НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗАДАЧАТА: ДА СЕ ФИНАЛИЗИРА ИЗВАЖДАНЕТО НА ТАНКЕРА
„СУПЕРГА”!
УВОДНА БЕЛЕЖКА НА ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР:
Преди година, че и повече, предложих на капитан І ранг Цвятко Дончев да напише нещо за „Морски вестник”. Мина време и разбрах, че вече има нагласа да разкаже ...
Пиша тези редове, защото Цвятко не пожела сам да се представи. Иска „визитната му картичка” да не е хронология на годините и длъжностите. „Обогатена” или „напомпена” биография за постъпване на работа вече не му трябвала ...
За да е ясно, а и да припомня за читателите на „Морски вестник”, че през 70-те години на миналия век във флота служеха двама офицери с еднакви имена и фамилии, а по-късно уеднаквиха и званието си - капитан І ранг. Цвятко Дончев - старши беше преподавател в Морското училище, а другият се пръкна във флота като млад лейтенант, завършил Висшето военно училище в град Лвов, Украйна. Специалността му не е „морска”, а военна журналистика. И, за да научи повече за бойните и спомагателни кораби, за специалностите и въоръжението, започва службата си в 18-и дивизион (ОХРА) във Военноморска база Варна. Тук е първото му гмуркане като водолаз, тук е и началото на кръщението му с изпития плафон задбордна солена морска вода на „седналата” на дъното подводница, която командваше капитан ІІІ ранг (по-късно капитан І ранг и командир на 8-и отделен дивизион подводни лодки) Антон Янкулов (4 май 2014 г. Водачът на глутницата).
„СУПЕРГА”!
УВОДНА БЕЛЕЖКА НА ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР:
Преди година, че и повече, предложих на капитан І ранг Цвятко Дончев да напише нещо за „Морски вестник”. Мина време и разбрах, че вече има нагласа да разкаже ...
Пиша тези редове, защото Цвятко не пожела сам да се представи. Иска „визитната му картичка” да не е хронология на годините и длъжностите. „Обогатена” или „напомпена” биография за постъпване на работа вече не му трябвала ...
За да е ясно, а и да припомня за читателите на „Морски вестник”, че през 70-те години на миналия век във флота служеха двама офицери с еднакви имена и фамилии, а по-късно уеднаквиха и званието си - капитан І ранг. Цвятко Дончев - старши беше преподавател в Морското училище, а другият се пръкна във флота като млад лейтенант, завършил Висшето военно училище в град Лвов, Украйна. Специалността му не е „морска”, а военна журналистика. И, за да научи повече за бойните и спомагателни кораби, за специалностите и въоръжението, започва службата си в 18-и дивизион (ОХРА) във Военноморска база Варна. Тук е първото му гмуркане като водолаз, тук е и началото на кръщението му с изпития плафон задбордна солена морска вода на „седналата” на дъното подводница, която командваше капитан ІІІ ранг (по-късно капитан І ранг и командир на 8-и отделен дивизион подводни лодки) Антон Янкулов (4 май 2014 г. Водачът на глутницата).
За Цвятко се знае, че през 1973 г. е издържал изпити по основните морски дисциплини, тактика и въоръжение на надводните бойни кораби и подводниците пред комисия, на която е бил шеф контраадмирал Иван Фиданчев, а в комисията - бъдещият контраадмирал Румен Попов и капитан І ранг Нейчев, помощник началник-щаб на ВМФ. И тогава със заповед на командващия ВМФ е удостоен с правото да носи званията, униформата и отличителните знаци на офицер от корабната служба.
А се запознахме през 1974 г. в Матроския клуб на литературна вечер. Цвятко водеше група матроси от Водолазната школа и от буксирния кораб с водолазно оборудване („Юпитер”), а аз, курсант-старшина ІІ степен, дойдох с 5-6 курсанти от ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”, които вече пишеха стихове, есета и разкази. Тогава разбрах, че Цвятко се е родил в село Лом Черковна - обединителна точка на три бивши окръга - Великотърновски, Русенски и Търговищки. Година по-късно опознах този край - приятелката ми, а след време моя съпруга, също е „севернячка” - от с. Ломци, близо до Попово.
