подводни археологически проучвания към Военноморския музей Варна с директор Иван Казаков. Като зная педантичността на Иван Казаков, той сигурно е уведомил Хидрографната служба (ХС) на ВМС още повече, че Военноморския музей имаше телефонна линия „военна”.
В подкрепа на това твърдение мога да приведа следния пример - също през 1963 г. (на 20.Х.1963 г.), в експедиция с Военноморския музей в акваторията пред средновековната крепост Кастрици (между нос Св. Димитър и нос Св. Георги) открихме потънал парно-ветроходен кораб, за който уведомихме ХС на ВМС. По-късно, на 9.ХІІ.1963 г., бе организирано ново обследване на въпросния кораб с участието но Хидрографния кораб 401 и баркаса на ХС на ВМС и хидрографи, които снеха координатите на дългия около 70 метра потънал кораб.
В статията си от 12.VІІІ.2014 г. изтъквам, че най-плиткото място на „Шаланите”, така нарекохме района (виж. „Тайните на морското дъно”, Варна, 2008, стр.114-116) над коварните корабни останки беше 2 - 2,5 метра. През пролетта на 1964 г. със специализирания водолазен катер „Станко Стайков” извадихме от споменатия район две 80-мм зенитни оръдия. Най-вероятно торпедните катери са ударили кронщейните и винтовете си не на скали, а именно на останките от десантните кораби.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
ТОРПЕДНИТЕ КАТЕРИ ПРЕЗ АВГУСТ 1974 Г.)
От дълги години битува погрешно определение (от географска и навигационна гледна точка) на местоположението на Централните морски бани във Варна. Говори се за северните бани и северния плаж, както и за южните бани и южния плаж. Всъщност географското разположение на Централните бани е 32-2120. А като стабилен ориентир за север-юг е вълноломът на Варненското пристанище от чупката в началото до края - фар „Свети Николай Чудотворец” (през ония години фар „Георги Димитров”). Това погрешно определение, придобило с годините популярност (вероятно за краткост), понякога бърка представите дори и на навигатори.
В публикацията 12 август 2014 г. Инцидент с торпедни катери пред Варна преди 40 години аз съм описал инцидента с торпедните катери през август 1974 г. по разказ на инж. Неделчо Вичев (тогава старшина-школник, командирован на лодкостоянката на ВНВМУ преди Офицерския плаж) и поради факта, че съм участвал в демонстрации на Празника на флота през 1961, 1962, 1963, 1964 г., включително скок от торпедни катери на ход, надуване на десантна гумена лодка под водата, предварително потопена на дъното близо до Централния мост, неспазване на утвърдената схема от един припрян командир на десантен кораб, който можеше да премаже нас - подводните плувци в дъното (като се сетя и тръпки ме побиват) и т.н. (виж „Уроци по дързост”, 2007 г., „Десанти” - стр. 57 - 60 ) съм приел (както беше при всичките демонстрации), че катерите подхождат от дясно на ляво пред приемащите парада от Централния мост. Но през 1974 г. планиращите офицери вече са други, командващият флота е друг и са утвърдили нова схема - катерите да идват откъм Почивка, т.е. от ляво.
Наскоро се видях отново с инж. Неделчо Вичев и пак го питах за инцидента. Той каза: „Погледнато от брега, с лице към морето, катерите подхождаха от ляво, т.е. откъм Почивка и се удариха, спряха.” „На тази плитчина ходехме с лодка за миди”. На въпросът ми колко бяха катерите, той отговори „Повече от два”.
Що се отнася за овеховането и вехите, и определението им спрямо борда на кораба, се сещам за шега с младши научен сътрудник, който щеше да плава за първи път на НИК „Академик”. Дават му, значи, кабина на левия борд, но не много уютна, към носа на кораба където подът на кабината се издига. Ние приемахме на новата хидравлична лебедка 6000 метра кабел-трос от макара, поставена на съответни стойки на брега. Идва въпросният сътрудник и се оплаква от кабината. Тогава боцманът, стар ДОСО-вец - плаваше на младини на балтийската яхта „Шквал”, му каза „Върви при капитана и искай кабина с южно изложение” (то лозе с южно изложение е друго нещо - народа го нарича юговина). И той действително отива с молба при капитана. Голям смях падна.
В интерес на истината се оказва, че плитчината пред Офицерския плаж е била точно овехована, но дали вехата (лява за наблюдателите от тралчик № 36 и дясна за идващите на скорост торпедни катери) е била оборудвана като северна („Остави ме на север”, „На север от мен има опасност”)?
Като говорим за грешки, през септември 1962 г. началникът на Пристанище Варна капитан Матев (бивш подводничар) прави фатална и скъпоструваща грешка. Издава заповед подхождането на влекачите, влачещи извадената от под водата кърмова секция на „Суперга” да стане извън фарватера. И влекачите минават южно на южната веха („Остави ме на юг”, „На юг от мен има опасност”) във Варненския залив и нахакват по мерак дълбоко газещият „Суперга” на скалната банка.
Но да се върнем на инцидента в северната част на Варненския залив. Там срещу Шокърския канал и срещу створовия знак (вече го няма) на мерната линия (1 миля) - от Шокърското дере до дерето на Почивка (Студентска почивна станция) има плитчина. Не случайно картографът лейтенант Неделчо Недев обръща особено внимание на плитчината в картата на Варненския залив от 1908 г. Въпросната плитчина пред Шокърския канал е и с разпръснати останки от два десантни немски кораба, които открихме през лятото на 1963 г. в резултат на системни изследвания, организирани от Групата за подводни археологически проучвания към Военноморския музей Варна с директор Иван Казаков. Като зная педантичността на Иван Казаков, той сигурно е уведомил Хидрографната служба (ХС) на ВМС още повече, че Военноморския музей имаше телефонна линия „военна”.
В подкрепа на това твърдение мога да приведа следния пример - също през 1963 г. (на 20.Х.1963 г.), в експедиция с Военноморския музей в акваторията пред средновековната крепост Кастрици (между нос Св. Димитър и нос Св. Георги) открихме потънал парно-ветроходен кораб, за който уведомихме ХС на ВМС. По-късно, на 9.ХІІ.1963 г., бе организирано ново обследване на въпросния кораб с участието но Хидрографния кораб 401 и баркаса на ХС на ВМС и хидрографи, които снеха координатите на дългия около 70 метра потънал кораб.
В статията си от 12.VІІІ.2014 г. изтъквам, че най-плиткото място на „Шаланите”, така нарекохме района (виж. „Тайните на морското дъно”, Варна, 2008, стр.114-116) над коварните корабни останки беше 2 - 2,5 метра. През пролетта на 1964 г. със специализирания водолазен катер „Станко Стайков” извадихме от споменатия район две 80-мм зенитни оръдия. Най-вероятно торпедните катери са ударили кронщейните и винтовете си не на скали, а именно на останките от десантните кораби.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Авторът доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Част от карта на Варненския залив от 1908 г. на лейтенант Неделчо Недев (публикувана в книгата на Траян Траянов „Тайните на морското дъно”).
Изображението на челото на Варненския вълнолом (в случая на Георги Димитров) гледа на юг.
Табелка от рулевата рубка на немски десантен кораб в района, извадена собственоръчно от автора.
Изваждане на зенитно оръдие от потънал немски десантен кораб района - 1964 г. (снимката е от личния архив на автора и е публикувана в „Тайните на морското дъно”).