НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
И ПРЕДИ 65 ГОДИНИ ЧЕРНО МОРЕ Е БИЛО
ТЯСНО ЗА НЯКОИ НАШИ КАПИТАНИ …
Представяме на читателите на „Морски вестник” Заповед № 532 от 10 октомври 1950 г. на началника на Управление „Воден транспорт” Георги Генов. Тя е публикувана в „Бюлетин на Министерство на транспорта - Управление на водния транспорт”, бр. 20 от 15 октомври 1950 г. (Повече за това издание виж в публикацията на Иван АЛЕКСИЕВ: 25 февруари 2015 г. Бюлетин [на Управление Воден транспорт]. 1949-1953 г.). Заповедта е интересна и в наше време с няколко неща:
Първо: В нея се споменават имената на два български кораба, за които в наши дни май вече не се знае нищо;
Второ: С това, че тогавашните български морски власти действат безкомпромисно и виновниците без протакане си получават заслуженото наказание „за проявена недостатъчна
ТЯСНО ЗА НЯКОИ НАШИ КАПИТАНИ …
Представяме на читателите на „Морски вестник” Заповед № 532 от 10 октомври 1950 г. на началника на Управление „Воден транспорт” Георги Генов. Тя е публикувана в „Бюлетин на Министерство на транспорта - Управление на водния транспорт”, бр. 20 от 15 октомври 1950 г. (Повече за това издание виж в публикацията на Иван АЛЕКСИЕВ: 25 февруари 2015 г. Бюлетин [на Управление Воден транспорт]. 1949-1953 г.). Заповедта е интересна и в наше време с няколко неща:
Първо: В нея се споменават имената на два български кораба, за които в наши дни май вече не се знае нищо;
Второ: С това, че тогавашните български морски власти действат безкомпромисно и виновниците без протакане си получават заслуженото наказание „за проявена недостатъчна
„Главата” на цитирания брой на „Бюлетин”-а ... Броят се съхранява във фонда на Военноморския музей.
Факсимиле от Заповед № 532 от 10 октомври 1950 г. на началника на Управление „Воден транспорт” Георги Генов.
съобразителност и не вземане своевременно мерки за избягване на аварията”;
Трето: С това, че колкото и малки да са два кораба, и колкото и да е голямо морето, вероятността да се сблъскат никога не е за пренебрегване.
Разбира се, „благодарение” на слабата редакторска и коректорска работа, наказанието на капитана на кораба „Асен Йорданов” се превръща едва ли не в комичен жест, защото излиза, че е „1/4 лева от заплатата му” …
Иначе, сериозно, загадка ли е това, че преди хидробуса „Асен Йорданов”, построен през 1966 г. в Бургас, и през 1950 г. сме имали малък пътнически кораб с това име? Отговор на този въпрос бихме могли да дадем и с помощта на нашите читатели.
Рибарският моторен кораб „Тракиец” на Д.Р.С. (Държавно риболовно стопанство?) е също интересен - с това как със своите скромни размери (24 бруто регистър тона) успява да нанесе щети на пътническия кораб в размер на 35 000 лв. В книгата на д-р Мариана Кръстева „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 - 1949 г.” (Варна, ИК „Морски свят”, 2005 г., с. 122, 125) срещаме информацията, че „Тракиец” е моторен ветроход, регистриран в Пристанище Бургас, принадлежащ или на риболовна кооперация „Тракиец”, или на Странджанския горски кооперативен съюз.
Най-вероятно риболовният моторен ветроход е таранил пътническия кораб със своя бушприт, след като за щети се говори само по отношение на „Асен Йорданов”. Но колкото и да е строга, заповедта за наказание е пощадила и двамата капитани, като не споменава имената им. Иначе този резил, изнесен публично, според мен е щял да бъде много по-голямо наказание.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Трето: С това, че колкото и малки да са два кораба, и колкото и да е голямо морето, вероятността да се сблъскат никога не е за пренебрегване.
Разбира се, „благодарение” на слабата редакторска и коректорска работа, наказанието на капитана на кораба „Асен Йорданов” се превръща едва ли не в комичен жест, защото излиза, че е „1/4 лева от заплатата му” …
Иначе, сериозно, загадка ли е това, че преди хидробуса „Асен Йорданов”, построен през 1966 г. в Бургас, и през 1950 г. сме имали малък пътнически кораб с това име? Отговор на този въпрос бихме могли да дадем и с помощта на нашите читатели.
Рибарският моторен кораб „Тракиец” на Д.Р.С. (Държавно риболовно стопанство?) е също интересен - с това как със своите скромни размери (24 бруто регистър тона) успява да нанесе щети на пътническия кораб в размер на 35 000 лв. В книгата на д-р Мариана Кръстева „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 - 1949 г.” (Варна, ИК „Морски свят”, 2005 г., с. 122, 125) срещаме информацията, че „Тракиец” е моторен ветроход, регистриран в Пристанище Бургас, принадлежащ или на риболовна кооперация „Тракиец”, или на Странджанския горски кооперативен съюз.
Най-вероятно риболовният моторен ветроход е таранил пътническия кораб със своя бушприт, след като за щети се говори само по отношение на „Асен Йорданов”. Но колкото и да е строга, заповедта за наказание е пощадила и двамата капитани, като не споменава имената им. Иначе този резил, изнесен публично, според мен е щял да бъде много по-голямо наказание.
Атанас ПАНАЙОТОВ