По-нататък ще споделя написаното от мен преди години във вестник „Черноморие” при представянето за читателите на капитан І ранг Цвятко Дончев в обемно интервю. След службата му в дивизиона кораби със спомагателно назначение е назначен за редактор в тогавашния седмичен флотски вестник „Димитровска вахта”. След няколко години става шеф на отдел в националния вестник „Народна младеж”. От 1983 г. заема различни длъжности в отдел „Печат, телевизия и радио” в Министерството на отбраната. През 1990 г. участва в създаването на новата структира „Пресцентър и връзки с обществеността” в министерството. През 1993 г. става шеф на Пресцентъра и говорител на Министерството на отбраната. Завършил е Военната академия „Г. С. Раковски” със специалност „Военноморска”. Автор е на две публицистични книги. Съпруг е на лекарка. Имат син и дъщеря.
Убеден съм, че Цвятко има какво да си спомни и да разкаже в рубриката „Спомени на флотски ветерани” за електронното издание на „Морски вестник”. Ето и първото му заглавие, но преди това нещо любопитно за снимката, която виждате. Предостави я с думите: „Неуставна е, но е единствена в архива ми от онова време през 90-те години, когато ни уволняваха или за една нощ ни връщаха ...” И сподели, че тази е от деня, в който е получил заповедта, че е произведен в „капитан І ранг”, но виждате, че галуните са от предишното звание. Казвал ми е още, че въпреки усилията на секретарката и шофьора на министъра, от Интендантското обслужване не са осигурили навреме галуните, а министърът разпоредил да води пресконферецията му и вечерта да участва в легендарната (тогава) телевизионна „Панорама” на Иван Гарелов по важна за армията тема.
Разказът „Задачата: Да се финализира изваждането на танкера „Суперга”! можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
А се запознахме през 1974 г. в Матроския клуб на литературна вечер. Цвятко водеше група матроси от Водолазната школа и от буксирния кораб с водолазно оборудване („Юпитер”), а аз, курсант-старшина ІІ степен, дойдох с 5-6 курсанти от ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров”, които вече пишеха стихове, есета и разкази. Тогава разбрах, че Цвятко се е родил в село Лом Черковна - обединителна точка на три бивши окръга - Великотърновски, Русенски и Търговищки. Година по-късно опознах този край - приятелката ми, а след време моя съпруга, също е „севернячка” - от с. Ломци, близо до Попово.
По-нататък ще споделя написаното от мен преди години във вестник „Черноморие” при представянето за читателите на капитан І ранг Цвятко Дончев в обемно интервю. След службата му в дивизиона кораби със спомагателно назначение е назначен за редактор в тогавашния седмичен флотски вестник „Димитровска вахта”. След няколко години става шеф на отдел в националния вестник „Народна младеж”. От 1983 г. заема различни длъжности в отдел „Печат, телевизия и радио” в Министерството на отбраната. През 1990 г. участва в създаването на новата структира „Пресцентър и връзки с обществеността” в министерството. През 1993 г. става шеф на Пресцентъра и говорител на Министерството на отбраната. Завършил е Военната академия „Г. С. Раковски” със специалност „Военноморска”. Автор е на две публицистични книги. Съпруг е на лекарка. Имат син и дъщеря.
Убеден съм, че Цвятко има какво да си спомни и да разкаже в рубриката „Спомени на флотски ветерани” за електронното издание на „Морски вестник”. Ето и първото му заглавие, но преди това нещо любопитно за снимката, която виждате. Предостави я с думите: „Неуставна е, но е единствена в архива ми от онова време през 90-те години, когато ни уволняваха или за една нощ ни връщаха ...” И сподели, че тази е от деня, в който е получил заповедта, че е произведен в „капитан І ранг”, но виждате, че галуните са от предишното звание. Казвал ми е още, че въпреки усилията на секретарката и шофьора на министъра, от Интендантското обслужване не са осигурили навреме галуните, а министърът разпоредил да води пресконферецията му и вечерта да участва в легендарната (тогава) телевизионна „Панорама” на Иван Гарелов по важна за армията тема.
Разказът „Задачата: Да се финализира изваждането на танкера „Суперга”! можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Капитан І ранг Цвятко Дончев